ДВ. бр. 30 от 13.04.1990г.

Обнародван, ДВ, бр. 55 от 14 юли 1970 г. и бр. 56
от 17 юли 1970 г., в сила от 1 януари 1971 г.,
попр., бр. 58 от 24 юли 1970 г., изм. и доп.,
бр. 55 от 18 юли 1975 г., бр. 10 от 6 февруари
1987 г., бр. 30 от 13 април 1990 г.

Глава I
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I
Предмет и приложно поле

Предмет, приложение на гражданскоправни норми
history Чл. 1. Настоящият кодекс урежда отношенията, възникващи във връзка с търговското мореплаване като част от единната транспортна система на Народна република България.
Към отношенията по превози на товари, превози на пътници, наеми на кораби и другите гражданскоправни отношения, свързани с търговското мореплаване, неуредени с този кодекс, се прилагат правилата на гражданското законодателство на Народна република България.

Самостоятелност при договаряне
history Чл. 2. С изключение на случаите, предвидени в повелителните норми на този кодекс, страните, които участвуват в отношения, свързани с търговското мореплаване, могат сами да уреждат с договор взаимните си права и задължения.

Обхват на мореплаването
history Чл. 3. Търговското мореплаване по смисъла на този кодекс обхваща дейностите, свързани с използуването на кораби за превоз на товари, наемане на кораби, превоз на пътници и багажи, влачене на кораби и товари, извършване на морски услуги и други помощни операции, риболов, експлоатация на други морски богатства, както и други стопански дейности с използуване на морски кораби.
Разпоредбите на този кодекс се прилагат и към плаването, извършено с морски кораби по реки, езера и други водни пътища, доколкото то е свързано с плаването по море, освен ако специален закон или международно съглашение, в което участвува Народна република България, предвижда друго.

Търговски кораб
history Чл. 4. Търговски морски кораб по смисъла на този кодекс е всеки самоходен или несамоходен плавателен съд или плавателно съоръжение, предназначено за плаване по море и във води, свързани с море, и за извършване на дейностите по чл. 3.
Считат се като търговски морски кораби и плаващите съоръжения за изваждане на потънало имущество или за друга стопанска дейност по море.
Правилата относно морските кораби се прилагат спрямо корабите в строеж след пускането им на вода.

Приложение към специалните видове кораби
history Чл. 5. Разпоредбите на този кодекс относно морските търговски кораби се прилагат съответно и спрямо морските кораби, употребявани за научни, учебни, културни и спортни цели, за пилотаж, за упражняване на надзор, за противопожарни, съобщителни, митнически и санитарни цели, за разбиване на ледове, за спасяване на човешки живот и имущество по море с изключение на разпоредбите за превоз на товари и пътници и за обща авария.
Разпоредбите на този кодекс не се прилагат спрямо корабите, плаващи под военноморско знаме, освен за отношенията, възникнали при спасяване на човешки живот или на имущество по море.
Разпоредбите на този кодекс не се прилагат и към военните транспорти на товари и пътници даже ако те се извършват с морски търговски кораби.

Каботажни превози
history Чл. 6. Превозът на пътници, багажи и товари и влаченето на кораби и товари между пристанищата на Народна република България се извършва от кораби, плаващи под българско знаме.
Изключение от това правило се допуска само по силата на международно съглашение, страна по което е Народна република България, или с разрешение на Министерския съвет.

Функции на Министерството на транспорта
history Чл. 7. Министерството на транспорта упражнява ръководство и контрол върху търговското мореплаване. То изпълнява функциите на администрацията по международни съглашения, конвенции и договори във връзка с търговското мореплаване, страна по които е Народна република България.

Терени за строителство
history Чл. 8. Отреждането на земни и водни участъци и извършване на строителство по крайбрежията и във вътрешни и териториални води и в зоните на действия на средствата за навигационно осигуряване се извършва само след предварително съгласуване с Министерството на народната отбрана и Министерството на транспорта.

Раздел II
Приложим закон

Отговорност на корабопритежателя
history Чл. 9. Основанието и пределите на отговорността на корабопритежателя и на приравнените към него предприятия и лица се уреждат от закона на държавата, под чието знаме плава корабът (закон на знамето).
За вреди и загуби, причинени от непозволено увреждане от кораб в териториални и вътрешни води на Народна република България, се прилага този кодекс.
Корабопритежател по смисъла на този кодекс е лице, което експлоатира кораба от свое име независимо от това, дали е собственик на кораба или го ползува на друго законно основание.

Вещни права
history Чл. 10. Спрямо правото на собственост и другите вещни права върху морски кораби, придобиването, изменението и прехвърлянето на такива права, както и спрямо вписването в корабния регистър се прилага законът на знамето.
Формата на договора, с който се прехвърля право на собственост или се учредяват вещни права върху морски кораб, се урежда от закона на мястото, където се сключва договорът.

Привилегировани вземания
history Чл. 11. (Попр. - ДВ, бр. 58 от 1970 г.) Привилегиите за вземания, предвидени в този кодекс, се уреждат според закона на страната, където се извършва принудителното изпълнение.

Екипаж
history Чл. 12. (Попр. - ДВ, бр. 58 от 1970 г.) Правното положение на екипажа и отношенията между членовете на екипажа и корабопритежателя, както и отношенията между членовете на екипажа се уреждат от закона на знамето на кораба независимо от гражданството им и от мястото, където тези отношения са възникнали.

Събития и действия на кораба
history Чл. 13. Отношенията, произтичащи от събития или действия, станали на кораба или във връзка с него в открито море, се уреждат от закона на знамето.

Сблъсквания на кораби
history Чл. 14. Отношенията по обезщетяване на вреди, възникнали поради сблъскване на кораби във вътрешни или териториални води на Народна република България, се уреждат съгласно разпоредбите на този кодекс.
Ако сблъскването е станало в открито море или по воден път, върху който никоя държава не упражнява суверенитет, прилага се законът на страната, пред чийто съд или арбитраж се разглежда спорът за обезщетение.
Ако всички сблъскали се кораби плават под едно и също знаме, прилага се законът на знамето независимо от това, къде е станало сблъскването.

Спасяване и помощ
history Чл. 15. Отношенията по възнаграждения за спасяване, станали във вътрешни или в териториални води на Народна република България, се уреждат съгласно разпоредбите на този кодекс.
(Ал. 2 попр. - ДВ, бр. 58 от 1970 г.) Ако спасяването е станало в открито море или по воден път, върху който никоя държава не упражнява суверенитет, прилага се законът на страната, пред чийто съд или арбитраж се разглежда спорът.
Ако спасяващият кораб и спасеният кораб плават под едно и също знаме, прилага се законът на знамето независимо от това, къде е станало спасяването.
Разпределението на възнаграждението между корабопритежателя и капитана и другите членове на екипажа се урежда от закона на знамето на спасяващия кораб.

Обща авария
history Чл. 16. Спрямо задълженията за вноски, произтичащи от обща авария, се прилага законът на страната, в която се намира мястото, където след общата авария е завършено пътуването.
Ако всички засегнати от общата авария имат една и съща националност, прилага се общият им национален закон.

Потънало имущество
history Чл. 17. Отношенията във връзка с изваждането на потънало имущество във вътрешните или териториални води на Народна република България се уреждат съгласно разпоредбите на този кодекс, а в открито море - от закона на знамето на извличащия кораб.

Морски протести
history Чл. 18. Морските протести се извършват според закона на страната, пред чиито учреждения или организации се обявяват.

Превоз на товари
history Чл. 19. Спрямо договорите за превоз на товари се прилагат разпоредбите на уговорения между страните закон при условията на чл. 24 от този кодекс.
Ако няма такава уговорка, прилагат се разпоредбите на този кодекс.

Наем на кораб
history Чл. 20. Към договорите за наем на кораб се прилага законът на знамето на кораба.

Превоз на пътници
history Чл. 21. Спрямо договора за превоз на пътници и багаж се прилага отечественият закон на превозвача.

Договор за влачене
history Чл. 22. Спрямо договора за влачене по глава IХ, раздел III от този кодекс се прилага законът на знамето на влачещия кораб.

Конвенция с участие на Народна република България
history Чл. 23. Ако международен договор, по който Народна република България е страна, установява правила, различни от тези, които се съдържат в този кодекс, прилагат се правилата на международния договор.

Избор на приложимия закон от страните
history Чл. 24. Съглашенията или уговорките, сключени от български организации, предприятия или граждани за приложение на чужд закон или обичаи на търговското мореплаване, имат сила, доколкото не противоречат на повелителни разпоредби на този кодекс.
Уговорката за избор на съд или арбитраж в друга държава за разглеждане на спор не означава, че страните са се съгласили към отношенията им да се приложи и законът на тази държава.

Избор на съд или арбитраж
history Чл. 25. При спор, възникнал от отношения, свързани с търговското мореплаване, ако една от страните има седалище в друга държава или е гражданин на друга държава, може по общо съгласие на двете страни да се предвиди разглеждането му от съд или арбитраж в една от двете държави или в трета държава.
Ако няма такава уговорка, компетентен е съдът на страната, където се намира седалището на корабопритежателя.

Предели за приложението на чуждия закон
history Чл. 26. Разпоредбите на чужд закон или обичай не могат да се прилагат, ако приложението им би противоречило на основите на обществено-политическия строй на Народна република България.

Глава II
МОРСКИ КОРАБИ

Раздел I
Българска принадлежност на корабите

Българско знаме
history Чл. 27. Под знамето на Народна република България плават само български кораби.

Български кораб
history Чл. 28. Български е корабът:
1) който е собственост на държавата, на кооперативни и обществени организации и на български гражданин;
2) който принадлежи на дружество, поне половината от основния капитал на което се притежава от български организации или лица;
3) половината от който поне е собственост на лицата, посочени в точка 1;
4) (нова - ДВ, бр. 10 от 1987 г.) който е нает с уговорка за изкупуване от българска организация или от дружество, на което поне половината от основния капитал е на българска организация и е комплектован с български екипаж.

Право на експлоатация
history Чл. 29. (Отм. - ДВ, бр. 30 от 1990 г.)

Индивидуализиране на корабите
history Чл. 30. Корабите се индивидуализират от следните данни:
а) име или номер;
б) националност;
в) пристанище на вписването и
г) регистров тонаж.

Наименование на корабите
history Чл. 31. Всеки кораб трябва да бъде наименуван или номериран. Корабите с вместимост 1000 и повече бруто регистър-тона се наименуват по реда, установен за наименуване и пренаименуване на обекти от национално значение.
(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 55 от 1975 г.)

