По тематика > Счетоводство > Въпроси, отговори и коментари > 2018 г. > Преоценка на активи по СС 16
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Преоценка на активи по СС 16

Публикувано на 21.12.2018

Христо Досев, д.е.с.

    В бр. 8 от 2018 г. на сп. “Форум на счетоводителя” Христо Досев, д.е.с., коментира преоценката на активи по СС 16.
За разлика от принципните постановки на МСФО, където за нетекущите (дълготрайни) активи са възможни два подхода за оценка след първоначално признаване, СС 16 Дълготрайни материални активи дава право на отчитащите се предприятия, избрали НСС като своя счетоводна база за изготвяне на финансовите отчети, да оценяват своите ДМА след първоначалното им признаване само по един метод, а именно - по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупана загуба от обезценка.
Считано от 01.01.2008 година СС 16 забрани допустимия алтернативен подход на оценяване по преоценена стойност. В този смисъл всички предприятия, които до края на 2007 година са оценявали своите (или част от своите) ДМА по преоценена стойност, следва да отпишат създадения резерв от последващи оценки и да го прехвърлят към неразпределената печалба от минали години по един от следните два начина:
- Периодично по време на срока на ползване на актива, изчислен като разлика между амортизационния разход, определен на база преоценената стойност на актива и амортизационния разход, определен на база историческата цена на актива.
- Еднократно към датата на отписване на актива от патримониума на предприятието.
Подходът на цената на придобиване се характеризира с това, че в своя счетоводен баланс дружеството следва да докладва съответния ДМА по стойност, равна на цената на придобиване, намалена с натрупаната амортизация и загуби от обезценка. Амортизирането на ДМА е подчинено на правилата, регламентирани в СС 4 Отчитане на амортизациите, докато за обезценката на ДМА следва да се спазват принципните постановки на приложимия за целта СС 36 Обезценка на активи.
Авторът обръща внимание на факта, че подходът на преоценката, който може да се използва само от предприятията, изготвящи своите финансови отчети на база МСФО, изисква ДМА да се представят в баланса на дружеството по преоценена стойност, която е тяхната справедлива стойност. При този модел имотите, машините съоръженията и оборудванията също се амортизират и се тестват за обезценка по реда на приложимия счетоводен стандарт. В случая преоценките следва да се правят редовно, така че балансовата сума на активите да е максимално близка до справедлива стойност на актива към датата на баланса.

   Предприятието следва да преразглежда балансовата стойност на дълготрайните материални активи и да определи тяхната възстановима стойност. Когато от актива не се очакват никакви икономически изгоди, той следва да бъде отписан. След като даден ДМА се продаде или в случаите, когато не се очакват бъдещи икономически ползи и изгоди от неговото използване (както и при освобождаването му), същият се отписва от счетоводния баланс и престава да се докладва като ДМА. Водени от идеята за спазване на принципа на документалната обоснованост, за всеки един от случаите предприятието трябва да създаде документ, който да служи като основание за отписване на актива от баланса му. За продажбите това би могъл да бъде договор за продажба, фактура за продажба. В случай обаче, когато от съответния ДМА не се очакват бъдещи икономически изгоди, документирането на това очакване на ръководството на предприятието най-удачно би било да се оформи като Протокол за бракуване. Именно с физическото унищожаване на съответния ДМА на практика се материализира неговото освобождаване от патримониума на предприятието и се реализира очакването за липса на бъдещи икономически ползи.

   В случай на замяна, липса, дарение или друга форма на безвъзмездно предаване на актива за предприятието е налице освобождаване от съответния ДМА и съответно основание за отписването на същия от баланса (счетоводните регистри). Авторът изрично иска да обърне внимание на факта, че когато даден ДМА е напълно амортизиран и има нулева счетоводна балансова стойност, този факт сам по себе си по никакъв начин не покрива изискванията за липса на очаквана бъдеща икономическа полза от него, т.е. липсва основание активът да бъде отписан за целите на изготвяне на финансовите отчети съгласно приложимите счетоводни стандарти.
Съгласно параграф 10.1 от СС 16 получената от трети страни парична или непарична компенсация за отделен дълготраен материален актив, който е бил повреден, загубен, унищожен и прочие, се отчита като приход, а направените разходи за отстраняване на щетите - като разход. По този начин е решен въпросът на отчитане на настъпило застрахователно събитие от погинал актив, като балансовата стойност на бракувания актив следва да се отчете като текущ счетоводен разход, а подлежащата на получаване компенсация от застрахователната компания следва да се признае като текущ счетоводен приход в печалбата или загубата през отчетния период, през който е настъпило съответното събитие, а не в периода, в който се получава входящият паричен поток.

   Съгласно параграф 11.2. от СС 16 печалбите и загубите от отписване на ДМА се отчитат в зависимост от основанието за отписване на актива, а именно:
1. При продажба - с разликата между прихода от продажбата и балансовата стойност на ДМА към момента на продажбата.
2. При замяна с други активи в хипотезата на параграф 5.2 от СС 16, т.е. които едновременно имат:
- сходна употреба в същата сфера на стопанска дейност и
- сходна справедлива стойност - не се отчита финансов резултат. При замяна на несходни активи - с разликата между цената на придобиване на получения актив и балансовата стойност на отдадения актив.
3. При трансформиране в друг актив (стока, инвестиционен имот) с цел последваща продажба - не се отчита финансов резултат, тъй като цената на придобиване на стоката е еквивалента на балансовата стойност на отписания ДМА.
4. При трансформиране в инструмент на собствен капитал на друго предприятие (акции или дружествени дялове) - с разликата между първоначалната оценка на акциите/дружествените дялове, направена в съответствие с търговското законодателство, и балансовата стойност на съответния ДМА към момента на трансформацията.
5. Когато не се очакват никакви други бъдещи икономически изгоди от използването на ДМА или при неговото освобождаване - с разликата между получените евентуално приходи от освобождаването (например продажба на вторични суровини в резултат на ликвидацията и бракуването на ДМА) и балансовата стойност на актива към момента на освобождаването му.
Съгласно параграф 11.3 от СС 16 не е налице освобождаване и отписване на ДМА, когато активите временно се извадят от употреба - за ремонт, консервиране, подобрение или др. п. Разходите за консервиране следва да се отчетат в текущия финансов резултат (печалбата или загубата), а не като корекция на балансовата стойност на консервираните ДМА. Временно извадените от употреба (консервирани) ДМА подлежат на ежегоден тест за обезценка по реда на СС 36 Обезценка на активи.