По тематика > Данъци > Въпроси, отговори и коментари > ЗКПО > 2019 г. > Социални разходи, предоставени в натура на работници и служители
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Социални разходи, предоставени в натура на работници и служители

Публикувано на 08.02.2019

Отговаря доц. д-р Али ВЕЙСЕЛ - регистриран одитор

    Дружество “X” ЕООД осъществява търговия на дребно с хранителни стоки, като предоставя ваучери за храна на служителите си в размер на 60 лв. месечно. На основание на вътрешна заповед на управителя не се предоставят ваучери за храна на служителите, които са в отпуск по болест, неплатен отпуск и майчинство.
Какво е данъчното третиране на разходите за ваучери за храна? Ще бъдат ли признати за социален разход? Ще се облагат ли с осигуровки и данък?

   Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица), се облагат с данък върху разходите. Според буква “б” от същата точка социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна.
Дефиниция на понятието “социални разходи, предоставени в натура” е посочена в параграф 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО:
“Отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки”.
Ако дружеството предоставя ваучери за храна на различна стойност, в зависимост от положения труд или от отработените дни или часове от отделните членове на персонала, според становище на Националната агенция за приходите с изх. № 96-00-360 от 14.08.2013 г. не е налице изпълнение на изискванията за достъпност на социалната придобивка за всички наети лица.
Във въпроса е посочено, че не се предоставят ваучери за храна на всички служители. Това означава, че те не представляват социални разходи.
Според чл. 206 от ЗКПО разходът и данъкът върху разходите се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика. Когато обаче не са изпълнени изискванията за социални разходи, те не се признават за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, защото по естеството си не са свързани с дейността.

   На основание чл. 209, ал. 1 от ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква “б” в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:
1. договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
2. данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите;
3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс.
Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 1, буква “е” от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) ваучерите за храна, получени в размера и по реда на ЗКПО, не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения. Според чл. 24, ал. 2, т. 9 облагаемият доход не включва и “социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане”.
По отношение на осигуряването трябва да се има предвид чл. 2, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски:
“Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане.”
В случая също има изискване разходите да се определят като социални, т.е. да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол.