По тематика > Счетоводство > Въпроси, отговори и коментари > 2021 г. > Счетоводна отчетност на българско предприятие с място на стопанска дейност в Италия
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Счетоводна отчетност на българско предприятие с място на стопанска дейност в Италия

Публикувано на 03.12.2021

Отговаря Христо ДОСЕВ – регистриран одитор

    Въпрос: Българска фирма продава онлайн стоки на физически лица във Франция, Италия и Германия. Стоката се купува от Китай, не идва в България, а отива директно в Италия, където фирмата има склад. Оттам стоката се изпраща на физически лица в горепосочените три държави.
Фирмата е регистрирана по ЗДДС в тези три държави и има място на стопанска дейност в Италия.
Фирмата ще води счетоводство в Италия, касаещо мястото на стопанска дейност там, ще подава годишна данъчна декларация в Италия и ще плаща данък в Италия върху печалбата реализирана там, чрез място на стопанска дейност. Ние тук, в България, разходите и приходите от мястото на стопанска дейност в Италия трябва ли да ги осчетоводяваме по някакви специални сметки за разходи и приходи от чужбина и съответно да ги приключим към отделна сметка 123 с подсметка Печалби и загуби от чужбина? Ако не трябва да ги осчетоводяваме, тогава как ще участват в баланса и ОПР или няма да участват?
Отговор: От гледна точка на счетоводното законодателство терминът „място на стопанска дейност“ няма свое легално определение, като § 1, т. 9 от ДР на Закона за счетоводството ни препраща към дефиницията, дадена в § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. От своя страна според ДОПК „място на стопанска дейност“ е определено място, посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната. Тоест пречупено през призмата на конкретната обстановка, мястото на стопанска дейност в Италия представлява определено място, разположено на територията на Италия (собствено или наето), където чуждото за Италия, лице – българското предприятие, извършва стопанска дейност в Италия. Независимо от факта, че за целите на счетоводното и данъчно законодателство в Италия, мястото на стопанска дейност (МСД) следва да води самостоятелна отчетност от гледна точка на българското счетоводно и данъчно законодателство, мястото на стопанска дейност не е нещо по-различно от самото предприятие. Тоест всеки един счетоводно отчетен приход, разход, признат актив или пасив във връзка с МСД в Италия, представлява респективно счетоводен приход, разход, актив или пасив на отчитащото се предприятие.
По наше мнение, имайки предвид, че мястото на стопанска дейност е част от едно цяло (българското предприятие), счетоводната отчетност на предприятието и на неговото място на стопанска дейност в Италия следва така да бъде организирано, че да имат единна счетоводна система, въз основа на която да регистрират в своите хронологични счетоводни регистри всички възникнали стопански явления, процеси и осъществени търговскоправни сделки. Това предполага, че търговскоправните сделки и стопански операции, извършени чрез мястото на стопанска дейност, следва да имат друга аналитичност така, че да може да се разграничат от стопанските операции, осъществени от предприятието чрез неговата централа в страната. В крайна сметка в хронологичните счетоводни регистри на предприятието следва да се включат абсолютно всички счетоводни записвания, засягащи както сделките, реализирани чрез мястото на стопанска дейност в Италия, така и тези, реализирани чрез централата в България. По този начин изготвените финансови отчети на предприятието ще включват активите, пасивите, приходите, разходите, дължимите данъци и т.н. както за тези в България, така и за тези от мястото на стопанска дейност в Италия.
Обръщаме внимание на факта, че ако предприятието е възприело НСС като своя счетоводна база за съставяне и представяне на финансовите отчети, имайки предвид, че всички стопански операции, осъществени от мястото на стопанска дейност в Италия са всъщност стопански операции на самото предприятие – българско ЮЛ, то тогава същите следва да бъдат идентифицирани, оценени, признати, представени и оповестени съгласни принципните постановки на НСС и Общите разпоредби към тях. Това означава, че ако за целите на мястото на стопанска дейност същото се счита за предприятие по реда на италианското законодателство и съответно за данъчно задължено лице по реда на италианските данъчни закони и поради тази причина за дейността си в Италия съставя финансови отчети на база на други счетоводни стандарти и респективно определя данъчен финансов резултат за целите на италианските данъчни закони, това по никакъв начин не отменя задължението на предприятието да признае всички активи, пасиви, приходи и разходи, извършени чрез мястото на стопанска дейност, съгласно изискванията на НСС и респективно така отчетеният счетоводен финансов резултат на предприятието (включващ резултата на мястото на стопанска дейност) да бъде преобразуван за данъчни цели по реда на ЗКПО.
Фактът, че предприятието извършва стопански операции чрез своето място на стопанска дейност в Италия в чуждестранна валута (евро), означава, че същите следва да бъдат оценени и признати в счетоводните регистри и финансови отчети на предприятието – българско ЮЛ, съгласно изискванията на НСС. В случая приложение ще намерят разпоредбите на СС 21 Ефекти от промените във валутните курсове.
Съгласно изискванията на точка 3.1 от СС 21 сделките в чуждестранна валута, с изключение на тези за покупка и продажба на валута, се вписват в левове при първоначалното счетоводно отразяване, като към сумата в чуждестранна валута се прилага централният курс към датата на сделката. Не трябва да се забравя, че точка 3.4 от СС 21 изисква в своя ГФО предприятието – българското ЮЛ, да представя:
- паричните си позиции в чуждестранна валута по заключителен курс на Българската народна банка;
- непаричните си позиции, които се отчитат по историческа цена, изразена в чуждестранна валута, се оценяват, като се използва валутният курс към датата на сделката.
В съответствие с изискванията на точка 4.1 и 4.2 от СС 21 предприятието (българското ЮЛ) трябва да признава курсови разлики като текущ финансов приход или текущ финансов разход за периода, когато:
а) настъпи промяна във валутния курс между датата на сделката и датата на разплащането по парични позиции, възникнали по сделка в чуждестранна валута;
б) към датата на финансовия отчет паричните позиции се оценяват по валутен курс, различен от този, по който са били счетоводно отразени.
Основен принцип, залегнал в данъчните закони на България, е облагането на „световния доход“ на всички местни юридически и физически лица, пречупен през призмата на прилагане на методи за избягване на двойното данъчно облагане, регламентирани в съответната СИДДО, или чрез прилагане на метода на обикновения данъчен кредит за доходи от страни, с които България няма сключени СИДДО. България има сключена СИДДО с Италия, в която е предвидено, че при облагане на доходите от МСД се прилага методът „освобождаване с прогресия“, което означава, че доходите ви от МСД в Италия се освобождават от облагане в България. Чисто практически това изисква при изготвяне на ГДД по чл. 92 от ЗКПО вие да посочите всички приходи и разходи на предприятието, да определите данъчния финансов резултат на дружеството от световната му дейност (т.е. всички приходи и разходи на дружеството, в т.ч. тези от Италия, да коригирате по реда на ЗКПО с предвидените в закона постоянни и временни данъчни разлики) и от така определения доход да изключите данъчния финансов резултат, реализиран от МСД в Италия. Ето защо, както споменахме по-горе, вие следва да имате създадена подходяща аналитичност, която ще позволява разграничаване на приходите и разходите, реализирани от дейността на дружеството в Италия.

   Реклама:
       
  вижте пълния списък...   вижте пълния списък...   вижте пълния списък...