Означаване на корабите
history Чл. 32. Името или номерът на всеки български кораб трябва да бъде означено на носа на двата борда и на кърмата. Освен това на кърмата под името или номера се означава и пристанището, където е регистриран корабът.

Раздел II
Книги (регистри) за вписване на корабите

Вписване
history Чл. 33. Всеки български кораб трябва да бъде вписан в регистрите на корабите в едно българско пристанище. Регистрите се водят от Държавната инспекция за корабоплаване.
Не се нуждаят от вписване плаващите средства като лодки и други, които са принадлежност на корабите.
Корабопритежателите сами определят пристанището, в което ще се извърши вписването.

Видове книги (регистри)
history Чл. 34. Корабите с вместимост до 40 бруто регистър-тона включително се вписват в книгите за малките кораби, а корабите над 40 бруто регистър-тона се вписват в книгите за големите кораби.

Акт за националност и свидетелство за плаване
history Чл. 35. На корабите, вписани в книгите за големите кораби, се издава акт за националност, а на корабите, вписани в книгите за малките кораби - свидетелство за плаване.
Свидетелство за плаване получават и корабите, вписани в книгите за големите кораби, които се занимават с риболов в териториални води, тези, които не излизат извън районите на пристанищата, заливите, реките и езерата, както и тези, които изпълняват пристанищни или крайбрежни служби.

Временно свидетелство за плаване
history Чл. 36. На кораб, придобит в чужбина, българското дипломатическо или консулско представителство издава временно свидетелство за плаване под знамето на Народна република България. То е валидно до пристигането на кораба до българско пристанище, в което ще бъде вписан, но за срок, не по-дълъг от една година. За издаването на свидетелство българското дипломатическо или консулско представителство уведомява Министерството на транспорта.

Условия и действие на вписването
history Чл. 37. Кораб, вписан в чужд регистър, може да се впише в български регистър, след като бъде заличен от чуждия. След извършване на вписването в българския регистър всички по-рано извършени вписвания относно същия кораб в чуждестранни регистри нямат сила.
Вписването на български кораб в чужд регистър не поражда никакви правни последици, ако корабът не бъде заличен по установения ред от българския регистър.

Данни за вписване
history Чл. 38. В регистъра се вписват:
1. Пристанището, в което се извършва вписването.
2. Поредният номер и датата на вписването.
3. Видът, името или номерът на кораба.
4. Времето и мястото на построяването на кораба.
5. Наименованието и седалището на притежателя.
6. Основанието за придобиване на кораба.
7. Техническа характеристика на кораба.
8. Морски ипотеки и установяването на други ограничения в разпорежданията с кораба.
9. Датата и основанието за вписване на кораба.
Всяко изменение на вписаните в регистъра обстоятелства също подлежи на вписване.

Заявяване за вписване
history Чл. 39. Вписването и заличаването в регистъра се извършва по заявление на притежателя на кораба, в което се посочват всички необходими данни.
Нотариусът или консулът, пред който е извършено прехвърлянето на собствеността, учредяването на морска ипотека или други тежести, съобщава служебно за това на органа, който води регистъра за вписване на корабите.

Срок за заявяване
history Чл. 40. Заявлението за вписване в регистъра трябва да се направи в срок от 6 седмици от деня, в който лицата, които са длъжни да направят тези заявления, са узнали за обстоятелствата, които подлежат на вписване.
При придобиване на кораб зад граница този срок е шест седмици от деня, в който корабът за пръв път е пристигнал в българско пристанище.
Ако лицата, длъжни да направят заявления за вписване, не сторят това, органите, които водят регистрите, след извършване на разследване, правят служебно вписване.

Заличаване на вписването
history Чл. 41. Заличава се от регистъра кораб:
1. За който отпадне основанието да плава под знамето на Народна република България.
2. Потънал, изчезнал или разрушен.
3. Признат за негоден за ремонт или ремонтирането му е станало стопански неизгодно.
В случаите, посочени в точки 1 и 3, заличаването на кораба става със съгласието на кредитора, чието вещно право е вписано в регистъра.

Изчезнал кораб
history Чл. 42. Корабът се счита за изчезнал, когато не са се получили от него никакви известия през течение на един месец в Черно море или Средиземно море и три месеца в океанско плаване. Ако получаването на известие е могло да бъде забавено поради военни действия, този срок е шест месеца.

Значение на вписването спрямо трети лица
history Чл. 43. Обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра, имат сила за трети лица само след вписването им.

Публичност на регистрите
history Чл. 44. Регистрите са явни. Лицата, които имат интерес от това, могат да искат заверени извлечения от регистъра, за което заплащат такса.

Наредба за регистрите
history Чл. 45. Министърът на транспорта определя с наредба в кои пристанища и какви видове регистри се водят за вписване на корабите и начина на воденето им.

Глава III
ВЕЩНИ ПРАВА И ПРИВИЛЕГИИ

Раздел I
Прехвърляне и ипотекиране на кораби

Форма на сделката
history Чл. 46. Сделките за прехвърляне на собственост или право на оперативно управление, както и за учредяване на морска ипотека върху кораба се извършват в писмена форма с нотариално заверени подписи.
Когато и двете страни по договора са български държавни организации, нотариална заверка на подписите не е необходима.
Не се допуска законна ипотека.

Валидност на сделката
history Чл. 47. Всяко прехвърляне на собственост върху кораб може да се противопостави на трети лица само след вписването в регистъра.
Учредяването на морска ипотека върху кораба е валидно след вписването в регистъра.
Когато корабът е снабден с временно свидетелство за правото на плаване под българско знаме, всяко прехвърляне на собствеността върху кораба може да се противопостави на трети лица само след вписването в това свидетелство.

Срок за действие на вписването
history Чл. 48. Морската ипотека има сила 5 (пет) години от датата на вписването, ако не бъде подновено от кредитора.
Правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите само за една година от датата на вписването.

Обект на морската ипотека върху кораб
history Чл. 49. Морската ипотека може да се учреди само върху цял кораб.
Тя се простира и върху обезщетението по застраховката на кораба, но не обхваща товара и превозната цена.

Действие на ипотеката
history Чл. 50. Ипотекираният кораб не се предава във владение на ипотекарния кредитор.
Принудително изпълнение срещу кораби, собственост на българската държава, не се допуска. Изключение от този принцип се допуска само в полза на кредиторите, отпуснали кредит за закупуване на кораб и в чиято полза е учредена ипотека.
Принудителното изпълнение се спира при представяне на банкова гаранция.
Промяната на пристанището, където е вписан корабът, или промяната на името на ипотекирания кораб без писмено съгласие на ипотекарните кредитори не се допуска.

Валидност на ипотеката, учредена в чужбина
history Чл. 51. Ипотеката, учредена върху кораб, придобит или построен в чужбина, преди да е станал българска собственост, е валидна при условие:
а) че има договорен характер;
б) че е била вписана при учредяването й съгласно закона на знамето на кораба;
в) че се впише по реда на този кодекс едновременно с вписването на кораба в регистъра.
При спазване на горните условия ипотеката запазва реда, който е имала преди преминаването на кораба в българска собственост.

Ред на ипотеките
history Чл. 52. При две или повече ипотеки върху един и същ кораб редът на предпочтително удовлетворение се определя от датата на вписването. Ако вписването е направено в един и същи ден, меродавен е поредният номер в регистъра.

Раздел II
Привилегировани вземания

Действие
history Чл. 53. Предвидените в тази глава вземания се предпочитат пред всяка друга обща или особена привилегия върху движими вещи, установени в други закони.
Тези привилегировани вземания се предпочитат и пред морските ипотеки независимо от реда на вписването им.

Ред на привилегированите вземания
history Чл. 54. Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение от посочените в чл. 55 имущества в реда, по който са изброени, следните вземания:
а) съдебните разноски и разноските, извършени в общ интерес на кредиторите с цел да се опази подлежащият на публична продан кораб или във връзка с продажба на кораб и разпределение на получената сума;
б) вземанията за корабни и пристанищни такси и заплащанията за извършени услуги в пристанището, пилотски услуги и разноските по надзора за кораба и неговото състояние, направени след влизането на кораба в последното пристанище;
в) вземанията на работниците и служителите, произтичащи от трудовите договори, вземанията по общественото осигуряване и вземанията за инвалидност и смърт, доколкото всички посочени вземания се отнасят до кораба;
г) вземанията за възнаграждения, които се полагат за спасяване, и вноските при обща авария;
д) вземанията за обезщетение, които се полагат за щети поради сблъсквания или други произшествия по море, както и вземанията за щети, причинени на пътниците, включително и на членовете на екипажа; за обезщетение на щетите, настъпили вследствие загуби или повреди на товара или багажа;
е) вземанията, възникнали от действията на капитана по силата на неговите законни правомощия (чл. 95-98), ако тези действия са предизвикани от действителни нужди за запазването на кораба или продължаването на рейса му независимо от това, дали капитанът е едновременно корабопритежател и дали вземането принадлежи на капитана или на трето лице.

Суми за удовлетворение на привилегиите върху кораба
history Чл. 55. Вземанията, посочени в чл. 54, се удовлетворяват:
а) от стойността на кораба;
б) от навлото и таксите за превоз на пътници и багажа им за рейса, през време на който е възникнало привилегированото вземане;
в) от полагащите се на кораба вноски по обща авария, както и от обезщетенията за претърпени от кораба и невъзстановени още повреди или вследствие загубата на превозната цена;
г) от възнагражденията, които се полагат на кораба за спасяване преди завършването на рейса, като се приспаднат сумите, полагащи се на капитана и на екипажа на кораба.

Привилегировани вземания върху товара
history Чл. 56. Ползуват се с право на предпочтително удовлетворение от посочените в чл. 57 имущества в реда, по който са изброени, следните вземания, в това число пред вземанията, обезпечени със залог върху имуществата:
а) съдебните разноски и разноските, извършени в общ интерес на кредиторите, с цел да се опази подлежащият на публична продан товар или във връзка с продажбата на товара и разпределението на получената сума, мита и пристанищни такси, дължими за услуги, свързани с товара;
б) вземанията за възнаграждения, които се полагат за спасяване, и дължимите за разпределение вноски по обща авария;
в) вземанията, възникнали от действията на капитана по силата на неговите законни правомощия (чл. 95-98) за съхраняване на товара или за продължаването на рейса независимо дали капитанът е едновременно корабопритежател или не и дали вземането принадлежи на последния или на трето лице;
г) вземанията за превозна цена и други полагащи се за превоза на даден товар платежи.

