БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ |
Без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение
Публикувано на 02.12.2022
експерти от МТСП
В сайта на МТСП експерти отговарят на въпроса: Какво включва „трудовото възнаграждение“ съгласно чл. 272 от Кодекса на труда? Към момента към начислен ФРЗ са включени: основна заплата, възнаграждение за професионален опит, атестационна сума, възнаграждение по Колективен трудов договор, отпуски, болнични. Всички тези съставки влизат ли в „трудовото възнаграждение“ съгласно чл. 272 и какво може да се удържа от тях?
Съгласно чл. 272, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: получени аванси; надвзети суми вследствие на технически грешки; данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; запори, наложени по съответния ред; удръжки в случая по чл. 210, ал. 4 от КТ. Работодателят има възможност да потърси и имуществена отговорност от работника или служителя съобразно правилата на глава десета от Кодекса на труда за вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения. За вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон. Съгласно чл. 206, ал. 1 от КТ за вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение. Следва да се вземе под внимание, че в случаите на ограничена имуществена отговорност работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя (чл. 210, ал. 1 от КТ). Съгласно чл. 210, ал. 3 от КТ ако работникът или служителят в 1-месечен срок от връчването на заповедта оспори писмено основанието или размера на отговорността, работодателят може да предяви срещу него иск пред съда. Едва след този срок и ако работникът или служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума от трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в Гражданския процесуален кодекс (чл. 210, ал. 4 от КТ). Поради това, в описания от Вас случай считаме, че работодателят има възможност да потърси имуществена отговорност в размер до уговореното месечно трудово възнаграждение едва след като е издадена и връчена заповед за налагане на имуществена отговорност, която е влязла в сила.
Размерите на удръжките от трудовите възнаграждения са установени в чл. 446, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс. Съгласно посочените разпоредби, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:
1. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;
2. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата - една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
3. ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата - горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.
Месечното трудово възнаграждение, от което се изчислява размера на възнаграждението се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.
Елементите, от които се формира брутната работна заплата, са регламентирани в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно чл. 3 от НСОРЗ брутната работна заплата се състои от:
1. основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда;
2. допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор;
3. други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2.