Трудово право 2023

ТРУДОВО ПРАВО 2023

Пет тематични електронни книги, обстойно разработени и допълнени с множество казуси и примери от доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ

ВКЛЮЧЕНИ АКТУАЛИЗАЦИИ за цялата 2023 г.: В изцяло обновените и допълнени текстове на петте книги спрямо последните промени в Кодекса на труда, допълнително ще отрязват и всички бъдещи промени, които ще бъдат обнародвани до 31.12.2023 г.

• ВСТЪПВАНЕ В ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ • РАБОТНО ВРЕМЕ, ПОЧИВКИ И ОТПУСКИ • ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ
• ДИСЦИПЛИНАРНА И ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ
• ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР


Сборникът съдържа:

• Пълните текстове на цялата свързана нормативна база и други важни документи
• Подбрана административна и съдебна практика
• Огромен брой готови за попълване актуални бланки и образци, в удобния за редакция .docx (WORD) формат

1000 въпроса… 2023
1000 ВЪПРОСА - 1000 ОТГОВОРА от практиката на счетоводителя - 2023

Сборник с най-интересните
казуси от практиката!

• Счетоводно отчитане – Христо ДОСЕВ
• ЗДДС – Мина ЯНКОВА
• ЗКПО – Проф. д-р Али ВЕЙСЕЛ
• ЗДДФЛ – Лорета ЦВЕТКОВА
• Трудово право – Доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ
• Осигуряване – Аспасия ПЕТКОВА
Семинар 2023

ГОДИШЕН СЧЕТОВОДЕН СЕМИНАР 2023

Теми и лектори:

Годишно данъчно приключване 2022 г. по реда на ЗКПО
Цветана ЯНКОВА

Нови моменти и актуални проблеми по ЗДДС
Валентина ВАСИЛЕВА

Промени в осигурителното законодателство
Аспасия ПЕТКОВА

Актуални проблеми на трудовото законодателство
Доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ
Бюджет 2023

Универсална книга на БЮДЖЕТНИЯ СЧЕТОВОДИТЕЛ 2023

Съдържание:

Годишно счетоводно приключване в бюджетните организации и съставяне на финансов отчет за 2022 г.
Мария ЦВЕТАНОВА

Специфични моменти при прилагане на ЗДДС от бюджетни предприятия
Мина ЯНКОВА

Трудови и служебни правоотношения в бюджетното предприятие
Гошо МУШКАРОВ

Обществените поръчки
Мариана КАЦАРОВА

Държавното обществено осигуряване в практиката на бюджетното предприятие
Аспасия ПЕТКОВА
Български законник
БЪЛГАРСКИ ЗАКОННИК

СЕДМИЧЕН ЗАКОННИК

ГЛАВЕН СЧЕТОВОДИТЕЛ

Настолник… 2023

НАСТОЛНИК НА СЧЕТОВОДИТЕЛЯ 2023

Познатият ви справочен сборник предлага удобството да откривате бързо и лесно важната ви и нужна информация, необходими показатели и данни - както актуалните, така и за годините назад.

Изцяло обновеният интернет вариант притежава множество предимства:

ВИНАГИ АКТУАЛЕН – в електронното издание екипът ни постоянно допълва и обновява информацията, така че вие винаги сте сигурни, че ползвате коректни и надеждни данни
НАВСЯКЪДЕ ДОСТЪПЕН – както през служебния ви или домашен компютър, така и през всяко мобилно устройство, вие навсякъде ще имате достъп до изданието чрез сайта ни nastolnik.bg
БЪРЗО ТЪРСЕНЕ – независимо дали търсите по ключова дума, фраза, абревиатура или нормативен акт, търсачката за секунда ще изведе необходимата ви информация, без да се налага да преглеждате всичко
ЯСНА ПОДРЕДБА – разпределени в 5 основни раздела и множество категории, стотиците документи са прегледно подредени в ясна логическа последователност, за да откривате лесно търсеното от вас
СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ – навсякъде където е нужно, има връзки и препратки към свързани документи, за да преглеждате допълнителна информация по търсената тема

По тематика > Данъци > Въпроси, отговори и коментари > ЗДДС > 2022 г. > Приложима данъчна ставка при доставка с предмет отдаването под наем на недвижими имоти и съпътстващите го доставки на топлоенергия и природен газ
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Приложима данъчна ставка при доставка с предмет отдаването под наем на недвижими имоти и съпътстващите го доставки на топлоенергия и природен газ