Суми за удовлетворение на привилегиите върху товара
history Чл. 57. Вземанията, посочени в чл. 56, се удовлетворяват:
а) от стойността на товара, непредаден на получателя;
б) от обезщетението за повреден товар;
в) от обезщетението за обща авария, полагащо се за товара.

Съразмерност на привилегиите от еднаква степен
history Чл. 58. Вземанията, посочени в чл. 54 и 56, се удовлетворяват по реда на степенуването им, а в пределите на всяка степен - съразмерно. Вземанията, посочени в чл. 54, букви "г" и "е" и чл. 56, се удовлетворяват в пределите на тези степени по обратния ред на тяхното възникване.
Вземанията, възникнали от един и същ случай, се смятат за възникнали едновременно.

Привилегировани вземания от последното пътуване
history Чл. 59. Привилегированите вземания, посочени в чл. 54, отнасящи се до последното пътуване, се удовлетворяват преди вземанията от предишното пътуване.
Вземанията, посочени в чл. 54, буква "в", отнасящи се за няколко рейса, се удовлетворяват наравно с вземанията за последния рейс.

Времетраене на привилегията
history Чл. 60. Правото на предпочтително удовлетворение от имуществата, посочени в чл. 56, букви "б" и "г", запазва силата си, докато съответните суми не са още изплатени или не са предадени от капитана на корабопритежателя.

Прекратяване на привилегията
history Чл. 61. Правото на предпочтително удовлетворение от стойността на кораба или товара се прекратява с разпределението на сумите от продажбата.
Привилегията се прекратява и след изтичането на едногодишен срок за вземанията, посочени в чл. 54 и 58, а привилегиите за вземанията по чл. 54, буква "д" и чл. 56, буква "в" се прекратяват след изтичането на 6-месечен срок.

Изключване на застрахователните обезщетения
history Чл. 62. Вземанията, ползуващи се с право на предпочтително удовлетворение, не могат да се удовлетворяват от застрахователните обезщетения, дължими за кораба и товара, освен при пълното им погиване.

Глава IV
УСЛОВИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ НА МОРЕПЛАВАНЕТО

Раздел I
Измерване на корабите

Обсег
history Чл. 63. Измерването на кораба се заключава в определянето на неговата бруто и нето вместимост и останалите технически данни, които подлежат на вписване.

Задължително измерване
history Чл. 64. На задължително измерване подлежат:
а) българските търговски кораби;
б) чуждите търговски кораби, които за първи път идват в българско пристанище под знамето на държавата, с която Народна република България няма сключено съглашение за взаимно признаване на мерителни свидетелства, или не притежават мерителни свидетелства, издадени от класификационни организации, признати от Народна република България.

Доброволно измерване
history Чл. 65. Други кораби могат да бъдат измервани по искане на корабопритежателя или капитана.

Органи на измерването
history Чл. 66. Измерването на корабите в Народна република България се извършва от компетентните държавни контролни органи.

Контролни измервания
history Чл. 67. Кораб, който подлежи на задължително измерване, може да бъде подложен на проверка за контролно измерване.

Контролни измервания на чужд кораб
history Чл. 68. Чужд кораб, който посети българско пристанище и плава под знамето на държава, с която Народна република България е сключила съглашение за взаимно признаване на мерителните документи или е снабден с мерително свидетелство, издадено от класификационна организация, призната от Народна република България, може да бъде подложен на контролно измерване по отношение на вместимостта.

Мерително свидетелство
history Чл. 69. След измерване на кораба се издава мерително свидетелство.

Такси за измерване
history Чл. 70. За измерването на корабите се събират такси.
При контролни измервания не се събират такси, ако резултатите от контролното измерване съответствуват на данните в мерителното свидетелство.

Наредба за измерването
history Чл. 71. Министърът на транспорта определя с наредба реда за измерване на корабите.

Раздел II
Безопасност на мореплаването

Основни изисквания
history Чл. 72. Морски кораб не може да бъде пуснат в експлоатация, преди да бъде установено от съответните компетентни органи, че той е построен, стъкмен и че екипажът му отговаря по брой и квалификация на изискванията за безопасност в мореплаването.

Преглед на корабите
history Чл. 73. За установяване спазването на изискванията на безопасността на мореплаването се извършват прегледи на корабите.
Прегледите се извършват от компетентни държавни контролни органи по ред, установен от министъра на транспорта.
Министърът на транспорта може да определи организации, чиито удостоверения могат при прегледите да бъдат признати като доказателства, че корабът отговаря на съответните изисквания за техническото им състояние и безопасност.

Задържане на кораби
history Чл. 74. Контролният орган може да задържи кораб в пристанището и в продължение на 24 часа да извърши проверка на кораба, ако има основание да счита, че той не отговаря на предписаните изисквания за безопасност.
При констатиране, че корабът има недостатъци, които го правят негоден за мореплаване или за целта, за която иска да го използува корабопритежателят, контролният орган забранява експлоатацията и посочва недостатъците, които трябва да бъдат отстранени.

Документи за безопасност
history Чл. 75. След всеки преглед, обхващащ цялостното състояние на кораба, контролният орган издава съответен документ за безопасност, ако условията за това са налице.
В документа за безопасност се посочва срокът за неговата валидност.
Ако състоянието на кораба позволява, срокът за валидността на документа за безопасност може да бъде продължен най-много с пет месеца с цел да се даде възможност на кораба да стигне до пристанището, посочено за преглед. Срокът на валидността във всеки случай изтича в момента на пристигане на кораба в това пристанище.
Документът за безопасност губи своята валидност преди изтичането на срока, за който е бил издаден, ако с кораба са станали изменения, застрашаващи неговата безопасност.

Документ за безопасност, издаден от чужд контролен орган
history Чл. 76. Свидетелствата за безопасност, издадени на български кораб от контролни органи на чужди държави, с които Народна република България няма споразумение за зачитане свидетелствата за безопасност, се признават наравно с българските документи, ако прегледът на кораба е бил извършен със съгласието на българския контролен орган.

Съблюдаване правилата за безопасност
history Чл. 77. Морски кораби, кораби от речния флот и хидросамолети, докато се намират на море или във води, свързани с море и посещавани от морски кораби, са длъжни да спазват правилата за предотвратяване сблъскванията на кораби по море.

Приложение на правилата към чужди кораби
history Чл. 78. Правилата за безопасността на мореплаването, действуващи в Народна република България, се прилагат и по отношение на чуждите кораби, плаващи във вътрешни води и териториалните води на Народна република България, освен ако международно съглашение с участие на Народна република България не предвижда друго.

Определяне на контролните органи
history Чл. 79. Министърът на транспорта определя контролните органи, тяхната компетентност и реда, по който трябва да извършват прегледите, вида и формата на документите за безопасността на корабите, както и реда за разследване на морските произшествия.

Такси
history Чл. 80. За извършените прегледи и за издаване на документи за безопасност се събират такси, определени по установения ред.

Раздел III
Корабни документи

Видове
history Чл. 81. Корабите с вместимост над 40 до 500 бруто регистър-тона трябва да бъдат снабдени със следните корабни документи:
1. Акт за националност.
2. Свидетелство за годност.
3. Мерително свидетелство.
4. Списък на екипажа.
5. Корабен дневник.
6. Машинен дневник.
7. Санитарен дневник.
8. Свидетелство за плаване.
9. Свидетелство за сигурност на пътническия кораб, когато превозва повече от 12 пътници.
Корабите над 500 бруто регистър-тона освен документите по предходната алинея следва да бъдат снабдени и със следните корабни документи:
1. Свидетелство за сигурност на конструкцията на товарния кораб.
2. Свидетелство за сигурност на стъкмяването и оборудването на товарния кораб.
3. Свидетелство за изправност на радиотелефонно и радиотелеграфно съоръжение на товарния кораб.
4. Свидетелство за правоползуване на радиостанция и радиотелеграфен журнал, когато са снабдени с радиостанции.
5. Свидетелство за товарната марка (линия), когато според изискванията трябва да бъдат снабдени с този документ.
Корабите с вместимост до 40 бруто регистър-тона включително трябва да имат:
1. Позволително за плаване.
2. Свидетелство за годност.
3. Списък на екипажа.
Корабните документи трябва да се намират постоянно на кораба.

Специални кораби
history Чл. 82. Корабите, които изпълняват специална държавна служба, не са задължени да имат мерително свидетелство. Тяхната вместимост може да бъде определена по опростен начин, като за тази цел се издава и съответно удостоверение от компетентните органи.

Кораби за задгранично плаване
history Чл. 83. Корабите, извършващи задгранични плавания, трябва да имат и документите, предвидени в международните договори и конвенции, в които Народна република България е страна.

Акт за националност и позволително за плаване
history Чл. 84. Актът за националност и позволителното за плаване на корабите установяват правото на плаване под знамето на Народна република България и правото на собственост.

Издаване на акта и позволително
history Чл. 85. Актът за националност се издава от Министерството на транспорта, а позволителното за плаване - от органите на корабоплавателния надзор, където е вписан корабът.

Наредба за водене на корабните документи
history Чл. 86. Начинът за водене на корабните документи, формата, сроковете за съхраняване и други обстоятелства във връзка с тях се установяват с наредба на министъра на транспорта.

Глава V
КАПИТАН И КОРАБЕН ЕКИПАЖ

Екипаж на кораба
history Чл. 87. Екипажът на кораба се състои от капитан, другите лица от командния състав и корабната команда, вписани в екипажния списък. Екипажът на българските кораби се попълва с необходимия брой квалифицирани морски лица, притежаващи съответна правоспособност, съгласно наредба за компетентност за морските лица в Народна република България, одобрена от министъра на транспорта.

Комплектуване на екипажа
history Чл. 88. Корабният екипаж се комплектува от граждани на Народна република България.
В изключителни случаи се разрешава на капитана със съгласие на консула на Народна република България да назначава правоспособни чуждестранни граждани за попълване на корабната команда в срок до завършване на рейса.
Министърът на транспорта може да разрешава попълване на екипаж на кораб, плаващ под българско знаме, от чуждестранни граждани, както и да одобрява условията по тяхното наемане.

