По тематика > Данъци > Въпроси, отговори и коментари > ЗКПО > 2018 г. > Данъчно третиране на дивидент и ликвидационен дял, разпределен от чуждестранно юридическо лице
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Данъчно третиране на дивидент и ликвидационен дял, разпределен от чуждестранно юридическо лице

Публикувано на 23.10.2018

Румяна Йорданова, данъчен експерт

    В бр. 6 от 2018 г. на сп. "Данъчен консултант" Румяна Йорданова, данъчен експерт, отговаря на въпроса: Какво е данъчното третиране на дивидент и ликвидационен дял, разпределен от чуждестранно юридическо лице?
Местните юридически лица могат да са получатели на дивидент и ликвидационен дял от чуждестранни юридически лица.
Данъчното третиране при разпределяне на дивидент е в зависимост от това дали чуждестранното лице, което разпределя е местно лице за данъчни цели на държава - членка на ЕС, или на друга държава - страна по Споразумението за ЕИП или е местно на трета страна.
Доходът от дивидент, разпределен от чуждестранно предприятие, което е местно лице за данъчни цели на държава членка на ЕС или на друга държава - страна по СЕИП обичайно се отчита в счетоводните приходи (себестойностен метод) на българското юридическо лице. За целите на данъчното облагане този приход не е признат на основание чл. 27. ал. 1, т. 1 от ЗКПО. Това означава, че счетоводният финансов резултат подлежи на намаление в годината на извършеното разпределение. При прилагането на тази норма от ЗКПО. следва да се има предвид, че някои европейски държави не са членове на ЕС и СЕИП, Швейцария, например. С писмо изх. № 24-39-106 от 07.08.2015 г. на ЦУ на НАП е изразено становище по прилагането на чл. 27, ал. 1. т. 1 от закона, съгласно което разпределеният от швейцарското дъщерно дружество дивидент в полза на българското дружество-майка формира за последното данъчно признат (облагаем) приход за целите на ЗКПО.
Изключение от нормата на чл. 27. ал. 1. т. 1 са регламентираните с ал. 2 случаи:
- за начислени приходи в резултат на разпределение на дивиденти от лицензирани дружества със специална инвестиционна цел по Закона за дружествата със специална инвестиционна цел;
- при скрито разпределение на печалба;
- за начислени приходи в резултат на разпределение на суми, доколкото тези суми са признати за данъчни цели разходи и/или водят до намаление на данъчния финансов резултат на разпределящото лице независимо от начина на счетоводното им отчитане при това лице.

   Разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗКПО не е приложима към счетоводните приходи, отчетени в резултат на разпределение на ликвидационни дялове, т.е. тези приходи са данъчно признати и не подлежат на данъчна регулация. Становище по прилагането па нормата е изразено с писмо на ЦУ на НАП с изх. № 26-Р-89 от 17.12.2012 г. Също така когато българско юридическо лице получава дивидент от дружество местно на друга страна по спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е възможно тези доходи да се обложат в другата страна. Това зависи от нормите в съответната спогодба. При условие, че данъчната ставка за облагане на доход от дивидент, регламентирана във вътрешното законодателство на съответната страна е по-висока от ставката, посочена в съответната СИДДО на българското местно лице ще му бъде удържан данък. За да се удържи данък като се приложи само ставката приета със спогодбата е необходимо да се проучи каква процедура е предвидена във вътрешното законодателство на съответната държава за доказване на право за прилагане на СИДДО и съответно същата да се приложи от българското юридическо лице. При прилагане на спогодбите едно от основните изисквания е доказване на качеството местно лице на Р.България по смисъла на СИДДО с документ. Издаването на документ - удостоверение за местно лице е децентрализирано и от няколко години удостоверения се издават от ТД/офис на НАП.

   Има спогодби, в които максималните данъчни ставки са по-високи от тази, възприета в българското данъчно законодателство, например 10% или 15%. Това означава, че чуждестранното лице - платец ще приложи по-високата ставка, т.е. ще е налице по-високо облагане в чужбина. За да няма двойното данъчно облагане на доходите от дивиденти местното юридическо лице следва да приложи посочения в съответната СИДДО метод за избягване на двойното данъчно облагане. Това става чрез подаване на годишната данъчна декларация по реда на чл. 92 от ЗКПО като се попълва Приложение № 2. Обичайният метод за освобождаване, договорен с почти всички държави е метода на данъчния кредит. За да е налице документална обоснованост при прилагане на този метод за избягване на двойното данъчно облагане, е необходимо към годишната декларация да са приложени доказателства за размера на внесените в чужбина данъци. В писма изх. № 26-Ф-56 от 19.04.2013 г. и изх. № 26-Д-223 от 13.05.2016 г. на ЦУ на НАП е посочено, че задължените лица трябва да представят доказателства, като законът не посочва и не уточнява вида на тези доказателства. За изпълнение на изискването на чл. 92, ал. 6 от ЗКПО могат да послужат широк кръг доказателства, каквито са изброени например в чл. 37, ал. 2 от Глава осма „Доказателства и доказателствени средства” на ДОПК, а именно: „данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства”. Като безспорно доказателство за вида и размера на внесения данък, би послужило издадено от чуждата данъчна администрация удостоверение или друг официален документ, удостоверяващ внесения данък.
При прилагане на метода на данъчния кредит на местното юридическо лице ще се признае облекчение в размер на 5%, колкото е данъчна ставка, определена от българският данъчен закон. Разликата не може да бъде възстановена, т.е. лицето ще е обложено в другата държава, а в България ще му се приспадне данък, толкова, колкото е признат по вътрешното законодателство.
Отчетените приходи от местно юридическо лице са данъчно признати, когато чуждестранно юридическо лице, което не местно на държава от ЕС или СЕИП е разпределило дивидент, т.е. разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1 не е приложима.