По тематика > Осигуряване > Въпроси, отговори и коментари > 2018 г. > Осигуряване на руски гражданин, полагащ труд на територията на Беларус и желаещ да регистрира ЕООД в България, от което ще получава възнаграждение като управляващ собственик
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Осигуряване на руски гражданин, полагащ труд на територията на Беларус и желаещ да регистрира ЕООД в България, от което ще получава възнаграждение като управляващ собственик

Публикувано на 18.09.2018

Отговаря Аспасия ПЕТКОВА - експерт по социално осигуряване

    Руски гражданин желае да регистрира ЕООД в България. Той ще бъде едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. Същият е нает по трудов договор в Република Беларус, където внася своите социални и здравни осигуровки. Лицето няма да пребивава повече от 183 дни в рамките на дванадесет месеца в България, няма и постоянен адрес в страната ни. Ще получава възнаграждение от ЕООД като управител по съдебно решение.
Моля да отговорите на следните въпроси:
1. Лицето следва ли да се осигурява в България?
2. Ако трябва да се осигурява в България, то трябва да ли да му бъде издаден ЛНЧ?
3. Как следва да бъде облагано възнаграждението му?

   Лицето е руски гражданин, полага труд на територията на Република Беларус и желае да регистрира ЕООД в Република България, от което да получава възнаграждение като управляващ собственик. От значение в случая е дали има сключени спогодби в областта на социалната сигурност и за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и Република Беларус, съответно и с Русия.
Между правителството на Република България и правителството на Република Беларус е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, ратифицирана със закон, приет от 38-о Народно събрание на 28.01.1998 г. - ДВ, бр. 15 от 1998 г. Издадена от Министерството на финансите. обн., ДВ, бр. 40 от 8.04.1998 г., в сила от 17.02.1998 г.
Няма сключена спогодба между Република България и Република Беларус относно социалното и здравното осигуряване.

   Между Република България и Руската федерация има Договор за социална сигурност, обнародван в ДВ. бр. 20 от 12 март 2010 и е в сила от 20 март 2010 г.
НАП е компетентната институция да определя приложимото законодателство по Договора между Република България и Руската федерация за социална сигурност.
Договорът се прилага на територията на Република България и Руската федерация само по отношение на законодателството, което е посочено в чл. 2 от него.
Този договор регулира социалната сигурност и задължителното обществено осигуряване на лицата с местоживеене на територията на договарящите страни и които са техни граждани, а също и на членовете на семействата на посочените лица, които са се подчинявали или се подчиняват на действието на законодателството на една от договарящите страни.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от договора осигурените лица, спрямо които се прилага този договор, се подчиняват изключително на законодателството на тази договаряща страна, на територията на която извършват трудова дейност.

   Следователно, ако извършват трудова дейност на територията на България, лицата ще са подчинени на българското законодателство и ще подлежат на задължително социално осигуряване в България за рисковете, включени в материалния обхват на договора.
Следователно, ако извършва трудова дейност на територията на България, руският гражданин ще е подчинен на българското законодателство и в конкретния случай задължителните осигурителни вноски следва да бъдат внасяни в България по реда на Кодекса за социално осигуряване.
По отношение на здравноосигурителните вноски, на основание чл. 33, ал. 1, т. 6 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса.

   Здравните осигуровки обаче не са включени сред уредените с договора въпроси (материалния обхват). Поради тази причина за чужденецът e валиден общият ред за здравно осигуряване на чуждите граждани съгласно ЗЗО. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в НЗОК е определен в ЗЗО. Задължително здравно осигурени са само тези от чужденците, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България. Това е така, защото съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително здравно осигурени са чуждите граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който България е страна. Но договорът с Русия не включва здравни осигуровки, а договор.
След като руският гражданин ще упражнява труд като управител на ЕООД, регистрирано и упражняващо дейност в България, трябва да се подчинява на разпоредбите на българското законодателство. При положение че получава доходи от дейността си като управител, трябва да се осигурява на основание разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, като управител на ЕООД-то.

   Съществува Спогодба между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото, ратифицирана със закон, приет от 36-о Народно събрание на 23.03.1994 г. - ДВ, бр. 29 от 1994 г. Издадена от Министерство на финансите, обн., ДВ, бр. 3 от 9.01.1996 г., в сила от 8.12.1995 г. Тази спогодба се прилага спрямо лица, които за целите на данъчното облагане са местни лица на едната или на двете договарящи се държави.
Тази спогодба се прилага за данъци върху доходите и имуществото, събирани в договарящите се държави, независимо от начина на тяхното събиране.
Действащите данъци, за които се прилага тази спогодба за Република България, са данък върху общия доход, данък върху печалбата и данък върху сградите.
Като се отчитат разпоредбите на чл. 16, 18, 19, 20 и заплатата и други подобни възнаграждения, получавани от местно лице на едната договаряща държава за полагане на труд, се облагат с данъци само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава. Ако трудът се полага в другата договаряща държава, такова възнаграждение може да се облага с данък в тази друга държава.

   Независимо от разпоредбите на ал. 1 възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава за полагане на труд в другата договаряща държава, се облага само в първата посочена държава, ако:
(а) получателят пребивава в другата договаряща държава за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни в съответната календарна година;
(б) възнаграждението е платено от работодател или от името на работодател, който не е местно лице на другата договаряща държава, и
(в) възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност или определена база, които работодателят притежава в другата договаряща държава.
Руският гражданин ще се осигурява в Република България и ще се подават данните за него в НАП, след като му се издаде служебен номер от регистъра на НАП. А ако е необходимо да се издаде и ЛНЧ, данните от НАП, събрани въз основа на служебния номер, ще се прехвърлят по ЛНЧ на лицето. Личен номер на чужденец се издава на всички чужденци, които възнамеряват да пребивават продължително време в България. Издава се от МВР.
Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване. Според чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В КСО не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство. От значение е единствено дали е налице трудова дейност на някое от основанията, посочени в чл. 4 или чл. 4а от КСО.