По тематика > Данъци > Въпроси, отговори и коментари > ЗДДС > 2018 г. > Корекции на данъчен кредит при откраднат лизингов актив
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Корекции на данъчен кредит при откраднат лизингов актив

Публикувано на 13.02.2018

Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

    По силата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС при установяване на липси на произведени, придобити или внесени стоки, за които регистрирано по закона лице е приспаднало данъчен кредит (ДК) изцяло, частично или пропорционално на използването за икономическата си дейност, лицето дължи данък в размера на приспаднатия кредит. Когато унищожените или липсващи стоки са или биха били дълготрайни активи, размерът на дължимия данък се определя по формулите, регламентирани в чл. 79, ал. 3, т. 1 и 2 от закона. Чрез тях се отчита броят на годините, през които активите са използвани за осъществяване на облагаеми доставки, т.е. в такива случаи ползваният от лицето ДК не се дължи изцяло, а само се коригира.
В тази връзка представлява интерес въпросът в какви случаи при унищожаване или липси на активи не следва да се извършват такива корекции. Особено актуални напоследък са казусите, свързани с необходимостта от корекции при откраднати лизингови автомо

   Пример: През октомри 2014 г. ООД, регистрирано по ЗДДС, сключва договор за ползване на лек автомобил с 6+1 места при условията на договор за петгодишен лизинг с опция за придобиване на собственост върху него след издължаване на договорените лизингови вноски. Автомобилът не е “лек” по смисъла на ЗДДС и дружеството ползва ДК за вноските. През м. февруари 2017 г. той е откраднат. В такъв случай в съответствие с договора за лизинга лизингополучателят продължава да дължи лизингови вноски до датата, на която лизингодателят получи застрахователното обезщетение за автомобила. В резултат на това до м. май 2017 г. включително лизингодателят издава на последния фактури за получените вноски с начислен ДДС.

   В тази връзка за дружеството възникват следните въпроси:
1. Следва ли при тези обстоятелства да се извърши корекция на ползвания за автомобила ДК по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС?
2. Кой следва да извърши корекцията, когато е откраднат лизингов ДМА, за придобиването на който е ползван ДК от лизингодателя, а лизингополучателят е ползвал кредит за направените до момента на кражбата вноски - лизингодателят, лизингополучателят или и двамата?
3. Задължен ли е лизингодателят да продължи да плаща лизингови вноски за срока между кражбата на автомобила и прекратяването на лизинговия договор? Кога се приема, че даден лизингов договор е прекратен? Ако лизингополучателят продължава да дължи лизингови вноски за автомобила и през този срок, дължи ли се ДДС за плащаните вноски и ако “не”, какви са основанията за това?
4. Какъв е законосъобразният порядък, по който следва да се осъществят и документират действията на данъчно задължените лица във връзка със задълженията им по ЗДДС за откраднат актив при прекратяване на лизингов договор с опция и на такъв, предвиждащ изрично прехвърляне на собствеността върху актива или опция за прехвърлянето й в условията на чл. 6, ал. 3 от ЗДДС?
Обстоятелствата, при които не следва да се извършва корекция на ДК, ползван за унищожени или липсващи стоки, са регламентирани в чл. 80, ал. 2 от ЗДДС. Кражбата не е посочена като такова обстоятелство, въпреки че съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от Директива 2006/112/ЕО: “...не се прави корекция в случай на сделки, по които не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане, или в случай на унищожаване, погиване или кражба на вещ, надлежно доказани или потвърдени, или в случай на стоки, запазени за целите на даването на подаръци с малка стойност или даването на мостри, посочени в член 16”.
Следователно едно от общите изключения на директивата отменя задължението за извършване на корекцията, когато е налице надлежно доказана кражба на вещ.
Вторият абзац на същата разпоредба обаче определя, че: “Въпреки това в случай на сделки, по които не е извършено никакво плащане или е извършено частично плащане, или в случай на кражба, държавите членки могат да изискват извършването на корекция”. Нашата държава очевидно се е възползвала от тази възможност и липсата на стоки вследствие кражба не е обстоятелство, което изключва необходимостта от коригиране на ползвания ДК за стоките.
Това означава, че в коментирания пример следва да се извърши корекция на ДК, ползван при придобиването и използването на откраднатия автомобил.
Въпросът относно това кой от участниците в сделката следва да извърши такава корекция не е изрично уреден в закона. Според становището на НАП, изразено в писмо изх. № 24-34-3 от 29.04.2010 г., при кражба на стока, предоставена за ползване по силата на договор за финансов лизинг, собствеността върху която не е прехвърлена на лизингополучателя, корекцията се извършва от лизингодателя. Аргумент за това е обстоятелството, че до момента на кражбата лизинговите вноски, дължими от лизингополучателя, представляват данъчна основа за предоставяната му доставка на наемна услуга, тъй като собствеността върху стоката, обект на договора, все още не му е прехвърлена.

   Съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗДДС корекциите се извършват в данъчния период, през който е установена липсата на автомобила, чрез съставяне на протокол по реда на чл. 66, ал. 3 от ППЗДДС. В зависимост от конкретните обстоятелства, при които е ползван данъчният кредит, размерът на дължимия данък се определя по формулите, дадени в чл. 79, ал. 3, т. 2, б. ”а”, „б” или ”в” от ЗДДС. По този начин на бюджета се възстановява данък, размерът на който се определя върху разликата (участваща във формулата като БГ между нормативно определения срок от 5 г. за движимите вещи и годините, през които е ползван активът).
В случая корекцията засяга движима вещ и стойността на БГ е две години. Начисленият ДДС се отразява в колони 10 и 16 дневника за продажбите (начислен 20% ДДС в други предвидени от закона случаи) и в клетка 23 на справката декларация на лизингодателя за същия данъчен период. Според възприетата у нас практика последният удържа сумата на дължимия данък за корекцията от полученото застрахователно обезщетение.
Въпросът относно това дали лизингодателят е задължен да продължи да плаща лизингови вноски за срока между датата на кражбата на автомобила и датата за прекратяване на лизинговия договор зависи от споразумението по въпроса, постигнато в конкретния лизингов договор. По принцип този въпрос следва да бъде уреден в изрична клауза в договора. При това следва да се има предвид, че при финансов лизинг лизингополучателят носи риск от погиването или повреждането на лизинговия обект, независимо че не е неин собственик, което означава, че лизингодателят има право да търси от него обезщетение за времето между открадването на автомобила и получаването на застрахователното обезщетение. Дали това ще е пълният размер на договорените лизингови вноски или друг размер е въпрос на споразумение, което също би следвало да е изрично посочено в договора. Що се отнася до въпроса относно това кога се приема, че даден лизингов договор е прекратен, заслужава да се отбележи, че съгласно чл. 344, ал. 1 от Търговския закон лизингодателят има задълженията на наемодател съгласно чл. 230 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) При това по силата на чл. 89 от ЗЗД при двустранните договори (какъвто несъмнено е договорът за лизинг), когато е налице доказана невъзможност едната от страните да изпълнява договорните си задължения, договорът се прекратява по право. В този смисъл при кражба на лизинговия обект съответният договор би следвало да се приема за прекратен, ако не от датата на самата кражба, то от датата на постановлението, с което се прекратява неговото издирване.
Това се отнася до общия случай, но ако в даден лизингов договор е определено, че лизингополучателят продължава да дължи лизингови вноски за част или за целия първоначално договорен лизингов срок, той ще продължи да дължи такива и за срока след кражбата. Означава ли това обаче, че лизингодателят следва да начислява ДДС за тези вноски?

   Според нас тези вноски не може да се приемат за възнаграждение на лизингодателя, тъй като от момента на кражбата на практика той е в невъзможност да осъществява доставки с автомобила. Тъй като съгласно чл. 233 от ЗДД наемателят е длъжен да върне наетата вещ и дължи обезщетение за вредите, причинени по време на ползването й (освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря), има основание да се приеме, че въпросните вноски представляват за лизингополучателя вид обезщетение за причинените му вреди. В случая те представляват за него изгубеното възнаграждение за сделката с автомобила за срока от датата на неговата кражба до датата на получаване на застрахователното му обезщетение. В този смисъл и предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС за лизинговите вноски, дължими от лизингополучателя за срока от датата на кражбата до получаването на застрахователното обезщетение в коментирания пример, липсва нормативно основание за начисляване на ДДС. Според нас за тях не е необходимо да се издават данъчни фактури, а фактури за счетоводни цели по реда на чл. 6 от ЗСч, които не се включват в данъчните регистри на участниците.

   При договорите за финансов лизинг, съдържащи изрична клауза за прехвърляне на собствеността върху обекта на договора или в хипотезата на чл. 6, ал. 3 от ЗДДС, данъкът се начислява върху цялата стойност на сделката още при неговото предаване на лизингополучателя. В случай че този обект бъде откраднат, на основание чл. 115, ал. 6 от ЗДДС на датата на прекратяване на договора доставчикът следва да издаде кредитно известие за разликата между данъчната основа на доставката и сумата, която задържа въз основа на договора, без ДДС. Стойността на известието следва да е равна на сумата на лизинговите вноски, които съгласно договорения погасителен план остават дължими след датата на кражбата. Върху тази сума ще се начисли 20% ДДС, който се отразява със знак минус в дневника за продажбите на лизингодателя и в дневника за покупките на лизингополучателя и в справките им декларации за същия данъчен период.
Едновременно с това лизингодателят следва да извърши корекция на ползвания ДК по реда на чл. 79т ЗДДС, коментирани по-горе. За задържаната от него от застрахователното обезщетение сума на лизинговите вноски, дължими за срока от датата на кражбата до датата, до която е договорено да се дължат такива, той следва да издаде на лизингополучателя документ, който удостоверява плащането й. Документът не е данъчен документ по смисъла на чл. 112 от закона и не се отразява в дневниците на участниците в сделката. Основание за това са аргументите, посочени в коментара по-горе във връзка с въпросните вноски.