По тематика > Осигуряване > Въпроси, отговори и коментари > 2018 г. > Формуляр А1 за работа в чужбина
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Формуляр А1 за работа в чужбина

Публикувано на 12.06.2018

Отговаря Аспасия ПЕТКОВА – експерт по осигуряване

    Въпрос: Българско ООД с 6 (шестима) съдружници сключва договор с белгийска фирма за извършване на услуга в Белгия за срок, по-дълъг от един месец. В България шестимата съдружници се осигуряват като самоосигуряващи се лица. За извършване на дейността в Белгия дължим ли допълнителни осигуровки и в какъв размер?

   Отговор: След присъединяването на България към ЕС по отношение на българските граждани се прилагат регламентите за координация на системите за социална сигурност на държавите - членки на съюза. Това са Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009, чийто териториален обхват включва всички държави - членки на ЕС. В най-общия случай регламентите се прилагат към граждани на държава членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки (основание чл. 2(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004. Според този принцип лицата, за които се прилага регламентът, са осигурени само в една държава членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004). Това е единствената държава, в която се дължат и внасят осигуровките и от която при необходимост лицето ползва осигурителни права. Чрез принципа за само едно приложимо осигурително законодателство на практика се елиминират възможностите за осигуряване в две държави членки.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – чл. 16), при условие че е налице трансгранична ситуация, т.е. има пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват. В конкретния случай е налице трансгранична ситуация, защото гражданин на държава членка (България) полага труд на територията на друга държава членка (Белгия).

   Основното правило при определяне на приложимото право е, че за лицата се внасят осигуровки по законодателството на държавата членка, на чиято територия работят (lex loci laboris).
Това означава, че за българите хипотетично е възможно да възникнат задължения за осигуровки по законодателството на компетентната държава членка (Белгия), в зависимост от спецификата на националното законодателство на тази държава.
Националното законодателство на компетентната държава членка (в случая Белгия) се прилага в неговата цялост, с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицето, деклариране на задължения за осигуровки и други в зависимост от спецификата на това законодателство.
За да бъде приложимо българското законодателство, е необходимо да се направи искане до НАП за издаване на Удостоверение А1.
Лицата, които в различни качества (заети или самостоятелно заети) работят в две или повече държави – членки на ЕС, са длъжни да информират компетентната институция в държавата по пребиваване.
Под пребиваване се има предвид центърът на жизнения интерес на лицето в зависимост от продължителността, през която е живяло на територията на дадени държави – членки на ЕС, къде поддържа постоянно жилище, къде се намира семейството му, къде подлежи на данъчно облагане и т.н.
Ако лицето пребивава в друга държава членка, то уведомява нейната компетентна институция.
В случай че центърът на жизнен интерес на лицето е в България, то информира компетентната териториална дирекция на НАП.

   В зависимост от възможните ситуации – дали лицето ще работи в Белгия като заето или като самоосигуряващо се лице, пред НАП се подават различни уведомления.
За лице, което е самостоятелно заето на територията на различни държави членки, се подава в НАП формуляр образец Окд-239. Ако лицето е заето в Белгия, формулярите са други образци.
Институцията на държавата членка по пребиваване определя временно приложимото осигурително законодателство спрямо лицето. Уведомява институциите на другите заинтересовани държави членки. Или директно осъществява контакт с тях, за да се намери взаимно съгласие по въпроса. Временно определеното приложимо осигурително законодателство може да е различно от това на държавата по пребиваване на лицето. Временното определяне на приложимото осигурително законодателство се превръща в окончателно, при условие че в срок от два месеца след информирането на институциите някоя от тях не възрази, освен ако осигурителното законодателство вече не е окончателно определено въз основа на взаимно съгласие.

   Удостоверение А1 за работа в чужбина доказва коя е компетентната държава членка за осигуровките на лицето. Формуляр А1 освобождава работодателя и/или лицето от задължения за осигурителни вноски по законодателството на други държави членки, а чуждите институции са длъжни да се съобразяват с него и нямат право да претендират осигуровки.
У нас формуляр А1 за работа в чужбина в България се издава от НАП. Удостоверение А1 за работа в чужбина не се издава по инициатива на компетентната институция – НАП. Напълно е възможно лице, което осъществява дейност в две или повече държави членки, да има задължение да уведоми компетентната институция на една държава членка, а да се наложи да подаде искане за Удостоверения А1 в компетентната институция на друга държава членка. Това е така, защото определеното приложимо осигурително законодателство невинаги съвпада с това на държавата членка по пребиваване. Въпреки това формуляр А1 може да бъде издаден само от институцията на държавата членка, чието осигурително законодателство се прилага спрямо лицето.