По тематика > Данъци > Въпроси, отговори и коментари > ЗДДС > 2018 г. > Третиране по ЗДДС на доставката по отпускане на заем
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Третиране по ЗДДС на доставката по отпускане на заем

Публикувано на 09.11.2018

Отговаря Ганка ПЕТРОВА - гл. експерт по приходите в НАП

    Имаме дружество в България, което не е регистрирано по ДДС. Дружеството получава заем от инвестиционен фонд в Германия. Заемът е регистриран в БНБ, тук в България, съгласно изискванията на законодателството ни.
Оказа се обаче, че немският фонд е издал фактури в края на месец май на нашето българско дружество без наше знание. За фактурите разбираме днес, когато ги получихме по пощата (29.06.2018).
Фактурите са без ДДС и не е цитиран никакъв член от европейската директива за неначисляването му.
Фактурите са за обслужване на заема в размер на 5000 евро. И комисиона в размер на близо 11 000 евро.
Дружеството ни към момента преди вземането на заема е без дейност. След получаване на заема българското дружество предоставя заем към друго дружество извън ЕС. Целият трансфер на парични суми се случва в месец юни.
Въпросът ни е подлежи ли на задължителна регистрация по ДДС българското дружество, при положение че сме получили фактура от немско дружество, регистрирано по ДДС в Германия.
Ако подлежим на регистрация, как трябва да бъдат осчетоводени фактурите и в кои колони на дневника по ДДС би трябвало да влязат.
В края на годината, когато българското дружество издаде фактура за обслужване на заема, който е предоставило към другото дружество, което е извън ЕС, трябва ли да начислява ДДС или не. Ако е не, на кой член от Закона по ДДС трябва да се основем?

   На основание чл. 8 от ЗДДС услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. А съгласно чл. 9, ал. 1 от закона доставка на услуга е всяко извършване на услуга.
Разпоредбата на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС създава задължение за регистрация по този закон на всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2. От друга страна, разпоредбата на чл. 97а, ал. 2 от закона създава задължение за регистрация по този закон на всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
На основание чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС за посочените лица възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.
В случая според изложеното предмет на доставката е отпускане на заем, като дружеството се явява едновременно получател и доставчик на услугата.
Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС освободена доставка е договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг.
Предвид гореизложеното, доколкото в случая дружеството е получател на услуга, с предмет освободена доставка, за същото няма да възникне задължение за регистрация на основание чл. 97а, ал. 1 от закона.
Като доставчик на услуга по предоставяне на заем с получател данъчно задължено лице извън Европейския съюз за дружеството също не би възникнало задължение за регистрация на основание чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС. При документиране на тази доставка като основание за неначисляване на данък върху добавената стойност във фактурата следва да се посочи чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.

   При положение че кредитът е в размер на 150 000 евро, взет и след това преотдаден, дружеството не формира ли оборот да регистрация по ДДС?
На основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
По силата на ал. 2 на чл. 96 от закона облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46;
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.
Съгласно ал. 3 на чл. 96 от ЗДДС в облагаемия оборот не се включват доставките по ал. 2, т. 2 и 3, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3.
Облагаемият оборот за целите на чл. 96 от закона се формира от данъчните основи на доставките с място на изпълнение на територията на страната.
За определяне мястото на изпълнение на доставката на услугата по предоставяне на заем, по която българското дружество е доставчик, е необходимо да се има предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Необходимо е да се има предвид, че разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС относно определяне на мястото на изпълнение на доставките на услуги е приложима в случаите, когато получателят е данъчно задължено лице. В случай че получателят е данъчно незадължено лице, за определяне мястото на изпълнение на доставката приложение ще намери разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС и това е мястото, където е установен доставчикът.

   В ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани необходимите документи, които са необходими за доказване статута на получателя - дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства относно определянето на статута на получателя се съдържат в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент 282/2011). Документите, необходими за удостоверяване статута на получателя като данъчно задължено или данъчно незадължено лице, са определени в чл. 18, т. 3, б. “а” и б. “б” на Регламент № 282/2011.
Съгласно горецитираните разпоредби от Регламент №282/2011 доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчно задължено лице, ако са изпълнени следните условия:
а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на Общността;
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
Предвид изложеното, в случай че са налице доказателства, че получателят по доставката има статут на данъчно задължено лице, приложение ще намери разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. В този случай мястото на изпълнение на доставката ще е извън територията на страната и няма да участва при формиране на облагаем оборот за целите на чл. 96 от закона.
В случай че не са налице доказателства, определящи получателя като данъчно задължено лице, то мястото на изпълнение на доставката ще е на територията на страната предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. В този случай същата ще участва при формирането на облагаем оборот за целите на чл. 96 от закона, доколкото тази дейност е основна за дружеството. Данъчната основа на доставката на услуга по предоставянето на заем е договореното възнаграждение и това е дължимата лихва от получателя на услугата.#