По тематика > Данъци > Писма и указания > ЗКПО > 2013 г. > № 20-21-48 от 14.03.2013 г. ОТНОСНО: Отписване на вземане по реда на ЗКПО, прилагане на ЗДДС, прилагане на осигурителното законодателство
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 20-21-48 от 14.03.2013 г. ОТНОСНО: Отписване на вземане по реда на ЗКПО, прилагане на ЗДДС, прилагане на осигурителното законодателство

Публикувано на 19.07.2013

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

    С ваше писмено запитване, постъпило с вх. № …/14.03.2013 г. в Дирекция ОДОП, е изложена следната фактическа обстановка и са поставени следните въпроси:

   Българско юридическо лице работи в Кралство Дания - извършва строителни услуги (не цяло строителство) - довършителни и ремонтни работи.

   1. Един от клиентите на дружеството е обявен в несъстоятелност на 15.03.2012 г. Приходите във връзка с извършените услуги са отчетени през 2011 г. и 2012 г. Формирано е вземане в размер на 112 152 лв. За фалита на чуждото дружество са изпратени документи от адвокатска фирма от Дания - § 125, ал. 1 от Закона за несъстоятелността.

   1.1. Така представените документи достатъчни ли са за извършване на записвания и данъчно третиране с оглед прилагането на ЗКПО?

   1.2. Има ли Европейска директива или друг нормативен акт, които да позволява отписване на това вземане като несъбираемо?

   1.3. Трябва ли да се извърши увеличение на счетоводния финансов резултат, ако вземането се отпише като несъбираемо?

   2. Българското дружество извършва изцяло дейността си в Дания. Разходните документи са от Дания, разходите се извършват в Дания и приходите се реализират в Дания, т.е. мястото на сделката е при клиента в ЕО. Сделките по продажба на услуги се отчитат в дневниците по ЗДДС като ВОД, а разходните фактури като ВОП. Материалите се купуват и влагат в Дания, не влизат в България.

   2.1. Трябва ли разходните фактури да се включват в дневните по ЗДДС и като какви сделки да се декларират?

   3. Работниците (български граждани) са назначени във фирмата и за тях се внасят социални осигуровки и данъци в България съгласно българското законодателство. Данъчните власти на Дания са изискали ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2010 г. и 2011 г. Същите изискват във всяка фактура да се начислява 30% + 10% данък върху работната сила.

   3.1. Как трябва да продължи дейността на фирмата, за да се избегне двойното внасяне на данъци и осигуровки?

   Съобразявайки относимата правна уредба, изразявам следното становище:

   По прилагане на ЗКПО:

   Съгласно чл. 34 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от посочения закон. Разпоредбите на чл. 37 определят, че непризнатите за данъчни цели разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:

   1. изтичане на давностния срок за вземането, но не повече от 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо;

   2. възмездно прехвърляне на вземането;

   3. производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането;

   4. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането;

   5. преди изтичане на давностния срок вземанията са погасени по силата на закон;

   6. при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено - признава се до размера на неудовлетворената част.

   При така представената фактическа обстановка дружеството следва да прецени на база събраните документи доколко са налице предпоставките за счетоводно отписване на вземането като цяло или необходимостта от извършване на обезценка. Вземанията, които се формират от предприятията, са финансови активи. При условие че предприятието прилага Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия, то трябва да прилага изискванията на СС 32 Финансови инструменти. Решението за отписване на вземането или за неговата обезценка е въпрос на прилагане на приетата счетоводна политика и следване на изискванията на посочения стандарт.

   Както е посочено по-горе, ЗКПО ще признае за данъчни цели счетоводен разход от последваща оценка на вземане или при отписване като несъбираемо едно вземане при настъпване на конкретни обстоятелства, които следва да са доказани със съответните документи. Доколкото може да се прецени от приложените към запитването преводи от датски език, това са писма, изпратени на българското дружество от датска адвокатска кантора, с която българското дружество е уведомено за извършвани дейности във връзка с производство по несъстоятелност на датската фирма - длъжник. В тази връзка не са налице официални документи от съответната съдебна инстанция относно:

   - това, че производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице (доколкото това е предвидено в чуждото законодателство) (чл. 37, т. 3 от ЗКПО);

   - че е налице приключило производство по несъстоятелност (влязло в сила съдебно решение), с което да е постановено, че вземането или част от него е недължимо (чл. 37, т. 4 от ЗКПО);

   - че е налице заличаване на длъжника (чл. 37, т. 6 от ЗКПО).

   При така представените писма и наличната в тях информация и по-конкретно в пояснение в съответствие с § 125, ал. 1 от Закона за несъстоятелност (Дания) от предпоследния абзац е видно, че „Декларация по несъстоятелност в съответствие със Закона за фалитите § 125, ал. 2 съдържа подробно описание за действията при несъстоятелност и състоянието на инвентара и др. – ще бъде разпределена на кредиторите най-късно на 21 юли 2012 година”. В запитването ви липсва допълнителна информация относно приключване на производството по несъстоятелност и удовлетворяването на кредиторите, в т.ч. на българското дружество.

   При така представена информация изразявам становище, че при отчитане на счетоводен разход от последваща оценка на вземане или отписването му като несъбираемо същият няма да е данъчно признат, ако не е доказано едно от обстоятелствата, посочени в чл. 37, точки от 1 до 6. Това означава, че счетоводният финансов резултат на дружеството следва да бъде увеличен на основание чл. 34 от ЗКПО с размера на отчетения счетоводен разход.

