По тематика > Данъци > Въпроси, отговори и коментари > ЗДДС > 2014 г. > Промени в Закона за данък върху добавената стойност, в сила от 1 януари 2014 г.
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Промени в Закона за данък върху добавената стойност, в сила от 1 януари 2014 г.

Публикувано на 20.12.2013

Мина ЯНКОВА – данъчен експерт

    В “Държавен вестник”, бр. 101 от 22 ноември 2013 г., е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИДЗДДС).
Най-съществените промени са свързани с хармонизация на българския ЗДДС с Директива 2010/45/ЕО Съвета от 13 юли 2010 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, с която е предвидена възможност отчитането на ДДС да се извършва по специален режим за касова отчетност. Направени са промени в резултат на констатирани несъответствия с правото на Общността и привеждане на ДДС законодателството ни в съответствие с Решение на Съда на ЕС, по-конкретно по отношение на доставките на стоки при условията на финансов лизинг и по отношение формирането на данъчна основа при бартер и при дерегистрация. С оглед привеждане в съответствие на българския текст с с Директива 2006/112/ЕС са изменени разпоредбите, които приравняват на възмездна доставка безвъзмездното предоставяне на стоки или услуги, както и правилата за определяне на данъчната основа при внос. Създаден е ред за облагане с ДДС на доставки на стоки и услуги на граничен комбиниран мост Видин – Калафат. Прецизирани са разпоредбите, свързани с доставка на услуга за подобрение на нает актив.

   І. Промени, свързани с транспониране на Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност
1. Въвеждане на нов специален режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност.
От 01.01.2014 г. се въвежда нов специален режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност с цел подпомагане на малките предприятия, които срещат затруднения при плащане на данък върху добавената стойност към бюджета, преди да са получили плащане по извършените от тях доставки на стоки и услуги от клиентите си.
При отчитането на ДДС по специалния режим за касова отчетност лицето, което го прилага, се разчита към бюджета при плащането по доставката от неговия клиент. Прилагането на специалния режим за касова отчетност не е задължително. Специален режим за касова отчетност на ДДС може да се прилага от регистрирани за целите на ЗДДС лица, които имат облагаем оборот през последните 12 месеца не повече от левовата равностойност на 500 000 евро. Режимът не може да се прилага от нерегистрирани лица или регистрирани лица за целите на чл. 97а, 98 и чл. 99 от ЗДДС, както и от регистрираните по чл. 96, 97 и чл. 100, ал. 1 от закона лица, които имат влезли в сила ревизионни актове по реда на чл. 122 от ДОПК и/или за вменена отговорност по реда на чл. 177 или имат изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски по влезли в сила актове, или при наличие на такива задължения те не са обезпечени или за тях няма издадено разрешение за отсрочване или разсрочване. Специалният режим се прилага по отношение на всички доставки на стоки или услуги, с изключение на изрично посочените в ЗДДС - внос на стоки; вътреобщностни придобивания и вътреобщностни доставки на стоки; доставки към нерегистрирани по ЗДДС лица; освободени доставки; доставки с място на изпълнение извън територията на страната; доставки на услуги с място на изпълнение на територията на страната, за които данъкът е изискуем от получателя по доставката; доставки по договор за финансов лизинг; доставки, по отношение на които се прилага специален ред на облагане; доставки на стоки и услуги, при които възнаграждението не се изплаща по банков път; доставки, облагаеми с нулева ставка и доставки между свързани лица. Специалният режим не се прилага за облагаеми доставки, за които преди или на датата на възникване на данъчното събитие е извършено цялостно плащане по доставката, включително данъка по този закон.
А. Изискуемост
Данъчното събитие на доставките на стоки и услуги, за които се прилага специалният режим за касова отчетност, възниква съгласно общите правила на ЗДДС.
Данъкът за доставките, които попадат в обхвата на специалния режим за касова отчетност, става изискуем на датата на получаване на плащането по доставката и е дължим за данъчния период, през който става изискуем. При прекратяване на прилагането на специалния режим размерът на данъка, за който не е настъпила изискуемост, тъй като не е получено плащане, става изискуем при прекратяване на режима. Данъкът за доставките, които не са включени в обхвата на специалния режим за касова отчетност става изискуем по общите правила на ЗДДС.
Лицата, които прилагат специалния режим, ще начисляват данък за доставката на датата на възникване на данъчното събитие, като издадат фактура, в която посочат данъка на отделен ред и включат фактурата в дневника за продажбите за съответния данъчен период, като данъчната й основа и размерът на данъка не участват при определянето на резултата за данъчния период. Лицата в качеството си на доставчици, които прилагат специалния режим, ще определят размера на данък чрез издаване на протокол, като данъкът е дължим за данъчния период, през който е станал изискуем.

   Б. Право на данъчен кредит
Правото на приспадане на данъчен кредит за лице, което прилага специалния режим за касова отчетност, възниква в данъчния период, през който е извършено плащането по доставката, която попада в обхвата на специалния режим, към доставчика.
Правото на приспадане на данъчен кредит за получена доставка, по която доставчикът не прилага специалния режим, възниква за данъчния период, през който е извършено цялостно или частично плащане по доставката към доставчика, и се упражнява в срока по чл. 72. В тези случаи лицето, което прилага режима в качеството си на получател по доставката, само издава протокол за определяне размера на данъчния кредит.
За лицата, които прилагат специалния режим, правото на приспадане на данъчен кредит по доставка, за която и доставчикът прилага специалния режим, и във фактурата е вписано „касова отчетност“, възниква за данъчния период, през който е извършено цялостно или частично плащане по доставката към доставчика, и се упражнява в срока по чл. 72. Правото на приспадане на данъчен кредит е налице, когато са изпълнени общите условия на ЗДДС и лицето получател разполага с документ за извършено плащане по банков път и протокол за определяне размера на данък за доставката, издаден от доставчик, който прилага специалния режим на касова отчетност.
Към датата на прекратяване прилагането на специалния режим лицето има право на приспадане на данъчен кредит за данъка, за който не е упражнило правото си на данъчен кредит по доставки от доставчици - лица, които не прилагат специалния режим, и в издадените от тях фактури не е вписано „касова отчетност“, на стоки или услуги, които са изключени от обхвата на специалния режим. Когато доставчик е лице, което прилага специалния режим, и във фактурата е вписано „касова отчетност“ правото на приспадане на данъчен кредит за прекратяващото се лице ще възниква при плащане по доставката. В тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит за доставките на стоки или услуги, които са изключени от обхвата на специалния режим, възниква и се упражнява по общите правила на закона.
Правото на приспадане на данъчен кредит за лице, което не прилага режима, но неговият доставчик е лице, което прилага специалния режим за касова отчетност, възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем по отношение на доставчика в периода на извършване на плащането по доставката. За упражняване правото на приспадане на данъчен кредит освен изпълнение общите условия на ЗДДС лицето следва да притежава и документ за извършеното плащане по банков път и протокол за определяне размера на данък за доставката, издаден от доставчик, който прилага специалния режим на касова отчетност.

   В. Документиране
Доставките, които попадат в обхвата на специалния режим за касова отчетност, се документират от лицето, което прилага специалния режим, по общите правила на ЗДДС, като в издадените фактури и известия задължително се вписва „касова отчетност на ДДС”.
Доставките, които не попадат в обхвата на специалния режим за касова отчетност, се документират по общия ред на ЗДДС.

   Г. Прилагане и прекратяване
Лицата, които желаят да прилагат специалния режим и отговарят на условията, е необходимо да получат разрешение от НАП. Специалният режим за касова отчетност започва да се прилага от първия ден на месеца, следващ месеца на получаване на разрешението от НАП.
Когато някое от условията за прилагане на режима не е налице, лицето прекратява прилагането му чрез подаване на искане до НАП.
Лицето трябва да прекрати касовото отчитане, ако облагаемият му оборот е над 500 000 евро за година. Лицето не може да прекрати прилагането на специалния режим в рамките на 12 месеца от получаване на разрешението от НАП на 12 месеца, считано от месеца, следващ месеца на издаване на разрешението.
Когато условията за прилагане на режима са налице и са изтекли 12 месеца от прилагането му, лицето може да го прекрати и да прилага общите правила за отчитане на ДДС. В този случай лицето не може да искат разрешение за прилагане на специалния режим в следващите 12 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на прекратяване на прилагането му.
НАП прекратява прилагането на специалния режим, ако установи, че някое от задължителните условия не е налице и лицето не е подало в срок искане за прекратяване или че лице, прилагащо специалния режим, е приспаднало данъчен кредит, преди да извърши плащане по доставка, която е в обхвата на специалния режим, както и ако установи, че лицето не е отразило дължимия данък върху добавената стойност при получено плащане за извършена от него доставка на стоки или услуги в отчетните регистри и в справката-декларация за периода, през който данъкът е станал изискуем.
НАП може да прекрати прилагането на специалния режим на лице, получило разрешение, когато установи, че са налице данъчни нарушения.

   2. Създадено е ново правило за определяне на данъчно събитие и данъчна основа при вътреобщностно придобиване на стоки с продължително действие
Във връзка с изискванията на член 64 параграф 2 от Директива 2010/45/ЕО в чл. 63 от ЗДДС е създадена нова ал. 6. Съгласно новата разпоредба при вътреобщностно придобиване на стоки с непрекъснато изпълнение през период от време, надвишаващ един календарен месец, данъчното събитие възниква в края на всеки календарен месец. Данъчна основа в тези случаи се определя по реда на новосъздадената алинея 5 в чл. 64 от ЗДДС.

   3. Съхраняване на документи
Член 247, параграф 2 от Директива 2010/45/ЕС позволява на държавите членки да изискват съхранението на фактурите да се осъществява в оригиналния вид, в който те са били изпратени. С оглед на тази възможност в чл. 121, ал. 1 на ЗДДС е предвидено задължение на данъчно задължените лица да съхраняват данъчните документи в оригиналния им вид, в който са създадени. Това означава, че се изисква фактурите на хартиен носител да се съхраняват на хартиен носител и електронните фактури да се съхраняват в електронен вид.

   ІІ. Промени в резултат на констатирани несъответствия с правото на Общността и привеждане на ДДС законодателството ни в съответствие с Решение на Съда на ЕС
1. Доставки на стоки при условията на финансов лизинг
Направени са изменения по отношение на доставките на стоки при условията на финансов лизинг.
При сега действащите разпоредби в ЗДДС при договори за оперативен лизинг и при договори, при които е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката, се третират като договор за наем.
При договори, при които изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката, се третират като доставка на стока.
Съгласно установената практика на СЕС “понятието за доставка на стока не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик” (вж. Решение от 8 февруари 1990 г. по дело С-320/88 и Решение от 6 февруари 2003 г. по дело С-185/01).
Европейското право, и по–конкретно решение на СЕС от 16 февруари 2012 година по дело C 118/11 „ЕОН Асет Мениджмънт“ ООД е регламентирало критерии в кои случаи сделката по лизингови договори следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив.
Поради това в хипотезата, при която договорът за лизинг на материална вещ предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на материалната вещ на лизингополучателя или на лизингополучателя да се предоставят присъщите за правото на собственост върху вещта основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на материалната вещ и ако настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на вещта, сделката следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив (вж. Решение по дело С-118/11 “ЕОН Асет Мениджмънт” ООД, т. 40).
Съгласно СС 17 Лизинг и МСС 17 Лизинг финансовият лизинг е лизингов договор, който прехвърля по същество всички рискове и изгоди, произтичащи от собствеността върху актив.
При финансовия лизинг, без значение дали изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката или е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката - се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността.
Следователно при:
1. договори, в които изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката, е налице доставка на стока;
2. договори, в които е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето, е налице доставка на стока.
С променената разпоредба на чл. 6, ал. 2 т. 3 се приравнява на доставка фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба се прилага и когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1, е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето.
Данъкът ще е изискуем от доставчика с фактическото предаване на вещта, в случаите, при които отговаря на характеристиките на стока. С преходните и заключителните разпоредби е предвидено, че новите правила ще се прилагат за доставки по договори за лизинг, които са сключени след 1 януари 2014 г.

   2. Новите правила за формиране на данъчна основа

   2.1. Данъчна основа при бартерни сделки
Разпоредбата за определяне на данъчна основа при бартер е променена, съобразно решение на СЕС по дело C 549/11 „Орфей България“ ЕООД. Данъчната основа при бартер се определя към датата на възникване на данъчното събитие.
Считано от 01.01.2014 г., в случаите на бартер, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа нe може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена. До края на 2013 г. данъчната основа на всяка от доставките се изчисляваше по пазарна цена към датата на възникване на данъчното събитие за нея.
При доставки между свързани лица по в случаите по чл. 27, ал. 3, т. 1 данъчната основа на всяка от доставките при бартер е пазарната цена на доставяната стока или услуга.
Предвидено е преходно правило, съгласно което новите правила за определяне на данъчната основа при бартер се прилагат за доставки, за които данъчното събитие на доставката с по-ранна дата на данъчно събитие възниква след 31 декември 2013 г.