Административна власт на капитана
history Чл. 89. На капитана на кораба се възлага управлението на кораба, включително и корабоводенето, както и вземането на всички необходими мерки за безопасно плаване и поддържане на реда в кораба.
Всички лица, намиращи се на кораба, са задължени да се подчиняват на разпорежданията на капитана, насочени към обезпечаване безопасността и реда на кораба.
Капитанът на кораба има право да вземе необходимите мерки спрямо всяко лице, което се намира на кораба, в случай че то не изпълнява законните му разпореждания. Ако поведението на намиращите се на кораба лица застрашава безопасността на кораба или на намиращите се на него хора и имущества, или съставлява престъпление по Наказателния кодекс на Народна република България, капитанът има право да ги задържа в изолирани помещения.

Власт на капитана в случай на престъпление
history Чл. 90. Когато по време на плаване на кораба е извършено престъпление по Наказателния кодекс на Народна република България, капитанът изпълнява функциите на орган на дознанието, ръководейки се от Наказателно-процесуалния кодекс и инструкция за провеждане на дознание на морските кораби, утвърдена от главния прокурор на Народна република България и министъра на транспорта.
Капитанът има право да задържи лицето, заподозряно в извършване на престъпление, до предаването му на съответните власти в първото българско пристанище, в което пристигне корабът.
Когато на кораба бъде извършено престъпление през време на престоя на кораба в българско пристанище, капитанът е длъжен да предаде лицето, извършило престъплението, на съответните местни органи.

Правомощия на капитана по гражданското състояние и нотариални функции
history Чл. 91. При раждане, брак или смърт, настъпили на кораба, намиращ се извън пределите на Народна република България, капитанът е длъжен да направи вписване в корабния дневник и да състави акт съгласно правилата за водене на регистрите за гражданското състояние.
Капитанът предава съставените за горните случаи актове в службата по гражданското състояние при общинския народен съвет в първото българско пристанище, в което е влязъл корабът или на българския консул в чужбина.
Капитанът е длъжен да приеме за пазене саморъчни завещания от лица, намиращи се на кораба, които предава на нотариуса в първото българско пристанище, в което е влязъл корабът, или на българския консул в чужбина.
Когато корабът се намира извън пределите на страната, капитанът може да извършва заверка на подписи на лица, намиращи се на кораба, която има сила на нотариална заверка след вписване в корабния дневник.

Задължения на капитана при корабоплаването
history Чл. 92. Капитанът няма право да напуска кораба в открито море, ако изключителни обстоятелства не налагат това.
Капитанът е длъжен лично да води кораба при влизането, преминаването и излизането от пристанища, заливи, канали, проливи и реки, както и в случаите, когато възникват особени затруднения или опасности.
Капитанът е отговорен за корабоводенето и в случаите, когато ползува пилотски услуги.

Задължение на капитана по безопасността на плаването
history Чл. 93. Капитанът е длъжен преди започването на рейса и по време на рейса да полага необходимите грижи корабът да бъде в състояние на мореходност и да отговаря на изискванията по отношение на безопасността, необходимото стъкмяване, снабдяването и комплектуването с екипаж.
Капитанът е длъжен да се грижи за правилното натоварване, закрепване и разместване на товара, както и за неговото разтоварване, а по време на рейса да полага необходимите грижи за опазване на товара от повреди и погиване, като взема мерки за обезпечаване интересите на лицата, свързани с товара и навлото.

Задължение на капитана при военни действия
history Чл. 94. Когато военни действия независимо от това, дали има обявена война или блокада, застрашават отправното, крайното или предстоящото за посещения пристанище или водите, през които трябва да мине корабът, капитанът е длъжен да вземе всички необходими мерки, за да не допусне залавяне на кораба, намиращите се на него лица, товари, имущества и документи.

Представителна власт на капитана
history Чл. 95. Капитанът на кораба е представител на корабопритежателя и на собствениците на товара по отношение на сделките, предизвикани от нуждите на кораба, товара или навлото.
Капитанът като представител на корабопритежателя и на собствениците на товара може да предявява искане и отговаря по искове, които се отнасят до кораба, товара и навлото, ако на това място няма други представители на корабопритежателя или на собствениците на товара.
Ограничаването на правомощията на капитана от страна на корабопритежателя или собственика на товара има правно действие в отношенията между тези лица и капитана, а по отношение на третите лица - само ако са им били известни тези ограничения.

Правомощия на капитана в случай на неотложна парична нужда
history Чл. 96. Капитанът на кораб, който по време на рейс изпадне в неотложна нужда от парични средства за поправка на кораба, за попълване на принадлежностите му, за издръжка на екипажа и изобщо за продължаване на плаването, има право, ако няма време да изчака разпореждането на корабопритежателя:
а) да продаде излишните корабни принадлежности с изключение на специалните съоръжения;
б) да продаде излишната част от хранителните припаси;
в) да продаде част от товара или целия товар.
Капитанът е длъжен да избере такъв начин за придобиване на средства за продължаване на плаването, който е свързан с най-малко щети за корабопритежателя и за собствениците на товара.

Правомощия на капитана при недостиг на припаси
history Чл. 97. В случай, че хранителните припаси, включително и неприкосновеният запас бъдат привършени в открито море, капитанът на кораба има право, след изслушване мнението на корабния съвет, да изземе необходимото количество провизии от намиращите се в разпореждане на отделни лица или да изземе част от товара, който може да бъде използуван за храна.
Стойността на иззетите по този начин провизии или товар се заплаща от корабопритежателя или от лицата, които са получили провизии, ако те не са от състава на екипажа и ако съгласно превозния договор издръжката им на кораба не се включва в превозната цена.

Задължение за оказване на помощ
history Чл. 98. Капитанът на кораба е длъжен да оказва всякаква помощ на хора, намиращи се в опасност по море, ако това не излага кораба, екипажа или пътниците на сериозна опасност.
Корабопритежателят не отговаря за нарушаване разпоредбите на предходната алинея.

Корабен съвет
history Чл. 99. В случай на опасност за пътниците, екипажа, кораба и товара капитанът може да свика по свое усмотрение корабен съвет между членовете на екипажа.
Корабният съвет не може да ограничава правата на капитана. Решението на капитана е окончателно, макар и да противоречи на мнението на корабния съвет.

Задължение на капитана при опасност на кораба
history Чл. 100. Ако по преценка на капитана корабът е застрашен от неминуема гибел, капитанът е длъжен да вземе всички възможни мерки за спасяване на пътниците, след което разрешава на корабния екипаж да напусне кораба.
Капитанът напуска кораба последен, като взема всички възможни мерки за спасяването на корабния, машинния и радиотелеграфния дневник, картите на
рейса, документите, ценностите и касовата наличност.

Глава VI
ДОГОВОР ЗА МОРСКИ ПРЕВОЗ НА ТОВАРИ

Раздел I
Общи разпоредби; превозни документи

Основни белези
history Чл. 101. С договор за морски превоз на товари превозвачът се задължава срещу определено навло (превозна цена) да превози с кораб до определено пристанище (място) товар, който му предоставя или ще му предостави изпращачът, и да предаде този товар на получателя или упълномощено от него лице.
Превозвач може да бъде параходство или друго предприятие и лице, които притежават, наемат или пренаемат кораб.

history `Приложимост при каботажните превози
Чл. 102. Разпоредбите на тази глава се прилагат и към крайбрежните (каботажните) морски превози на товари, доколкото този кодекс или специални разпоредби не предвиждат друго.
Разпоредбите на тази глава не се прилагат спрямо превоза на пощенски пратки по море.

Доказване на договорите
history Чл. 103. Сключването и съдържанието на договорите за превоз за товари по море може да се доказва с чартъри, коносаменти и с други писмени доказателства.

Чартърни превози
history Чл. 104. Договорите по чл. 101 могат да се сключват за превоз на товари, които превозвачът ще извърши с цял кораб или с определена част от товарното му пространство или в определено корабно помещение.
В горните случаи страните уговарят дали ще се извърши превоз за едно или няколко определени пътувания.
(Ал. 3 попр. - ДВ, бр. 58 от 1970 г.) При превоз на масови товари страните могат да ползуват типови форми на чартъри при уреждане на отношенията си.

Превоз на отделни пратки
history Чл. 105. (Ал. 1 попр. - ДВ, бр. 58 от 1970 г.) Договорите по чл. 101 могат да се сключват и за отделни товарни пратки, единични или партидни, определени по бройки, размери и тежина.
Страните могат да предвидят с един договор превозването на множество последователни пратки в уговорени срокове, когато превозвачът поддържа редовна линия до местоназначението (абонаментни превози).

Съдържание на чартърите
history Чл. 106. Чартърът трябва да съдържа наименованието на страните и размера на навлото, означение на кораба и товара, мястото на натоварване и местоназначението или направлението на кораба. В чартъра могат да се включат по съгласие на страните и други условия или уговорки. Чартърът се подписва от изпращача и превозвача или техни пълномощници.

Действие на чартъра спрямо лицата
history Чл. 107. Договорът за морски превоз (по чартър) урежда отношенията между изпращача и превозвача.
Уговорките в договора (чартъра) имат действие спрямо получателите, ако коносаментите изрично ги възпроизвеждат или ако изрично препращат към документа, в който те са изложени.

Условия за издаване на коносамента
history Чл. 108. След като приеме товара на кораба, превозвачът издава на изпращача коносамент.
Ако изпращачът е натоварил на кораба товари за няколко получатели или различни товари или партиди за един и същ получател, превозвачът е длъжен да му издаде отделни коносаменти за всяка пратка или партида.
Ако преди натоварването на пратките в кораба превозвачът е издал на изпращача коносамент за приемането им за превоз, след натоварването им той е длъжен да издаде коносамент за приетите товари на кораба срещу връщане на предварително издадения коносамент.
В случаите на ал. 3 превозвачът може със съгласието на изпращача, вместо да издава нов коносамент, да направи бележка върху издадения вече коносамент, че приетите за превоз товари са натоварени на кораба, като посочи името на кораба и датата на натоварването.

Ордер за натоварване
history Чл. 109. Превозвачът издава коносамента за товара, приет на кораба, въз основа на писмен ордер за натоварване, подаден преди натоварването и подписан от изпращача или от натоварено от него лице (товарач).
Този ордер трябва да съдържа данни за вида и естеството на товарите, количеството и състоянието им, броя на пратките (колетите), марките (знаците), поставени върху тях, и потвърждение, че са изпълнени всички изисквания за износ, превоз и внос.
Изпращачът отговаря спрямо превозвача за всички последици от неправилното, невярното или непълното посочване на данните в ордера.

