По тематика > Търговско и облигационно право > Въпроси, отговори и коментари > 2018 г. > Обезщетение за вреди при недействителност на сделките
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Обезщетение за вреди при недействителност на сделките

Публикувано на 15.05.2018

Ивайло Кънев, юрист

    В бр. 2 от 2018 г. на сп. “Търговско и облигационно право” Ивайло Кънев, юрист, отговаря на въпроса: Кой може да търси обезщетение за вреди при недействителност на сделките и от кого може да се претендира обезщетение за вредите?
Съгласно нормата на чл. 34 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД], когато договорът бъде признат за нищожен или бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Следователно restitutio in integrum по реда на чл. 34 ЗЗД може да се иска от всяка от страните по недействителната сделка, разбира се, ако по сделката е била извършена престация от някоя от тях. Не така стои въпросът относно възможността да се претендира обезщетение за вредите при недействителност на сделките. Когато се дава отговор на поставените тук въпроси, следва да бъде направено разграничение между случаите на унищожаеми и на нищожни сделки. Различни ще бъдат легитимираните лица, които ще имат право на обезщетение за вредите, респективно които ще дължат такова, тоест различни ще бъдат разрешенията в зависимост от това дали се претендират претърпени вреди по унищожена сделка, или се търси обезщетение за вреди по нищожна сделка.

   В случай на сключена сделка, която страда от порок, водещ до унищожаването й, то засегната от унищожаемостта страна (чието волеизявление е било опорочено) би могла да претендира обезщетение за всички вреди, които се намират в причинна връзка с увреждането. Това разрешение ми се струва, че е логично, тъй като нормата на чл. 32, ал. 1 ЗЗД изрично урежда възможността унищожение на сделката да се иска само от страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта. Следователно при унищожаемите сделки (с изключение на сключените поради грешка) само страната, чието волеизявление е било опорочено, ще може да претендира обезщетение за причинените й вреди. Обезщетението за вредите, настъпили в резултат на унищожаването на сделката, ще се дължат от лицето, което виновно е причинило съответното основание за унищожаемост, т.е. което е допринесло с действията си за опорочаване волята на увредената страна.

   Нищожната сделка като неправомерно действие може да причини вреди на някоя от страните по нея. Както се отбеляза по-нагоре в изложението, съществува възможност нищожната сделка като елемент от състава на непозволено увреждане да причини вреди и на трети за сделката лица. Поради това в случаите на нищожност на сделката също са възможни различни хипотези, доколкото вреди могат да бъдат претърпени както от страните по нея, така и от трети лица.
Когато става въпрос за право на обезщетение за причинени вреди от страна по нищожната сделка авторът счита, че това право следва да бъде признато само в полза на тази страна, която не е станала причина за порока, довел до нищожност на сделката. Тази възможност не следва обаче да се предостави на страната, станала причина (допринесла) за нищожността на сделката. Аргументи в подкрепа на тази теза може да се почерпят и от съдебната практика. В Решение № 450 от 08.05.1997 г. по гр. д. № 308/1996 г., II г.о. на ВКС, е прието, че “след като при нищожната сделка няма сделка, липсва и виновно поведение, обуславящо тази нищожност. Затова и законодателят не е предвидил правната възможност да се търсят вреди от страната, която е “допринесла” за сключването на една такава сделка. Разпоредбата на чл. 34 ЗЗД не предвижда такава възможност за разлика от разпоредбата на чл. 28, ал. 3 ЗЗД, която въвежда специално правило, но само при хипотезата, че сделката е унищожаема”. Като аргумент в подкрепа на този извод може да се посочи и принципът, познат още от римското частно право, че никой не може да черпи права от собственото си неморално (виновно) поведение. Впрочем би следвало в тези случаи лицето, станало причина (допринесло) за нищожността на сделката, да носи отговорност за причинените вреди на другата страна във връзка с недействителността.

   В случаите, когато се претендира право на обезщетение за вреди от трето лице, са възможни различни нюанси в зависимост от спецификите на конкретния случай. Така например при едностранна нищожна сделка отговорност ще следва да носи нейният извършител, който виновно е причинил вредите. В случая, когато се претендира обезщетение за вреди във връзка с нищожен договор, то отговорността към третото лице следва да се понесе от виновната страна, от тази, станала причина за невалидността на съглашението. Възможно е обаче и двете страни, сключили съглашението, да са станали причина, т.е. да са допринесли за нищожността на договора. При това положение и двете страни по недействителното съглашение ще следва да отговарят за виновно причинените вреди на третото лице. В тези случаи би трябвало да се приеме, че поради деликтния характер на отговорността за вреди при недействителност на сделките приложение следва да намери правилото на чл. 53 ЗЗД. Съгласно посочената разпоредба, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.
Като се има предвид гореизложеното, може да се направи изводът, че от значение за това кой ще носи отговорност към третото лице за причинените му вреди във връзка с нищожността на сделката ще бъде субективният елемент. Следователно при претенция за обезвреда от страна на трето за сделката лице всякога трябва да се изследва въпросът за наличието на вина у едната или и у двете страни по нищожния договор. Поради това и намирам, че преценката относно това кое лице ще носи отговорност за причинените вреди на трето лице във връзка с нищожната сделка, ще следва да се извърши въз основа на конкретните обстоятелства, при това за всеки отделен случай.

   Интерес на практика представлява случаят, когато делинквентът е юридическо лице, респективно когато се търси обезщетение за вреди при недействителност на сделките от юридическо лице. В съдебната практика с т. 1 на Постановление на Пленума на Върховния съд (ППВС) № 7 от 1959 г. се приема, че отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия, докато юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 и 50 ЗЗД. Следвайки тази съдебна практика, авторът е по-склонен да приеме, че когато се претендира обезщетение за вреди при недействителност на сделката срещу юридическото лице, то следва да носи отговорност като възложител на основание чл. 49 ЗЗД, а не на основание чл. 45 ЗЗД - за лични виновни действия. Разбира се, при това положение ще бъде различен фактическият състав, пораждащ право на обезщетение за вреди при недействителност на сделката, доколкото според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.