По тематика > Данъци > Въпроси, отговори и коментари > ЗДДС > 2018 г. > Доставки на стоки на физически лица чрез търговски обекти на територията на Гърция
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Доставки на стоки на физически лица чрез търговски обекти на територията на Гърция

Публикувано на 14.09.2018

Отговаря Лиляна ПАНЕВА - данъчен консултант

    Нашата фирма е регистрирана по ДДС, продава нехранителни стоки. Искаме да продаваме наши стоки на сергия на открит пазар в гръцките градове. Каква е тази сделка за целите на ДДС? Къде е мястото на изпълнение на сделката, след като фирмата ще продава на физически лица в Гърция?

   Съгласно посочените обстоятелства фирмата ви възнамерява да осъществява доставки на стоки на физически лица чрез търговски обекти (сергии) на територията на Гърция. Режимът за облагане на доставките, които възникват при търговията със стоки, се определя по реда на чл. 17 ЗДДС. В съответствие с ал. 1 на този член, когато търгуваната стока не се транспортира или изпраща на купувача й, местоизпълнението на доставката й е мястото, където се намира стоката при прехвърлянето на собствеността върху нея или при фактическото й предоставяне на купувача. Следователно доставките, които ще възникват при продажбата на стоки в Гърция, са на гръцката територия, т.е. те са доставки извън територията на България и извън обхвата на нашия ЗДДС. Редът за тяхното осъществяване и облагане както с ДДС, така и за целите на корпоративното подоходно облагане е подчинен на гръцкото данъчно законодателство.