Съдържание на коносамента
history Чл. 110. Коносаментът трябва да съдържа:
1. Наименованието на превозвача.
2. Наименованието на изпращача.
3. Наименованието на получателя, посочване на местоназначението и определяне, дали коносаментът е на заповед, поименен или е на приносител. Ако липсва уговорка относно вида на коносамента или ако се издава на заповед, без да се посочва получател, той се счита издаден на заповед на изпращача.
4. Наименованието на кораба.
5. Наименованието на товара, броя на колетите, тежината на товара и на отделните пратки, обема и размерите.
6. Данни за външното състояние на товара и неговата опаковка.
7. Марки или знаци, необходими за установяване на идентичността на товара, дадени от изпращача в писмена форма преди започване на товаренето, ако те са надписани или по друг начин са закрепени на отделни колети на товара или неговата опаковка.
8. Уговорка за навлото и други припадащи се на превозвача вземания, както и посочване, дали те вече са напълно платени или трябва да бъдат платени в съответствие с условията, съдържащи се в чартъра или други документи.
9. Мястото на натоварването.
10. Мястото на разтоварването.
11. Броя на издадените екземпляри на коносамента.
12. Дата и място на издаването на коносамента.
13. Подпис на превозвача, капитана на кораба или друг представител на превозвача.

Забележки; отказ за вписване на данните
history Чл. 111. Превозвачът има право да впише в коносамента забележка, ако външното състояние на товара или неговата опаковка дават достатъчно основание за съмнение.
Превозвачът има право да откаже да впише в коносамента обявените му от изпращача данни относно количеството, размерите, обема и отличителните свойства на товара, ако той има сериозно основание да счита, че тези данни не съответствуват на фактическото състояние на товара в момента на товаренето или ако няма възможност да ги провери.
Превозвачът може да откаже да впише в коносамента данни относно марките или знаците на товара, ако те не са поставени на отделните колети на товара или върху тяхната опаковка по такъв начин, че да могат при нормални условия да се четат или разпознават до края на пътуването.
Ако товарът е предаден за превоз в опаковка, превозвачът може да впише в коносамента забележка, че съдържанието на колетите му е неизвестно.
Когато товарът се приема за превоз в насипно или наливно състояние и данните във връзка с него не са били проверени при натоварването, превозвачът може да отбележи тия обстоятелства в коносамента, ако не е имал възможност да направи проверка.

Предположение за датата на издаването
history Чл. 112. Ако датата на издаването не е изрично посочена в коносамента, счита се, че това е датата, в която е извършено натоварване на пратката върху кораба.
Ако броят на екземплярите не е изрично посочен в коносамента, счита се, че на изпращача е издаден само един оригинален екземпляр.

Множество екземпляри, оригинал и копия
history Чл. 113. По искане на изпращача превозвачът издава коносамента в повече от един оригинални екземпляри с еднакво съдържание и копия от коносамента.
Копие от коносамента остава на кораба заедно с товара.
При крайбрежните превози вместо коносамент превозвачът издава на изпращача товарителница.

Значение на множество екземпляри
history Чл. 114. Когато са издадени повече от един оригинален екземпляр на коносамента, изпращачът може да упражни правото си да иска разтоварване и връщане на пратките в отправното пристанище, предаване на пратките в междинно пристанище или на друг получател само ако представи всички издадени оригинални екземпляри.
Разпоредбата на предходната алинея се прилага и в случаите, когато същото право се упражнява от приобретателя на коносамента.
Ако превозвачът предаде товара на получателя, легитимиран по един от оригиналните екземпляри на коносамента, останалите оригинални екземпляри изгубват силата си.

Видове коносаменти
history Чл. 115. Коносаментът може да бъде издаден:
а) на името на определен получател (поименен коносамент);
б) на заповед на посочения получател или на изпращача (коносамент на заповед) и
в) на приносител.

Действие на коносамента спрямо лицата
history Чл. 116. Коносаментът има действие в отношенията между превозвача и легитимирания получател на товара.

Доказателствено действие на коносамента
history Чл. 117. Коносаментът представлява доказателство, че товарът, означен в него, е приет за превоз и се намира вече на кораба.
След издаването на коносамента се счита, че товарът, означен в него, съответствува по вид, количество и външно състояние на данните, които се съдържат в същия коносамент.

Действие на коносамента като ценна книга
history Чл. 118. Коносаментът легитимира получателя, посочен в него или легитимиран по него, да се разпорежда с товара, включително да го залага за обезпечаване на акредитиви, както и да иска да му бъде предаден този товар.
Предаването на коносамента има сила като предаване на товара в отношенията между легитимирания получател и лицето, на което той го е прехвърлил.
Получателят, легитимиран по коносамента, може да иска предаване на товара и в пристанище преди местоназначението при условията на чл. 114.
Запорът върху коносамента, извършен от кредитори на легитимирания получател, има действие като запор върху самия товар.

Прехвърляне на коносаментите
history Чл. 119. Поименният коносамент може да се прехвърли от получателя според правилата, установени за прехвърляне на вземания.
Коносаментът на заповед може да се прехвърли с пълно или бланково джиро. Приобретателят по бланковото джиро може да прехвърли коносамента с предаване или с ново джиро. Приобретателят на коносамент на заповед по силата на джиросване не може да упражни право на регрес срещу джиранта.
Коносаментът на приносител се прехвърля с предаване.

Директен коносамент
history Чл. 120. Превозвачът, който поеме задължение за превоз, в който ще участвуват други превозвачи по море, река, железници, с моторни коли или организации за въздушен транспорт, и ако изпращачът поиска това, издава коносамент за целия превоз на товара до крайното му предназначение (директен коносамент).
В този коносамент се посочват и пристанищата или местата за претоварване, както и другите видове превоз, които ще бъдат използувани до местоназначението. Първият превозвач се задължава да сключи или да осигури сключването на договорите с последващите.
Превозвачът, който е издал директния коносамент, отговаря солидарно със следващите превозвачи за изпълнението на задълженията по целия превоз до предаването на товара на крайния получател. Всеки от останалите превозвачи отговаря за своята част от превоза солидарно с първия превозвач.
По отношение на частите от общия превоз, които не съставляват превоз по море, се прилагат правните разпоредби за съответния вид превози.
Ако не може да се определи по коя част от общия превоз са настъпили погиване или повреди на товара, констатирани в крайното местоназначение, получателят може да иска обезщетение и от последния превозвач. Последният превозвач е длъжен да упражни и правата на предишните превозвачи при предаването на товара, които му са известни.
Превозвачът, участник в извършването на превоз с директен коносамент, ако заплати обезщетението на получателя, има право да иска от другите превозвачи възстановяване на съответните части от общата превозна цена.
Превозвач, който издава директен коносамент, може да ограничи в него своята отговорност само за пътя, през който той е извършил превоза. Това не освобождава превозвача от задължението да прояви дължимата грижа за правилното изпълнение на по-нататъшния превоз.

Писмени нареждания за предаване
history Чл. 121. Лицето, което е легитимирано да се разпорежда с товара на коносамента, може, ако това е уговорено в превозния договор, да поиска от превозвача да издаде до капитана писмени нареждания за предаване на отделни части от товара (деливъри ордерс) на посочени в тях получатели.
В писмените нареждания, които издава по силата на горното искане, превозвачът означава в коносамента вида, количеството и качеството на товарите по всяко отделно нареждане. Писмените нареждания се подписват от превозвача и от лицето, поискало издаването им.
Когато целият товар, посочен в коносамента, е разпределен по нарежданията за предаване, оригиналният коносамент или оригиналните екземпляри от коносамента се задържат от превозвача. В противен случай издаването на нарежданията за предаване на части от товара се отбелязва върху коносаментите.
Писмените нареждания за предаване на части от товара са ценни книги. Означените в тях пратки могат да се прехвърлят чрез прехвърляне на самите нареждания за предаване.

Множество коносаменти при един чартър
history Чл. 122. Изпращачът, при договора за чартърен превоз, може да натовари и изпрати, даже при едно и също пътуване, товари за различни получатели, в едно и също или в различни пристанища, предвидени в договора. За товара за всеки отделен получател се издава отделен коносамент.

Отстъпване на права по чартърни превози
history Чл. 123. Изпращачът по чартърен превоз може без съгласието на превозвача да отстъпи правата си изцяло или частично на друго лице по договор за чартърен превоз. Той обаче остава солидарно отговорен спрямо превозвача за изпълнението на договора за чартърен превоз заедно с това лице.

Предаване на отделни пратки за превоз
history Чл. 124. Ако договорът за превоз има за предмет отделни вещи или пратки, изпращачът ги предава за превоз в уговореното или обичайно време.
Ако отделните товари или пратки следва да се предават с опаковка, изпращачът трябва да ги постави в годна за морски превоз опаковка.
Натоварването и разтоварването на отделни вещи или пратки върху кораба при линейните превози, както и тяхното подреждане и закрепване се извършва от превозвача, освен ако бъде уговорено друго.
Разпоредбите относно сталийното и контрасталийното време и относно плащането на демюрейдж и диспаш не се прилагат при линейните превози, освен ако бъде уговорено друго.

Замяна на кораба
history Чл. 125. При превоз с цял кораб, част от кораб или с цяло помещение превозвачът може да извърши натоварването върху друг кораб само със съгласие на изпращача.
При превоз на отделни пратки превозвачът може при липса на изрична забрана в договора да замени определения кораб с друг равностоен кораб. Той е длъжен да подаде заместващия кораб в уговорения срок и да уведоми за това изпращача.
Ако превозвачът поддържа редовни линии до определени местоназначения, той може да натоварва приетите за превоз отделни товари или пратки с всеки от линейните си кораби, освен ако естеството на товара изисква превозът да се извърши с кораб, който има съответните съоръжения, хладилни инсталации и други.

Мореходност на кораба
history Чл. 126. Превозвачът е длъжен до началото на пътуването да приведе кораба в състояние на годност за плаване с оглед естеството на товара и предстоящото плаване, да го стъкми надлежно, да го обезпечи с екипаж и го снабди с всичко необходимо, както и да постави трюмовете, хладилните и други помещения, в които ще се товарят пратките, в изправно състояние, годно за приемането, превозването и съхраняването на тези товари. Уговорки, които противоречат на тази разпоредба, нямат сила.
Превозвачът не носи отговорност, ако докаже, че немореходното състояние на кораба е било предизвикано от недостатъци, които не са могли да бъдат открити при проявяване от него на дължимата грижа (скрити недостатъци).
Превозвачът е длъжен да предостави кораба готов за натоварване в уговореното или обичайно място и в уговореното време и да го предостави на разположение на изпращача през течение на уговорените срокове за извършване на натоварването.
При договорите за чартърен превоз превозвачът е длъжен по указание на изпращача да доведе кораба на определеното място, ако то е безопасно и достъпно за приставане на кораба и за извършване на натоварването, както и за излизане на кораба с товара.
Ако изпращачите са няколко и не са могли да се споразумеят относно указанието на мястото, на което трябва да се предостави корабът за натоварване, превозвачът предоставя кораба на обичайно приетото място.

