По тематика > Данъци > Въпроси, отговори и коментари > ЗДДС > 2019 г. > Изисквания към фактурите, издавани на данъчно незадължени лица, установени в други държави - членки на ЕС, от български доставчик, регистриран на основание на чл. 156 от ЗДДС
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Изисквания към фактурите, издавани на данъчно незадължени лица, установени в други държави - членки на ЕС, от български доставчик, регистриран на основание на чл. 156 от ЗДДС

Публикувано на 08.10.2019

Милена КИРИЛОВА – юрист

    1. Правен режим на доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път от български доставчик, регистриран по чл. 156 ЗДДС за прилагане на „режим в съюза“
Доставките на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, включително и доставките на услуги по изработка на софтуерни приложения, в общия случай се причисляват към понятието услуга, извършвана по електронен път съгласно чл. 7, параграф 2, б. „a“, във връзка с Приложение I, т. 1, б. „б“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011.
Съгласно чл. 21, ал. 6 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване. По смисъла на § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на ЗДДС „услуги, извършвани по електронен път” са услугите, предвидени в Приложение II на Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28.11.2006 година; чл. 7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г; както и в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. Понятието „услуги, предоставяни по електронен път“ съгласно директивите включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано - предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии.
Специалната регистрация по чл. 156, ал. 2 (режим в съюза) от ЗДДС е на доставчици, установени или имащи постоянен обект в страната, които са регистрирани по ДДС в България и които предоставят такива услуги на данъчно незадължени лица в някоя от държавите членки, в която данъчно задълженото лице няма постоянен обект. В новата разпоредба на чл. 156, ал. 1, т. 5 ЗДДС, в сила от 1.01.2019 г., е допълнено, че доставките, които се извършват, не са с място на изпълнение на територията на страната. Визираната разпоредба има пояснителен характер, т.е. тя не детерминира ново правно положение, а и преди въвеждането й доставките бяха с място на изпълнение извън територията на страната.
Правото за упражняване на регистрация се извършва по реда, определен в ППЗДДС. Според чл. 85а от ЗДДС данъкът за доставка на далекосъобщителни услуги, услуги за радио и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с място на изпълнение на територията на страната, по която получател е данъчно незадължено лице е изискуем от доставчика.
От своя страна регистрираните на основание чл. 154 или 156 от ЗДДС лица имат задължението да водят електронен регистър за извършени от тях доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица. В регистъра се посочва следната информация за всяка извършена доставка:
• Държава членка по потребление;
• Вид и количество на предоставяната услуга;
• Датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката;
• Номер и дата на фактурата, ако такава е издадена за доставката, както и друга информация, съдържаща се в нея;
• Данъчната основа, като се посочва използваната валута;
• Всяко последващо увеличение или намаление на данъчната основа;
• Приложимата ставка на данъка;
• Размерът на данъка, като се посочва използваната валута;
• Датата и размерът на получените плащания и начинът на плащане;
• Всички авансови плащания;
• Име, пощенски адрес и електронни адреси на клиента, когато са известни на данъчно задълженото лице;
• Информация, използвана за определяне на мястото, където е установен клиентът или където е постоянният му адрес или обичайното му пребиваване.
От друга страна, чл. 159, ал. 1 от ЗДДС определя, че данъчните основи, датата на възникване на данъчното събитие на всяка една предоставена услуга и датата на изискуемостта на дължимия данък се определят по реда на законодателството на държавата членка на потребление, поради което доставчиците на визираните услуги трябва много добре да се запознаят със съответните законодателства в страните, където предоставят услугите. Чл. 159а и чл. 159б от ЗДДС постановяват, че данъчната ставка по глава осемнадесета от закона е приложимата ставка в държавата по потребление, а данъчният период е тримесечен, съвпадащ с календарното тримесечие.
Регистрираните на основание чл. 154 (режим извън ЕС) и чл. 156 (режим в ЕС) от ЗДДС данъчно задължени лица следва до 20-о число на месеца, следващ всеки данъчен период (тримесечие), да подават справка-декларация за прилагане на специалния режим (по чл. 159б, ал. 4 от ЗДДС), която е различна и се подава в допълнение към справката-декларация по чл. 116 от ППЗДДС.
Регистрираните лица по чл. 156 (режим в ЕС) от ЗДДС лица следва да подават справката-декларация по чл. 159б, ал. 4 от ЗДДС посредством използване на квалифициран електронен подпис.
Стойностите в справката декларация по чл. 159б, ал. 4 от ЗДДС се посочва в евро, а когато лицето е осъществило доставки и в други валути, се използва обменният курс в последния ден от данъчния период, като се прилага обменният курс, публикуван от Европейската централна банка за този ден, или ако няма публикуван такъв курс на този ден, се прилага публикуваният на следващия ден.
Регистрираното на основание чл. 154 или чл. 156 от ЗДДС лице в срока за подаване на справка-декларацията по чл. 159б, ал. 4 от закона е длъжно да внесе общата сума на данъка върху добавената стойност, който е изискуем за съответния данъчен период, в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите, в евро. Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в сметката. При плащането на сумата лицето посочва входящия номер на съответната справка-декларация.
Регистрираното на основание чл. 156 лице има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната, а регистрираното на основание чл. 154 от ЗДДС или регистрирано в друга държава членка за прилагане на режима извън съюза, има право на възстановяване на ДДС за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършени от него доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица, по реда на чл. 81, ал. 2, предвиден за лица, които не са установени на територията на Европейския съюз.
Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режима в съюза, ако е регистрирано на основание чл. 96, 97, 98 или чл. 100, ал. 1 и 3, има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната.
Лице, регистрирано в друга държава членка за прилагане на режима в съюза, ако не е регистрирано на основание чл. 96, 97, 98 или чл. 100, ал. 1 и 3, има право на възстановяване по реда на чл. 81, ал. 2, предвиден за лица, които не са установени в държавата членка по възстановяване, но са установени на територията на Европейския съюз.
За целите на ЗДДС държава членка по потребление е държавата членка, в която съгласно чл. 21, ал. 6 е мястото на изпълнение на доставката на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или на услуги, извършвани по електронен път.

