По тематика > Осигуряване > Въпроси, отговори и коментари > 2012 г. > Процерура по спиране на осигуряване на собственик на ЕТ поради смърт
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Процерура по спиране на осигуряване на собственик на ЕТ поради смърт

Публикувано на 21.08.2012

Отговаря Аспасия ПЕТКОВА - експерт по социално осигуряване

    Въпрос: Има фирма – ЕТ, работеща, чийто собственик наскоро е починал. Какво трябва да се направи, за да продължи да работи това ЕТ. Трябва ли да се подаде декларация в НАП за спиране на осигуряването на този собственик и ако се подаде такава, това ще означава ли, че ЕТ спира дейност. Каква е процедурата оттук нататък?
Отговор: Едноличният търговец и придобитото от него имущество е част от наследството на починалото физическо лице, което предполага уреждане на отношенията между всички наследници, включително и тези относно дейността на фирмата на починалия едноличен търговец.
Създаденото по време на търговската дейност предприятие на едноличния търговец като съвкупност от права, задължения и фактически отношения е собственост на физическото лице и след неговата смърт се наследява по общите правила на Закона за наследството (ЗН). В чл. 60, ал. 2 от Търговския закон (ТЗ) е предвидена възможност за продължаване търговската дейност на починалия търговец, когато това се желае от наследниците му със запазване или не на фирмата, с която е бил регистриран.
Носител на правата и задълженията във връзка с търговската дейност на починалото лице става наследникът, който поеме предприятието. Предприятието на ЕТ е съвкупност от права и задължения и фактически отношения. Носител на правата и задълженията и страна по тези отношения е ЕТ. Правилата на ТЗ са специални спрямо тези на ЗН, отнасящи се до отношенията между наследниците на едноличния търговец. Предвид специалната по отношение на ЗН нормативна уредба в Решение № 491/22.07.2005 г. по гр. д. № 119/2005 г. ВКС е приел, че поемането на фирмата наред с предприятието е способ за прекратяване на съсобствеността по отношение на имуществото на едноличния търговец, което настъпва с вписването в търговския регистър на новия собственик.
От изложеното следва, че ако едно лице притежава качеството на наследник, това не означава непременно, че то ще избере да продължи търговската дейност на ЕТ на починалия наследодател. Именно поради това в чл. 60, ал. 2, 3 и 4 от ТЗ е предвидена възможност наследниците на едноличния търговец, които поемат предприятието, да могат да запазят неговата фирма, като в този случай към фирмата трябва да се добави името на новия собственик, а прехвърлянето следва да се впише в търговския регистър.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от посочените в точки 1-15 сделки. Търговци са търговските дружества и кооперациите, с изключение на жилищностроителните кооперации (чл. 1, ал. 2 от ТЗ). За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал. 1 (чл. 1, ал. 3 от ТЗ). Лицата, които не се смятат за търговци, са изброени в чл. 2 от ТЗ. Задължението за вписване на търговците и свързаните с тях обстоятелства, които са предвидени в ТЗ, в търговския регистър, както и действието на вписванията, заличаванията и обявяванията в него са регламентирани със Закона за търговския регистър (ЗТР).
Всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър, като заяви подлежащите на вписване обстоятелства и представи подлежащите на обявяване актове (чл. 6, ал. 1 от ЗТР). Всяко лице, което е задължено да заяви вписване на обстоятелства или да представи актове в търговския регистър, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, съответно от приемането на акта, освен ако със закон е определен друг срок (чл. 6, ал. 2 от ЗТР). В закона е предвидена презумпция, че вписаните обстоятелства са станали известни на трети лица (чл. 7, ал. 1 от ЗТР). Третите лица могат да се позовават на подлежащо на вписване обстоятелство, макар вписването още да не е извършено, освен ако закон изрично предвижда то да породи действие след вписването (чл. 7, ал. 2 от ЗТР).
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт подлежат лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци. Едноличните търговци са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО, които внасят дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване авансово през календарната година върху избран от тях месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Тези лица определят окончателния размер на месечния си осигурителен доход за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, който не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 от КСО).
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО осигурителният доход, редът и сроковете за внасяне на здравноосигурителните вноски за едноличните търговци са същите, както и за държавното обществено осигуряване.
