По тематика > Счетоводство > Въпроси, отговори и коментари > 2018 г. > Счетоводно отчитане на последващите разходи
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Счетоводно отчитане на последващите разходи

Публикувано на 15.05.2018

доц. д-р Живко Бонев, д.е.с., регистриран одитор

    В бр. 2 от 2018 г. на сп. “Счетоводство+” доц. д-р Живко Бонев, д.е.с., регистриран одитор, коментира счетоводното отчитане на последващите разходи.
Различният характер на последващите разходи предопределя и начина на счетоводното им отчитане.
Разходите от първата група се третират и признават като текущи разходи през периода, когато са извършени, независимо от техния размер. Например стойността на основния ремонт на една сграда или машина е разход, тъй като възстановява първоначално оценената стандартна ефективност, дори когато ремонтът е със стойност, превишаваща балансовата, а в някои случаи и отчетната стойност на актива.
Счетоводната статия зависи от начина на извършването на тези разходи и организацията на отчитането им, но принципно е:
Дт с/ка 609х Други разходи
Разходи за ремонт на ДА
Кт с/ки XXX Разни сметки

   В някои случаи, за да не намаляват чувствително финансовия си резултат, предприятията капитализират този разход, независимо от постановката на пар. 6.1 на CC 16. Едновременно трябва да споменем, че е необходимо стриктно да се анализира характерът на разхода и дали той не води и до подобрения. В това отношение има доста факти от съдебната практика.
Текущото поддържане обаче трябва да се разграничава от случаите, при които основни компоненти на отделен дълготраен актив трябва да се подменят на редовни интервали. Например една пещ може да изисква преоблицоване след използване на конкретен брой часове. Подобен е случаят с преобзавеждане на вътрешността на самолет или кораб, което се прави няколко пъти през време на полезния живота на корпуса.
В тези случаи компонентите се осчетоводяват като самостоятелни активи, защото техният полезен живот се различава от този на активите, с които са свързани. На основата на т. 6.3 от CC 16 подменената част се отписва, а направеният разход за подмяната или подновяването на частта се отчита като придобиване на отделен актив.

   Разходите, свързани с повишаване на първоначално определените експлоатационни качества (стандартна ефективност) на съществуващите дълготрайни активи, имат инвестиционен характер и съгласно т. 6.1 от СС 16 с тях, когато е вероятно предприятието да има икономически ползи, се коригира балансовата стойност на актива, във връзка с който са извършени.
МСС 38 Нематериални активи в пар. 20 определя, че характерът на нематериалните активи е такъв, че повечето последващи разходи е вероятно да поддържат очакваните бъдещи ползи. Само в редки случаи последващите разходи ще бъдат признати в балансовата стойност на актива.
Балансовата стойност на актива е двукомпонентна величина и нейното увеличение може да стане чрез промяна на всеки компонент. Това предполага и различие в прилаганата техника на увеличение на балансовата стойност, което би следвало, когато не е уточнено в стандарта, да се уточни в счетоводната политика на предприятието. Тя би трябвало да бъде еднаква и да не се влияе от данъчната система. Техниката би могла да бъде:
Увеличаване на отчетната стойност. При бюджетните предприятия това е единственият нормативно определен подход. СС 38 в пар. 6.3 също предвижда този подход за нематериалните активи.
Дт с/ка от гр. 20, 21 Дълготрайни активи
Кт с/ки XXX Разни сметки
Намаление на натрупаната амортизация, а ако тя не е достатъчна, с разликата се увеличава отчетната стойност:
Дт с/ка 241, 242 Амортизация на ДА
Кт с/ки XXX Разни сметки
Тези два подхода са посочени в параграф 35 на МСС 16 по повод отчитането на преоценките на дълготрайните активи.
При българската система на облагане с местни данъци и такси за недвижимите имоти предприятията обикновено прилагат втория подход.
Често в практиката едновременно с извършването на основен ремонт се осъществяват и подобрения или с едни и същи общи разходи се постигат два различни ефекта - възстановяване на експлоатационни качества и едновременно повишаване на първоначално определената ефективност. В този случай няма отчетни данни за това колко е разходът за ремонт и колко - за подобрение. Редно е да има експертна оценка каква част от общата стойност на разхода да се отрази като текущ разход и какво да се капитализира в балансовата стойност на актива.
Дт с/ка 609х Други разходи
Разходи за ремонт на ДА
Дт с/ка от група 20, 21 Дълготрайни активи
Кт с/ки XXX Разни сметки или
Дт с/ка 609х Други разходи
Разходи за ремонт на ДА
Дт с/ка 241, 242 Амортизация на ДА
Кт с/ки XXX Разни сметки
Това обикновено се пренебрегва и предприятията неправилно капитализират цялата сума и по този начин разсрочват разхода за ремонт чрез амортизациите.