По тематика > Данъци > Въпроси, отговори и коментари > ЗДДС > 2021 г. > Облагане на услугата „Организиране на достъп до онлайн игра с награди“
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Облагане на услугата „Организиране на достъп до онлайн игра с награди“

Публикувано на 26.11.2021

Отговаря Лиляна ПАНЕВА - данъчен консултант

    Въпрос: Българска фирма използва услугите на фирма, местно лице на Франция, за организиране на достъп до онлайн игра за IT специалисти. Достъп до портала и участието във играта имат както служители на българската фирма, така и външни за фирмата специалисти. Целта на играта е популяризиране на българската фирма и евентуално набиране на нови служители. Закупени са награди за спечелилите в играта.
1. Получената фактура от френската фирма има ли право на ДК и какво би било данъчното и третиране?
2. Фактурите за закупените награди ще се обложат ли с 10% данък върху социалните разходи, или с данък за представителни цели? Ще може ли да се ползва ДК?
3. Какво ще е данъчното третиране на получените награди в натура по отношение на облагане доходите на физическите лица - в случай че спечели служител на фирмата и в случай, ако спечели външно за фирмата лице? Ако печелившите са чужденци, ще се разглежда ли СИДДО?
Отговор: Съгласно информацията от запитването регистрирана за целите на облагането с ДДС българска фирма (статутът й по ЗДДС не е посочено изрично, но се поставя въпрос относно право на данъчен кредит) получава доставка на услуга от установено в държава членка - Франция, данъчно задължено лице. Услугата се изразява в организиране на достъп до онлайн игра за IT специалисти, като на спечелилите в играта участници ще бъдат раздадени награди.
По общо правило редът за данъчното третиране на доставките по ЗДДС зависи от тяхното местоизпълнение. Местоизпълнението за доставките на услуги се определя по реда на чл. 21 от закона. При посочените обстоятелства българската фирма получава доставка на услуга за организиране на състезателно мероприятие (достъп до онлайн игра), местоизпълнението на която се определя съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 4, б. „а“ от закона. В съответствие с нея то е там, където се извършва услугата, но само когато получател на доставката й е данъчно незадължено лице.
В случая получател на услугата е регистрирана за целите на облагането с ДДС фирма, поради което по аргумент за изключването местоизпълнението на въпросната доставка на услуга се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и е там, където е установена независимата икономическа дейност на получателя й или обектът му на такава дейност, за който е предназначена тя.
Следователно доставката на въпросната услуга е на територията на страната, на основание чл. 12 от ЗДДС тя е облагаема и предвид това, че се доставя от неустановен и нерегистриран за целите на облагането с ДДС у нас доставчик, по силата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона данъкът за нея е изискуем от получателя й, т.е. в случая от българската фирма. В 5-дневен срок от получаването на фактурата от доставчика й тя следва да си го самоначисли с протокол по чл. 117, ал. 2 от закона и да го отрази в колони 14 и 15 на дневника за продажбите. Когато доставката, за която данъкът е начислен от получателя й, е с право на данъчен кредит, той може да се ползва в същия или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като данните от протокола се отразят в съответната колона на дневника за покупките и справката-декларация за периода. Налице ли е такова право за въпросната доставка в случая?

   Правото на данъчен кредит за получена доставка на услуга възниква съгласно общите условия на закона. Това означава, че за да е налице право на данъчен кредит за дадена услуга, същата трябва да е във връзка с осъществявани от данъчно задълженото лице облагаеми доставки (или приравнени на такива за целите на данъчния кредит съгласно чл. 69, ал. 2 от ЗДДС). По силата на чл. 68 - чл. 74 от ЗДДС с право на данъчен кредит са доставките на стоки и услуги, за които са налице изискванията на съответния член от закона (в зависимост от конкретните обстоятелства чл. 68 и чл. 69 или чл. 74 от закона) и не са налице ограниченията, определени с разпоредбите на чл. 70 от него.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит за дадена доставка не е налице, независимо че са изпълнени изискванията на съответния член от закона (в случая чл. 68 и чл. 69), когато доставката е предназначена за извършването на една от посочените в т. 1-6 дейности. На основание чл. 70, ал. 1, т. 3 от закона без право на данъчен кредит са доставките на стоки или услуги, предназначени за представителни или развлекателни цели.
Дефиниция за понятието „представителни или развлекателни цели“ е дадена с чл. 62, ал. 1 от ППЗДДС. В съответствие с нея представителни или развлекателни цели по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 3 от закона са: посрещане, престой и изпращане на гости и делегации; нощувки; консумация на храна и напитки; организиране на делови срещи; тържества, развлекателни мероприятия; екскурзии. На основание ал. 2 на същия член от закона това не се отнася за организиране на симпозиуми, конгреси, конференции и други подобни мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност.
Като цел на играта, с която е свързана въпросната услуга, в запитването е посочено популяризирането на българската фирма и евентуално набиране на нови служители. Предвид участниците в нея (физически лица) и отсъствието на представяни или тестване на предлаганите от фирмата услуги, липсва основание да се приеме, че тя е свързана пряко с извършваната от фирмата икономическа дейност, при която се извършват облагаеми доставки. На практика това означава, че доставката на услугата е без право на данъчен кредит.

