По тематика > Осигуряване > Въпроси, отговори и коментари > 2019 г. > Отпуск поради бременност и раждане при самоосигуряващо се лице
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Отпуск поради бременност и раждане при самоосигуряващо се лице

Публикувано на 06.12.2019

Отговаря Аспасия ПЕТКОВА – експерт по осигуряване

    Въпрос: Лице, регистрирано по БУЛСТАТ като упражняващо свободна професия, е започнало да ползва отпуск поради бременност и раждане от 135 до 410 дни и получава обезщетение от НОИ. Отпускът ще изтече през месец 12.2019 г. През месец юли 2019 г. е получила предложение да извърши услуга с личен труд по граждански договор на дружество, регистрирано в България. Услугата трябва да бъде извършена в рамките на една седмица. За тази услуга трябва да получи възнаграждение в размер над 3000,00 лв. Услугата, която трябва да извърши, не съвпада с дейността, за която е регистрирана като свободна професия.
1. Следва ли да прекъсне ползването на отпуск поради бременност и раждане (от 135 до 410 дни) за времето, през което ще извършва услугата, или не?
2. Несъвместими ли са получаването на доход от граждански договор и получаването на такова обезщетение от НОИ?
3. Ако може да получи едновременно обезщетение от НОИ и възнаграждение по граждански договор – сама ли трябва да внесе осигурителни вноски и данък при окончателното изравняване на дохода през 2020 г,. или те трябва да бъдат преведени от дружеството, с което ще сключи договора, при изплащане на възнаграждението?
4. Ако осигурителните вноски трябва да се внесат при окончателното изравняване на дохода през 2020 г., за какъв период следва да бъдат посочени (следва ли да се разпределят в 12 месеца)?

   Отговор: Лицата, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, имат право на парично обезщетение за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст при условията, размерите и сроковете, определени в чл. 48а – чл. 54 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Извършването на трудовата дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство, и получаването на възнаграждение за тази дейност изключва получаването на парично обезщетение за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст (с изключение на обезщетенията по чл. 50а, чл. 53г и по чл. 54 от КСО), тъй като обезщетенията за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст се изплащат при ползване на отпуск на съответното основание.
Извършването на дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, вкл. и по граждански договор, предполага получаване на възнаграждение и задължение за внасяне на осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (за фонд “Пенсии” и фонд “Общо заболяване и майчинство”) и допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Обстоятелството, че самоосигуряващото се лице упражнява трудова дейност и през период, който се включва в срока на обезщетението за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, се посочва в декларация обр. № 1 съгласно Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г., издадена от министъра на финансите, за съдържанието, сроковете, начина и реда на подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. При това положение самоосигуряващото се лице няма право на парично обезщетение за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст за периода, през който упражнява трудова дейност, за която е осигурено за общо заболяване и майчинство. Ако дейността по граждански договор е различна от дейността, за която самоосигуряващото се лице е регистрирано, върху доходите по гражданския договор не се дължат осигурителни вноски за фонд “Общо заболяване и майчинство” и извършването на такава дейност не е пречка за получаване на паричното обезщетение.
Това е отговорът на сходен въпрос на НОИ.
При това положение, след като пишете, че дейността по гражданския договор е различна от тази, за която е регистрацията на лицето като упражняващо свободна професия, според отговора на НОИ няма да бъде спряно паричното обезщетения за майчинството.
Но този доход трябва да бъде регистриран, да се внесат дължимите осигурителни вноски по общия ред.
Аз считам, че след като лицето е самоосигуряващо се лице според КСО и получава парично обезщетение от НОИ, а същевременно упражнява дейност по граждански договор, осигурителните вноски трябва да бъдат за негова сметка и трябва да направи годишно изравняване на осигурителния доход само за месеца, през който е упражнявана дейността, месец юли.
Съгласно чл. 11 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица:
(1) За лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението.
(2) Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване независимо от дейността, за която са регистрирани. Сборът от доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход, определен по чл. 6, ал. 2, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Упражняващите свободна професия са самоосигуряващи се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО.
По първия въпрос: Не следва.
По втория въпрос: Съвместими са според становищата на НОИ, колкото и да е странно.
По третия въпрос: Осигурителните вноски трябва да си преведе сама при годишното изравняване на осигурителния доход.
По четвъртия въпрос: За периода, през който е упражнявана дейността, т.е. само през месеца, през който е извършена услугата (може би месец юли).