От цитираните разпоредби следва, че в кръга на задължително осигурените по КСО и ЗЗО лица попадат едноличните търговци, като не е предвидена възможност по същия ред да се осигуряват нерегистрирани търговци. Поради спецификата на социалноосигурителните правоотношения - срещу постъпила сума за осигурителни вноски да стои конкретно лице с определени осигурителни права, системата на задължителното обществено осигуряване е проектирана така, че може да функционира само когато тези отношения са регулирани. С оглед на това считаме, че при действащата нормативна уредба по държавното обществено осигуряване и по здравното осигуряване физическите лица, които са търговци по смисъла на ТЗ, но не са регистрирани като еднолични търговци, не могат да се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, съответно на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО.
Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, също са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО, които внасят дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване авансово през календарната година върху избран от тях месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Тези лица също определят окончателен размер на месечния си осигурителен доход за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, който не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 от КСО).
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО осигурителният доход, редът и сроковете за внасяне на здравноосигурителните вноски за тези лица са същите, както и за държавното обществено осигуряване.
Родените след 31.12.1959 г. самоосигуряващи се лица следва да се осигуряват и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд, като осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (основание чл. 127 и 157, ал. 6 от КСО).
На основание чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ (ЗРБ) в регистър БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията се вписват физическите лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност.
Ако има наети лица в ЕТ, със смъртта на лицето, с което работникът или служителят е сключил трудовия договор с оглед личността му, той се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие, а в чл. 123, ал. 1, т. 6 от КТ е предвидена възможност за запазване на трудовото правоотношение при смяна на собственика на предприятието и поемане на задълженията към наетите от починалия ЕТ работници и служители. В конкретния случай поради липсата на каквото и да е вписване към настоящия момент в търговския регистър относно поемането на предприятието на ЕТ заедно с фирмата на ЕТ като съвкупност от права и задължения и фактически отношения на едноличния търговец от страна на наследниците считаме, че не е налице хипотезата на чл. 123, ал. 1, т. 6 от КТ.
По смисъла на чл. 15, ал. 1 от Търговския закон предприятието на ЕТ е съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Носител на правата и задълженията и страна по тези отношения е физическото лице в качеството си на ЕТ. С неговата смърт носители на правата, задълженията и фактическите отношения стават наследниците или наследникът, който поеме предприятието.
Наследниците на едноличния търговец стават приемници на търговското предприятие, като могат да запазят неговата фирма, ако го приемат, поради универсалния характер на правоприемството (чл. 60, ал. 2 от ТЗ).
По отношение задължението на самоосигуряващите се лица за довнасяне на осигурителни вноски на база доходите, декларирани с годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО в хипотезата на прехвърляне на предприятие на починал ЕТ по реда на чл. 15 във връзка с чл. 60, ал. 2 от Търговския закон е необходимо да имате предвид следното:
Правата и задълженията на самоосигуряващото се лице се погасяват с факта на смъртта му и не преминават чрез универсално правоприемство в патримониума на наследниците, ако не са били установени приживе. Задълженията за лични осигурителни вноски по задължителното обществено осигуряване на самоосигуряващото се лице възникват лично за него, поради което, ако не са установени по основание и по размер с влязъл в сила административен акт или съдебно решение към датата на откриване на наследството, тези задължения не стават част от наследствената маса и не могат да бъдат прехвърлени на наследниците.
Предвид изложеното, наследникът, който е поел предприятието на починалия търговец, определя окончателен размер на осигурителния доход само за периода от датата на смъртта на наследодателя до края на календарната година, през който е упражнявал трудова дейност като самоосигуряващо се лице.
В този смисъл е изразеното от Върховния административен съд становище с Решение № 10097/03.12.2004 г. и Указание изх. № 24-00-6/ 29.04.2009 г. на ЦУ на НАП и Указание изх. № 24-34-426 от 2007 г. на ЦУ на НАП.

   Реклама:
     

в. "Главен счетоводител"

 
  вижте пълния списък...   вижте пълния списък...   вижте пълния списък...