По тематика > Данъци > Въпроси, отговори и коментари > ЗКПО > 2021 г. > Данък върху доход от ликвидационни дялове
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Данък върху доход от ликвидационни дялове

Публикувано на 26.11.2021

Отговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

    Въпрос: Дружество, регистрирано по Търговския закон, е в процес на ликвидация от юни 2020 г. Собственик е американско юридическо лице. Вече предстои заличаване на дружеството от Търговския регистър.
1. При положение че дружеството е регистрирано по ЗДДС и е избрало да остане регистрирано до датата на заличаване в Търговския регистър съгласно чл. 107, т. 4 б. „б“, след като е подало декларация в НАП през 2020 г. кога точно трябва да подаде декларация за дерегистрация по ЗДДС и съответно по кой член? След заличаване на дружеството от Търговския регистър или преди това?
2. При разпределяне на ликвидационен дял към дружеството майка в САЩ дължи ли се данък върху ликвидационен дял и в какъв процент, имайки предвид, че между България и САЩ има сключена спогодба за двойно данъчно облагане? Ликвидационният дял ще се изплати по банковата сметка на американското дружество от банковата сметка на българското дружество. Съгласно ЗКПО данъкът е в размер на 5%, но в СИДДО не намирам такъв вид данък върху ликвидационен дял, а само дивиденти.
Отговор: С изтичането на срока за ликвидация на дадено ЮЛ за него възниква основание за дерегистрация по реда на чл. 107, т. 4, б. “а” от закона. Дерегистрацията се извършва преди разпределението на евентуалните ликвидационни дялове и заличаването на лицето от ТР.
Тъй като ликвидацията на ЮЛ е само основание, но не и задължение за дерегистрация по ЗДДС, дружеството ви е останало регистрирано и в процеса на ликвидацията. Тази възможност дава на ЮЛ право да са регистрирани до датата на заличаването им от ТР. При това обективно съществува правното основание за дерегистрация по реда на чл. 107, т. 4, б. “а” от закона. Следователно в края на ликвидационната процедура то следва да приключи с дейността си и да се дерегистрира окончателно. Дерегистрацията на ЮЛ в ликвидация следва да се извърши след приключване на дейността му, но преди разпределението на евентуалните ликвидационни дялове и заличаването му от ТР. В тези случаи се прилага дерегистрационната процедура, определена с разпоредбите на чл. 109 от ЗДДС. При това са приложими общите правила на ЗДДС относно сроковете и документите за дерегистрация, регламентирани в закона и в правилника за приложение на закона.
При това са приложими общите правила на ЗДДС, като съгласно чл. 111 от ЗДДС се приема, че при дерегистрация лицата извършват доставка и дължат данък за всички свои налични стоки и/или услуги, за които са ползвали данъчен кредит (пълен или частичен) и които са: активи по смисъла на ЗСч или активи по смисъла на ЗКПО, различни от тези по ЗСч.
Съгласно чл. 27, ал. 5 от закона размерът на дължимия данък за тези стоки и услуги се изчислява върху данъчна основа, определена към началото на месеца, в който е прекратена регистрацията на лицето. Като такава се ползва данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос - на данъчната основа при вноса, и направените преки разходи за придобиване на услугата, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката или услугата. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.
На основание чл. 111, ал. 3 данъкът се включва в резултата за последния данъчен период и се внася по реда на чл. 89, ал. 2 от закона. С промяна в разпоредбата на последния, която е в сила от 01.01.2019 г., срокът за внасяне на начисления по реда на чл. 111 данък бе удължен до края на месеца, следващ месеца, в който се подава последната справка декларация по закона. Когато към датата на дерегистрацията лицето се намира в период на приспадане по реда на чл. 92 от закона, се приема, че към тази дата са изтекли двата едномесечни периода и в клетка 80 на декларацията се посочва остатъкът от данъка за възстановяване след приспадането, извършено до момента.
Предвид това, че след прекратяване на търговскоправните субекти с последваща ликвидация в периода до заличаването им функциите на управителния им орган се поемат от ликвидатора, е очевидно, че тежестта за евентуалните нарушения в горепосочения ред за изпълнение на задълженията им по ЗДДС в процеса на ликвидацията ще се поемат от последния. Според НАП при тези обстоятелства за него безусловно е налице основанието на чл. 19 от ДОПК и същият ще отговаря за неизпълнението на тези задължения от страна на търговско-правния субект, за който е поел функциите на ликвидатор.
Съгласно чл. 194, ал. 1 от ЗКПО за дохода от ликвидационните дялове се удържа данък при източника с данъчна ставка 5 на сто. Данъчната основа за определяне на данъка за доходите от ликвидационни дялове е разликата между пазарната цена на подлежащото на получаване от съответния съдружник и документално доказаната цена на придобиване на дяловете му.
Данъкът върху ликвидационния дял се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на ликвидационни дялове в съответната ТД на НАП по мястото на регистрация.
Разпоредбата на чл. 194, ал. 3 ЗКПО регламентира и няколко изключения, в които не се прилага разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т.е. не се удържа данък при източника върху изплатените ликвидационни дялове. Това са случаите, в които разпределените ликвидационни дялове са в полза на местно юридическо лице, което участва в капитала на дружество като представител на държавата; договорен фонд; или чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, с изключение на случаите на скрито разпределение на печалба.
Тъй като ЮЛ, на което дружеството ви ще предоставя ликвидационен дял, е местно лице на САЩ, по силата на чл. 13 от ЗКПО облагането на дохода му при източника следва да бъде съобразено със СИДДО между Щатите и България. При наличието на такава спогодба нейните разпоредби се прилагат приоритетно, при спазване на разпоредбите на дял II, глава XVI, раздел 3 на ДОПК, в който е регламентирана процедурата по прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане.
За разлика от дохода от дивиденти редът за данъчно третиране, на който е обект на чл. 10 от действащата СИДДО, сключено между РБ и САЩ, доходът от ликвидационни дялове не е обект на отделни разпоредби. Според нас това дава основание да се направи заключение, че той може да се третира като доходите от дивиденти (така, както впрочем се третира и по реда на чл. 194, ал. 1 от ЗКПО).

   Реклама:
     

в. "Главен счетоводител"

 
  вижте пълния списък...   вижте пълния списък...   вижте пълния списък...