По тематика > Счетоводство > Въпроси, отговори и коментари > 2018 г. > Договор за предоставен заем
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Договор за предоставен заем

Публикувано на 12.06.2018

Отговаря Христо ДОСЕВ - д.е.с.

    Дружество е предоставило паричен заем на друго юридическо лице на 1.09.2014 г., срокът на договора е 1 година при уговорена 7% годишна лихва. Няма сключен анекс за удължаване на срока на договора. От датата на предоставяне до 31.12.2017 г. няма връщане на заемната сума. Нашето дружество за целия период от 1.9.2014 до 31.12.2017 е начислявало приход от лихви. Самият заемател не отговаря на писмата ни за потвърждаване на разчет и се води неоткрит на адреса на управление/кореспонденция. Въпросите ми са следните:
1) Правилно ли сме начислявали приход от лихви, без да сме разполагали с подписан анекс, и ако не, следва ли да изтрием счетоводните записвания за 2017 г. и да спрем с начисляването?
2) Имаме ли основание да определим вземането от заем и лихви като несъбираемо или трудносъбираемо и да го обезценим, като увеличим счетоводния финансов резултат за 2017 с начисления разход за обезценка?
3) Ако не го обезценим през 2017, кога бихме могли да отпишем вземането (разбира се, ако не се променят обстоятелствата и заемателят остане неоткриваем)?

   Според нас всички приходи по отношение на сключения договор за предоставен заем, които кредиторът следва да отчита, следва да бъдат съобразени с двустранно подписания договор и не трябва да се базират на предположения, които не са приети от двете страни. След като отпуснатият заем е бил за една година, то договорената лихва за срока на заема също следва да се начислява за същия период, а именно за една година. В случай че в договора за заем е била предвидена клауза за начисляване на лихви под формата на неустойки за просрочени плащания, тогава кредиторът би могъл да претендира за такава сума, но в останалите случаи считаме, че така начислените от вашето предприятие лихви остават извън клаузите на договора за паричен заем и съответно не следва да бъдат счетоводно отразявани като приход и съответно като вземане.

   В действителност по силата на чл. 79 от ЗЗД,  ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, но за действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. В същото време считаме, че тези неустойки по реда на ЗЗД представляват възможен актив (вземане), произтекло от минало събитие (предоставен заем), но чието съществуване ще бъде потвърдено само от настъпване на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не могат да се контролират изцяло от отчитащото се предприятие (в случая решение на съда, който да постанови правото ви за получаване на неустойки по смисъла на чл. 86 от ЗЗД). Подобен възможен актив отговаря на дефиницията за условен актив1 по смисъла на СС 37 Провизии, условни задължения и условни активи, но параграф 8.1 от СС 37 забранява на предприятието да признават условни активи в своите финансови отчети. Същият може да бъде оповестен в съответствие с параграф 8.4 от СС 37. Когато реализацията на прихода е практическа сигурна (например решение на съда, което осъжда длъжника да плати на кредитора неустойка), тогава свързаният с нея актив не е условен и признаването му е необходимо (параграф 8.3 от СС 37).

   Със сигурност вземане, което е просрочено, следва да бъде тествано за обезценка, като размерът на обезценката изцяло зависи от възприетата счетоводна политика на предприятието. Добрите счетоводни практики показват, че вземане на предприятия от нефинансовия сектор, които не са събрани в 12-месечен срок след датата, на която вземането е изискуемо, е удачно да бъдат обезценени на 100%.
По наше мнение отписването на едно вземане следва да бъде съобразено с правовата невъзможност същото да бъде събрано. Поради тази причина актът на отписване за счетоводни цели следва да бъде обвързан с изтичането на давностния срок, след който предприятието няма да има правна възможност да изисква да получи изпълнение на задължението. Имайки предвид, че ЗЗД предвижда два вида давностни срокове считаме, че общата пет годишна давност по реда на чл. 110 от ЗЗД ще се отнася по отношение на главницата по предоставения заем, докато за лихвите и евентуално неустойките следва да се приложи специалната три годишна давност, предвидена в чл. 111 от ЗЗД.

   Отделно от това счетоводните разходи от обезценка и от отписване на вземанията като несъбираеми не биха се признали за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане (чл. 34, ал. 1 от ЗКПО), ако са направени, преди да е настъпило някое от обстоятелствата, изброени в чл. 37 от ЗКПО, а именно:
1. изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок (в случая визираме лихвите и неустойките по паричния заем) или на пет години за вземанията с петгодишен давностен срок (в случая визираме главницата по паричния заем) от момента, в който вземането е станало изискуемо;
2. възмездно прехвърляне на вземането;
3. производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането;
4. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането;
5. преди изтичане на съответния срок по т. 1 вземанията са погасени по силата на закон;
6. при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено - признава се до размера на неудовлетворената част.
Непризнатите за данъчни цели разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 от ЗКПО се признават за данъчни цели най-рано (т.е. може и по-късно, ако това е изборът на данъчно задълженото лице, който то направи при попълване на своята ГДД по чл. 92 от ЗКПО) в годината, в която настъпи едно от гореизброените 6 обстоятелства.
__________
1 Като изричен пример за условен актив по реда на СС 37 параграф 8.2 посочва дело, което предприятието води и изходът от което е несигурен.