Публикувано на 02.12.2022

Отговаря Мина ЯНКОВА - данъчен експерт в МФ

    Имам въпрос относно прилагането на 9% ставка по ЗДДС. На семинар беше казано, че за фирмите, които са наемодатели и префактурират топлоенергия (централно отопление) и/или природен газ на наемателите си, следва да прилагат тази намалена ставка.
Въпросът ми е дали за тези доставки не се счита, че са съпътстващи разходи, пряко свързани с основната доставка - наем, и да се прилага чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, т.е. да се счита, че доставката на природен газ и/или централно отопление се облага с 20% ДДС, както самият наем?
Досега на този принцип (с 20% ДДС) префактурираме такса битови отпадъци и имуществени застраховки освен електроенергия, топлоенергия и вода, които са направени от името на наемодателя, но за сметка на наемателя.
Прилагам клаузите от наемните договори:
“1. НАЕМОДАТЕЛЯТ заплаща за сметка на НАЕМАТЕЛЯ всички консумативни разходи, свързани с ползването на имота, а именно за електрическа енергия, вода, отопление и такса за битови отпадъци.
2. НАЕМОДАТЕЛЯТ се задължава да заплаща консумативните раходи по предходната алинея в срок, така че да не допуска финансови и/или други неблагоприятни последици за НАЕМАТЕЛЯ, настъпили в резултат на забава на плащане, като например, но не изчерпателно, преустановяване на електрическо захранване и др. под. В случай че такива последици настъпят, те се отстраняват изцяло за сметка на НАЕМОДАТЕЛЯ.
3. НАЕМОДАТЕЛЯТ предоставя на НАЕМАТЕЛЯ копия от съответните разходни документи за направените плащания и му издава съответна фактура, въз основа на която НАЕМАТЕЛЯТ възстановява на НАЕМОДАТЕЛЯ заплатените от последния консумативни разходи за имота, както са посочени в ал. 1 на този член.
4. Таксата за битови отпадъци е дължима от НАЕМАТЕЛЯ на НАЕМОДАТЕЛЯ пропорционално на периода от съответната година, през който настоящият договор е в сила между страните и имотът е предоставен на НАЕМАТЕЛЯ.”