   Относно данъчното третиране на разходите за награди: Тъй като доставката, която възниква при закупуването на наградите, които ще бъдат предоставени на участниците в играта, е свързана с дейност, при която не се осъществяват облагаеми доставки, данъкът, начислен във фактурата за закупуването им, е без право на данъчен кредит.
Що се отнася до данъчното третиране на разходите за въпросните награди по реда на подоходните закони - ЗКПО и ЗДДФЛ, третирането им като социални разходи е изключено, тъй като по силата на действащите разпоредби на ЗКПО е КТ, като такива може да се квалифицират само разходи в натура, предоставени на всички работници и служители на дадено данъчно задължено лице. Нещо, което в случая не е налице. Следователно разходите за наградите, които ще раздаде фирмата на участниците в играта, следва да се отчетат като представителни. По силата на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО представителните разходи се облагат с 10% данък. С данък върху разходите обаче се облагат само представителните разходи, които са свързани с дейността на данъчно задълженото лице. Ако извършен от предприятието представителен разход не е относим към дейността му, разходът не се облага с данък, а се квалифицира като положителна данъчна постоянна разлика, с която при определяне на финансовия резултат за данъчни цели се увеличава счетоводният финансов резултат .
Според нас разходите за награди, които ще бъдат направени в случая, имат, макар и непряко, отношение към дейността на фирмата и може да бъдат обложени по реда на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. Данъчна основа за определяне на данъка върху представителните разходи, свързани с дейността на данъчно задължените лица, са начислените за календарната година представителни разходи, като към тях се включва и начисленият върху тях ДДС, тъй като при представителните разходи не е налице правото на приспадане на данъчен кредит.
Предвид специфичния, нестандартен характер на обстоятелствата, при които се предоставят наградите в случая обаче, изразеното от нас становище може да не съвпадне с това на данъчната администрация. По-вероятно е тя да приеме, че въпросните награди представляват доход за участниците в играта. В такива случаи те не се облагат по реда на чл. 204 от ЗКПО, а по реда на ЗДДФЛ.
Доходите на физически лица, получени като награди за участие в игри, томболи и др.под. мероприятия са необлагаеми, когато отговарят на изискванията на чл. 13, ал. 1, т. 21 от ЗДДФЛ. Казано накратко, наградите са необлагаеми, ако са предметни, с незначителна стойност и са получени от игри на случайността, т.е. от игри, резултатът от които не зависи от знанията и уменията на участниците. В случая играта, за която се раздават наградите, не е игра на случайността и доходът от тях е облагаем, независимо от това дали те са предметни, или парични и независимо от стойността им.
Съгласно, чл. 38, ал. 14 и чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ доходът на физически лица от облагаеми награди се облага с окончателен данък в размер на 10% върху брутната сума на придобитите облагаеми парични и предметни награди. Задължението за деклариране, удържане и внасяне на данъка да е изцяло при платеца на дохода - предприятие или самоосигуряващо се лице, който удържа данъка при предоставяне на наградата, независимо дали тя е в пари, или натура и независимо дали се отнася за местно, или чуждестранно лице. Тъй като в случая служителите на фирмата, която раздава наградите, участват в играта на равни начала с другите физически лица, не може да се приеме, че евентуално раздадените им награди са получени от работодател и за тях е приложим същият ред на облагане. По силата на чл. 65, ал. 7 от закона данъкът се декларира и внася от платеца на дохода до края на месеца, следващ тримесечието, в рамките на който е получен доходът.

   Реклама:
     

в. "Главен счетоводител"

 
  вижте пълния списък...   вижте пълния списък...   вижте пълния списък...