По тематика > Търговско и облигационно право > Въпроси, отговори и коментари > 2018 г. > Правното положение на заложния кредитор при продажба на заложеното имущество без съдебна намеса
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Правното положение на заложния кредитор при продажба на заложеното имущество без съдебна намеса

Публикувано на 13.02.2018

д-р Георги Хорозов, адвокат

    В бр. 9 от 2017 г. на сп. “Търговско и облигационно право” д-р Георги Хорозов, адвокат, отговаря на въпроса: Какво е правното положение на заложния кредитор при продажба на заложеното имущество без съдебна намеса?

   Съгласно чл. 311 от Tърговския закон лицето, което има законен залог върху стоки или ценни книги, както и заложният кредитор по договор за търговски залог с достоверна дата, който изрично се е уговорил с длъжника да се удовлетвори от заложеното имущество без съдебна намеса, има право сам да продаде заложената вещ или ценна книга, ако те имат пазарна или борсова цена. С тази разпоредба на ТЗ законодателят е уредил в полза на заложния кредитор правото директно да се удовлетвори от заложеното имущество, без да търси защита или съдействие нарушеното си право/обезпечено вземане от съда.
Безспорно е, че заложният кредитор не е представител (пълномощник) на заложния длъжник. Продажбата се извършва не от името на длъжника, а от името на кредитора. За да се продаде заложеното имущество, не се изисква упълномощаване. Такова не произтича и от закона. Логично е кредиторът по търговски залог да не действа като пълномощник. Законният търговски залог и търговският залог с право на удовлетворяване на кредитора без съдебна намеса освен обезпечителната функция имат и специфична погасителна функция за кредитора. Чрез продажбата на заложеното имущество кредиторът получава удовлетворение на вземането си, което се погасява до размера на получената цена от продажбата на заложената вещ или ценна книга, продадени от кредитора. Ако кредиторът при продажбата на заложеното имущество действа като пълномощник, той няма никаква гаранция, че пълномощието му няма да бъде оттеглено, което действие би го лишило въобще от възможността да се удовлетвори от заложеното имущество. Освен това при прякото представителство правата от сделките с третите лица възникват директно за представлявания. Следователно вземането да получи цената от продажбата на заложеното имущество възниква за представлявания и заложният кредитор няма основание да я получи, което значи, че няма и възможност да се удовлетвори от платената от третото лице цена.
Заложният кредитор продава заложената стока от свое име. Но продажбата е за сметка на длъжника.

   Това ясно личи от изискването на чл. 311, ал. 1 in fine кредиторът да предаде на длъжника остатъка от получената цена, останал след удовлетворяване на обезпеченото вземане. Подобно е положението и при продажбата на заложено имущество по ЗОЗ, където по изричното разпореждане на чл. 37 ЗОЗ заложният кредитор продава заложеното имущество “от свое име и за сметка на залогодателя”. Отношенията във връзка с продажбата на заложеното имущество са специфични мандатни отношения. Заложният кредитор действа за сметка на длъжника по силата на посоченото по-горе овластяване (пряко или опосредено). Затова заложният кредитор, освен да върне остатъка от сумата, останал след удовлетворяването му, е длъжен да съобщи на длъжника за станалата продажба. Това съобщение е форма на отчет на мандатаря за изпълнението (чл. 284 ЗЗД). Този отчет не се изчерпва с простото информиране на длъжника за станалата продажба, а трябва да съдържа информация относно купувача, цената, датата на сделката и др. Мандатът (правото) на заложния кредитор да продаде стоката обаче е особен, тъй като не може да бъде оттеглен от длъжника, нито може 50 да бъде изменен от него, включително като се определи различна цена или специални изисквания при продажбата или се посочи лицето, на което трябва да се продаде стоката. Заложният кредитор по чл. 311 ТЗ е по-самостоятелен и необвързан от указанията на длъжника за разлика от обичайната хипотеза на мандатни отношения. Това е така, защото овластеният заложен кредитор действа преди всичко в собствен интерес, докато при мандатните отношения мандатарят е длъжен да предпочете интереса на манданта пред собствения си интерес.

   Именно защото заложният кредитор действа като мандатар, макар и особен, той е обвързан от изискването да пази манданта (длъжника) от вреди. Това означава, че продажбата на заложената стока трябва да се извърши на най-добрата моментна цена.
Но ако тази цена не може да бъде постигната, заложеното имущество може да се продаде на възможната цена, особено ако забавянето и отлагането на продажбата би довело до по-големи вреди (чл. 282 ЗЗД), каквито неизбежно ще настъпят във връзка с евентуалното обезценяване на заложеното имущество и нуждата от неговото съхранение и пазене. Освен това, понеже заложният кредитор действа и в свой интерес, той може да продаде заложеното имущество още на датата, на която е възникнало правото му да извърши продажбата, а не да чака благоприятно изменение на цените на това имущество. Следователно дори цената, на която заложният кредитор продава стоката да е по-ниска от пазарната, сделката е действителна и кредиторът не отговаря спрямо собственика на заложеното имущество за вреди, ако докаже, че е действал добросъвестно и защитил интереса на длъжника, като го е предпазил от по-големи вреди.