   В запитването са поставени въпроси за изразяване на становище относно приложимата данъчна ставка при доставка с предмет отдаването под наем на недвижими имоти и съпътстващите го доставка на топлоенергия и природен газ.
Към настоящия момент приложимите данъчни ставки на ДДС в страната са стандартна, намалена и нулева. Със стандартната ставка на данъка от 20% се облагат облагаемите доставки, вносът на стоки и облагаемите вътреобщностни придобивания - чл. 66 от ЗДДС. С цел смекчаване на въздействието на високите цени на енергията върху домакинствата и предприятията, по-специално върху най-уязвимите лица, като временна мярка до 1 юли 2023 г. с § 15д, ал. 2 от ПЗР от ЗДДС е въведена намалена ставка от 9 на сто за доставката с място на изпълнение на територията на страната, внос и вътреобщностни придобивания на централно отопление и природен газ.
При до­го­во­ри­те за на­ем е раз­п­рос­т­ра­не­на прак­ти­ка­та на пре­фак­ту­ри­ра­не от на­е­мо­да­тел на на­е­ма­тел на раз­хо­ди­те за електрическа енер­гия, топ­ло­е­нер­гия, во­да и дру­ги кон­су­ма­ти­ви, ка­то в са­мия до­го­вор за на­ем из­рич­но е по­со­че­но, че те­зи раз­хо­ди са за смет­ка на на­е­ма­те­ля.
Във връзка с префактурирането на разходи между данъчно задължени лица изпълнителният директор на НАП е изразил становище с писмо изх. № 20-00-42/21.02.2014 г. В писмото е посочено, че: “Не е налице префактуриране също така в хипотезата, при която дължимото възнаграждение по доставката се състои в заплащане от страна на получателя по доставката на суми, които се дължат на трети страни от доставчика. Най-често тази хипотеза възниква при предоставянето на използването на вещи и по-точно на недвижими имоти и превозни средства. Заплащането в тези случаи от страна на лицето, използващо вещта, на дължимите от доставчика данъци, такси, застраховки и пр., свързани със собствеността върху вещта, не представляват префактуриране, а отново начин на определяне на възнаграждение по доставка, с изключение на разходите на лизингодателя и на лизингополучателя, свързани с ползването на стока при условията и в срока на договор за лизинг, посочени в чл. 26, ал. 5, т. 3 от ЗДДС. Това е така, тъй като доставчикът продължава да дължи съответните данъци и такси, поради качеството си на собственик на вещта, като предоставянето и за използване от друго лице, не води до прехвърляне на подобни задължения към получателя по доставката, използващ вещта. Или иначе казано, поемането на задължението за заплащането им е въпрос на договор между страните. Въпреки че е възможно в подобни случаи заплащането на подобни, свързани с вещта задължения, да представлява единствената дължима за използването престация, това не представлява префактуриране, а начин на определяне на възнаграждение по доставка.”
В същото писмо е посочено, че “настоящото становище разглежда случаите, при които префактурирането на разходите не е съпътствано от основна доставка между страните. За случаите, при които с такива разходи се увеличава данъчната основа на основна доставка между страните, по силата на чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС е приложимо общо становище на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите с изх. № 91-00-86 от 21.03.2007 г. на НАП относно данъчно третиране по ЗДДС на консумативни разходи за електроенергия, топлоенергия, вода и др., префактурирани от наемодател на наемател.
Видно от посочените становища, за случаите, при които префактурирането на разходите е съпътствано от основна доставка между страните, Националната агенция за приходите счита, че данъчната основа на основната доставка по отдаване под наем на недвижим имот между наемодател на наемател се увеличава с консумативни разходи за електроенергия, топлоенергия, вода и др. по силата на чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС.
Следователно, когато е сключен възмезден договор за наем на недвижим имот - сграда или част от сграда, в който е предвидено отчетените съгласно контролно-измервателните уреди разходи да се префактурират на наемателя, на основание чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС тези разходи увеличават данъчната основа на доставката на услугата по отдаване под наем на недвижимия имот. Дължимите от наемателя консумативни разходи следва да бъдат включени в издадените от наемодателя фактури за наемното правоотношение или в дебитни известия, издадени към тези фактури.
Доставката на услуга по отдаване под наем на сграда или част от сграда е с място на изпълнение там, където се намира недвижимият имот. Когато мястото на изпълнение е на територията на страната, на основание чл. 12 от ЗДДС услугата подлежи на облагане с 20 на сто ДДС. В този случай съпътстващите основната доставка разходи за консумативи следват данъчния режим на доставката на услуга и също подлежат на облагане с 20 на сто ДДС.
За начисления от наемодателя на наемателя ДДС възниква право на приспадане на данъчен кредит, при условие че наемателят използва наетия имот за извършване на облагаеми доставки.