   Предвид хармонизацията на данъчните законодателства по ДДС на държавите членки нормативно определеният ред за документиране, регистриране и отчитане на извършените доставки и придобивания там е много близък с този, определен с нашия ЗДДС. Това дава основание при коментара относно реда, по който следва да се отразява дейността на фирмата ви там, да се позоваваме на разпоредба от законодателството на Гърция, съответстваща на член от нашето законодателство. При това е възможно да има различия, които няма да са много съществени. Въпреки това, преди да се започне дейност в дадена държава членка, е необходимо да се запознаете предварително с нейното законодателство, за да не бъдете изненадани неприятно след това. За да ви спестим част от усилията, с изложеното по-долу ще ви запознаем с основните моменти, които следва да имате предвид, преди да решите да осъществявате стопанска дейност в Гърция. Те засягат:
1. Регистрацията за целите на ДДС
По правило данъчно задължените лица, установени в една държава членка, могат по свой избор да се регистрират за целите на облагането с ДДС във всяка друга държава членка, а когато осъществяват доставки, с които формират облагаем оборот в дадена друга държава членка в размер на определения от нея оборот за задължителна регистрация, са длъжни да се регистрират там. На практика това означава, че за известен период от време те могат да извършват доставки на стоки с местоизпълнение на територията на друга държава членка, без да са регистрирани за целите на облагането с ДДС там (обстоятелствата за това ще бъдат коментирани по-долу).
2. Данъчното третиране на доставката, възникваща при транспортирането на стоките от България в Гърция
При транспортирането на стоките, с които възнамерявате да търгувате в Гърция, се осъществява доставка на стока между фирмата ви и самата нея като данъчно задължено лице, осъществяващо стопанска дейност извън територията на България. Това означава, че в зависимост от това дали към датата на възникване на данъчното събитие на съответната доставка сте регистрирани или не за целите на облагането с ДДС в Гърция, при транспортирането на стоките от България в Гърция за вас ще възникне съответно ВОД в хипотезата на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС или дистанционна продажба сам на себе си в хипотезата на чл. 14, ал. 1 от закона.
2.1 Документиране и облагане на доставката в хипотезата на чл. 14 от ЗДДС
Когато българската фирма не е регистрирана за целите на облагането с ДДС в Гърция, при транспортирането на стоките до гръцка територия тя извършва сама за себе си дистанционни продажби, местоизпълнението на които е на територията на България, т.е. облагат се у нас със стандартната 20 на сто данъчна ставка. Това продължава до момента, в който стойността на тези доставки за период в рамките на една календарна година достигне данъчния праг за дистанционни продажби, определен в законодателството на Гърция (който е 35 000 евро), при което по силата на член от гръцкото законодателство, съответстващ на чл. 20, ал. 2 от ЗДДС, тяхното местоизпълнение става на нейна територия и за доставчика възниква задължение за регистрация за целите на ДДС.
Забележка: На основание чл. 20, ал. 5 от ЗДДС, за да избегне облагането на доставките си у нас с 20 на сто ДДС, лицето може да уведоми съответната ТД на НАП, че желае местоизпълнението на доставките му да е на територията на съответната държава членка, но преди това трябва да се регистрира там независимо от стойността на извършените там продажби.
2.2. Документиране и облагане на доставката в хипотезата на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС
Съгласно чл. 51, ал. 2 от закона в хипотезата на чл. 7, ал. 4 от закона данъчното събитие за ВОД възниква на датата, на която започва транспортирането на стоките от територията на страната до съответната държава членка (в случая до Гърция). Към доставката е приложима нулева данъчна ставка, а данъкът за нея става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало събитието. Той се документира с протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, като по силата на чл. 52, ал. 2 от закона данъчна основа за него е себестойността на стоката, данъчната й основа при придобиването или вноса й (ако е закупена или внесена) у нас.
Данните от протокола се отразяват в дневника за продажбите и в справката-декларация за данъчния период, в който данъкът за нея става изискуем. В тази връзка заслужава да се отбележи изрично, че независимо от факта че при ВОД в хипотезата на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС получателят и доставчикът са едно и също лице, доставчикът е задължен да доказва наличието на ВОД. Документите, удостоверяващи това, са регламентирани в разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС и за да има право да приложи към доставката си нулева данъчна ставка, българската фирма следва да разполага с тези документи не по-късно от последния ден на календарния месец, следващ месеца, в който данъкът за доставката е станал изискуем. В противен случай се приема, че доставката е облагаема с 20 на сто ДДС, който също се начислява с издаването на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона.
3. Отразяването на данните за продажбите и за получените доставки от мястото на стопанска дейност в Гърция
Редът, по който ще се отразяват данните за получените доставки и за продажбите, извършени на гръцка територия от българската фирма, зависи от това дали тя е регистрирана или нерегистрирана по ДДС там.
3.1. Фирмата е регистрирана в Гърция
Когато фирмата е регистрирана там, нейните задължения по ДДС се определят от гръцкото законодателство. В тази връзка при пристигането на облеклата на гръцка територия за нея възниква ВОП в хипотезата на член от гръцкото законодателство, съответстващ на чл. 13, ал. 3 от ЗДДС. При това за нея възникват и съответно задължения за начисляване на ДДС по силата на член от това законодателство, съответстващ на чл. 84 от нашия закон. Данъкът се начислява, регистрира и отчита по ред, определен в гръцкия закон.
По реда на същия закон се документират, регистрират и отчитат и данните за извършените продажби в обектите на гръцка територия. В тази връзка в чл. 79, ал. 3 от ППЗДДС е регламентирано изрично, че доставките на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава членка, осъществявани от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документират по правилата на законодателството на тази друга държава членка. По правилата на това законодателство се регистрират и отчитат и съответно издадените документи.
Същото се отнася и за доставките на стоки и/или услуги с местоизпълнение на територията на Гърция, получени във връзка с дейността на фирмата там.
Правото на данъчен кредит за тези доставки възниква и се ползва при условията и изискванията на гръцкото данъчно законодателство.
3.2. Фирмата не е регистрирана за целите на облагането с ДДС в Гърция
В такъв случай за извършваните и получавани от нея доставки с местоизпълнение на територията на Гърция фирмата има задължения да заплаща начисления й ДДС и да следи както стойността на извършваните от нея дистанционни продажби с местоизпълнение на територията на България, предназначени за дейността й в Гърция, така облагаемия си оборот, формиран от продажбите на стоки, извършвани там. Това е необходимо, за да може да изпълни задълженията си във връзка с регистрацията си там било в резултат на извършени дистанционни продажби, надвишаващи данъчния праг за регистрация при такива продажби, било в резултат на достигнат облагаем оборот за задължителна регистрация. Предвид по-ниската стойност на облагаемия оборот, при който възниква задължение за регистрация в Гърция (10 000 евро), е най-вероятно тя да следва да се регистрира преди стойността на дистанционните й продажби да достигне определения в гръцкото законодателство данъчен праг за регистрация при такива продажби.
4. Самоначисляване­то на ДДС по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС за получените услуги от данъчно задължени лица с регистрация по ДДС в Гърция
По силата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и на съответстващ на неговата разпоредба член от гръцкото данъчно законодателство местоизпълнението на доставките на всички получени услуги, свързани с обекта на стопанска дейност на българската фирма в Гърция, е на гръцка територия. В резултат на това тези доставки подлежат на облагане там по ред съответстващ на реда, определен в чл. 82, ал. 2, т. 3 от нашия ЗДДС. На практика това означава, че данъкът за тях ще е изискуем от фирмата само ако те са извършени от лица, които не са установени и/или регистрирани по ДДС в Гърция. За доставките на услуги от общ характер с местоизпълнение на гръцка територия, извършени от доставчици с регистрация там, данъкът ще й бъде начислен по ред, съответстващ на реда, определен в чл. 21, ал. 1 от нашия ЗДДС
Внимание: Освен задължения, свързани с облагането с ДДС, при осъществяването на търговска, т.е. стопанска дейност на територията на друга държава членка, за данъчно задължените лица възникват и задължения за целите на ЗКПО. Предвид същността на зададените ни въпроси обаче, няма да коментираме тези задължения.