   2.2. Данъчна основа при дерегистрация
С оглед на постановеното с решение на СЕС по дело C 142/12 „Христомир Маринов“ е направено изменение и в разпоредбата, съгласно която се определя данъчната основа при дерегистрация. Данъчната основа на доставка на стоки и/или услуги при дерегистрация е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос – на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за придобиване на услугата, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката или услугата. И при определянето на данъчната основа при дерегистрация е възприето правилото, когато данъчната основа не може да се определи по тези правила, се определя в размер на пазарната цена.
В пар. 35 на решение на СЕС по дело C 142/12 съдът е постановил, че член 74 от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба, която в случаите на преустановяване на облагаемата икономическа дейност предвижда, че данъчната основа на доставката е пазарната цена на наличните към датата на това преустановяване на дейността активи, освен ако тази цена съответства на практика на остатъчната стойност на посочените активи към същата дата и по този начин се отчита промяната на стойността на тези активи от датата на тяхното придобиване до датата на преустановяването на облагаемата икономическа дейност. Съгласно МСС 16 остатъчна стойност е нетната сума, която предприятието очаква да получи за един актив в края на неговия полезен живот, след като се приспаднат очакваните разходи по изваждането му от употреба.
Очевидно ЗДДС няма предвид счетоводния смисъл на понятието „остатъчна стойност, а е въвел собствени правила, като данъчната основа при дерегистрация ще се определя, като от разходите, направени при покупката, ще се намаляват с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката или услугата.
Във връзка с новите правила за определяне на данъчната основа се отменя т. 2 на чл. 27, ал. 3, с която до края на 2013 г. данъчната основа в тези случаи беше в размер на пазарната цена.

   3. Право на приспадане на данъчен кредит за налични активи и получени услуги преди датата на регистрация
При съобразяване с практиката на СЕС, постановена с решение на СЕС по дело С-385/09 „Nidera Handelscompagnie“, от тримесечен срокът, в който регистрираното лице може да упражни правото на приспадане на данъчен кредит за наличните към датата на регистрацията активи, се променя на 12-месечен с цел уеднаквяване на сроковете за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит с тези по чл. 72 от ЗДДС.

   ІІІ. Промени, свързани с несъответствие на българския текст с Директива 2006/112/ЕС
1. Безвъзмезди доставки на стоки и услуги, приравнени на възмездни
Изменени са разпоредбите на чл. 6, ал. 3 т. 1 и чл. 9, ал. 3 т. 1 и 2 от ЗДДС, които приравняват на възмездна доставка безвъзмездното предоставяне на стоки или услуги. Когато данъчно задълженото лице ползва стоки, за които е приспаднало данъчен кредит за лични нужди или по-общо за цели, различни от икономическата му дейност, е налице възмездна доставка на стоки. Приравнена на възмездна доставка е и безвъзмездното извършване на услуга за лични нужди или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на данъчно задълженото лице. Целта на изменението е да се транспонира правилно чл. 16 и чл. 27 от Директива 2006/112/ ЕС, като се обхванат всички случаи, при които е налице дарение към трети лица, а не само даренията към трети лица, които са за техни лични нужди.
2. Данъчна основа при внос
С ЗДДС са изменени правилата за определяне на данъчната основа при внос, като е предвидено, че облагаемата стойност е митническата стойност, която се увеличава с присъщи на внос разходи, ако вече не са включени в нея, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната, доколкото не са били включени в нея. Съгласно ДДС директивата в чл. 86, т. 2 за целите на параграф 1, буква б) „първото местоназначение“ означава мястото, посочено в товарителницата или в някой друг документ, по който стоките се внасят в държавата членка на вноса. Ако то не е посочено, за първо местоназначение се счита мястото на първото прехвърляне на стоките в държавата членка на вноса. За тази цел в ЗДДС е въведена дефиниция на понятието „първо местоназначение“ на територията на страната.
В тази връзка с изменените правила за определяне на данъчната основа при внос е въведена нова разпоредба - чл. 36а, за доставка на свързани с внос услуги. Доставките на услуги, свързани с внос, ще се облагат с нулева ставка, когато стойността им е включена в данъчната основа по чл. 55. Изменението е направено с цел да се избегне двойно начисляване на данъка, тъй като получателят по доставките на тези услуги има задължение да си самоначисли данъка на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 144 от ДДС директивата държавите членки освобождават доставката на услуги, свързани с вноса на стоки, когато стойността на такива услуги е включена в данъчната основа в съответствие член 86, параграф 1, буква б). Когато за доставката е издаден документ с начислен данък със ставка в размер на 20%, преди извършване на вноса (доставката на услугата се облага с ДДС, тъй като стойността й е включена в данъчната основа по чл. 55) размерът на начисления данък се коригира за издадени фактури и известия по реда на чл. 116 от закона, а за издадени протоколи по реда на чл. 80, ал. 5 от правилника за прилагане на закона.
Облагаема с нулева ставка ще бъде и доставката на услуга по обработка, преработка или поправка, когато формира данъчната основа по чл. 55, ал. 3 при внос на стоки, които са временно изнесени от място на територията на страната до място извън територията на Европейския съюз под митнически режим пасивно усъвършенстване, и са внесени обратно на територията на страната. Тъй като в случаите, когато стоките са били временно изнесени от територията на страната до място извън територията на Европейския съюз за обработка, преработка или поправка под митнически режим пасивно усъвършенстване и се внасят обратно на територията на страната на основание чл. 55, ал. 3 от ЗДДС данъчната основа на вноса е стойността на обработката, преработката или поправката, увеличена по реда на ал. 1 на същата разпоредба, а получателят по доставката на услугата по обработката, преработката или поправката има задължение да си самоначисли данъка на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от същия закон и е налице двойно начисляване на данъка. С направените изменения се избягва наличието на двойно данъчно облагане или, от друга страна, липсата на облагане.

