По тематика > Осигуряване > Въпроси, отговори и коментари > 2019 г. > Осигуряване на лице, работещо в чужбина и в страната
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Осигуряване на лице, работещо в чужбина и в страната

Публикувано на 10.09.2019

Отговаря доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ

    Въпрос: 1. Лицето Х - българин, живее и работи на трудов договор в Испания. Собственик и управител е на фирма в България, няма възнаграждение по ДУК. Получава възнаграждение за положен личен труд в българското дружество. Дължи ли осигуровки като самоосигуряващо се лице в България и данък за полученото възнаграждение? В случай че не дължи осигуровки и данък в България, а в Испания, какъв % осигуровки и данък трябва да плаща, българския или испанския?
2. Ще се промени ли мястото, където дължи осигуровки и данък за положения личен труд в българското дружество, ако лицето Х прекрати трудовия си договор в Испания и си направи своя фирма и в Испания, в която е самоосигуряващо се лице?

   Отговор: По принцип полагането на личен труд от собственици или съдружници в търговски дружества, за който получават възнаграждения, т.е. формират осигурителен доход, е основание за осигуряването на тези лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО (като самоосигуряващи се лица). Същевременно, за да се гарантира свободата на движение на наетите и самостоятелно заетите лица, в Европейския съюз са установени правила за координиране на системите за социална сигурност. Най-общо целта е да се избегне двойното осигуряване по законодателствата на повече от една държава членка. От 1 май 2010 г. са в сила нови регламенти за координация на системите за социална сигурност в ЕС – Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламентът за неговото прилагане – Регламент (ЕО) № 987/2009.

   Основното правило при определяне на приложимото осигурително законодателство съгласно европейските правила за координиране на системите за социална сигурност е, че лицата са подчинени на правото на държаватачленка, на чиято територия полагат труда си. В случаите, когато едно лице полага труд на територията на повече от една държава членка по трудов договор или като самостоятелно заето лице, се прилагат специални правила за определяне на приложимо осигурително законодателство. Следва да се има предвид, че приложимото осигурително законодателство се удостоверява с формуляр А1. Документът доказва принадлежността на лицето към системата за социална сигурност на държавата членка, чието законодателство е приложимо и респективно, че за него не се дължат осигурителни вноски по законодателството на други държави членки. Формуляр А1 може да бъде издаден само от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо спрямо лицето. Накратко, в случай че лицето е осигурено по испанското осигурително законодателство, за него няма да се дължат осигурителни вноски в България.

   От гледна точка на данъчното облагане на лицето е важно да се определи за коя държава то е местно от гледна точка на приложимото законодателство. За целите на ЗДДФЛ едно лице без оглед на гражданството се определя като местно, ако има постоянен адрес в България или пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. Ако лицето е местно за Испания, световният му доход подлежи на облагане в Испания и поради тази причина няма задължение да подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответния данъчен период.

   Разбира се, ако лицето се осигурява и има качеството на местно лице за целите на данъчното облагане в Испания, всички публични задължения ще възникнат в размерите, установени в испанското законодателство.
По отношение на втория въпрос: той не променя крайното заключение, доколкото лицето отново ще полага труд на територията на повече от една държава членка. За да докаже принадлежността си към испанската осигурителна система, то ще трябва да се снабди с формуляр А1 от испанската осигурителна институция.