По тематика > Данъци > Писма и указания > ЗКПО > 2017 г. > № 24-38-6 от 15.03.2017 г. Относно: Прилагане на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) по отношение на разходи за използване на фирмен имот от собственик на дружество
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 24-38-6 от 15.03.2017 г. Относно: Прилагане на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) по отношение на разходи за използване на фирмен имот от собственик на дружество

Публикувано на 10.10.2017

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

    Фактическа обстановка: Дружеството притежава недвижим имот, представляващ къща с двор. Едноличният собственик на дружеството, който е физическо лице, използва безвъзмездно имота за свои жилищни нужди, а също така не заплаща и консумативните разходи, свързани с обитаването на имота (газ, ел. енергия, телефон, интернет).
Едноличният собственик не е в никакви правоотношения с дружеството, в т.ч. не полага и личен труд в същото, както и не получава възнаграждение под каквато и да е форма.
Консумативните разходи, направени във връзка с използването на имота от собственика, текущо се осчетоводяват като счетоводни разходи и се третират за данъчни цели като „скрито разпределение на печалбата” по смисъла на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО. Поради това с тези разходи дружеството възнамерява да увеличи счетоводния финансов резултат за 2016 г.
Едновременно с това, на основание чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ, дружеството определя на всяко тримесечие окончателен данък за доход от дивидент под формата на скрито разпределение на печалбата. Този данък е деклариран в декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и е внасян в законоустановените срокове. При определяне на данъчната основа за облагане с окончателен данък се вземат предвид всички начислени разходи (консумативни разходи и счетоводни амортизации), с изключение на разходите за данък недвижими имоти, такса за битови отпадъци и разходите за имуществена застраховка на имота.

   Във връзка с гореизложеното и с оглед направените промени в ЗКПО (обн., ДВ, бр. 75 от 2016 г., в сила от 01.01.2016 г.), с които се предвижда ред за облагане с данък върху разходите на разходите за лично ползване на фирмени активи, са поставени множество въпроси, които в резюме са следните:
1. Представляват ли „разходи в натура” гореописаните разходи, заплащани от дружеството, но възникващи по повод на използването на недвижимия имот за лични нужди от едноличния собственик? Дължи ли се в този случай данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО?
2. Ако представляват „разходи в натура”, следва ли разходите за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци да се включват в данъчната основа за облагане с данък върху разходите?
3. При определяне на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1 т. 4 от ЗКПО се вземат предвид данъчните амортизации, когато активът е данъчен амортизируем актив. В настоящия случай начисляването на данъчни амортизации е преустановено на основание чл. 59 от ЗКПО, тъй като активът не се използва (не носи икономическа изгода) през период, по-дълъг от 12 месеца. Означава ли това, че при определяне на данъка по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО няма да се вземат предвид никакви амортизации?
4. Ако са налице „разходи в натура”, облагаеми с данък върху разходите, следва ли да продължи начисляването на данък върху доходите от дивидент, представляващ скрито разпределение на печалбата? Следвало ли е в този случай да се определя данък върху дивидентите през 2016 г.?
5. Ако се дължи данък върху разходите, при определяне на данъчния финансов резултат за 2016 г. коя законова норма е приложима - чл. 26, т. 11 от ЗКПО (не се признават за данъчни цели разходите, представляващи скрито разпределение на печалбата) или чл. 206, ал. 1 от същия закон (разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляването и не формират данъчна временна разлика)?

   Становище: Съгласно § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО за целите на чл. 204, ал. 1, т. 4 „разходи в натура” е частта, съответстваща на личното ползване на активите и/или персонала, от счетоводните разходи, които не попадат в чл. 204, ал. 1, т. 1 - 2 и са свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, използвани както за дейността, така и за лично ползване. Когато активите са данъчни амортизируеми активи, вместо счетоводните разходи за амортизации се вземат предвид данъчните амортизации. Не са разходи в натура за целите на чл. 204, ал. 1, т. 4 разходите, извършени в полза на физически лица, които представляват придобит доход по смисъла на чл. 11, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Не са разходи в натура и разходите, свързани с използването на собствени, наети или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, когато за използването им се дължи възнаграждение.
Следователно, за да са налице „разходи в натура” по смисъла на § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО, активите трябва да се използват както за дейността, така и за лично ползване. В конкретния случай не се касае за „разходи в натура” по смисъла на цитираната разпоредба, защото недвижимият имот се използва единствено за жилищни нужди на собственика на дружеството, а не и за дейността на същото.