   3. По отношение на освобождаване от данък при внос, предвидено с чл. 58 от ЗДДС, също са направени промени, които привеждат в съответствие ЗДДС с Директива 2009/132/ЕО на Съвета от 19 октомври 2009 година за определяне приложното поле на член 143, букви б) и в) от Директива 2006/112/ЕО по отношение на освобождаването от данък добавена стойност при окончателен внос на някои стоки
Освободени от данък при внос са продукти на морския риболов, извлечени извън териториалните води на Европейския съюз от кораби, когато продуктите се внасят в пристанища в непреработен вид или след съхраняваща обработка за пазарна реализация, преди да бъдат доставени, съобразно нормата на член 143 б. „й” от Директива 2009/132/ЕО.
Прецизирана е и разпоредбата на чл. 58, ал. 14, т. 12 , съгласно която при внос на ковчези, съдържащи тела на починали, и урни, съдържащи прах на покойници, както и цветята, погребалните венци и други предмети за украса, които обикновено ги съпровождат, е налице освобождаване.
Освобождаване ще се прилага и при внос на терапевтични вещества с човешки произход и реактиви за определяне на кръвната група и тъканно протезиране.

   ІV. Промени, свързани с дерогация от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС с цел улесняване пътния и железопътния транспорт по Дунав мост II
Във връзка с извършване на доставки на стоки и услуги на граничен комбиниран мост Видин – Калафат със ЗДДС е създаден член 20а „Място на изпълнение при доставки на стоки и услуги на Граничен комбиниран мост Видин – Калафат. Мястото на изпълнение на услугите по събиране на таксата за преминаване на моста е на територията на Република България, когато направлението на пътуването е от България към Румъния или на територията на Румъния, когато направлението на пътуването е от Румъния към България. Доставки по поддръжка/ремонт на моста са с място на изпълнение на територията на страната или Румъния в зависимост от това на коя териториална част се извършват.