Изпращане известие от превозвача
history Чл. 127. Превозвачът е длъжен да уведоми писмено изпращача за предоставянето на кораба в мястото за натоварване, в състояние на готовност за започване на натоварването. Ако изпращачът е възложил на друг да извърши натоварването и е съобщил това предварително на превозвача, съобщението се изпраща на товарача.
Изпращането на известие до изпращача за предоставяне на кораба за натоварване, ако не отговаря на действителността в момента на получаването, се смята за нестанало, а превозвачът дължи обезщетение за вредите, които са причинени на изпращача.

Предоставяне на по-малко товарно пространство
history Чл. 128. Ако предоставеният кораб, част от кораб или корабно помещение са с по-малка площ или пространство за натоварване от уговореното, изпращачът може да иска съразмерно намаление на навлото и обезщетение за вредите, които е претърпял от това, но не повече от навлото за ненатоварения товар, а ако несъответствието е особено значително - и да отстъпи от договора.

Предаване на пратките-опаковка и знаци
history Чл. 129. Изпращачът е длъжен да предаде товара на кораба в изправна опаковка, годна да издържи превоза и претоварването и да опази товара.
Той е длъжен да постави върху товарите марки (знаци), годни да се запазят до края на превоза.
Ако товарите са опасни или за тях се предвижда полагане на особени грижи, изпращачът трябва да означи това върху самите товари.

Документи, съпровождащи товара
history Чл. 130. Изпращачът е длъжен да предаде своевременно на превозвача документите, които се изискват от пристанищните, митническите, санитарните или други разпоредби във връзка с вида и свойствата на товара.
Той отговаря пред превозвача за вредите, които му причини поради късното връчване или връчване на недостатъчни, непълни или неверни документи за товара.
Превозвачът не е длъжен да проверява истинността и пълнотата на документите, които му предава изпращачът.

Количество за натоварване
history Чл. 131. Ако изпращачът не предаде в уговорения срок товара за превоз, превозвачът има право да получи цялото навло, освен ако е уговорено друго.
Ако изпращачът предаде за натоварване върху кораба по-малко количество товари, отколкото е предвидено по договора, това не го освобождава от задължението да плати цялото навло за кораба, за уговорената част от него или за уговореното корабно помещение, освен ако е уговорено друго.
Ако изпращачът натовари пратки в количество, по-голямо от предвиденото, превозвачът има право да свали натовареното в повече от кораба за сметка на изпращача, както и да иска от него обезщетение за претърпените вреди.
Ако превозвачът остави натоварените по-големи количества в кораба или корабните помещения, той има право да иска съответно увеличение на навлото.

Запазване на цялото навло
history Чл. 132. При единични (отделни) пратки превозвачът запазва правото си на цялото навло, ако изпращачът не ги предаде в уговорения срок за превоз изцяло или частично.

Замяна на товари при чартърните превози
history Чл. 133. При договори за превоз с цял кораб, с част от кораб или с определени корабни помещения изпращачът може да предаде други товари за превоз, различни по вид от предвидените в договора, ако това не влошава положението на превозвача, не предизвиква удължаване на времето за натоварване, не излага на опасност кораба или неговите съоръжения, както и товарите на други изпращачи.
При замяна на товари изпращачът не може да иска намаляване на навлото, макар за превозите на товарите, предавани вместо уговорените, навлото да е по-ниско.
Ако замяната води до по-високо навло, изпращачът е длъжен да заплати разликата.

Товари на други изпращачи
history Чл. 134. Ако договорът за превоз се отнася до цял кораб или до определени помещения в него, превозвачът не може да приема за превоз товари на други изпращачи в тях, макар товарите на първия изпращач да не са заели цялата уговорена площ или пространство на кораба. По искане на изпращача той е длъжен да снеме чуждите товари, преди корабът да отплава.

Отказ да се приемат товари
history Чл. 135. Превозвачът има право да откаже да приеме, а ако констатира, че са натоварени, да разтовари от кораба такива пратки, които са забранени за износ от страната, където се извършва натоварването, както и на всякакви стоки, съставляващи контрабанда.
Превозвачът има право да откаже да приеме, а ако са натоварени, да разтовари от кораба лесно възпламенителни, избухливи и други опасни товари, ако те са били посочени в декларацията на изпращача под неправилно или непълно наименование.
Горните разпоредби се прилагат и за всякакви видове товари, натоварени върху кораба без знание на превозвача.
В горните случаи разноските за разтоварване, обезщетението за закъснение и рискът остават за сметка на изпращача. Освен това изпращачът носи и отговорност по чл. 182.

Съдействие на превозвача при натоварването
history Чл. 136. Натоварването в кораба се извършва по товарен план, изготвен от превозвача.
Ако договорът не предвижда друго, изпращачът трябва за своя сметка да предостави товара по протежение на борда на кораба с оглед правилното му натоварване.
Превозвачът е длъжен да положи дължимата грижа и да даде съдействие на изпращача или товарача с цел да се постигне правилно подреждане и прикрепване на товарите, необходимото им отделяне един от друг, като предостави и съответните подложки, прегради и др.
Сепарационните материали и материалите за укрепване се предоставят от страната, определена в договора.

Площи и помещения, изключени от натоварване
history Чл. 137. При превози с цял кораб или част от кораб изпращачът не може да поставя товарите в каютите, помещенията на корабния екипаж и за съхранение на корабните припаси, корабните съоръжения и горивото.
Капитанът не може да нареди пратките да се товарят от изпращача на палубата на кораба, освен ако изпращачът (товарачът) даде писмено съгласие за това. Изключение се допуска за видовете товари, които действуващите правила разрешават да се поставят на палубата. Ако за превоза на товари върху палубата се издава коносамент, това съгласие се отбелязва върху него.

Превоз в пломбирани помещения
history Чл. 138. По взаимно съгласие на изпращача и превозвача товарите могат да се поставят и превозват в помещения, пломбирани от изпращача.
Министерството на транспорта може да утвърждава списък на товарите, които се превозват в пломбирани помещения, както и реда за поставяне и снемане на пломбите.

Щурмански разписки
history Чл. 139. Изпращачът може да иска от превозвача да му издава съобразно с хода на товаренето разписки (щурмански разписки) за приетите на кораба партиди от товара. В тях се означават видът, количеството и външното състояние на товара, опаковката и знаците. Тези разписки се връщат на превозвача при издаване на коносамента.

Срок за натоварване (сталийно време)
history Чл. 140. Срокът, през течение на който трябва да се извърши натоварването на цялото количество върху кораба (сталийното време), се определя от договора.
Ако договорът не съдържа изрична уговорка, натоварването се извършва в сроковете, установени от обичая в пристанището.
Ако не е уговорено или установено друго, срокът за натоварването започва да тече от деня, който следва изпращането на известието за готовност на кораба за товарене, като при изчисляването му се вземат предвид работните дни и часове на съответното пристанище.
Времето, през което товаренето не започва или прекъсва поради причини, за които превозвачът отговаря, или поради непреодолима сила или атмосферни условия, застрашаващи товара или правилността или безопасността на товаренето, се приспада от срока за натоварването.

Предсрочно тръгване на кораба
history Чл. 141. При превоз с цял кораб изпращачът може да нареди на превозвача корабът да отплава дори преди да е изтекъл срокът за натоварване и целият товар да не е бил натоварен на кораба. Превозвачът запазва правото си върху цялото навло.

Допълнителен срок за натоварване
history Чл. 142. Страните могат да предвидят допълнителен срок за натоварване след изтичане на първоначалния (контрасталийно време), като уговарят и размера на плащането поради закъснение на натоварването (демюрейдж).
За предсрочно натоварване може да се уговори съответно възнаграждение (диспаш) в полза на изпращача.
Ако страните не са определили изрично продължителността на допълнителния срок, размера на плащанията поради закъснение след сталийното време или на възнаграждението за предсрочно натоварване, прилагат се разпоредбите или обичаите, действуващи в пристанището на натоварването.
Ако такива разпоредби или обичаи липсват, размерът на плащането поради закъснение се определя според разходите за издръжка на кораба и екипажа през цялото време на закъснението, а размерът на възнаграждението за предсрочно натоварване възлиза на половината от съответното плащане поради закъснение.

Натоварване след изтичане на допълнителния срок
history Чл. 143. Когато договорът е за превоз с част от кораб или с определено корабно помещение, превозвачът може да откаже приемането на товара, непредаден в срока за натоварване в уговорения допълнителен срок, и да отплава. В този случай превозвачът има право да иска заплащане на цялото навло.
Когато обаче договорът е за превоз с цял кораб, превозвачът няма право да откаже да приеме товари, предоставени за натоварване, преди изтичане на сталийното време или контрасталийното време, когато договорът съдържа такава клауза, макар поставянето на тия товари върху кораба да го задържи и след установения срок. В такъв случай обаче изпращачът е длъжен да обезщети и вредите, които превозвачът е претърпял поради забавянето на кораба извън контрасталийното време.

Раздел II
Изпълнение на договора - превозване и предаване на товара

Грижи за съхраняване на товара
history Чл. 144. Превозвачът е длъжен да се грижи за опазване на товара от приемането до предаването му на получателя, както и за интересите на всички лица по отношение на товара.
За храненето и поенето на превозвани животни се грижи изпращачът или натоварен от него придружител, ако не бъде изрично уговорено друго.
Ако приетите за превоз товари с оглед на естеството им се нуждаят от особени грижи или особен надзор, включително и от специална температура, и това е посочено в договора и е означено върху единиците товар, превозвачът трябва да положи и тези специални грижи. В тези случаи превозвачът има право на добавка към навлото.

Срок и маршрут
history Чл. 145. Превозвачът трябва да извърши превоза в уговорените срокове, а при липса на уговорка - в обичайно приетите срокове.
Отклонението от определения маршрут поради оказване на помощ и спасяване на човешки живот, кораби и товари по море или по друга уважителна причина не се счита за нарушение на договора за превоз. Превозвачът не отговаря за произлезлите от това щети.

Отстраняване на опасни и забранени товари по време на превоз
history Чл. 146. Превозвачът може, без да заплаща обезщетение за товара и без да се лишава от навлото, да разтовари лесно възпламенителни, избухливи и други опасни товари, които са били натоварени на кораба под неправилно или невярно наименование, и той не е могъл да установи при натоварването опасния им характер с преглед на външното им състояние. Разноските по разтоварването и причинените щети са за сметка на изпращача.
Превозвачът може да снеме такива товари и в случаите, когато товарите са поставени в корабните помещения с посочване на действителните им свойства, ако през време на превоза станат опасни за хората или за другите товари. Той има право на навло съразмерно с фактически изминатото разстояние.
В случаите на предходната алинея превозвачът отговаря за щетите, настъпили във връзка с превозването на опасни товари, само според правилата за обща авария.
Превозвачът може да разтовари от кораба във всяко пристанище забранен за превоз товар, в това число и товар, чийто внос в страната на местоназначението е забранен. Той запазва правото си върху цялото навло.

Пречки за влизане в пристанището
history Чл. 147. Ако поради непреодолима сила, включително и забрана от държавни органи или поради други причини, за които превозвачът не отговаря, корабът не може да влезе в пристанището на местоназначението, превозвачът е длъжен незабавно да уведоми за това изпращача или лицето, което има право да се разпорежда с товара, ако то му е известно.
Ако в течение на разумен срок не се получи нареждане от изпращача или от лицето, имащо право на разпореждане, как да се постъпи с товара,
превозвачът има право да го разтовари в едно от близките пристанища или ако прецени, че това е по-изгодно за изпращача, да върне кораба в началното пристанище.
Ако договорът е за превоз с част от кораб или с определено корабно помещение, превозвачът е длъжен да извърши разтоварването в друго помещение съобразно с нареждането на изпращача. Ако такова нареждане не се получи в разумен срок след изпращане на съобщението от превозвача или ако полученото нареждане по преценка на превозвача, извършено с грижа на добър стопанин, не може да се изпълни без вреда за товарите на другите изпращачи, превозвачът може да разтовари и неговия товар в едно от предвидените за посещение най-близко пристанище, като му изпрати съобщение за това.
Изпращачът или лицето, имащо право да се разпорежда с товара, е длъжно да възстанови на превозвача разходите от изчакването на неговото нареждане и допълнителните разходи за товарите, както и да заплати навлото съразмерно с фактически изминатото разстояние.

Легитимиран получател
history Чл. 148. Превозвачът е длъжен да предаде товара в пристанището на местоназначението на легитимирания получател по коносамента.
Ако са издадени писмени нареждания за предаване на товара, превозвачът е длъжен да предаде на легитимирания притежател по всяко отделно писмено нареждане означената в него част от товара.
Ако за товара са издадени няколко оригинални екземпляра от коносамента, превозвачът изпълнява задължението си, като го предаде на легитимирания получател по кой да е оригинален екземпляр. От този момент всички останали екземпляри губят силата си.
Ако не е издаден коносамент, товарът се предава на лицето, посочено в договора или в допълнително нареждане от изпращача.

Известие за готовност на кораба за разтоварване
history Чл. 149. При чартърните превози превозвачът е длъжен да уведоми получателя, ако му е известен, или посоченото в договора лице за готовността на кораба за разтоварване.
Ако получателят не е известен на превозвача или няма посочено в договора друго лице, известието (нотисът) се оповестява по обичайния за местоназначението начин.

Преглед от вещи лица преди предаването
history Чл. 150. Както превозвачът, така и получателят имат право да искат да се извърши проверка от вещи лица на състоянието, количеството и бройките на товара. Ако не се постигне съгласие с другата страна за определяне на вещите лица, те се определят от компетентните органи в местоназначението. Вещите лица уведомяват превозвача и получателя за времето, когато ще извършат проверката.
Разноските за проверката се заплащат от страната, която е направила искането, а се понасят от неизправната страна.

Ненамиране на получателя
history Чл. 151. Ако корабът е поставен в положение да извърши разтоварването, а получателят не може да бъде намерен въпреки съобщението, отправено по реда на чл. 149, превозвачът може да снеме товарите от кораба или да възложи разтоварването на предприятие, изпълняващо такава дейност, като ги предаде на съхранение. В тия случаи превозвачът отправя съобщение до изпращача и наново до получателя, ако не е уговорено друго.

Закъснение на получателя
history Чл. 152. (Ал. 1 попр. - ДВ, бр. 58 от 1970 г.) Ако получателят е изявил готовност да приеме товара, но закъснее да извърши приемането му от кораба, превозвачът има право да предаде товара на съхранение за сметка и риск на получателя, като го уведоми за това.
Ако поради закъснението на получателя или поради предаването на товара на съхранение времето за разтоварване изтече, превозвачът има право да иска заплащане на надлежните суми поради закъснението, както и обезщетение за вредите, които е претърпял в повече.

Неприемане на товар от получателя
history Чл. 153. Ако получателят откаже да приеме товара или не се яви да го приеме в установения срок, превозвачът може да го предаде на съхранение за сметка и риск на изпращача, освен ако не е уговорено друго.
В тия случаи превозвачът може да иска от изпращача да му заплати неплатеното навло или дължимата част от него и другите вземания, възникнали във връзка с превоза.
Изпращачът може да получи отказаните или неприети от получателя товари, като заплати и разноските по съхранението им или да се разпореди с тях, както намери за добре.

Разноски по разтоварването
history Чл. 154. Ако договорът или разпоредби и обичаи, действуващи в пристанището, не предвиждат друго, разноските по снемането на товара от кораба върху кея или мястото по протежение на борда са за сметка на превозвача, а всички други разходи за вдигане на товара и за предаването му на получателя или на съхранение са за сметка на получателя.

Срокове за разтоварване; последици от неспазването им
history Чл. 155. Срокът за извършване на разтоварването или чартърните превози започва да тече след изпращането на нотиса до получателя по реда на чл. 149.
Продължителността на срока за разтоварване и на допълнителния срок за разтоварване, изчисляването на тези срокове, размерите на плащанията поради закъснение (демюрейдж) и на възнаграждението за предсрочно разтоварване се определят според съответните разпоредби на този кодекс за натоварване.

history Действие на получаването
Чл. 156. Ако получателят не уведоми писмено превозвача за липси (частично погиване или загубване) или за повреди в товара, докато завърши предаването (получаването), счита се до доказване на противното, че той е получил товара в съответствие с коносамента (или с писмените нареждания за предаване на части от товара), а ако превозът се извършва без коносамент - в съответствие с договора.
Ако частичната липса или повредите не могат да се открият при обикновения начин за предаване и получаване на товара, получателят трябва да изпрати писмено уведомление за това до превозвача най-късно до изтичане на три дни от завършването на приемането.
Ако при приемането на товара състоянието и количеството му са били установени съвместно с превозвача, получателят запазва правото си да иска обезщетение за частични липси и повреди и когато не отправи писмените уведомления по предходните алинеи.
Уговорките в коносамента - а ако такъв няма - в превозния договор, които ограничават или затрудняват упражняването на правата на получателя, предвидени в този член, нямат сила.

Плащания при получаването
history Чл. 157. Получателят е длъжен да заплати при приемането на товара неплатеното навло или неплатената част от него, плащанията поради закъснение при натоварването, разтоварването и приемането (демюрейдж), както и разходите, извършени от превозвача за сметка на товара, а в случай на обща авария - и вноската, която му се припада.
Ако превозвачът даде съгласие за това, получателят, вместо да плати сумите по ал. 1, може да предостави надлежна гаранция.

Последици от неплащането
history Чл. 158. Превозвачът може да задържи товарите до заплащане на сумите по чл. 157 или до предоставяне на съответна гаранция.

Предаване на хранение
history Чл. 159. Ако получателят откаже да заплати или изпадне в закъснение да заплати на превозвача сумите по чл. 157, превозвачът може да предаде товара на хранение за сметка и риск на получателя.
Ако корабът се забави поради предаването на товара на хранение, превозвачът може да търси за времето на това забавяне и сумите, предвидени за закъснение на разтоварването.
Превозвачът уведомява незабавно изпращача за предаването на товара на хранение.
Ако превозът се извършва с цял кораб, превозвачът уведомява изпращача за неплащането на дължимите суми от получателя и за неприемането на товара. В такъв случай той разтоварва кораба и предава товара на хранение само ако до разтоварването не се получи друго нареждане от изпращача.
Ако до изтичане на един месец от деня, в който корабът е пристигнал в местоназначението, предаденият на хранение товар не бъде потърсен от получателя и той не заплати дължимите суми по чл. 157, превозвачът има право да го продаде.
Превозвачът може да продаде такъв товар и преди изтичане на месечния срок по предходната алинея, ако подлежи на бързо разваляне или хранението му изисква разходи, размерът на които ще надхвърли стойността на товара.
Министерството на транспорта и Министерството на правосъдието могат съвместно да установят за българските пристанища правила относно сроковете и реда за хранението на товари до приемането и заплащането им от получателя, както и реда за продажба на такива товари.

Право на предпочитане
history Чл. 160. Превозвачът има право на предпочитане върху стойността на товарите, продадени по реда на чл. 159, за вземания на навло или част от него и за другите си вземания във връзка с товара или породени от закъснения при натоварването и разтоварването.
Горната разпоредба се прилага и за вземанията на предшествуващите превозвачи по превоза на същия товар.
Превозвач, който предаде товара на получателя, без да получи от него плащане на сумите, може да ги търси от него по общия ред.

Раздел III
Изменение и прекратяване на договора

Връщане на товара преди отплаването
history Чл. 161. Изпращачът може да нареди писмено на превозвача в мястото на натоварването, преди корабът да е отплавал, да му предаде обратно целия товар или част от него. Ако има издаден коносамент, изпращачът може да упражни това право, ако върне на превозвача всички екземпляри от коносамента.
Разноските по разтоварването и обратното предаване, както и последиците от закъснението на кораба да отплава са за сметка на изпращача.
Превозвачът, доколкото договорът не предвижда друго, запазва правото си върху навлото в следните размери:
а) половината от пълното навло, ако нареждането на изпращача е извършено преди започването на сталийното време в мястото на натоварването независимо от това, дали корабът е пристигнал в него;
б) пълното навло, ако нареждането на изпращача е извършено след срока по буква "а" и договорът за превоз е сключен за едно пътуване, а ако това стане след изтичане на сталийното време - още и демюрейдж;
в) пълното навло за първото пътуване заедно с половината от навлото за останалите пътувания, ако договорът е сключен за няколко пътувания.