Независимо от изложеното по-горе, въпросите за режима на облагане с данък добавената стойност на доставките с предмет отдаване под наем на недвижими имоти и съпътстващите го доставки на топлоенергия и природен газ, следва да се разгледат в контекста на приложимостта на разпоредбата на чл. 128 от ЗДДС и на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). За целта следва да се установи дали доставката трябва да се счита за една-единствена доставка или няколко отделни и независими доставки, които трябва да се разглеждат самостоятелно от гледна точка на ДДС.
Съгласно практиката на СЕС, когато една сделка се състои от съвкупност от елементи и действия, трябва да бъдат отчетени всички обстоятелства, при които протича въпросната сделка, за да се определи по-специално дали са налице две или повече различни доставки или една-единствена доставка (решения на СЕС C 41/04, точка 19, C 497/09, C 499/09, C 501/09 и C 502/09, точка 52). В това отношение съдът е постановил, че е налице една-единствена доставка, когато един от елементите трябва да се разглежда като основна доставка, а друг елемент - като съпътстваща доставка, която подлежи на същото данъчно третиране като основната доставка (СЕС по дело C 34/99, точка 45).
Характерът на основната доставка определя приложимия режим по ЗДДС. Критериите за определяне на основната доставка следва да бъдат комплексни. Най-общо, съпътстваща е тази доставка, която от гледна точка на получателя няма самостоятелно значение и същият не би сключил сделката, за да придобие самостоятелно предмета на тази доставка, а тя се явява необходимост, допълнение или повишаваща качеството добавка към другия, основен предмет на доставката. Но дори една доставка да не представлява самостоятелна цел за клиента, в случай че делът й в общата цена е съществен, то същата следва да има самостоятелно данъчно третиране и за целите на ДДС ще са налице две или повече отделни доставки.
Освен това данъчното третиране на разглежданите доставки следва да се съобрази и с относима практика на СЕС по аналогични случаи, по-конкретно с Решение на СЕС по дело C-42/14. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 14, параграф 1, член 15, параграф 1 и член 24, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата за ДДС), във връзка с доставки на електроенергия, топлоенергия и вода, както и на услуги по събиране на отпадъците, направени от специализирано трето лице в полза на наемател, който непосредствено ползва тези стоки и услуги. С поставения въпрос се иска тълкуване дали наемодателят, който е сключил договори за доставката на посочените стоки и услуги, извършва последващи доставки на тези стоки и услуги, когато начислява единствено направените за това разходи на наемателя на помещението. Следващият поставен въпрос е дали с разходите за ползваните от наемателя на помещението електроенергия, топлоенергия, вода и услуги по събиране на отпадъци се увеличава данъчната основа (наемната цена) по смисъла на член 73 от Директивата за ДДС на услугата по отдаване под наем, или въпросните доставки на стоки и услуги представляват доставки, отделни от услугата по отдаване под наем на помещението.
В т. 27 от решението съдът е постановил, че когато наемодателят сключва договора за доставка комунално-битови услуги и на услугата по събиране на отпадъците, наемодателят е този, който купува въпросните доставки за недвижимия имот, който отдава под наем и следователно той трябва да се разглежда като лице, извършващо тези доставки на наемателя.
На първия въпрос СЕС се е произнесъл, че посочените по- горе разпоредби от Директивата за ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че при отдаването под наем на недвижими имоти доставките на електроенергия, топлоенергия и вода, както и събирането на отпадъците, извършвани от трети лица в полза на наемателя, който използва пряко тези стоки и услуги, следва да се считат за извършвани от наемодателя, когато последният е сключил договорите за тези доставки и начислява на наемателя единствено направените за това разходи.
Съдът е преформулирал втория въпрос до установяване дали Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че отдаването под наем на недвижими имоти и съпътстващите го доставка на вода, електроенергия и топлоенергия и събиране на отпадъци трябва да се считат за съставляващи една-единствена доставка или няколко отделни и независими доставки, които трябва да се разглеждат самостоятелно от гледна точка на ДДС.
От съдебната практика е видно, че посочените доставки могат да съществуват независимо от отдаването под наем на недвижимия имот (вж. Решение по дело C-572/07, т. 22 и 24).
Въпреки това съдът е счел, че следва да се извърши анализ на съдържанието на договора с оглед извършване на преценка дали консумативните разходи могат да представляват съпътстващи доставки, или да бъдат неразделно свързани с отдаването под наем и да образуват една-единствена доставка с него (вж. Решение по дело C-392/11, т. 23). За тази цел е необходимо да се провери дали съгласно договора волята на наемателя и наемодателя е на първо място да получат, съответно да предложат, недвижим имот под наем и след това да получат, съответно да извършат, други доставки, дори и последните да са необходими за ползването на имота.
