По тематика > Данъци > Въпроси, отговори и коментари > ЗДДФЛ > 2018 г. > Облагане на доход от наем на лице, живеещо във Великобритания
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Облагане на доход от наем на лице, живеещо във Великобритания

Публикувано на 09.10.2018

Отговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

    Въпрос: Физическо лице, български гражданин, през 2017 г. работи и пребивава през цялата година в Англия. Там е заедно със своето семейство, като съпругата му също работи и се осигурява съгласно местното законодателство. Децата му учат там. През 2017 г. е отдаван под наем апартамент (съпружеска имуществена собственост) в България за периода м.01-м.07. През 2018 г. закупуват жилище в Англия. Какво е облагането на лицата за 2017 г.? Жилището, което отдават под наем през 2017 г., е продадено през 2018 г.

   Отговор: В своята данъчна система България е възприела принципа лицата, които се приемат за местни лица да се облагат у нас за своя световен доход, т.е. както за доходите с източник в страната, така и за доходи от източник в чужбина. В резултат на това, ако дадено лице има доходи от източник в чужбина, то те ще подлежат на облагане както в държавата - източник на дохода, така и в тази на която е то е местно лице. При това възниква т. нар. “двойно данъчно облагане”, с цел елиминирането на което отделните държави сключват помежду си спогодби, наречени “Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане “ (СИДДО). Чрез тях се уреждат редът и процедурите за избягване или за намаляване на въздействието на този начин за облагане в случаите, при които доходите на физически лица, приети за местни на съответната държава, са получени от източник в другата държава. С цел спазване на тези спогодби в двата ни данъчни закони за подоходно облагане (чл. 13 от ЗКПО и чл. 75 от ЗДДФЛ), е регламентирано изрично, че когато в ратифициран от РБ, обнародван и влязъл в сила международен договор се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на закона, се прилагат разпоредбите на договора.

   В резултат на това при определяне на реда за облагане на печалби или доходи, получени на територията на страната, е изключително важно да бъде определено дали по смисъла на закона те се приемат за получени от източник в страната и дали при съответните обстоятелства получателят им - юридическо или физическо лице, се квалифицира като “местно” или „чуждестранно лице” за целите на подоходното облагане.
Полученият през 2017 г. от вас и вашата съпруга доход е за отдаден под наем недвижим имот, находящ се на територията на страната. Следователно той е от източник на тази територия. Очевидно е, че за да се оцени точният ред за облагането на този доход, е важно да се определи при обстоятелствата, посочени в запитването, местни лица за данъчни цели на коя държава сте вие и вашата съпруга. Това зависи от критериите, възприети за целта в съответното СИДДО.

   СИДДО между България и Великобритания е в сила от 05.02.2015 г. (обн., ДВ, бр. 10, 2015 г.). Съгласно чл. 2, т. 3, б „а”(i) от Спогодбата нейните разпоредби се прилагат и за облагането на доходи те на физическите лица. В съответствие с чл. 4 , ал. 1 на Спогодбата „местно лице” на едната договаряща държава означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея на основание своето местожителство, местопребиваване, място на учредяване, място на управление или всеки друг критерий от подобно естество, като също включва тази държава, нейно политическо подразделение или орган на местна власт. Това означава че, за да се приеме за местно лице на България по смисъла на СИДДО, лицето следва да е местно за страната по смисъла на ЗДДФЛ. Критериите, по които дадено физическо лице се квалифицира като “местно лице“ на България, са регламентирани в разпоредбите на чл. 4 от закона. В съответствие с ал. 1 на този член от закона като “местно” за страната се приема физическо лице, без оглед на неговото гражданство, което: има постоянен адрес в България, или пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период; или е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации; или чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Начинът, по който са формулирани обстоятелствата, при които дадено физическо лице се приема като “местно” за целите на подоходното облагане, показва, че наличието дори само на един от изброените критерии е достатъчно, за да се приеме, че дадено физическо лице е местно за страната ни по смисъла на ЗДДФЛ.

   Според информацията от запитването вие и вашата съпруга сте с българско гражданство, но нямате постоянен адрес на територията на страната и не пребивавате на територията й повече от 183 дни в годината, т.е. налице са основания да не бъдете квалифицирани като лица, които са „местни” за данъчни цели в България. Изключение прави обстоятелството, че през 2017 г. разполагате с жилище в страната, че вероятно родителите, роднини и други интереси, които имате у нас дават основание да се приеме, че центърът на жизнените ви интереси все още е у нас, т.е. че би могло да се приеме, че сте местни лица за целите на облагането. Аргумент за това е и фактът, че по силата на чл. 4, т. 3 от СИДДО между България и Великобритания „Когато въз основа на разпоредбите на ал. 1 едно физическо лице е местно лице на двете договарящи държави, тогава неговото положение се определя, както следва:
а) то се счита за местно лице само на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице само на държавата, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси);
б) ако държавата, в която е центърът на жизнените му интереси, не може да бъде определена или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една държава, то се счита за местно лице само на държавата, в която обичайно пребивава;
в) ако то обичайно пребивава в двете държави или в нито една от тях, то се счита за местно лице само на държавата, на която е гражданин;
г) ако то е гражданин и на двете държави или на нито една от тях, компетентните органи на договарящите държави ще решат въпроса чрез взаимно споразумение.
4. Когато в съответствие с разпоредбите на ал. 1 лице, което не е физическо лице, е местно лице на двете договарящи държави, компетентните органи на договарящите държави ще положат усилия чрез взаимно споразумение да определят договарящата държава, на която това лице ще се счита за местно лице за целите на тази спогодба.
Заключение: Въз основа на изложеното сме на мнение, че при посочените обстоятелства вие и вашата съпруга следва да декларирате и заплатите данък за дохода, получен през 2017 г. от наем на недвижимия имот у нас. Аргумент в полза на това мнение е и чл. 6 от спогодбата, съгласно който: „Доходи, получени от местно лице на едната договаряща държава от недвижимо имущество (включително доходи от селско и горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат в тази друга държава“. При това терминът „недвижимо имущество“ има съдържанието, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира въпросното имущество, т.е. в случая България.
По силата на възприетото в чл. чл.14-20 от спогодбата доходите ви, получени като възнаграждение за положен труд, стопанска дейност и др.под., от източници във Великобритания подлежат на облагане там.
Предвид това, че при продажбата на жилището си у нас през 2018 г. сте придобили доход, който е от източник в страната и терминът „местно лице” не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в тази държава само по отношение на доходи или печалби от прехвърляне на имущество от източници в тази държава за него също ще дължите данък у нас, ако доходът от продажбата му е облагаема. На основание чл. 13, ал. 1, т. 1, б. ”а” от ЗДДФЛ, доходът от продажбата на имота ще е необлагаем само, ако това е единствената продажба на недвижим имот у нас за годината, и между датата на придобиването му и датата на продажбата му са изминали три и повече години.