По тематика > Данъци > Въпроси, отговори и коментари > ЗКПО > 2018 г. > Разходи за обучение на служители извън страната
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Разходи за обучение на служители извън страната

Публикувано на 09.10.2018

Отговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

    Въпрос: Дружество, регистрирано по ДДС в България, иска да изпрати свои служители на обучение относно организиране на търговския процес и отчетността, свързана с него в румънско дружество, регистрирано по ДДС в Румъния. Двете дружества имат място на стопанска дейност само в съответната държава, където са регистрирани. Дружествата имат едно и също физическо лице собственик - български гражданин.
Необходимо ли е да бъде сключен договор между двете дружества? Какви задължения биха възникнали за българското дружество относно данъчното законодателство (ЗКПО и ЗДДС)?

   Отговор: Доколкото се разбира от запитването, едноличен собственик на две дружества, установени в две различни държави – членки на ЕС - България и Румъния, иска да изпрати служители на установеното в България дружество на обучение в дружеството, установено в Румъния. Обект на обучението е организирането на търговския процес и свързаната с него отчетност на дружеството. Поставени са два въпроса:
- дали за целта е необходимо между двете дружества да се сключи договор и
- какви данъчни задължения по ЗКПО и ЗДДС ще възникнат за българското дружество във връзка с обучението?
В отговор на въпроса относно необходимостта от договор може да се каже, че при посочените обстоятелства правната и финансовата основа за осъществяване на обучението зависи от участващите в процеса данъчно задължени лица, т.е. в случая на двете дружества. Независимо от това, че те са установени в различни държави членки и са подчинени на различни правни и данъчни законодателства, това, че са собственост на едно и също физическо лице, облекчава избора, тъй като не съществуват (поне в нашето законодателство по ЗДДС и ЗКПО) изрични разпоредби по въпроса. Предвид особеностите на действащите норми на това законодателство, преди да дадем становище относно конкретно зададените ни въпроси, ще направим кратък преглед на свързаните с разпоредби.

   В случая става въпрос за осъществяването на действия, свързани с обучение на служители на данъчно задължено лице, т.е. с повишаване квалификацията на персонал, които са обект на разпоредбите на Глава единадесета - чл. 228а - чл. 239 от Кодекса на труда (КТ). В съответствие с чл. 228а от Кодекса работодателят е длъжен да осигурява условия за поддържане и повишаване квалификацията на работниците и служителите си, а по силата на чл. 228б работникът или служителят е длъжен да участва в организираните от него форми за повишаване на квалификацията му. Предвид това организирането на обучение на служителите от страна на собственика на дружествата е нормативно съобразно.
Неговото осъществяване е свързано с разходи за изпращане на лицата, които ще участват в обучението извън територията на страната, с разходи за хотел, храна, вътрешен транспорт и др.под., т.е. с разходи както при командировка. Счетоводните и данъчните изисквания относно отчитането и признаването на тези разходи правят необходими отговорите на следните два въпроса:
- как следва да се квалифицират посочените разходи за целите на облагането - като свързани с дейността, социални, представителни или несвързани с дейността, и
- как следва да бъдат оформени разходите за тези командировки – за пътни, квартирни и дневни пари – данъчно признат разход ли са, или следва да бъдат облагани с алтернативен данък?

   Според нас при посочените обстоятелства разходите за обучението на служителите са разходи, свързани с дейността на българското дружество, тъй като, от една страна, те са разходвани за изпълнение на задължение на работодателя, регламентирани с КТ, а, от друга, се очаква в резултат на обучението, за което са извършени, да се повиши конкурентоспособността, респективно приходите от дейността на дружеството.
В случая става въпрос за разходи, извършени извън страната, поради което законосъобразното им извършване, документиране и отчитане се подчинява на нормите на КТ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). Техните разпоредби определят еднозначно, че командироването на член от персонала е законосъобразно, когато налага и е тясно обвързано с основната дейност на предприятието. Нормата на чл. 215 от КТ урежда, че за времето на командировката работникът или служителят има право освен на брутното си трудово възнаграждение и на пътни, дневни и квартирни пари. Тяхното предназначение е да компенсират до известна степен неудобствата, които се понасят, когато се изпълнява задача извън мястото на работа и местоживеенето им.
В тази връзка е и данъчното третиране на разходите, свързани с командировки в страната, намерили отражение в счетоводството на предприятието. Когато тези разходи са документално обосновани по реда на НСКСЧ, ЗСч и чл. 10 от ЗКПО и отразяват вярно стопанската операция, се признават за данъчни цели.
Освен документално обосновани ЗКПО (чл. 33, ал. 1) изисква тези разходи да са извършени във връзка с дейността на данъчно задължено лице, което се установява при последващ данъчен контрол. В случая те ще са извършени в изпълнение на задълженията на работодателя по чл. 228а от КТ и са във връзка с организацията отчитането на търговската дейност на данъчно задълженото лице.
Следователно има основания при спазване на изискванията на НСКСЧ, ЗСч и ЗКПО относно документирането и отчитането на разходите за командировка на обучаваните лица разходите за командировката им да бъдат признати за данъчни цели, при условие че са във връзка с командироване на някои от следните лица:
- наети по трудово или извънтрудово правоотношение в предприятието;
- управители, членове на управителни и контролни органи предприятието;
- собственик на предприятието на едноличен търговец.
Разходите за пътуване и престой, които отговарят на горните условия, са данъчно признати разходи по ЗКПО без оглед на техния размер.

   Не са данъчно признати разходите за командировка на съдружници и акционери, когато тяхното пътуването е в качеството им на съдружници или акционери (чл. 33, ал. 2 от ЗКПО). В тази връзка, ако собственикът на ЕООД е и негов управител, трябва да се направи разграничение кога дадено пътуване е в качеството му на управител и респективно разходите за командировка са признати за данъчни цели и кога е в качеството му на собственик и разходите за командировка не са признати за данъчни цели.
От гледна точка на командированите лица пътните и квартирни пари, които са отчетени с разходооправдателен документ, са необлагаем доход (чл. 13, т. 23; чл. 24, ал. 2, т. 5, б. а от ЗДДФЛ) независимо от размера им. Необлагаеми са и дневните пари, които не превишават двукратния размер, определен в Приложение № 2 на НСКСЧ (чл. 13, т. 23; чл. 24, ал. 2 т. 5, б. „б“ от ЗДДФЛ). Когато изплатените дневни пари превишават двукратния размер, определен със СКСЧ, превишението е облагаем доход за физическото лице по ЗДДФЛ, като върху превишението на двукратния размер на дневните пари се дължат и здравни и осигурителни вноски (чл. 1, ал. 8, т. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се дължат такива вноски).
Въз основа на изложеното сме на мнение, че за да са изпълнени нормативните изисквания относно признаването на разходите за обучение, не е необходимо между двете дружества да се сключва договор, освен ако румънското дружество не извършва обучението срещу възнаграждение.
Що се отнася до въпроса относно данъчното третиране по ЗДДС на доставките, които възникват при осъществяване на обучението, за всички доставки, възникващи при това, е приложим общият ред за облагане и отчитане. В случай че румънското дружество извършва обучението срещу заплащане обаче, тогава по аргумент на изключването на разпоредбата на чл. 21, ал. 4, б. „а” от ЗДДС възниква доставка по реда на чл. 21, ал. 2 от същия закон, която е с местоизпълнение на територията на страната. Данъкът за нея е изискуем от българското дружество и той следва да бъде начислен с протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС.