По тематика > Труд и работна заплата > Въпроси, отговори и коментари > 2014 г. > Разлика между наказанията „злоупотреба с доверието на работодателя” и „разпространение на поверителни сведения за работодателя”
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Разлика между наказанията „злоупотреба с доверието на работодателя” и „разпространение на поверителни сведения за работодателя”

Публикувано на 14.11.2014

Жанет Богомилова, юрист

    В бр. 13/2014 г на в. „Актив”, Жанет Богомилова, юрист отговаря на следния въпрос: Имам служител, на когото трябва да бъде наложено дисциплинарно наказание за нелоялно отношение към работодателя. За правилното формулиране на заповедта за наказание моля да поясните каква е разликата между „злоупотреба с доверието на работодателя” и „разпространение на поверителни сведения за работодателя”, това различни основания за наказание ли са?

   Злоупотреба с доверието на работодателя и разпространение на поверителни сведения за него са две отделни нарушения на трудовата дисциплина, извършването на всяко едно от тях е отделно основание за налагане на дисциплинарна отговорност.
Нарушения на трудовата дисциплина са:
- неспазване на задължението за лоялност; злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му име;
- разпространение на поверителни сведения за работодателя.
При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието съгласно изискванията на чл. 126, т. 9 от КТ.
Работникът или служителят е длъжен да не злоупотребява с доверието на работодателя, което произтича от обстоятелството, че трудовите правоотношения винаги се създават с оглед личността на работника или служителя. В основата на трудовото правоотношение стои доверието на работодателя в честността, лоялността и почтеността на работника или служителя.
На следващо място работникът или служителят е длъжен да не разпространява сведения, поверителни за работодателя. Това задължение е известно в практиката като задължение за опазване на служебните тайни на работодателя. Механизмът на изпълнение на това задължение изисква работодателят първо да определи изрично кои именно сведения, ставащи достояние на работниците и служителите в хода на изпълнение на трудовите им задължения, счита за служебна тайна, освен ако това не е направено в нормативен или административен акт.

   Едва след като бъде запознат със съдържанието и обхвата на сведенията, които работодателят счита за служебна тайна, за работника или служителя възниква задължението да ги пази в тайна и да не ги разпространява. Спазването на посочения механизъм е важно с оглед доказването на вина, когато при нарушение на това задължение от страна на работника или служителя, той бъде наказан и оспори наказанието си в съда. В такъв случай работодателят следва да докаже, че обхватът на сведенията, приети в предприятието за служебна тайна, е известен на нарушителя и той носи отговорност за виновно разпространение на данни именно от тази категория. За да е налице нарушение на това задължение, е без значение обстоятелството по какъв начин сведенията, представляващи служебна тайна, са станали известни на работника или служителя.
Следващото от тази категория е задължението за опазване на доброто име на работодателя. В изпълнение на това задължение работникът или служителят със своите действия следва да не злепоставя работодателя.
Нарушение, изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя е налице само, когато то е извършено умишлено от работника или служителя. Това означава, че когато по небрежност е извлечена неправомерна облага от работника или служителя за себе си или за трето лице, това е нарушение на трудовата дисциплина на общо основание, но не може да се квалифицира като злоупотреба с доверието на работодателя.
Нарушението уронване на доброто име на предпирятието представлява уронване и накърняване на доверието на трети лица - клиенти, потребители, контрагенти към работодателя. С поведението си работникът или служителят злепоставя предприятието пред третите лица.
Тук нарушението е формално, за да е налице извършено нарушение не се изисква непременно настъпването на неблагоприятен финансов, търговски или друг отрицателен стопански резултат вследствие накърняване доброто име на работодателя. Наличието на такъв резултат се отразява единствено върху тежестта на извършеното нарушение, като я увеличава.

   Поверителни сведения за предприятието са сведенията, които са обявени за такива с нормативен или административен акт, с договора между страните по трудовото правоотношение или със заповед на работодателя. Нарушението се осъществява чрез съобщаване на тези сведения и данни на външно за предприятието лице, на което работникът или служителят не е имал право да ги направи достояние.
Ето защо, за да може да претендира, че е налице това нарушение, работодателят следва да е обявил по годен за доказване начин кои сведения следва да се считат за поверителни от неговите работници и служители.
Злоупотребата с доверието на работодателя и разпространяването на поверителни за предприятието сведения по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ са два отделни състава на нарушение, всеки от които представлява самостоятелно основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнението. Тези състави не съдържат допълнителни утежняващи признаци в сравнение с общите състави, изложени в чл. 187, т. 8 от КТ. За налагането на наказанието дисциплинарно уволнение е необходимо и достатъчно наличието на обективните и субективни признаци на тези състави.

   Реклама:
       
  вижте пълния списък...   вижте пълния списък...   вижте пълния списък...