По тематика > Труд и работна заплата > Въпроси, отговори и коментари > 2018 г. > Обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ

Публикувано на 04.12.2018

Отговаря Нина МАНОЛОВА - адвокат

    Работя в медицински център. В края на 2017 г. навърших необходимата възраст, за да се пенсионирам. Имам и необходимия за това осигурителен стаж. На 29.12.2017 г. трудовото ми правоотношение беше прекратено. В заповедта за прекратяване е посочено да ми бъдат изплатени обезщетения по чл. 224 КТ - за 18 дни неизползван отпуск за 2017 г. и по чл. 222, ал. 3 в размер на брутното ми трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Работила съм 30 години при този работодател. На 02.01.2018 г. бях назначена със срочен трудов договор отново на работа в същия медицински център. До момента не са ми изплатени цитираните по-горе обезщетения. Управителят на центъра ми заяви, че нямам право на тези обезщетения, щом като продължавам да работя. Имам ли право на тези две обезщетения?

   И двете обезщетения - това по чл. 222, ал. 3 КТ и това по чл. 224, ал.1 КТ, се дължат при прекратяване на трудовото правоотношение, като без значение е основанието за прекратяването му.
Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) се дължи, когато при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на съответното лице за срок от 2 месеца, а ако е работило при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение на това основание може да се изплаща само веднъж.

   От информацията, съдържаща се във въпроса, се вижда, че лицето отговаря на изискванията на закона, а именно: 1. да е в трудово правоотношение; 2. към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в съответствие с изискванията на Кодекса за социално осигуряване; 3. да е работило при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж. Поради това работодателят дължи плащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. Обстоятелството, че лицето е постъпило отново на работа при същия работодател след прекратяване на трудовия договор, не прави това обезщетение недължимо. Но, както посочихме, обезщетението по чл. 222, ал. 3 може да се изплаща само веднъж. Поради това след прекратяване на новия договор обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ няма да се дължи. Обезщетението по чл. 224 КТ също се дължи на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение. Без значение в случая е обстоятелството, че от 02.01.т.г. постъпва отново на работа при същия работодател по срочен трудов договор.
Обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, трябва да бъдат изплатени не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок (чл. 228, ал. 3 КТ).