По тематика > Счетоводство > Въпроси, отговори и коментари > 2018 г. > Счетоводно-правни аспекти на авансовите плащания с доставчици и клиент
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Счетоводно-правни аспекти на авансовите плащания с доставчици и клиент

Публикувано на 04.12.2018

доц. д-р Валентина Станева, ВТУ "Тодор Каблешков"

    В бр. 4 на сп. "Счетоводство+" доц. д-р Валентина Станева, ВТУ "Тодор Каблешков" отговаря на въпроса: Какви са счетоводно-правните аспекти на авансовите плащания с доставчици и клиенти?
По определение „търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие“ (чл. 286 от ТЗ). За действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма съгласно действащото към датата на сделката национално законодателство. Неспазването на установената от закон или от страните форма води до нищожност на изявленията (293, ал. 2 от ТЗ), т.е. на сделката.
Писмената форма се изисква по закон, когато се осъществява продажба с предварително плащане на цената, както и при продажба на изплащане. В първия случай имаме пълно авансово плащане на цената по сделката, което води след себе си и до съответните отговорности за страните по сделката. Ако продавачът не предаде стоката в уговорения срок, той дължи лихва от датата на получаването на цената, като платената цена се счита за задатък.
При втория случай имаме частично авансово плащане, тъй като при продажбата на изплащане винаги се поставя изискване за авансово плащане на първа вноска.

   Когато имаме възникнало задължение към доставчик, законът е установил минимален и максимален срок за изпълнение на паричното задължение. Ако не е изрично уговорен срок, паричното задължение следва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня. следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това. Нормалния максимален срок за изпълнение на парично задължение по търговска сделка е 60 дни (съгласно чл. 303а, ал. 2 от ТЗ. когато длъжник е публичен изпълнител срока е до 30 дни, с възможност по изключение да се удължи до 60 дни), освен ако по изключение не бъде договорен и по-дълъг срок, когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, стига това да не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и да не накърнява добрите нрави.
По своята същност авансовото плащане е извършено пълно или частично плащане, преди да е доставена стоката или услугата да е извършена. Обикновено авансовото плащане се извършва на базата на договор, анекс към него или фактура за авансово плащане. Съгласно чл. 113, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на получаване на авансовото плащане. При пълно авансово плащане се издава фактура за авансово плащане и след доставката или извършването на услугата се издава окончателна фактура, в която се описват обстоятелствата, свързани с авансовото плащане. Ако имаме няколко авансови плащания, за всяко авансово плащане се издава фактура с отразен размер на данъка по частичното плащане, с изключение на получено плащане при условията на вътреобщностна доставка (когато се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане). В окончателната фактура се отразява обстоятелството за размера на извършените авансови плащания с включен ДДС.

   При авансови плащания следва да се отчитат обстоятелствата, при които се издават проформа фактури. Този документ се издава във връзка със специални условия за доставки или услуги, облагаеми с нулева ставка и като правило е приложение към удостоверение, издадено по реда на чл. 110, ал. 3 и 4 от Правилника за прилагане на ЗДДС. Следователно на базата на проформа фактура не могат да се извършват счетоводни записвания в дневниците по ДДС при извършени авансови плащания.
В случай че след извършено авансово плащане не се осъществи търговска сделка, уреждането на паричните задължения между контрагентите се извършва на базата на издадено кредитно известие към всяка издадена фактура за авансово плащане, с което се намалява данъчната основа. Кредитното известие се издава задължително в 5-дневен срок от датата на връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин на авансово преведената сума за размера на върнатата, прихваната или уредената по друг възмезден начин сума.
Независимо дали авансовите плащания са в левове или във валута, тяхното счетоводно отчитане следва да се осъществява при спазване на основния счетоводен принцип „предимство на съдържанието пред формата“. Сделките и събитията се отразяват счетоводно в съответствие с тяхното съдържание, същност и икономическа реалност, а не формално според правната им форма. От гледна точка на търговската практика, авансовото плащане не е бартерна сделка, въпреки че от данъчна гледна точка в ЗДДС сделката се разглежда като две насрещни доставки, при което първата доставка по време се смята за „авансово плащане“ по втората.
Съгласно изискванията на Счетоводен стандарт 18 Приходи (СС 18) и Международен счетоводен стандарт 18 Приходи (МСС 18), авансовите плащания не се отчитат като приход. Основание за това се съдържа в т. 7.3 на СС 18 и § 24 на МСС 18, където е записано, че авансовите плащания от клиенти не са приход, освен ако не са налице критериите за признаване на прихода от извършените доставки на стоки или оказване на услуги. Следователно, всяко авансово плащане следва да се признава като пасив (задължение) при доставчика и актив (вземане) при клиента. Счетоводното отчитане се извършва, като се използват счетоводни сметки в зависимост от мястото в сделката - при клиента е сметка Доставчици по аванси, а при доставчика е сметка Клиенти по аванси.