   V. Други промени
1. Разширява се обхватът на недоставка на стоки или услуги
1.1. Със създадената т. 5 в ал. 1 на чл. 10 от ЗДДС при извършване предоставяне за ползване на имоти от държавата/общините/заявителите за нуждите на частни детски градини, училища, както и на детските градини и училища с чуждестранно участие по Закона за народната просвета и последващото им преминаване към държавата/общините/заявителите в случай на закриване на детските градини и училищата няма да е налице доставка по смисъла на закона.
По отношение на преминаването на правото на разпореждане от залогодателя към заложния кредитор по смисъла на чл. 32, ал. 4 от ЗОЗ е предвидено, че не е налице доставка за целите на ЗДДС. Съгласно чл. 131 от ЗДДС е предвидено в случаите на публична продан по реда на ДОПК или ГПК или при продажба по реда на ЗОЗ или на чл. 60 от ЗКИ и когато собственикът на вещта (длъжникът, залогодателят, съответно собственикът на ипотекарния имот) е регистрирано по този закон лице, публичният изпълнител, съдебният изпълнител или заложният кредитор да е длъжен да преведе дължимия данък по продажбата. Тоест задължението за начисляване на ДДС е поставено в зависимост от наличието на регистрация по ЗДДС на длъжника, залогодателя, съответно собственика на ипотекарния имот. Заложните кредитори нямат задължение за начисляване на ДДС, ако залогодателя не е регистрирано за целите на ЗДДС лице.
Същевременно съгласно чл. 32, ал.4 от ЗОЗ с вписването на пристъпване към изпълнение заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор. Той има право да вземе мерки за запазването му и да го продаде. При преминаване на правото на разпореждане от залогодателя към заложния кредитор не е налице доставка по смисъла на чл. 6, ал. 5 от ЗДДС между залогодателя и заложния кредитор. При последващата продажба от страна на заложния кредитор, независимо че той ще действа от свое име и за чужда сметка няма доставка и между заложния кредитор и третото лице, и не може да възникне задължение за начисляване на ДДС само на основание факта, че заложният кредитор е регистрирано лице въпреки разпоредбата на чл. 127 от ЗДДС, тъй като при прехвърляне правото на разпореждане от залогодателя към заложния кредитор няма доставка.
Прилагането на ЗДДС по този ред е правилно и в съответствие с разпоредбите на ЗОЗ, но ДДС да се дължи само, ако заложният кредитор е регистрирано по ЗДДС лице. С направеното допълнение се избягват случаите, при които поради буквално прилагане на закона на заложните кредитори би могло да бъде вменено задължение за начисляване на ДДС.
2. Промени, свързани с особени случаи при определяне на данъчната основа
При безвъзмездно извършване на подобрение на нает актив данъчната основа ще се определя съгласно специалното правило на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС. Данъчната основа на доставки на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 3 е сумата от направените преки разходи за извършването им, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на подобрението, а ако не може да се установи сумата на преките разходи, данъчната основа е пазарната цена.
Видно от направеното изменение при определяне данъчната основа в тези случаи, следва да се има предвид обичайният икономически живот на подобрението. ЗДДС не съдържа дефиниция на това понятие. Съгласно МСС 17 икономически живот е периодът, в който се очаква даден актив да бъде икономически използваем от едно или повече предприятия или количеството продукция или сходни единици, които се очаква едно или повече предприятия да придобият от актива. Понятието полезен живот е дефинирано в МСС 16 като периода, през който един актив се очаква да бъде наличен за използване от предприятието; или броя на произведените или подобни единици, които се очаква предприятието да получи от актива. С т. 57 от същия стандарт е визирано, че полезният живот на един актив се определя от гледна точка на очакваната полезност на актива за предприятието. Политиката за управление на активите на предприятието може да включва освобождаване от активите след конкретен период от време или след реализирането на определена част от икономическите изгоди, свързани с актива. Следователно полезният живот на актива може да е по-кратък от икономическия му живот. Разходните норми за целите на амортизациите са в много голяма степен условни и не отразяват действително икономическия живот на актива. Оценката на полезния живот на актива е въпрос на преценка въз основа на опита на предприятието с подобни активи.
Определянето на физическото и моралното изхабяване се извършва на база с оглед на оценяваните активи и отчитане на физическото им състояние, като се вземат предвид срокът на въвеждане в експлоатация, изминалият период на експлоатация, датата на производството. Икономическото изхабяване е свързано с намаляване на стойността на актива вследствие на редица фактори: конкуренция, намаляване на пазарното търсене, увеличаване цените, непълното натоварване, морално изхабяване и др. При извършване на подобни оценки за отразяване на описаните по-горе показатели оценителите прилагат методи за оценка, като използват следните коефициенти:
- коефициент на физическа годност - отразява физическата годност на активите към датата на оценката, като се отчита физическото им обезценяване;
- коефициент на функционална годност - отразява използването на активите по предназначение към датата на оценката;
- коефициент на икономическа обезценка - отразява обезценката на активите вследствие движенията на пазара, липсата на пазарно търсене, морална обезценка и др.
В тази връзка размерът на данъчната основа следва да се определи, като сумата на направените преки разходи за извършване на услугата по подобрението се намали с разходи за изхабяване, разпределени систематично върху целия му обичаен икономически живот полезен живот. Когато данъчната основа не може да бъде определена по тези правила е в размер на пазарната цена на услугите, които лицето доставя.
3. Промени, свързани с освобождавания
3.1. При освобождаванията на внос по силата на международни договори и внос на стоки от въоръжени сили на чужди държави, както и на международни договори и доставки, по които получатели са въоръжените сили на чужди държави или институции на Европейския съюз, няма да се прилага нулева ставка за доставка, която е финансирана със средства от републиканския или общинските бюджети или със заеми, по които гарант е държавата. Направеното изменение е с оглед приключване на проектите по програма ФАР и отпадане на ангажиментите, предвидени в споразумението с ЕК, че доставките, финансирани по тази програма, както и националното съфинансиране ще бъдат освободени от облагане с ДДС.
3.2. Съгласно чл. 165 във връзка с чл. 92, ал. 4 от ЗДДС регистрирано по този закон лице има право да му бъде възстановен данъкът за възстановяване по смисъла на чл. 88, ал. 3 от ЗДДС в 30-дневен срок от подаването на справка-декларацията, когато лицето е получило разрешение по чл. 166. Разрешение за прилагане на съкратения 30-дневен срок за възстановяване на ДДС се издава на лице, което едновременно отговаря на условията в чл. 166, ал. 2. С ЗДДС се променени две от тези условия - размерът на инвестициите да бъде над 5 млн. лв. за период, не по-дълъг от две години и създаването на повече от 20 нови работни места.
4. Нови моменти, отнасящи се до ограниченията на корекциите на ползван данъчен кредит
Променена е разпоредбата, с която лицата не извършват корекции при липси на стоки при тяхното съхраняване и транспортиране съгласно нормативен акт. Промяната е продиктувана от промени в действащия Закон за националната стандартизация.
До промяната съгласно чл. 80, ал. 2, т. 3 от ЗДДС корекции по чл. 79, ал. 3 на ползвания данъчен кредит не се извършват в случаите на липси, произтичащи от промяна на физико-химичните свойства в нормални размери, съответстващи на установените норми за пределни размери на естествените фири, и липси на стоки при тяхното съхраняване и транспортиране съгласно утвърдените стандарти, нормали и други нормативни актове. За да се приложи изключението на чл. 80, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, прилаганата нормала следва да има характер на нормативен акт.
Действащият Закон за националната стандартизация не дефинира понятието „нормала” и не регламентира реда за неговото приемане и утвърждаване. Наличието на два вида нормали – заводски и отраслови, се предвижда в отменения Закон за стандартизацията (обн., ДВ, бр. 48 от 1964 г., отм., ДВ, бр. 55 от 1999 г.). Тоест, ако дадено предприятие прилага нормала, тя няма характер на нормативен акт, а на вътрешноведомствен такъв. ЗДДС предвижда нормалите, които нямат характер на нормативен акт, да са основание за извършване на корекции по реда на чл. 79 от ЗДДС. От друга страна, изисква стандартите или нормалите, определящи размера на липсите, да имат качеството на нормативен акт.
Тъй като липсва действащ нормативен акт, с който да са приети стандарти с характер на нормативен акт, а отмененият Закон за стандартизацията е регламентирал само ред за приемане на заводски и отраслови нормали, разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 3 от ЗДДС е изменена, като няма да се извършва корекция при липси на стоки при тяхното съхраняване и транспортиране съгласно нормативен акт или фирмени стандарти и нормали.

   5. Промени, свързани с прихващане на резултат за периода - данък за възстановяване
С отмяната на ал. 6 на чл. 92 от ЗДДС е премахната разпоредбата за поредност при извършване прихващането от органат по приходите във връзка с въведената единна сметка.
С новата редакция на чл. 92, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 се прихваща, приспада или възстановява при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до изтичане на края на календарния месец на подаване на справка-декларацията. По този начин органите по приходи ще могат да прихващат и задължения за задължителни осигурителни вноски, изискуеми към 25-о число на месеца.
В чл. 92 се създава нов ред за ускорено възстановяване на ДДС. Когато са налице условията за ускорено възстановяване на данък по чл. 92, ал. 3, данъкът се прихваща или възстановява в 30-дневен срок:
• при възложена проверка;
• изцяло или частично в размер, представляващ разликата между декларирания данък за възстановяване и размера на данъците и задължителните осигурителни вноски, които обосновано се очаква да бъдат установени при ревизията.
Актът, с който се възстановява или отказва възстановяването при възложената ревизия, се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, предвиден за обжалване на обезпечителните мерки.
За невъзстановената част от декларирания данък за възстановяване се прилага нормата на ал. 8, съгласно която независимо от срока за ускореното възстановяване на данъка, когато е започнала ревизия на лицето, срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт, освен в случаите, когато лицето предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-кратък от 6 месеца.

   6. Редакционни промени
6.1. Редуциран е текстът, регламентиращ освобождаванията от ДДС, като доставките на доставката на зъбни протези са освободена доставка само когато се осъществяват от лекари по дентална медицина.
6.2. Направени са и редакционни промени в чл. 111 ал. 3, с които данъкът, който лицата дължат към датата на дерегистрацията, се включва в резултата за последния данъчен период, декларира се по реда и в срока по чл. 125 и се внася в срока по чл. 89.
6.3. В случаите на продажби на стоки чрез фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, фискалния бон, който регистрира продажбата, ще се визуализира само на дисплей, като няма да се издава хартиен документ.

