По тематика > Данъци > Въпроси, отговори и коментари > ЗКПО > 2018 г. > Признаване на разходи за данъчни цели
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Признаване на разходи за данъчни цели

Публикувано на 10.08.2018

Отговаря Христо ДОСЕВ – д.е.с.

    Въпрос: Работя в ООД. В месеците август, септември, октомври и ноември 2017 г. сме начислили възнаграждение по ДУК общо 80 000 лв. (по 20 000.00 лв. на месец). В изискуемия срок сме внесли данъка по ЗДДФЛ (по 2000 лв. на месец). Други вноски към бюджета не сме внасяли, тъй като управителят се осигурява в друга фирма с всички задължителни осигуровки. Но възнаграждението не е изплатено в 2017 г. и към 31.12.2017 г. то е дължимо. Признава ли се този разход за данъчни цели, т.е. трябва ли да увелича счетоводния финансов резултат с неизплатеното възнаграждение по ДУК?

   Отговор: На основание чл. 42, ал. 1 от ЗКПО разходите, представляващи доходи на местни физически лица по ЗДДФЛ, които не са изплатени към 31 декември на текущата година не се признават за данъчни цели за съответния отчетен период и съобразно механизмите на преобразуване в ГДД по чл. 92 от ЗКПО, при определяна на данъчния финансов резултат счетоводният резултат на дружеството се увеличава със съответните суми. В съответствие с изискванията на чл. 42, ал. 5 от ЗКПО разходите за задължителни осигурителни вноски, свързани с непризнатите разходи по чл. 42, ал. 1, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, когато задължителните осигурителни вноски не са внесени към 31 декември на текущата година. Т.е. на преобразуване подлежат и начислените разходи (ако има такива, разбира се), свързани с неизплатените доходи на физически лица, отчетени като счетоводен разход в текущия финансов резултат – печалба или загуба.

   Въпросната норма на чл. 42 не се отнася до доходи, представляващи начислени, но неизплатени трудови възнаграждения. Трудови възнаграждения са онези, които работодател дължи на работници и служители, с които има трудови правоотношения по реда на Кодекса на труда. Имайки предвид, че договорите за управление и контрол (ДУК) са правоотношения по реда на Търговския закон, дължимите по тях възнаграждения не са трудови, поради което за тях нормата на чл. 42 от ЗКПО е приложима и съответно счетоводно отчетените разходи, които не са изплатени към 31 декември на годината, не се признават за целите на ЗКПО за съответната финансова година.
Обръщаме внимание, че облагането на доходите по ДУК по реда на ЗДДФЛ е приравнено с облагането на доходите по трудови правоотношения (§ 1, т. 26, буква „з” от ДР на ЗДДФЛ). Този факт обаче е валиден единствено по отношение на реда на облагането на дохода по ЗДДФЛ и по никакъв начин не превръща това изплатено възнаграждение като „трудово възнаграждение” по смисъла на Кодекса на труда и съответно по смисъла на ЗКПО.