По тематика > Данъци > Въпроси, отговори и коментари > ЗДДФЛ > 2017 г. > Ползване на данъчен кредит от местни физически лица, когато са внесли данък върху доходите в държави, с които РБългария няма сключени, обнародвани и влезли в сила спогодби за избягване на двойното данъчно облагане
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Ползване на данъчен кредит от местни физически лица, когато са внесли данък върху доходите в държави, с които РБългария няма сключени, обнародвани и влезли в сила спогодби за избягване на двойното данъчно облагане

Публикувано на 05.12.2017

Лорета Цветкова, данъчен експерт

    В бр. 8 от 2017 г. на сп. “Счетоводство, данъци и право” Лорета Цветкова, данъчен експерт, разглежда казуса: През 2017 г. местно физическо лице е получило доход по извънтрудово правоотношение от източник в чужда държава, с която България няма сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. Има ли право това лице да ползва данъчен кредит за платения в тази държава данък и какви са условията за това?

   Механизмът за ползване на данъчен кредит от местни физически лица, когато са внесли данък върху доходите в държави, с които Република България няма сключени, обнародвани и влезли в сила спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), се съдържа в разпоредбата на чл. 76 ЗДДФЛ.
На основание чл. 76, ал. 1 ЗДДФЛ при определянето на данъка върху дохода местните физически лица ползват данъчен кредит за идентични или подобни чуждестранни данъци, наложени в чужбина от съответните компетентни органи. В допълнение на това е уточнено, че се ползва данъчен кредит за всички данъци върху дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми, изплатени от източници в чужбина (чл. 76, ал. 2 ЗДДФЛ). Следва да се има предвид, че изброяването в цитираната данъчна норма не е изчерпателно, а по-скоро има пояснителен характер, т.е. че правото на данъчен кредит се отнася и за данъка върху посочените доходи. Достатъчно е съответният данък, наложен в чужбина, да е идентичен или подобен. Най-общо казано, идентични на данъците по ЗДДФЛ са данъците върху доходите и печалбите. При необходимост министърът на финансите може да определя кои данъци са идентични или подобни на данъка върху доходите на физическите лица (чл. 76, ал. 4, т. 1 ЗДДФЛ).

   Важно условие за признаване правото на данъчен кредит на съответното местно физическо лице е дължимият в чужбина данък да е реално внесен. Това изискване е подкрепено и от дефиницията, дадена в § 1, т. 35 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ: “данъчен кредит” е правото при определените от този закон условия да се признае вече платен в чужбина данък върху печалбата или доходът от определения данък върху печалбата на данъчно задълженото лице от източници в страната и в чужбина. За целта на основание чл. 50, ал. 5 ЗДДФЛ местните физически лица прилагат към годишната данъчна декларация удостоверение за размера на внесения в чужбина данък, издадено от компетентните власти на другата държава. Освен това в удостоверението следва да се съдържат данни и за брутния размер на получения от лицето доход.
На основание чл. 76, ал. 3 ЗДДФЛ данъчният кредит се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до сумата на българския данък върху доходите, който би бил дължим върху тези доходи с източник в чужбина, ако се прилагаше към местен доход. При изчисленията следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗДДФЛ, т.е. доходите във валута се преизчисляват в български левове по курса на Българската народна банка към датата на придобиването им.

   За всеки вид доход и за всяка държава поотделно се формира данъчна основа съгласно българското данъчно законодателство. Това се извършва при подаването на годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ от данъчно задълженото лице. За по-голяма яснота ще направим следните допускания:
- левовата равностойност на получения от местното физическо лице доход по извънтрудово правоотношение от източник в чужбина е в размер на 15 000 лв.;
- левовата равностойност на платения в чужбина данък е 2250 лв.;
- физическото лице не е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и не дължи задължителни осигурителни вноски за така получения доход.
В този случай при изчисленията трябва да се спазва следната последователност:
1. На първо място, се определят облагаемият доход и годишната данъчна основа, като за целта се прилагат разпоредбите на чл. 29 и 30 ЗДДФЛ:
Облагаем доход = 15 000 лв. - 3750 лв. (25 на сто нормативно признати разходи), т.е. 11 250 лв.
Годишна данъчна основа = облагаемия доход = 11 250 лв. (в случая годишната данъчна основа е равна на облагаемия доход, тъй като лицето няма да приспада задължителни осигурителни вноски).
2. След това се определя дължимият в България годишен данък върху дохода от чужбина - в случая това е 1125 лв. (11 250 x 10%).
3. Сравнява се дължимият в България данък върху общата годишна данъчна основа (1125 лв.) с платения в чужбина данък (2250 лв.).
4. Определя се размерът на данъчния кредит, който не може да превишава размера на дължимия в България данък. Следователно в конкретния пример размерът на данъчния кредит ще бъде 1125 лв., т.е. той е равен на размера на дължимия в България данък.
Ако допуснем, че платеният в чужбина данък е по-малък от дължимия по реда на ЗДДФЛ (например 950 лв.), данъчният кредит ще бъде 950 лв., като местното физическо лице в такъв случай ще е задължено да плати в България само разликата, т.е. 175 лв. (1125-950).
Механизмът за ползване на данъчен кредит е развит в Приложение № 9 към годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ.




Обявление на
Централна избирателна комисия
с адрес: гр. София 1169, пл. „Княз Александър І“ № 1, тел. – 02 939 3719
ОБЯВЯВА: Процедура за подбор за заемане на длъжността „Финансов контрольор“ в администрацията на ЦИК още...
ОБЯВЯВА: Процедура за подбор за заемане длъжността „Главен счетоводител“ в дирекция „Администрация“ в ЦИК още...