По тематика > Осигуряване > Въпроси, отговори и коментари > 2019 г. > Спогодба за социална сигурност между Република България и Република Сърбия
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Спогодба за социална сигурност между Република България и Република Сърбия

Публикувано на 03.12.2019

Отговаря Аспасия ПЕТКОВА – експерт по осигуряване

    Въпрос: Сръбски гражданин има регистрирана фирма в България, която извършва дейност на територията на Швеция. Последният не живее в България и няма разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в страната.
Ако правилно разбирам Спогодбата за социална сигурност със Сърбия, управителят на фирмата, самоосигуряващо се лице (няма ДУК), дължи осигуровки в България.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО, след като не е дългосрочно или постоянно пребиваващ, не би трябвало да дължи здравни осигуровки в България.
Tрябва ли да подаде някакво заявление в НАП, че не живее в страната, че няма дългосрочно или постоянно пребиваване и няма да се осигурява здравно?

   Отговор: По въпросите в областта на социалната сигурност между Република България и Република Сърбия се прилага спогодба, която е в сила от 01.02.2013 г. От тази дата се прекратява действието на Конвенцията по социално осигуряване между Народна република България и Федеративна народна република Югославия, сключена в Белград на 18 декември 1957 г.
Процедурните правила за прилагане на тази спогодба за социална сигурност са въведени с административно споразумение между двете страни. Спогодбата се прилага на територията на Република България и Република Сърбия.
Спогодбата за социална сигурност урежда въпроси, свързани със задължителното здравно осигуряване и се прилага спрямо лицата, които са или са били обхванати от законодателството на едната или и на двете държави.
Приложимото осигурително законодателство се определя според разпоредбите на Част II от спогодбата (чл. 7 – чл. 10), но при условие, че е налице трансгранична ситуация. Следователно трябва да има движение по повод трудова активност между двете държави от лице, което попада в персоналния обхват на спогодбата. В конкретния случай е налице трансгранична ситуация, защото гражданин на едната държава е регистрирал фирма на територията на друга държава, която развива дейност.
Вследствие от определяне на приложимото осигурително законодателство се определя договарящата държава, в която се дължат осигуровките, съобразно осигурените социални рискове, които попадат в материалния обхват на спогодбата.

   Здравните осигуровки са сред уредените със спогодбата. За сърбина не е валиден общият ред за здравно осигуряване на чужденец в България, а предвиденото в спогодбата за социална сигурност със Сърбия. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са единствено тези от чуждите граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в България, освен ако е предвидено друго в международни договори, по които Република България е страна.
Тъй като здравните осигуровки са в материалния обхват на спогодбата за социална сигурност със Сърбия, здравното осигуряване на чужденец с ЛНЧ ще започне да се провежда от момента, в който сърбинът започне да упражнява дейност в България, а не от момента на получаване на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в страната.
Отговорът е принципен, тъй като от поставения въпрос не става ясно дали сърбинът извършва някаква дейност в България, след като е регистрирал фирма в България, каква е целта на регистрацията на фирмата в България, къде живее, има ли постоянен адрес в България, каква дейност извършва в Швеция чрез регистрираната фирма в България и какви са разпоредбите на шведското законодателство по отношение на дейността на сърбина чрез българската фирма на територията на Швеция.