Трудово право 2022

ТРУДОВО ПРАВО 2022

Пет тематични електронни книги, обстойно разработени и допълнени с множество казуси и примери от
доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ

• ВСТЪПВАНЕ В ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ • РАБОТНО ВРЕМЕ, ПОЧИВКИ И ОТПУСКИ • ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ
• ДИСЦИПЛИНАРНА И ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ
• ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР


Сборникът съдържа:

• Пълните текстове на цялата свързана нормативна база и други важни документи
• Подбрана административна и съдебна практика
• Огромен брой готови за попълване актуални бланки и образци, в удобния за редакция .docx (WORD) формат.
• Усъвършенстваната търсачка, за секунда ще изведе резултати по ключови думи, фрази и абревиатури, без да се налага да изчитате цялото издание за да намерите търсеното от вас

Настолник на счетоводителя 2022

НАСТОЛНИК НА СЧЕТОВОДИТЕЛЯ 2022

Познатият ви справочен сборник предлага удобството да откривате бързо и лесно важната ви и нужна информация, необходими показатели и данни - както актуалните, така и за годините назад.

Изцяло обновеният интернет вариант притежава множество предимства:

ВИНАГИ АКТУАЛЕН – в електронното издание екипът ни постоянно допълва и обновява информацията, така че вие винаги сте сигурни, че ползвате коректни и надеждни данни
НАВСЯКЪДЕ ДОСТЪПЕН – както през служебния ви или домашен компютър, така и през всяко мобилно устройство, вие навсякъде ще имате достъп до изданието чрез сайта ни nastolnik.bg
БЪРЗО ТЪРСЕНЕ – независимо дали търсите по ключова дума, фраза, абревиатура или нормативен акт, търсачката за секунда ще изведе необходимата ви информация, без да се налага да преглеждате всичко
ЯСНА ПОДРЕДБА – разпределени в 5 основни раздела и множество категории, стотиците документи са прегледно подредени в ясна логическа последователност, за да откривате лесно търсеното от вас
СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ – навсякъде където е нужно, има връзки и препратки към свързани документи, за да преглеждате допълнителна информация по търсената тема

Бюджетно счетоводство 2022

Универсална книга на БЮДЖЕТНИЯ СЧЕТОВОДИТЕЛ 2022

Съдържание:

Годишно счетоводно приключване в бюджетните организации и съставяне на финансов отчет за 2021 г.
Мария ЦВЕТАНОВА

Специфични моменти при прилагане на ЗДДС от бюджетни предприятия
Мина ЯНКОВА

Трудови и служебни правоотношения в бюджетното предприятие
Гошо МУШКАРОВ

Обществените поръчки
Мариана КАЦАРОВА

Държавното обществено осигуряване в практиката на бюджетното предприятие
Аспасия ПЕТКОВА
Счетоводен семинар 2022

ГОДИШЕН СЧЕТОВОДЕН СЕМИНАР 2022

Теми и лектори:

Нови моменти и актуални проблеми по ЗДДС
Валентина ВАСИЛЕВА

Годишно данъчно приключване 2021 г. по реда на ЗКПО
Бойко КОСТОВ

Промени в осигурителното законодателство
Аспасия ПЕТКОВА

Актуални проблеми на трудовото законодателство
Доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ
Български законник

Четете изданията на БЪЛГАРСКИ ЗАКОННИК за 2022

сп. БЪЛГАРСКИ ЗАКОННИК

в. СЕДМИЧЕН ЗАКОННИК

в. ГЛАВЕН СЧЕТОВОДИТЕЛ



Списание за счетоводна, данъчна и осигурителна практика


Седмичен вестник за актуални въпроси, отговори и коментари


Двуседмичен вестник за справочна информация и практически казуси
По тематика > Осигуряване > Писма и указания > 2021 г. > № 20-28-276 от 24.09.2021 г. Относно: Прилагане на Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закона за местни данъци и такси (ЗМДТ) и осигурителното законодателство
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 20-28-276 от 24.09.2021 г. Относно: Прилагане на Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закона за местни данъци и такси (ЗМДТ) и осигурителното законодателство