В тази връзка съдът е отбелязал, че ако наемателят има възможност да избира своите доставчици и/или условията за използване на въпросните стоки или услуги, доставките на тези стоки или услуги по принцип могат да се считат за отделни от отдаването под наем. По-специално, ако наемателят може да взема решения относно своето потребление на вода, електроенергия или топлоенергия, което може да се проверява чрез инсталирането на индивидуални измервателни уреди и да се фактурира в зависимост от потреблението, доставките на тези стоки или услуги по принцип могат да се считат за отделни от наема. По отношение на услугите като почистване на общите части на съсобствена сграда същите следва да се считат за отделни от отдаването под наем, ако могат да бъдат организирани индивидуално от всеки наемател или колективно от наемателите и във всички случаи в адресираните до наемателя фактури доставката на тези стоки и услуги се посочва отделно от наемната цена. В тази хипотеза самият факт, че неплащането на консумативните разходи позволява на наемодателя да прекрати договора за наем, изобщо не представлява пречка да се приеме, че доставките, с които са свързани тези разходи, представляват доставки, отделни от отдаването под наем (вж. Решение по дело C‑224/11, т. 47).
На следващо място съдът е подчертал, че ако наемателят разполага с възможността да получи тези доставки от доставчик по свой избор, само по себе си също не е решаващо, тъй като възможността елементите на една-единствена доставка при други обстоятелства да бъдат доставяни отделно, е тясно свързана с понятието за една-единствена сложна сделка (вж. Решение по дело C‑392/11, т. 26). Например отдаването под наем на офиси в завършен вид, които са готови за използване с доставка на комунално-битови услуги и някои други доставки и отдаването под наем на недвижими имоти за кратък период от време, по-специално за ваканционни или професионални цели, което се предлага заедно с тези доставки, без последните да могат да бъдат отделени.
Освен това, когато самият наемодател не разполага с възможност да избере свободно и независимо по-специално от другите наемодатели доставчиците и условията за използване на съпътстващите отдаването под наем стоки или услуги, разглежданите доставки са по принцип неделими от наема и също могат да се считат за образуващи съвкупност, а оттам и една-единствена доставка заедно с него. Такъв е случаят, когато наемодателят - собственик на част от съсобствена сграда, е длъжен да използва определените от съсобствениците доставчици и да плати припадащата му се част от общите разходи за тези доставки, която той прехвърля впоследствие на наемателя.
С оглед на гореизложеното на поставения въпрос СЕС се е произнесъл, че следва при всяко отдаване под наем да се провери дали по отношение на комунално-битовите услуги наемателят е свободен да вземе решение относно своето потребление в желаното от него количество. В това отношение наличието на индивидуални измервателни уреди и фактурирането в зависимост от потребеното количество стоки е важно указание, че доставката на комунално-битовите услуги трябва да се счита за доставка, отделна от отдаването под наем. Що се отнася до събирането на отпадъците, ако наемателят може да избира доставчика или да сключва пряко договор с него, макар и за улеснение да не прави този избор или да не използва тази възможност, а получава доставката от оператора, определен от наемодателя въз основа на сключен между последните двама договор, това обстоятелство представлява указание за съществуване на доставка, отделна от отдаването под наем. Ако в допълнение сумата, дължима за събирането на отпадъците и сумата, дължима за наем, са посочени отделно във фактурата, следва да се приеме, че наемодателят не прави една-единствена доставка, включваща отдаването под наем и посочената доставка.
Обръщам внимание, че предвид директния ефект на нормите на Директива 2006/112/ЕО лицата могат да се позоват пряко на директивата, за да защитят правата и интересите си.
Предвид факта, че СЕС има изключителното право да тълкува общностните норми по задължителен начин с оглед еднаквото и правилното им прилагане от държавите членки, както и обстоятелството, че разпоредбите на правото на ЕС имат директен ефект, като създават права и задължения и по отношение на частните правни субекти, може да се направи изводът, че данъчно задължените лица могат да позовават на тези решения на СЕС
Предвид това при решаване на аналогичен казус, разгледан в решение на СЕС по дело C-42/14, свързан с отдаването под наем и съпътстващите го доставки за наличие или отсъствие на съпътстваща доставка, следва да направи преценка на всички обстоятелства, и по-специално за съдържанието на самия договор. При положение че елементите на сделката, включително тези, които указват икономическата причина за сключването на договора, са толкова тясно свързани, че обективно образуват една-единствена неделима икономическа доставка, чието разделяне на части би било изкуствено, се счита, че е налице една основна доставка, която се съпътства от друга по смисъла на чл. 128 от ЗДДС, като съпътстващата доставка подлежи на същото данъчно третиране като основната доставка. Преценката на обстоятелствата за наличие или отсъствие на съпътстваща доставка следва да се извършва самостоятелно за всеки конкретен случай.

Годишен счетоводен семинар

25 януари 2023 г., гр. София, НДК, Зала "Люмиер"

Предлага се като:
ПЪЛЕН ВИДЕОЗАПИС | УЧАСТИЕ НА МЯСТО

   Реклама:
     

в. "Главен счетоводител"

 
  вижте пълния списък...   вижте пълния списък...   вижте пълния списък...