   Преценката относно правилното прилагане на разпоредбите на чл. 34 и чл. 37 от ЗКПО ще бъде направена при извършване на последващ данъчен контрол въз основа на събраните в хода на ревизионното производство официални документи и доказателства.

   По прилагане на ЗДДС:

   Тъй като запитването е поставено общо – цитирате, че извършвате разходи само в Дания, като не става ясно същите дали се отнасят за стоки и/или услуги, какво е движението на стоките, какъв е характерът на услугите, по които сте получател. От изложената в запитването фактическа обстановка не става ясно дали извършвате само доставки на услуги, свързани с недвижим имот, или извършвате и доставки на стоки. Не е уточнено кои са получателите по доставката.

   Тъй като са възможни различни хипотези, с цел да ви бъде предоставен конкретен отговор на поставените от вас въпроси във връзка с прилагане на ЗДДС ви даваме възможност в 7-дневен срок от датата на получаване на настоящото писмо да изложите по-подробно фактическата обстановка, като се съобразите с гореизложеното.

   По прилагане на осигурителното законодателство:

   От 1 януари 2007 г. във връзка с присъединяването на Република България като пълноправен член на Европейския съюз (ЕС) за българското законодателство стават задължителни координационните правила в областта на социалната сигурност, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 и Регламент (ЕИО) № 574/72.

   От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите – членки на ЕС - Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламентът за неговото прилагане - Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите членки.

   Един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004, е, че лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка.

   Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004, при условие че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).

   Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (lex loci laboris). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11, параграф 3, буква „а” от Регламент № 883/2004).

   С цел избягване на неблагоприятни последици, които биха настъпили за работниците, работодателите и институциите за социална сигурност, при прилагане на основното правило са предвидени изключения, едно от което е въведено с разпоредбата на чл. 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004.

   Съгласно чл. 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице.

   Като изключение от основното правило тази разпоредба поставя редица задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга държава членка.

   Едно от решаващите условия за прилагане на чл. 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 е командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава членка. Съгласно чл. 14, параграф 2 от Регламент № 987/2009 за целите на прилагането на чл. 12, параграф 1 от основния регламент изразът „което обичайно осъществява дейността си в нея“ се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности на територията на държавата членка, в която е установен, като се вземат предвид всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие.

   Друго решаващо условие за прилагане на чл. 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 е поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице. Наличието на пряка връзка предполага запазване на взаимоотношенията между командированото заето лице и изпращащия работодател в рамките на съществуващото помежду им правоотношение.

   Следващо условие, определено в чл. 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004, е предвиденото времетраене на работата да не превишава 24 месеца. Ако поначало е ясно, че времето, което е необходимо за извършване на работата, надвишава този период, разпоредбата не може да се приложи, дори лицето да е изпратено за срок до 24 месеца. Разпоредбата на чл. 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 въвежда общ период от 24 месеца, без възможност за удължаване с допълнителен период.

   В случай че предвиденото времетраене на работата превишава 24 месеца, заетото лице може да остане подчинено на българското законодателство, ако се постигне споразумение по чл. 16 от Регламент № 883/2004 между НАП и институцията по приложимо право на държавата членка, в която е командировано лицето.

   Последното задължително условие, определено в чл. 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004, е лицето да не е изпратено да замества друго лице. Предвид това, наетото лице може да остане подчинено на законодателството на изпращащата държава, при условие че не е изпратено на територията на друга държава членка, за да извършва работата на друго лице.

   Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1, издаван от институцията, която е определена от компетентния орган на съответната държава членка.

   Въз основа на Приложение 4 от Регламент № 987/2009 Националната агенция за приходите е компетентна да определя приложимото законодателство по Дял II от Регламент № 883/2004 и да издава горепосочения формуляр.

   В случаите по чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и на основание чл. 88-90 от ДОПК въз основа на подадено искане по утвърден образец (ОКд-236) се издава удостоверение А1 за приложимо законодателство. Искане може да се подаде от наетото лице и/или от неговия работодател. Издаденият формуляр удостоверява, че за периода, посочен в него, който не може да бъде по-дълъг от 24 месеца и да бъде удължаван с допълнителен период, наетото лице остава подчинено на българското законодателство.

   При положение че за съответното лице бъде отказано издаването на удостоверение А1, съгласно основното правило на чл. 11, параграф 3, буква „а” от Регламент (ЕО) № 883/2004 за периода, през който то полага труд на територията на друга държава членка, за него ще бъде приложимо осигурителното законодателство на тази държава членка.

   Предвид изложеното, обръщаме ви внимание на разпоредбата на чл. 21 от Регламент (ЕО) № 987/2009, която въвежда следните задължения за работодателите:

   Работодател, чието седалище или място на дейност се намира извън компетентната държава членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това заето лице, по-специално задължението за плащане на вноските, предвидени в това законодателство, така както ако седалището или мястото му на дейност се намираха в компетентната държава членка;

   Работодател, чието място на дейност не е в държавата членка, чието законодателство се прилага, и заетото лице могат да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски, без да се засягат основните задължения на работодателя. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на тази държава членка.

   Повече информация за условията, при които заети лица могат да останат подчинени на българското законодателство при временно извършване на работа в друга държава членка, може да намерите в „Наръчника по определяне на приложимо законодателство според Дял ІІ от Регламент № 883/2004”, версия 2012 (фиш ІІІ.2.1), който е публикуван на сайта на НАП на адрес: http://www.nap.bg/.

   Директор на дирекция “ОУИ” – Пловдив: (п)

   (не се чете)

   Реклама:
     

в. "Главен счетоводител"

 
  вижте пълния списък...   вижте пълния списък...   вижте пълния списък...