По тематика > Данъци > Въпроси, отговори и коментари > ЗДДС > 2018 г. > ДДС при продажба на автомобил
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

ДДС при продажба на автомобил

Публикувано на 13.11.2018

Отговаря Милена КИРИЛОВА - юрист

    Дружеството има закупен лек автомобил преди 3 години, за който не е ползвано ДДС, тъй като фактурата е издадена на база чл. 50 от ЗДДС. Автомобилът е използван единствено за служебни цели и никога за нищо не е ползвано ДДС за него. Сега дружеството иска да продаде отново същия автомобил, но на физическо лице. Имаме ли право да издадем фактура на ФЛ без ДДС, като също се позовем на чл. 50 от ЗДДС. Държа да отбележа, че дейността на дружеството не е свързана с покупко-продажаби на автомобили, ако това е от значение.

   Запитването е по повод продажба на МПС, като е посочено, че същото представлява лек автомобил по смисъла на § 1, т. 18 от допълнителните разпоредби на ЗДДС. Също така е указано, че не е приспаднат данъчен кредит на основание на чл. 50 от ЗДДС, че икономическата дейност на дружеството не е свързана с покупко-продажба на автомобили и че предназначението на лекия автомобил е било за служебни цели.
По силата на чл. 50, ал. 1 от ЗДДС освободена е доставката на стоки или услуги:
- които са използвани изцяло за извършването на освободени доставки и на това основание не е било упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления данък при тяхното производство, придобиване или внос;
- при производството, придобиването или вноса на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70.
Това от своя страна означава, че е необходимо да са изпълнени едновременно следните условия:
- регистрирано по ЗДДС лице да се разпорежда с произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки или с резултата от получена от него услуга;
- за тях на лицето да е начислен ДДС (от регистрирани лица - по облагаемата доставка, получена от лицето, прилагащо чл. 50 от ЗДДС; от митнически органи - при внос на стоки, осъществен от въпросното лице; от лицето, като платец на данъка по глава осма от ЗДДС);
- лицето не е приспаднало този начислен ДДС като данъчен кредит, тъй като по силата на други разпоредби от ЗДДС същият не е с право на данъчен кредит.
Съгласно ал. 2 на чл. 50, ал. 1 не се прилага, когато по реда на чл. 79, ал. 8 е упражнено право на данъчен кредит или е извършена корекция.
В тази връзка при предоставяне на настоящото становище е необходимо да се посочи, че за прилагането на чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС следва по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит при придобиването на МПС да е била налице някоя от хипотезите на чл. 70 от ЗДДС. Последната в ал. 1 предвижда няколко изключения, сред които:
1. стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;
2. стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;
3. стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели;
4. когато е придобит, внесен или нает лек автомобил.
Хипотезите, при които не се прилага ограничението на правото на приспадане на данъчен кредит за придобит, внесен или нает лек автомобил, са регламентирани в чл. 70, ал. 2 от ЗДДС:
- когато съответното превозно средство се използва единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на МПС, включително при последващата им продажба;
- превозното средство е предназначено единствено за препродажба (търговски наличности).

   Предвид горецитираната нормативна уредба в настоящия случай при продажбата на МПС са възможни следните хипотези:
1. При положение че МПС е лек автомобил, ако същият е бил използван от дружеството за дейностите/доставките по чл. 70, ал. 2 от ЗДДС, то за придобиването му е било налице право на приспадане на данъчен кредит. Следва да се има предвид, че в този случай чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не е приложим. Ако лекият автомобил не е бил използван за дейностите/доставките по чл. 70, ал. 2 от ЗДДС, то за правото на приспадане на данъчен кредит е било налице ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 4 от същия закон и следователно разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е приложима.
2. При положение че МПС не е лек автомобил, то за да се приложи чл. 50, ал.1, т. 2 от ЗДДС, при придобиването на същия е следвало да е налице някое от другите ограничителни условия за правото на приспадане на данъчен кредит, регламентирани в чл. 70, ал. 1 от закона.
3. Ако основанието за неупражняване на данъчен кредит е различно от посочените в чл. 50, ал. 1 от ЗДДС, то последващото възмездно разпореждане с лекия автомобил е предмет на облагаема доставка.

   В обобщение следва да се посочи, че при последваща продажба на автомобила (независимо дали купувачът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице), за който начисленият при придобиването данък не е с право на приспадане на данъчен кредит съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗДДС, ще е приложима разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 2 от същия закон. Предвид нормата на чл. 114, ал. 1, т. 12 от ЗДДС, при документирането на доставката във фактурата следва да бъде вписано нормативното основание, въз основа на което не се дължи ДДС - в случая чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
Независимо от данъчния режим на доставката сте задължени да определите данъчна основа на доставката, която извършвате. Данъчна основа по смисъла на ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това дали доставката е облагаема или освободена.
В действащия ЗДДС липсва специално правило за определяне данъчната основа на доставката на употребявани автомобили, които са били дълготрайни материални активи на лицето, поради което данъчната основа в този случай се определя по общите правила на закона. Данъчната основа на тази доставка следва да се определи по реда на чл. 26 и чл. 27 от ЗДДС. Регулация на данъчната основа на доставката за целите на облагането с данък върху добавената стойност е регламентирана единствено с разпоредбите на чл. 27 и чл. 151, ал. 3 от ЗДДС. В случая не се прилага разпоредбата на чл. 151, ал. 3 от ЗДДС, тъй като същата е приложима само за лица, които извършват такива продажби в качеството им на “дилър”. Изключението от общото правило за определяне на данъчната основа, предвидено в чл. 27, ал. 3 от ЗДДС - данъчната основа е пазарната стойност само при доставка между свързани лица и се прилага при кумулативното изпълнение на останалите условия, предвидени в разпоредбата.

   Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика, от получателя или от друго лице и се увеличава и/или намалява с елементите, визирани в ал. 3-5 от същия член.
Следователно, ако не са налице някои от специфичните случаи за определяне на данъчната основа, данъчната основа при продажбата на лекия автомобил е договореното възнаграждение между вас и получателя на доставката, увеличена и/или намалена с елементите по чл. 26, ал. 3-5 от ЗДДС.
Съгласно чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице, фактура може да не се издава. Когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването (чл. 113, ал. 6 от ЗДДС). За доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период на основание чл. 119, ал. 1 от ЗДДС.