ДВ. бр. 48 от 02.06.2023г.

Обн., ДВ, бр. 60 от 5 август 1988 г., изм., ДВ, бр. 59 от 9 юли 1993 г., изм., ДВ, бр. 12 от 9 февруари 1996 г., доп., ДВ, бр. 67 от 27 юли 1999 г., изм., ДВ, бр. 92 от 10 ноември 2000 г., изм., ДВ, бр. 105 от 29 декември 2005 г., изм., ДВ, бр. 30 от 11 април 2006 г., изм., ДВ, бр. 33 от 21 април 2006 г., изм., ДВ, бр. 43 от 29 април 2008 г., изм., ДВ, бр. 17 от 6 март 2009 г., изм. и доп., ДВ, бр. 38 от 18 май 2012 г., изм. и доп., ДВ, бр. 98 от 11 декември 2012 г., изм., ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г., изм. и доп., ДВ, бр. 94 от 29 ноември 2019 г., доп., ДВ, бр. 48 от 2 юни 2023 г.

Отговорност за дейност на администрацията
history Чл. 1. (1) (доп., ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм., ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., доп., ДВ, бр. 94 от 2019 г.) Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.
(2) (доп., ДВ, бр. 98 от 2012 г.) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1.

Отговорност за дейност на правозащитните органи
history Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл. 2, изм., ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г., изм., ДВ, бр. 98 от 2012 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:
1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон, ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък "Конвенцията";
2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;
3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;
4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено;
5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;
6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер;
7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства;
8. (нова, ДВ, бр. 48 от 2023 г.) установено нарушение, извършено от орган на досъдебното производство чрез разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност или при публично изявление, в което обвиняем се представя като виновен.
(2) (нова, ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г., изм., ДВ, бр. 7 от 2018 г.) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от съдебни актове по Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
(3) (нова, ДВ, бр. 43 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г., предишна ал. 2, ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г., доп., ДВ, бр. 98 от 2012 г.) Исковете по ал. 1 и 2 се разглеждат по реда, установен в Гражданския процесуален кодекс.