По тематика > Данъци > Писма и указания > ДОПК > 2019 г. > № 07-00-69 от 10.04.2019 г. Относно: Прилагане на чл.171 от ДОПК, във връзка с дължими задължения по ЗМДТ
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 07-00-69 от 10.04.2019 г. Относно: Прилагане на чл.171 от ДОПК, във връзка с дължими задължения по ЗМДТ

Публикувано на 08.10.2019

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

    В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - …. постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 07-00-69/27.03.2019 г., препратено ни по компетентност от Централно управление на НАП.
Изложена е следната фактическа обстановка: През 1997 г. със съпруга Ви сте дарили на дъщерите си по ½ идеална част от имот в гр…., като сте запазили за себе си правото на ползване на избата и подпокривното помещение. Излагате подробно фактическа обстановка, в която посочвате с цифри увеличението на данъка на имота в годините. Изразявате несъгласие с така определения данък и прилагате съобщения от Община …… до Вас, съпруга Ви и двете Ви дъщери за дължими данъци за имота за 2019 г.; кореспонденция от 2004 г. и 2006 г. с ГДД към Министерство на финасите и кмета на Община …; съобщения от Община ….. до двете Ви дъщери за доброволно изпълнение и жалба от 2018 г. до Районна прокуратура ….. .
Поставяте следния въпрос: Какъв е давностният срок за неплатения данък за цялото жилище ?
Във връзка с изложената фактическа обстановка и поставените въпроси, които касаят и задължения за данъци и такси за идеалните части от имота, собственост на дъщерите Ви, и с оглед действащата нормативна база, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършва от служителите на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурително процесуален кодекс /ДОПК/, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Национална агенция за приходите е компетентна единствено относно издаването на методологически указания по прилагането на ЗМДТ /чл. 4, ал. 6 от ЗМДТ/.

   Способите за погасяване на задълженията са предвидени в процесуалния закон - ДОПК, който е приложим при събирането на публичните вземания, /каквито са съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и 3 от ДОПК задълженията за общински данъци и такси/. Погасяването по давност на публично вземане е предвидено е в чл. 168, т. 3 от ДОПК.
Най-общо давността е период от време, с изтичането на който, съответният нормативен акт свързва настъпването на определени правни последици. С изтичането на погасителната давност, в полза на длъжника възниква правото да се позове на давността и да откаже изпълнение. След изтичане на давността субективното право не може да бъде принудително осъществено.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на тази давност не се погасява самото публично вземане, а се погасява само правото да се търси с принудителни средства неговото събиране. С други думи казано, ако след изтичане на давностния срок, длъжникът доброволно плати своето задължение, то ще се счита за дължимо внесено и плащането ще се приеме като изпълнение на едно задължение на длъжника спрямо държавата. В тази връзка лицето, което е платило след давностния срок, не може да поиска обратно платеното, с твърдението, че не е знаело, че задължението е погасено по давност и е можело да не плати /по аргумент чл. 174 от ДОПК/. Погасеното по давност задължение подлежи на прихващане при условията на чл. 128, ал. 1, изречение второ от ДОПК, съгласно който може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.
Следва да се има предвид, че петгодишната давност не се прилага служебно, а по искане, възражение или жалба на длъжника.

   Този срок, обаче, може да бъде спиран на осн. чл. 172, ал.1:
1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година;
2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането;
3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването;
4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва;
5. с налагането на обезпечителни мерки;
6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
След отпадане на обстоятелството, довело до спиране, срокът продължава да тече, като към изтеклия вече срок се добавя и новия.
На снование чл. 172, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. От прекъсването на давността започва да тече нова давност и към нея не се включва срокът преди възникване на обстоятелството.
Следователно, в настоящия казус, петгодишната погасителна давност, визирана в чл.171, ал.1 от ДОПК, е настъпила за 2013 г. и годините преди това, с условието, че няма спиране или прекъсване на давността на основанията, посечени по-горе. Задълженията за данъци и такси от 2014 г. и следващите не са погасени по давност и са дължими.
Но снование чл.171, ал.2 с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Това е така наречената абсолютна давност. По силата на чл. 173, ал. 2 от ДОПК /ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ публичните вземания се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2 от ДОПК.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ Пловдив: (п) (не се чете)