По тематика > Данъци > Въпроси, отговори и коментари > ЗДДФЛ > 2018 г. > Облагане на дохода и осигуряване на лице с двойно гражданство
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Облагане на дохода и осигуряване на лице с двойно гражданство

Публикувано на 10.08.2018

Отговаря Христо ДОСЕВ – д.е.с.

    Въпрос: Българска фирма предстои да сключи граждански договор с българин, който живее постоянно в Германия. Изпълнителят по договора работи и е осигурен на постоянен трудов договор в Германия и е с постоянно местоживеене в Германия. Предметът на гражданския договор е консултантски услуги и посредничество при договаряне с клиенти, което лицето ще извършва за българската фирма от Германия.
В този случай българската фирма дължи ли и ако да, какви данъци и осигуровки за изплатения хонорар на чуждестранното лице? Какви декларации и документи следва да се подадат в НАП в България и какви документи следва да му дадем на него?

   Отговор: Република България като страна – членка на ЕС, е длъжна да прилага разпоредбите на Регламент (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) 883/2004 по отношение на лицата, граждани на държави – членки на ЕС, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС.
Съгласно чл. 11, т. 1 от общите правила на Регламент (ЕО) 883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка. За да се установи дали за дадено лице - работник/самоосигуряващо се лице в трансгранична ситуация, се дължат задължителни социални и здравноосигурителни вноски, трябва са се определи първо законодателството на коя държава членка е приложимо спрямо него. Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата, на чиято територия полагат труда си. Ето защо следва лицето, с което ще бъде сключен гражданският договор, да ви представи формуляр А1, в който да е посочено кое е приложимото законодателството спрямо него (в случая предполагаме, че такъв следва да се издаде от компетентната институция в Германия). Предназначението на формуляра е да доказва, че лицето е подчинено на законодателството на съответната държава членка, респективно че е освободено от прилагане на законодателството на други държави членки, с които би могло да възникне правна колизия. В зависимост от това кое законодателство е приложимото, трябва да се съобразите с него. Ако приложимо е българското законодателство (което според нас е по-малко вероятният случай, имайки предвид описаната фактическа обстановка), то вие следва да приложите изискванията на нашето осигурително законодателство, като удържите и внесете съответните осигурителни вноски за възнаграждението по граждански договор. Ако обаче е приложимо германското законодателство, то вие следва да се запознаете с неговите разпоредби и да определите какви са вашите задължения в конкретния случай, тъй като съгласно чл. 13(5) от Регламент № 883/2004 при определяне на дължимите осигурителни вноски всички дейности и доходи на лицата, заети в две или повече държави членки, се считат за реализирани на територията на компетентната държава членка. Като следва да имате предвид, че освен превеждане на осигурителните вноски националното законодателство на компетентната държава членка може да предвижда задължения за регистрации, подаване на информация за осигуреното лице и др.

   По отношение на данъчните задължения в случая отново следва да се определи на коя държава лицето е местно за данъчни цели.
Съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ „Местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. Което има постоянен адрес в България или
2. Което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. Което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия и членовете на неговото семейство, или
4. Чийто център на жизнени интереси се намира в България.”
Като ал. 4 и 5 на чл. 4 от ЗДДФЛ допълват, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната, като при тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. И в случай че едно лице има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната, то същото не се определя като местно лице за данъчни цели. Ето защо ви съветваме лицето, което е изпълнител по гражданския договор, да си извади удостоверение за местно лице от съответната данъчна администрация, което да ви предостави с оглед правилното определяне на приложимото данъчно облагане на изплатения доход.

   В случай че лицето – изпълнител по граждански договор, е местно за данъчни цели на Република България, то тогава вие като възложител следва да прилагате разпоредбите на чл. 43, ал. 4 и да удържате и внасяте авансов данък за изплатените доходи по чл. 29 от закона, като в случай, че доходът се изплаща през четвъртото тримесечие, не сте длъжни да удържате и внасяте авансов данък, освен ако лицето не ви е декларирало писмено, че желае да му удържате данъка. Удържаният данък се внася в ТД на НАП по месторегистрация на фирмата в срок до края на месеца, следващ тримесечието на изплащане на дохода, като в същия срок сте длъжни да подадете и декларация за дължими данъци по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (образец 4001). Съответно до края на месец април на годината, следваща годината на изплащане на дохода, сте длъжни да подадете и справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на физическите лица.

   В случай че лицето – изпълнител по граждански договор, се явява местно лице за данъчни цели на Германия, то тогава изплатеният доход на лицето ще представлява изплатен доход на чуждестранно физическо лице и за него ще се прилагат разпоредбите на ЗДДФЛ по отношение изплащане на доходи на чуждестранни физически лица. От съществено значение за определяне на задължението за облагане на изплатения доход е видът му. В случай че изплащате доход за осъществяване на посреднически услуги, то същият няма да подлежи на облагане по реда на местното законодателство, тъй като не се счита като доход с източник в Република България (не е сред изброените доходи в чл. 8 от ЗДДФЛ). Ако обаче изплащаният доход е за предоставени консултантски услуги, същите попадат в изброените доходи от източник в Република България. Съгласно чл. 8, ал. 6, т. 8 от източник в България са доходи начислени/изплатени от местни лица за предоставени технически услуги, като под възнаграждения за технически услуги се приемат плащания от източник България за всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.

   Съгласно изискванията на чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ начислените/изплатените възнаграждения за технически услуги от източник България в полза на чуждестранни лица подлежат на облагане с окончателен данък, определен в размер на 10 на сто от брутната сума на начислените/изплатени доходи. Като дължимият данък се удържа от платеца на дохода и се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода по сметка на ТД на НАП, където е регистрацията на предприятието, платец на дохода. В същия срок предприятието следва да подаде и декларация за дължими данъци по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (образец 4001).

   В същото време следва да имате предвид, че посочената процедура за облагане доходите от предоставени технически услуги от чуждестранни физически лица е валидна, когато между Република България и другата държава няма сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) или има такава, но тя не предвижда облекчен режим за облагане на така начислените доходи или лицата не желаят да приложат самата СИДДО. Съгласно СИДДО, сключена между Република България и Федерална република Германия, по отношение на плащания за технически, в т.ч. консултантски услуги се прилагат разпоредбите на чл. 7 от спогодбата, съгласно който доходите на физическото лице от предоставени консултантски услуги, което е местно на Германия, следва да се обложат само в Германия. Ето защо в случай че желаете да се позовете на разпоредбите на СИДДО и да не обложите с данък при източника дохода на лицето, следва да приложите разпоредбите на ДОПК, свързани с прилагане на СИДДО, а именно Раздел III, глава Шестнадесета от ДОПК.
В допълнение, в случай че приложите СИДДО и начисленият доход на чуждестранното лице е в размер до 500 000 лева (т.е. лицето е удостоверило обстоятелствата по чл. 136 от ДОПК пред вашето предприятие), ви напомняме, че в срок до 31 март на годината, следваща годината, през която сте приложили СИДДО, следва да подадете декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК.