По тематика > Осигуряване > Въпроси, отговори и коментари > 2018 г. > Изчисляване на парично обезщетение при бременност и раждане до 410 календарни дни
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Изчисляване на парично обезщетение при бременност и раждане до 410 календарни дни

Публикувано на 14.09.2018

Красимира Гергева, консултант

    В бр. 5 от 2018 г. на сп. “Счетоводство+” Красимира Гергева, консултант, представя темата за изчисляване на паричните обезщетения при бременност, раждане и майчинство.
Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90% от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца преди настъпване на временната неработоспособност при бременност и раждане.
В КСО е уточнено, че дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, или по-малко от минималната дневна работна заплата за страната за съответната година и се определя по реда на чл. 41, ал. 25 от КСО.

   Пример: Бъдеща майка работи на 4 часа, обезщетението за бременност и раждане, което ще й се изплаща, ще бъде ли в размер на минималната работни заплата?
Съгласно чл. 49, ал. 1 от КСО дневното парично обезщетение при бременност и раждане не може да бъде по-малко от дневната минимална работна заплата, установена за страната. Когато няма информация за осигурителния доход на бъдещата майка, въпреки че е уточнено, че тя работи на 4 часа, няма как да бъде преценено какво ще бъде паричното обезщетение при бременност и раждане. Гарантирана й е установената минимална работна заплата за страната.
При определяне на нетното възнаграждение, което се използва при изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност, при бременност и раждане и при осиновяването на дете от 2- до 5-годишна възраст се взимат предвид и средствата за социални разходи, ако върху тях са удържани и внасяни осигурителни вноски във фонд “Общо заболяване и майчинство”. Това правило е в сила от 01.01.2017 г. след промяната в чл. 6, ал.12 от КСО, а от 01.01.2018 г. е в сила допълнение, съобразно което върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски за всички рискове.

   Пример: Майка ползва обезщетение при бременност и раждане, детето е на 9 месеца. Майката е бременна и в периода на отглеждането му до 2-годишната му възраст и излиза в отпуск поради бременност и раждане за второто си дете. Ще бъде ли ощетена с паричното обезщетение за второто си дете?
Когато майка придобива право на парично обезщетение при бременност и раждане за следващо дете през периода за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете, обезщетението е в размера, какъвто е бил за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето.
Важно! Когато лице е осигурено на повече от едно основание, общият размер на дневното парично обезщетение не може да бъде по-малък от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

   Пример: Майка, на която предстои да ползва обезщетение при бременност и раждане, е бременна в 9-ия месец. През периода, който влиза в базата за изчисляване на обезщетението, лицето е работило 3 месеца в чужбина. Какъв доход ще се вземе предвид за тези 3 месеца, в които лицето се е осигурявало извън България?
Съгласно чл. 49, ал. 1 от КСО периодът, от който се определя базата за изчисляване на паричното обезщетение за бременност и раждане, обхваща 24 последователни месеца, предхождащи месеца, през който настъпва отпуска поради бременност и раждане. Съгласно чл. 41, ал. 2, т. 5 от КСО за времето, през което лицето е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който България е страна, се взима предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период.