Публикувано на 13.06.2014

Проф. д-р Ганета Минкова

    В сп. ”Счетоводство, данъци и право”,бр.3/2014 г.,Проф. д-р Ганета Минкова, отговаря на следния въпрос: Как се определя основата на данък върху наследствата?
Закона за местните данъци и такси урежда данъка върху наследствата, определянето на основата, върху която се изчислява задъл­жението, се извършва от общинската приходна администрация, като начинът на оценяване е различен, в зависимост от вида на актива или пасива, включени в наследствената маса. Само влоговете в левове и наличните суми, както и задълженията за парични суми в левове, не се преиз­числяват. От паричните активи в данъчната основа не се включват неполучените пенсии на наследодателя. Масово у нас е се наследяват недвижими имоти, намиращи се на територията на страната, които се оценяват по данъчна оценка съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ. Недвижимите имоти, които се намират на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, или на друга дър­жава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на трета държава, се оценяват по данъчна стойност, посочена в документ, издаден от компетентен орган на съответната държава, придружен с точен превод на български език. Превозните средства се оценяват по застрахователната им стойност, която е пазарната им цена. Останалите движими вещи и права се оценяват по пазарна стойност. Ако в наследствената маса има чуждестранна валута или благородни метали, те се оценяват по централния курс на Българската народна банка. Ценните книжа се оценяват по пазарната стойност, когато тя може да се определи без значителни разходи или затруднения. В противен случай се оценяват по номинал. Предприятия или дялови участия в търговски дружества или кооперации се оценяват по пазарна стойност, а когато оп­ределянето й изисква значителни разходи или затруднения - по счетоводни данни. По същия начин се оценяват и задълженията на наследодателя, които се приспадат от оценените активи. Облагаемата основа се намалява с разноските за погребение в размер 1000 лв. и с предвидените в закона облекчения. При откриване на наследство данъчно задължените лица или техните законни представители са длъжни в срок от 6 месеца да подадат декларация в общината по последното местожител­ство на наследодателя, а ако последният е имал местожителство в чужбина - по местонахождението на по-голямата част от иму­ществото му в страната. За наследник или заветник, който не е съпруг, низходящ, родител, брат или сестра, 6-месечният срок за подаване на декла­рацията тече от узнаването, че наследството е открито. Декларацията, която е пода­дената в срок от един наследник, ползва и останалите наследници. Наследствени имущества, за които данъчно задължените лица са узнали след изтичане на сроковете, се декларират в едномесечен срок от узнаването. Данъкът се плаща в 2-месечен срок от връчване на съобще­нието. При наследяване на предприятие на едноличен тър­говец, участие в събирателно дружество, дялове и акции, представляващи повече от 50 на сто от капитала на търгов­ските дружества, данъкът се внася в срок до 1 година от откриването на наследството. След изтичането на двумесечния срок от връчване на съобщението за определяне на данъка, се дължи законната лихва. Задълженията се внасят в приход на общината, където е открито наследството. Съгласно чл. 2 ЗМДТ местните данъци се заплащат в брой в касите на общинската администрация или безкасово с пощенски запис; по банков път с платежно нареждане; по Интернет или чрез ПОС устройство.

   Подаването на данъчна декларация и плащането на данъка са условия, които дават право на наследниците да се разпореждат с наследеното имущество.

   Когато данъкът не е платен, той се удържа и се превежда по сметката на съответната община в едномесечен срок от представянето на документ за размера на дължимия данък, а на наследниците се изплащат суми до размера на остатъка по сметката на наследодателя.