По тематика > Счетоводство > Въпроси, отговори и коментари > 2018 г. > Счетоводно и данъчно третиране на застрахователните премии по сключена застраховка “Заболяване”
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Счетоводно и данъчно третиране на застрахователните премии по сключена застраховка “Заболяване”

Публикувано на 12.01.2018

Отговаря Христо ДОСЕВ - д.е.с., регистриран одитор

    Имаме сключена застраховка “Заболяване” за част от служителите, като 50% от месечните застрахователни премии удържаме от служителите. Как следва да се осчетоводят премиите и разходът за тази групова застраховка и следва ли да се облага по ЗКПО и ЗДДФЛ?

   Частта от месечните застрахователни премии по сключени застраховки “Заболяване”, които се поемат от самите работници и служители, не намират отражение в счетоводно отчетените разходи на предприятието, тъй като същите представляват плащания, които са извършени по нареждане и със средства на последните. Ето защо за тази част от изходящите парични потоци не са налице задължения за определяне на данъци и доколкото отчитащото се предприятие се явява единствено посредник между страните по застрахователния договор. Удържаните и впоследствие платени суми в полза на застрахователната компания следва да се отразят в хронологичните счетоводни регистри на предприятието като разчети.
Онази част от застрахователната премия, която е поета и платена за сметка на предприятието, представлява счетоводен разход, тъй като е налице изтичане на икономически изгоди през отчетния период под формата на изходящи потоци, което води до намаление на собствения капитал и не е свързано с разпределения между собствениците на капитала (дефиниция на понятието “Разход”, дадено в Общите разпоредби към НСС).
От гледна точка данъчното третиране на счетоводния разход, еквивалентен на частта от застрахователната премия, която се поема от отчитащото се предприятие, следва да бъдат направени определени проучвания, свързани с естеството и начина на предоставяне на застраховката “Заболяване”.

   За да се счита счетоводно отчетеният разход като социален разход, предоставен в натура, който се облага с 10% окончателен данък върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО, то следва съответният разход да отговаря на дефиницията на понятието “Социални разходи, предоставени в натура” по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Видно от поставеното запитване, в конкретната фактическа обстановка не са изпълнени кумулативно всички условия, предвидени в материалния данъчен закон, и след като е налице липса на достъпност на разхода до всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол; както и е налице парични взаимоотношения независимо под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки, то можем да заключим, че този счетоводно отчетен разход не представлява социален разход, предоставен в натура за целите на ЗКПО.

   При условие че съответният счетоводно начислен разход е документално обоснован, то може да се приеме, че то представлява непарично плащане на предприятието работодател за положения труд (престация) от страна на съответната част от служителите, поради което за данъчни цели разходът следва да се отъждестви като разход за заплати. В тази връзка върху брутната сума за всеки един служител следва да се определят дължимите социални и здравни осигуровки както за работодателя, така и за наетото лице, дължими по реда на Кодекса за социалното осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и съответно да се определи дължимият данък за доходите от трудови правоотношения по реда на ЗДДФЛ. От практична гледна точка с цел коректно определяне на дължимите данъци и осигурителни вноски ще посъветваме частта от застрахователната премия, поета от отчитащото се предприятие, да се включи във ведомостта за заплати за всеки един служител.

   Обръщаме внимание на факта, че ако начисленият от предприятието счетоводен разход за поемане на част от застрахователната премия по застраховки “Заболяване” се предоставя безвъзмездно на служителите, без да е обвързано със задължението за полагане на труд на последните (т.е. липса на насрещната престация от работодателя срещу престиране на работна сила), то тогава съответният разход на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО няма да бъде признат за данъчни цели, тъй като няма да е свързан с дейността на отчитащото се предприятие.