   2. Изискуеми реквизити на издаваните фактури от доставчик, прилагащ „режим в съюза“
За фактурирането на визираните доставки към получатели - данъчно незадължени лица, установени в други държави - членки на ЕС, най-напред следва да разгледаме принципно общите правила за издаване на инвойс фактури, предвидени в Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.
Каква информация следва да съдържат фактурите, издавани в държави - членки на ЕС, с начислен ДДС съгласно чл. 226 от директивата?
- дата на издаване;
- пореден номер въз основа на една или повече серии, който да дава уникална идентификация на фактурата;
- идентификационния номер по ДДС, посочен в чл. 214, под който данъчно задълженото лице е доставило стоките или услугите;
- идентификационния номер по ДДС, посочен в чл. 214, под който клиентът е получил доставка на стоки или услуги, по отношение на които той е платец на ДДС, или е получил доставка на стоки, както е посочено в чл. 138;
- пълното име и адрес на данъчно задълженото лице и на клиента;
- количеството и естеството на доставените стоки или услуги, или степента и естеството на предоставените услуги;
- датата на извършване на или приключване на доставката на стоки или услуги или датата, на която е извършено плащане по сметка, посочено в точки 4 и 5 от чл. 220, доколкото тази дата може да бъде определена и е различна от датата на издаване на фактурата;
- данъчната основа на базата на ставка или освобождаване от данък, единичната цена без ДДС и всякакви отстъпки и намаления, ако същите не са включени в единичната цена;
- прилаганата ставка на ДДС;
- размер на дължимия ДДС, освен когато се прилага специален режим, според който съгласно настоящата директива подобна информация се изключва.
Допълнителна информация, изисквана в някои случаи:
- в случай на освобождаване или когато клиентът е платец на данъка – посочване на приложимата разпоредба от настоящата директива или на съответстващата национална разпоредба, или което и да е друго посочване, показващо, че доставката на стоки или услуги е освободена или попада под процедура за сторниране на начислението с вписване на изричен текст “обратно начисляване“;
- в случай на доставка на нови превозни средства, извършена в съответствие с условията, определени в чл. 138, параграф 1 и чл. 138, параграф 2, буква а), чиито характеристики са установени в чл. 2, параграф 2, буква б);
- в случай че се прилага режимът за облагане на маржа на печалбата на туристически агенти чрез позоваване на чл. 306 или на съответните разпоредби на националното законодателство, или на някое друго позоваване, което показва, че се прилага режимът за облагане на маржа на печалбата;
- в случаите на самофактуриране, когато получателят издава фактура вместо доставчика и вписване на релевантния текст “самофактуриране“, на английски език терминът е self-billing;
- когато лицето – платец на ДДС, е данъчен представител за целите на чл. 204, идентификационният номер по ДДС, посочен в чл. 214, на този данъчен представител заедно с пълното му име и адрес;

   Мерки за опростяване на издаваните фактури
На основание на чл. 232, параграф 2 и следващите от Директивата по ДДС фактурите трябва при всички случай да съдържат следната информация:
- дата на издаване;
- идентификационния номер по ДДС на данъчно задължените лица – доставчик и получател, в случай че те притежават такъв;
- идентификация на вида на доставяните стоки или услуги;
- платимия ДДС или информацията, необходима за изчисляването му;
- вида на издавания документ (кредит нота, дебит нота или друг документ, заместващ фактурата).
Какви обаче са конкретните изисквания, на които трябва да отговарят издаваните фактури на данъчно незадължени (физически или юридически) лица, установени в държави - членки на ЕС, от български доставчици, регистрирани на основание на чл. 156 от ЗДДС за извършване на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път?
Конкретните нормативни условия, приложими за европейското законодателство в областта на ДДС, ще илюстрираме със следния казус:
Българско дружество, регистрирано по ЗДДС с основен предмет на дейност информационни услуги, извършва оптимизация на сайтове, т.нар. SEO оптимизации. Получатели на тези услуги са данъчно задължени лица и данъчно незадължени лица, установени в други държави - членки на ЕС. Какви са изискванията за издаваните фактури към купуващите данъчно незадължени лица в другите страни - членки на ЕС?
Когато получатели на доставки на услуги, извършвани по електронен път, са данъчно незадължени лица, установени на територията на Европейския съюз, и дружеството доставчик е регистрирано в България за специалния режим в съюза, същото прилага законодателството на държавата членка по потребление по отношение приложимата данъчна ставка и при документирането на доставките на тези услуги. В този смисъл е и становище на НАП с изх. № 24-33-69 от 06.02.2015 г. относно данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на извършване на услуга по оптимизация на сайтове. Ето защо е необходимо да се познава европейското ДДС законодателство относно документирането на доставките на услуги в „режим в съюза“.
Съгласно разпоредбите на ЗДДС няма изискване за издаване на фактура на данъчно незадължено физическо лице, нерегистрирано по ДДС – чл. 113, ал. 3, т. 1 от закона. В България, Италия, Латвия, Унгария и Полша фактура се издава на физическото лице получател само при изрично поискване от негова страна, като в Полша това правило не се прилага за сектора на телекомуникациите. В Хърватска, Кипър, Словения и Испания задължително се издава фактура на физическото лице получател. В Португалия се издава фактура на физическото лице получател в сферата на телекомуникациите, радио- и телевизионното излъчване и електронните услуги. В случаите, когато данъчно задължените лица, неустановени в Португалия, използващи системата MOSS, декларират доставки към данъчно незадължени лица, установени в Португалия, не са задължени да издават фактури за тези доставки. В останалите държави - членки на ЕС (Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Румъния, Словакия, Швеция и Англия), не е въведено нормативно задължение за издаване на фактура на данъчно незадължено лице, включително и когато доставчик на покупната стока и/или услуга е от друга държава - членка на ЕС, или в случаите, при които същият е регистриран и прилага специалния режим за облагане с ДДС на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно разпространение и услуги, извършвани по електронен път.
Следва да се отбележи, че изискванията към фактурите в европейските държави са много по-малко в сравнение с реквизитите, разписани в българския ЗДДС.
Данъчно задължено лице, което е регистрирано за прилагане на специален режим в съюза (или извън съюза) за облагане с ДДС на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги по радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път с получатели данъчно незадължени лица, установени, които имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в друга държава членка, могат да получат актуална информация относно изискванията за фактуриране и ставките по ДДС на държавите - членки на ЕС, от специализирания информационен портал на Европейската комисия за данъчна информация (TIC) на адрес http://ec.europa.eu/taxation_customs/tic/.
Визираният информационен портал съдържа информация за правилата за фактуриране, валидни във всяка държава членка, като чрез филтъра на избраната търсачка са посочени нормативното основание от националния данъчен закон за начисляване/неначисляване на ДДС и др. важни въпроси на фактурирането и облагането с косвен данък. Сайтът на Европейската комисия се обновява своевременно и той съдържа най-актуалната информация относно данъчните ставки и правилата за фактуриране на държавите - членки на ЕС. Друг важен източник на релевантна информация е интернет сайтът на НАП.
Основните нормативни актове, които следва да се съблюдават относно изискванията към фактурите, издавани на данъчно незадължени лица, установени в държави - членки на ЕС, от български доставчици, регистрирани на основание на чл. 156 от ЗДДС за извършване на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, са ЗДДС и Правилникът за неговото приложение, Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и релевантните регламенти на ЕС, които са задължителни в своята цялост и се прилагат пряко във всички държави членки, без да е необходимо да са транспонирани в национален закон.