   Отчитането може да бъде организирано в зависимост от начина на уреждане на сделката. Възможни са три варианта:
- пълно авансово плащане;
- частично авансово плащане с доплащане до пълния размер на датата на доставката (извършването на услугата);
- частично авансово плащане с отложени плащания до пълния размер на доставката, но след извършване на доставката.
В практиката третият вариант рядко се прилага и то само между контрагенти, които са изградили търговски отношения на основата на пълно взаимно доверие. Важно е да се отчитат актуалните условия по режима на начисляване и превеждане на дължимия ДДС, за което следва да се спазват изискванията на Правилника за прилагане на ЗДДС.
При пълно авансово плащане, търговската сделка протича еднакво както при доставка на актив или при оказване на услуга, през следните етапи:
- сключване на сделката;
- пълно авансово плащане;
- доставка/услуга.
След сключването на сделката и извършване на пълното авансово плащане, доставчикът, поел ангажимент да извърши доставката/услугата, издава фактура за авансово плащане с отразен размера на данъка за ДДС. При извършването на доставката или оказване на услугата се издава окончателна фактура, като за издадената фактура за авансово плащане се издава кредитно известие за намаляване на данъчната основа по плащането.
При частично авансово плащане с доплащане до пълния размер на датата на доставката (извършването на услугата), търговската сделка протича еднакво както при доставка на актив или при оказване на услуга, като минава през следните етапи:
- сключване на сделката;
- частично авансово плащане;
- доставка/услуга;
- окончателно доплащане.
След сключването на сделката и извършването на частично авансово плащане, доставчикът, поел ангажимент да извърши доставката/услугата, издава фактура за авансово плащане с отразен размер на данъка за ДДС върху авансово внесената сума. При извършването на доставката или оказването на услугата се издава окончателна фактура, като за издадената фактура за авансово плащане се издава кредитно известие за намаляване на данъчната основа по плащането.
Важна особеност, която следва да се отчита при разваляне на сделка с авансово плащане е. че се дължи връщане на аванса, като на основание чл. 78, ал. 4 от ЗДДС след издадено кредитно известие, с червено сторно се съставя статията:
Дт с/ки гр. Парични средства
Кт с/ка Начислен ДДС за продажбите
При възстановяването на аванса на клиента се съставя статията (без ДДС, което е сторнирано):
Дт с/ка Клиенти по аванси
Кт с/ки гр. Парични средства
В заключение, спецификата в отчетността на авансовите плащания с доставчици и клиенти следва да се разглежда при съблюдаване на нормативните изисквания, предявявани към търговските сделки по Търговския закон, с отчитане на особеностите, предизвикани от спазването на изискванията на данъчното законодателство у нас. Със счетоводните интерпретации на разгледаните два основни случая с авансови плащания се предлага подход за систематизиране на счетоводните записвания, с цел уеднаквяване на счетоводната практика, при спазване на основните счетоводни принципи.