По тематика > Труд и работна заплата > Въпроси, отговори и коментари > 2019 г. > Размер на възнаграждението по договор за управление и контрол
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Размер на възнаграждението по договор за управление и контрол

Публикувано на 03.12.2019

Отговаря доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ

    Въпрос: Чуждестранно физическо лице е едноличен собственик на капитала на ЕООД, регистрирано по българското законодателство. Едноличният собственик е и управител на дружеството, като е сключен договор за управление и контрол. В дружеството няма други наети лица. Дейността на дружеството се състои в предоставяне на консултантски услуги към външна компания. Възнаграждението, определено с ДУК, е в размера на 70% от месечните приходи.
1. Има ли законово ограничение за размера на възнаграждението по ДУК?
2. Може ли договореното възнаграждение да бъде разглеждано от данъчните органи като скрито разпределение на печалбата?

   Отговор: Принципният отговор на въпроса е, че търговското и данъчното ни законодателство не въвеждат горна граница за размера на възнаграждението по договор за управление и контрол.
Същевременно следва да се има предвид, че постигането на непозволен резултат с позволени средства се обозначава като „заобикаляне на закона“ и създава рискове от негативни правни последици.
• Съгласно чл. 77 ЗДДФЛ „при определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и за лихви по финансов лизинг, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от Закона за корпоративното подоходно облагане“.
• Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗКПО, „когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане“.
§ 1, т. 5 от ДР на ЗКПО определя като „скрито разпределение на печалба“ сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви „а“ и „б“.
Затова и спорове относно прекомерни възнаграждения по договор за управление и контрол са възниквали в практиката и действително приходната администрация ги е третирала като случаи на скрито разпределение на печалба.

   Интересни анализи по темата се откриват и в практиката на административните съдилища, напр. Решение на Варненския административен съд, VІІІ състав по адм. дело № 1476/2016 г. В конкретния случай управителят и едноличен собственик на капитала на ЕООД си е определил възнаграждение от 100 000 лв. месечно, в резултат на което органите по приходите са приели, че с изплащането на възнагражденията на управителя по договора за управление и контрол е извършено скрито разпределение на печалба, респ. отклонение от данъчно облагане. Съдът приема становището на приходната администрация за неправилно поради следните съображения: „Необосновано органите по приходите са изследвали въпроса дали начисляването и изплащането на възнаграждението по този договор е обвързано с положения от лицето труд. Възнаграждението по ДУК е свързано само и единствено с изпълняване на дейности по управление и контрол на дружеството, като за целите на ДДФЛ тези доходи са приравнени на доходи от трудов договор и се облагат по един и същ ред. Именно с оглед спецификата на ДУК в тези случаи не се приема, че управителят извършва услуга в полза на дружеството. Аргумент за този извод е и разпоредбата на чл. 3, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, според която не е независима икономическа дейност дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица.“

   Накратко, съдът обосновава, че колкото и да е високо възнаграждението, то не може да се третира като скрито разпределение на печалба, тъй като разглежданите възнаграждения са свързани с дейността и за тях няма „обичайни пазарни нива“.
Въпреки че мотивите на съда заслужават подкрепа, самото съществуване на подобни спорове показва наличието на данъчен риск при прекомерно завишени възнаграждения по договор за управление и контрол. Затова не е препоръчително да се определят такива, още повече че данъчно-осигурителната тежест при разпределяне на дивидент или изплащане на декларирано скрито разпределение на печалба е по-малка, отколкото при изплащане на възнаграждение по договор за управление и контрол (който по данъчните си осигурителни си последици е приравнен на трудов договор).