   За пълнота на изложението е необходимо да се има предвид и следното:
С разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от ЗДДФЛ е дадено право на работодателите да изберат да облагат с данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО доходите в натура, представляващи разходи в натура по смисъла на § 1, т. 83 от допълнителните разпоредби на ЗКПО при условията на същия закон. Правото на избор се упражнява по реда на чл. 217, ал. 3 от ЗКПО и не може да се прилага за отделни физически лица.
На основание чл. 24, ал. 4 от ЗДДФЛ не се включват в облагаемия доход по ал. 1 на същата разпоредба доходите в натура, обложени по реда на чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО.
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат разходите в натура, свързани със собствени, наети и/или предоставени за ползване активи, предоставени за лично ползване и/или свързани с използване на персонал, от работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол (наети лица), както и от лица, упражняващи личен труд по смисъла на § 1, т. 26, буква „и” от ДР на ЗДДФЛ (съдружници и член-кооператори, както и акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, полагащи личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери).
От анализа на цитираните разпоредби е видно, че правото на избор е дадено на лицата, явяващи се работодатели по смисъла на § 1, т. 27 от ЗДДФЛ, както и че то се прилага спрямо определен кръг физически лица - тези, наети по трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ.
Следователно за прилагането на правото на избор на първо място е необходимо да се установи дали дружеството (ЕООД) се явява работодател на физическото лице - собственик, съответно дали правоотношението между дружеството и физическото лице попада в кръга на трудовите правоотношения по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗДДФЛ. От изложената фактическа обстановка става ясно, че между дружеството и едноличния собственик не са налице каквито и да е правоотношения, вкл. същият не упражнява личен труд в дружеството. Това означава, че в конкретния случай е недопустимо дружеството да приложи реда за облагане с данък върху разходите, предвиден в чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО.

   Съгласно дефиницията за „скрито разпределение на печалбата”, дадена в § 1, т. 5, б. „а” от ДР на ЗКПО, това са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица.
Описаната в запитването фактическа обстановка попада в приложното поле на цитираното определение, защото използването на недвижимия имот не е свързано дейността на дружеството, а удовлетворява изцяло частен интерес на собственика на последното.
По отношение на определянето на данъчната основа по реда на чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ за данъка върху дивидента с характер на скрито разпределение на печалбата, както и за целите на преобразуването на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 11 от ЗКПО, следва да се отбележи, че неоснователно дружеството не е вземало предвид разходите за данък върху недвижимите имоти, за таксата за битови отпадъци и за имуществената застраховка. Сумите, поети за сметка на дружеството, за имуществен данък, такса за битови отпадъци и застраховка на имота се явяват скрито разпределение на печалбата в полза на физическото лице, което ползва имота за жилищни нужди, защото извършването на тези разходи очевидно не е в интерес на дейността на данъчно задълженото лице, а обслужва изцяло частен интерес на неговия собственик (вероятно и на свързани с него лица).

   Зам. изпълнителен директор на НАП: (Галя Димитрова)




Обявление на
Централна избирателна комисия
с адрес: гр. София 1169, пл. „Княз Александър І“ № 1, тел. – 02 939 3719
ОБЯВЯВА: Процедура за подбор за заемане на длъжността „Финансов контрольор“ в администрацията на ЦИК още...
ОБЯВЯВА: Процедура за подбор за заемане длъжността „Главен счетоводител“ в дирекция „Администрация“ в ЦИК още...