Публикувано на 11.01.2022

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

    Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ….. с вх. № 20-28-276/09.09.2021 г., в което се отправят въпроси относно прилагане на ЗДДФЛ, ЗМДТ и осигурителното законодателство, изразявам следното становище:
Изложили сте следната фактическа обстановка:
Като физическо лице извършвате дейност – туристически услуги, като отдавате стаи/апартамент/къща за гости, чрез онлайн платформа. Имотът е съпружеска имуществена общност (СИО).
Вие сте самоосигуряващо се лице, подавате годишна данъчна декларация и правите годишно изравняване на осигурителния доход. Съпругът Ви е осигурен на максималния месечен осигурителeн доход.
Задавате въпроса: Следва ли в справката за окончателния размер на осигурителния доход да посочите ½ от придобития доход от извършваната дейност?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно и осигурително законодателство, изразявам следното становище:
По прилагане на данъчното законодателство:
Краткосрочното отдаване/предоставяне на имот на туристи е туристическа дейност. „Турист“ е посетител, чийто престой е най-малко 24 часа, като по този начин прекарва поне една нощ в посетената дестинация и целта на посещението е туризъм, отдих, спорт, лечебни процедури, бизнес, посещения на роднини и приятели, поклонничество, участие в културно, конгресно, конферентно или друго събитие.
Самите туристически обекти са изчерпателно изброени в чл. 3, ал. 2 от Закона за туризма (ЗТ). В т. 1, б. „б“ на разпоредбата е посочено, че като туристически обекти клас Б се третират семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и къмпинги.
Категоризацията/регистрацията на туристическите обекти се извършва съгласно „Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости“.
Условие за законосъобразно упражняване на дейността е обектът да е категоризиран или лицето, което ще извършва хотелиерство в стаи за гости и апартаменти за гости, да регистрира обекта, в който ще упражнява дейността, пред кмета на общината по местонахождение на обекта.
Ако Вие сте лице, което отговаря на условията за облагане с патентен данък, а имотът е до 20 стаи и е категоризиран с една или две звезди или регистриран по Закона за туризма (ЗТ) и се предоставя на туристи, доходът, придобит от тази дейност, подлежи на облагане по реда на ЗМДТ с годишен патентен данък.
Когато мястото за настаняване – обектът, не попада в посочените в приложението или лицето, предоставящо тези услуги, не отговаря на условията за облагане с патент, изрично посочени в чл. 61з от ЗМДТ, тогава доходът от тази дейност ще подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ.
Предвид на гореизложеното, ако доходът от тази дейност ще подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ, трябва да се има предвид, че принципно туристическите услуги са стопанска дейност и следва лицето, което ги осъществява, да прилага нормата на чл. 26 от ЗДДФЛ, независимо, че същото не е регистрирано като едноличен търговец в търговския регистър, по аргумент на чл. 26, ал. 7 от закона.
Изключение е предвидено в чл. 2, т. 3 на ТЗ, където е казано, че не се смятат за търговци лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища.
Обръщам внимание, че данъчно задължено лице е лицето осъществяващо хотелиерските услуги (туристическите услуги), доходът от дейността се декларира от лицето, което я осъществява.
За разлика от обикновения наем, където е налице доход от имущество, който подлежи на деклариране от съсобствениците на имота съгласно частта на притежаваната собственост, тук доходът е реализиран от туристическа дейност.
Следователно, данъчно задължено е лицето осъществяващо дейността.
По прилагане на осигурителното законодателство:
Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е основополагащо за възникване на основание за внасяне на осигурителни вноски за съответното лице за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В КСО няма легална дефиниция на понятието „трудова дейност”. По отношение на осигуряването е достатъчно лицето да попадне в кръга на задължително осигурените по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него.
С разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от КСО е дефинирано понятието самоосигуряващо се лице за целите на държавното обществено осигуряване. Това е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.
Самоосигуряващите се лица са изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (посл. изм. и доп. ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) и това са:
- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност (чл. 4, ал. 3, т. 1 от КС)/;
- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО);
- регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители (чл. 4, ал. 3 т. 4 от КСО).
Съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;;
2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по чл. 1, ал. 5, т. 1 и 2.
ü Относно обектите, които подлежат на регистрация и категоризация с повече от две звезди съгласно Закона за туризма (ЗТ), следва да имате предвид, че на основание чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ сред лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които подлежат на предварителна регистрация, определена с нормативен акт. Категоризираните туристически обекти се вписват в Националния туристически регистър (НТР), създаден на основание чл. 166, ал. 1 от ЗТ. В него, освен местата за настаняване, на вписване подлежат и лицата, които извършват дейност в тях.
ü Физическите лица, които не са еднолични търговци и извършват дейност, за която подлежат на облагане с патентен данък при условията на Закона за местни данъци и такси (ЗМДТ), са самоосигуряващи се лица, упражняващи свободна професия по регистрация и подлежат на осигуряване по реда на чл. 1, ал. 5, т. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
ü От 01.01.2019 г. съгласно допълненията, направени в чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ към самоосигуряващите се лица са включени и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ.
Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 3 и 4 от КСО).
Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд “Пенсии”, съответно във фонд “Пенсии за лицата по чл. 69”, на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО внасят здравноосигурителните си вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.
На основание чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето. Лицата, регистрирани като земеделски стопани или тютюнопроизводители, когато едновременно с тази дейност упражняват и дейности по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО, се осигуряват върху минималния осигурителен доход, определен за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО.
С оглед изложената фактическа обстановка и цитираната нормативна уредба, ако единствено Вие попадате в кръга на самоосигуряващите се лица, т.е. само Вие упражнявате трудовата дейност - туристически услуги, като отдавате стаи/апартамент/къща за гости, чрез онлайн платформа, при определяне на окончателния размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, следва да декларирате целия реализиран от Вас доход от тази дейност.
В случай, че дейността се упражнява от Вас и съпругът Ви, т.е. двамата попадате в кръга на самоосигуряващите се лица, то следва всеки да декларира реализирания от него доход и да определи окончателен размер на месечния осигурителен доход по описания по-горе ред.
Тъй като в запитването сте посочила, че съпругът Ви е осигурен на максимален месечен осигурителен доход, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от КСО, според която за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по , осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в ;
2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ Пловдив: (п) (не се чете)

   Реклама:
 

сп. "Български законник"

   

в. "Главен счетоводител"

 
  вижте пълния списък...   вижте пълния списък...   вижте пълния списък...