   7. Промени, свързани с прилагане на механизъм за обратно начисляване
I. При доставки на зърнени и технически култури
Обхват на механизма
Механизмът за обратно начисляване ще се прилага при доставки на зърнени и технически култури, които са изброени в Приложение № 2, част II към глава деветнадесета “а” от ЗДДС със съответните кодове. „Код по КН” са тарифни кодове по Комбинираната номенклатура, установена с Приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа. Обратното начисляване ще се прилага при доставки със зърнени и технически култури, включени в обхвата на механизма, само когато са извършени на територията на страната. Когато с тези доставки се извършват внос, износ, вътреобщностни придобивания, вътреобщностни доставки на стоки или тристранни операции, се прилагат общите правила на ЗДДС.
Данъчното събитие и изискуемост
Данъчното събитие на доставките на зърнени и технически култури, които са включени в списъка на част II към Приложение № 2 към глава деветнадесета “а” от ЗДДС, възниква по общия ред, определен в чл. 25 от ЗДДС. Данъкът за тези доставки е изискуем от получателя - регистрирано по ЗДДС лице, независимо дали доставчикът е данъчно - задължено лице или данъчно - незадължено лице.
Начисляване на данъка
Когато доставчикът е данъчно задължено лице, начисляването на данъка се извършва от получателя с издаване на протокол по чл. 117, ал. 2, като протоколът освен досегашните реквизити следва задължително да съдържа и идентификационен номер по чл. 84 от ДОПК на доставчика на стоки по Приложение № 2, част II и номер и дата на фактурата. Когато доставчици са физически лица, които не са данъчно задължени, данъкътсе начислява от получателя в последния ден на съответния данъчен период с общ протокол за всички доставки, за които данъкът е станал изискуем през съответния данъчен период, като този протокол задължително съдържа наименование и идентификационен номер по чл. 84 от ДОПК на доставчика, както и останалите данни, посочени в чл. 163б, ал. 2 от ЗДДС.
Документиране и отчитане на доставки на зърнени и технически култури
Отчитането на доставките ще се извършва по аналогичен ред, по който до момента се отчитаха доставките по Приложение № 2, част I, описан в писмо на НАП № 24-00-13 от 12.02.2007 г. Регистрираните лица, които са получатели на разглежданите доставки, отразяват данъчната основа в колони 9 и 14 и начисления данък с протоколите в колони 10 и 15 на дневника за продажбите и съответно данъчната основа (в зависимост от правото на данъчен кредит) в колони 9, 10 и 12 и начисления данък в колони 11 и 13 на дневника за покупките. Съгласно чл. 124 от ЗДДС получените фактури за доставките, за които е издаден протокол, се отразяват без стойност в дневника за покупки.
Документирането на доставките на зърнени и технически култури, които са включени в списъка на част II към Приложение № 2 към глава деветнадесета “а” от ЗДДС, от доставчик, който е регистрирано лице, се извършва с издаване на фактура, в която се вписва "обратно начисляване“ и като основание за неначисляване на данък се посочва “чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС”. Доставчиците отразяват данъчната основа на тези доставки в колони 9 и 11 на дневника за продажбите и не попълват колона 10 и12, ако получателят е регистрирано лице.
Със ЗИД на ДОПК са предвидени преходни правила за случаите, когато е направено авансово плащане до влизането в сила на новите правила, за доставка на стока по Приложение № 2, част II, данъчното събитие за която възниква след тази дата и данъкът за доставката е изискуем от получателя, регистрираното лице – получател, е длъжно да начисли данък върху цялата данъчна основа на доставката, включително за направеното авансово плащане. В тези случаи доставчикът документира доставката чрез анулиране на издадената за авансовото плащане фактура и издаване на нова фактура, в която посочва цялата данъчна основа за доставката, като вписва "обратно начисляване" и като основание за това „доставка на стоки по чл. 163а, ал. 2“. За анулирането се издава и протокол по чл. 116, ал. 4 от ЗДДС.
Ускорено възстановяване на ДДС на производители на зърнени и технически култури
Предложено е допълнение в чл. 92, ал. 3 за определяне наличието на условията за ускореното възстановяване на ДДС в рамките на 30 дни от подаване на справка-декларация. При изпълнение на предвиденото условие земеделски производител за последните 12 месеца да е извършил доставки на произведените от него зърнени и технически култури (по Приложение № 2, част II) повече от 50 на сто от всички извършени от него доставки, данъкът ще му се възстановява в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията.
II. При доставки на отпадъци
Съгласно чл. 199, пар. 1, б. г от Директива 2006/112/ЕО на Съвета oтносно общата система на данъка върху добавената стойност държавите членки могат да предвидят, че лицето - платец на ДДС, е данъчно задълженото лице, за което е направена някоя от доставката на използван материал; използван материал, който не може да се използва повторно в същото състояние, скрап, промишлени и непромишлени отпадъци, рециклируеми отпадъци, отчасти обработени отпадъци и някои стоки и услуги, изброени в приложение VI. България се е възползвала от предоставената възможност за избор и с измененията и допълнения на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 108 от 2006 г.) е въведена схемата на т.нар. "обратно начисляване" на ДДС при доставка на битови, производствени, опасни и строителни отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците (ЗУО), както и при доставка на услуги по техния добив, обработка и преработка.
До момента ЗДДС използваше дефинициите на видовете отпадъци, които се съдържат в Закона за управление на отпадъците, действащ до 13.07.2012 г. В законат за управление на отпадъците, влязъл в сила от 13.07.2012 г., е променена структурата на тези дефиниции. В тази връзка са направените редакционни промени в допълнителните разпоредби на ЗДДС с цел привеждане в съответствие с понятията от Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.), които по същество не променят правилата за обратно начисляване на данък добавена стойност при доставки с отпадъци.