Нареждания на изпращача след отплаването
history Чл. 162. Изпращачът може да нареди писмено на превозвача и след отплаването на кораба да снеме и предаде товара или част от товара в предвидено междинно пристанище по пътя към местоназначението или в пристанище, където корабът е влязъл по силата на възникнала необходимост, или на друг получател в местоназначението. Ако е издаден коносамент, превозвачът е длъжен да изпълни това нареждане при условие, че изпращачът му върне всички екземпляри от коносамента или с негово съгласие му предоставя надлежна гаранция.
Превозвачът, доколкото договорът не предвижда друго, запазва правото си върху първоначално уговореното навло. Всички допълнителни разходи, възникнали във връзка с изпълнението на нарежданията по ал. 1, са за сметка на изпращача.
Превозвачът не е длъжен да изпълни нареждането на изпращача, ако то налага изменение на маршрута, което значително би забавило превоза на товари на други изпращачи при същото или при следващото пътуване или застрашава сигурността на кораба.

Нареждания на получателя
history Чл. 163. Получателят може да нареди на превозвача да снеме и му предаде товара или част от товара в предвидено междинно пристанище по пътя към местоназначението, както и да го предаде в междинно пристанище или в местоназначението на друг получател, ако върне на превозвача всички екземпляри от коносамента или при съгласие на превозвача за това му представи надлежна гаранция.
В случаите на ал. 3 на чл. 162 превозвачът може да откаже да изпълни нареждането на получателя.
Ако превозът се извършва без коносамент, получателят може да нареди на превозвача да предаде товара на друг получател само след като получи известието за готовност за разтоварване.
В случаите на предходните алинеи превозвачът запазва вземането си за първоначално уговореното навло и за допълнителните разходи.

Отстъпване на превозвача
history Чл. 164. Ако стойността на предадения за превоз товар не покрива навлото и другите вземания на превозвача във връзка с товара, а изпращачът не заплати цялото навло предварително или не представи надлежна гаранция преди отплаването на кораба, превозвачът може до започването на превоза да отстъпи от договора.
Ако отстъпи от договора, той има право да иска половината от уговореното навло, вземанията поради закъснение, ако такива са възникнали, и другите вземания във връзка с товара. Снемането на товара от кораба се извършва за сметка на изпращача.

Отстъпване на изпращача при непредставяне на кораба
history Чл. 165. Изпращачът може да отстъпи от договора за превоз с цял кораб, част от кораб или корабно помещение, ако превозвачът не представи кораба в пристанището на товаренето до изтичане на уговорения срок или е допуснал закъснение да приеме товара на кораба или да го отправи натоварен на път.
В горните случаи изпращачът има право да търси обезщетение от превозвача до размера на навлото, освен ако е уговорено друго.
Разпоредбата на алинея първа не се прилага, ако корабът пристигне в пристанището навреме, но не може да пристане на уговореното или определено от изпращача място поради задръстване на пристанищата или поради други причини, за което превозвачът няма вина.

Отстъпване на изпращача при други превози
history Чл. 166. Ако договорът е за превоз с част от кораб, корабно помещение или отделни пратки, изпращачът може да отстъпи от договора преди отплаването на кораба, като заплати на превозвача цялото навло, сумите поради забавяне, ако такова е настъпило, и разноските по разтоварването.
Изпращачът не може да упражни правото на предходната алинея, ако разтоварването на приетия върху кораба товар би причинило значително закъснение за отплаването на кораба.

Отстъпване през време на превоза
history Чл. 167. Всяка от страните по договора може да отстъпи от него след започване на пътуването, ако възникнат обстоятелства, които препятствуват трайно или за непредвидено време продължаването на превоза и по-специално в случаите на:
1. Война, която може да постави кораба или товара в опасност от пленяване.
2. Блокада на местоназначението.
3. Задържане на кораба по нареждане на властите поради причини, които не зависят от изпращача или превозвача.
4. Изземване на кораба за държавни нужди.
5. Забрана на вноса в местоназначението, ако той се отнася до товари, към които спада и превозваният товар.
В горните случаи навлото се заплаща според действително изминатото разстояние.
Задържането на кораба поради обстоятелства, за които никоя от страните няма вина, както и забраняването на износа или на вноса не дават основание да се отстъпи от договора без заплащане на обезщетение, ако това забавяне има краткотраен характер или забавянето е прекъснато преди изявлението за отстъпване на договора.
Разноските по разтоварването са за сметка на изпращача.

Отстъпване преди отплаване
history Чл. 168. Всяка от страните по превозния договор може да отстъпи от него, без да заплаща обезщетение на другата, ако преди да отплава корабът, възникне някое от основанията, предвидени в чл. 167.
Ако задържането на кораба или забраната на износа (вноса) имат краткотраен характер или са отпаднали преди писменото изявление за отстъпване от договора, последният не може да бъде прекратен поради отстъпване на някоя от страните.
Когато договорът се прекратява поради отстъпване на някоя от страните по реда на ал. 1, разноските по разтоварването са за сметка на изпращача.

Прекратяване на договора по право
history Чл. 169. Договорът за превоз се прекратява по право (без изявление на някоя от страните за отстъпване), ако преди корабът да отплава от мястото на натоварването и без някоя от страните да е виновна за това:
1. Корабът погине или бъде обявен като негоден за по-нататъшно пътуване.
2. Корабът бъде взет като плячка или конфискуван.
3. Индивидуално определеният товар погине.
4. Товарът, определен по родови белези, погине, след като е поставен на кораба или е приет за натоварване и е поставен по протежение на кораба. Изпращачът може да запази договора в сила, ако вместо погиналия товар, определен по родови признаци, отправи до превозвача незабавно изявление, че е готов да предаде друг товар от този род за превоз преди изтичането на започналото сталийно време.
Превозният договор се прекратява по право в горните случаи и тогава, когато някой от тях настъпи през време на пътуването. Превозвачът обаче запазва правото си на част от навлото съразмерно на изминатото фактически разстояние, като се изхожда от количеството на спасения и предаден товар, доколкото в договора не е уговорено друго.

Раздел IV
Отговорност на превозвача

Отговорност според правилата на морските превози
history Чл. 170. Превозвачът отговаря за вредите в случаите на частична или пълна липса и поради повреждане на товарите от момента, в който ги приема за превоз, до момента на предаването им на получателя.
Счита се до доказване на противното, че погиването, липсите или повреждането на товарите, настъпили, след като те са били приети за превоз, е причинено виновно от превозвача.

Отговорност за товари в пломбирани помещения или изправна опаковка
history Чл. 171. Превозвачът не отговаря за пълна или частична липса и повреждане на товари, ако последните са били поставени и са пристигнали на местоназначението в изправни помещения, с непокътнати пломби, поставени от изпращача.
Превозвачът не отговаря за пълна или частична липса и повреждане на товари, разтоварени от кораби в цели и изправни опаковки, включително каси, пломбирани контейнери и др., без следи от отваряне през време на превоза.
Получателят може да търси обезщетение от превозвача и в горните случаи, ако докаже, че липсата или повреждането е настъпило по вина на превозвача.

Вреди при невярно декларирани товари
history Чл. 172. Превозвачът не отговаря за липса или повреждане на товара, ако те са свързани с неверни данни, дадени от изпращача или товарача относно естеството на товарните пратки, изправността на амбалажа или стойността на товара или за количеството на отделните единици товар.

Вреди поради навигационна и търговска небрежност
history Чл. 173. Превозвачът не отговаря за вреди и загуби, ако докаже, че пълната или частична липса или повреждането на товара е настъпило поради действие или бездействие на капитана, другите членове на екипажа, на пилота или на други лица, наети от превозвача при воденето или управлението на кораба (навигационна небрежност).
За пълна или частична липса или за повреждане на товара, дължащи се на действия или бездействия на горните лица при приемането, натоварването, опазването, разтоварването или предаването на товара (търговска небрежност), превозвачът отговаря според разпоредбите на този кодекс.

Основания за освобождаване от отговорност
history Чл. 174. Превозвачът се освобождава от отговорност за вреди и загуби, ако докаже, че пълната или частична липса или повредата на товара са настъпили поради:
1. Непреодолима сила.
2. Опасност и случайни събития по море и в други плавателни води.
3. Пожар, възникнал не по негова вина.
4. Нареждания и други действия на органите на държавна власт, включително задържане на кораба, налагане на запор, установяване на карантина.
5. Военни действия, включително и при необявена война, поради бунтове, обществени вълнения и др.
6. Стачки, локаути и други обстоятелства, довели до пълно или частично спиране или до ограничаване на работата.
7. Спасяване или опит за спасяване на човешки живот, кораби или товари по море.
8. Действие или бездействие на изпращача или получателя или на лицата, за които те отговарят.
9. Скрити недостатъци на товара, присъщи негови свойства, включително и фирите.
10. Недостатъчност на опаковката.
11. Недостатъчност, неточност или неясност на знаците (марките) върху товара.
12. Скрити недостатъци в кораба или неговите съоръжения, ако превозвачът не е бил в състояние да ги открие, макар да е положил дължимата грижа при подготовката на кораб, предназначен за извършване на превози.
Превозвачът не отговаря за пълна или частична липса и за повреждане и когато те се дължат на други причини, за настъпването на които той или лицата, за които отговаря, нямат вина.
Превозвачът не отговаря за липси и повреди на товарите, поставени на палубата, ако те настъпят във връзка с този начин на превозване.

history Погиване и повреда на опасни и забранени товари

history Чл. 175. Превозвачът не отговаря за пълна или частична липса и повреда на опасни товари и тогава, когато изпращачът при предаването на превоз или при натоварване на кораба по небрежност неточно или непълно е посочил техните свойства.
Превозвачът не отговаря за липса и повреда при предаването на товари, забранени за превоз или чийто превоз се извършва само със специално разрешение от компетентните органи.

Задържане и връщане на навло
history Чл. 176. Превозвачът има право да задържи цялото навло, както и да иска неизплатената част от него, ако товарът е погинал или повреден по причини, за които той не отговаря.
Ако товарът е погинал поради корабокрушение или ако е иззет принудително, без вина на изпращача или превозвача, навлото, доколкото е платено, подлежи на връщане, ако не е уговорено друго. Ако след корабокрушението се окаже, че товарът е спасен или принудително иззетият товар бъде освободен, превозвачът има право на такава част от навлото, която съответствува на фактически изминатото разстояние.

Размер на обезщетението при погиване
history Чл. 177. Превозвачът е длъжен да заплати обезщетение за погинал (изгубен) товар в размер на неговата цена, но не повече от 280 лева за всяка единица товар.
Като единица товар се счита отделният колет в опаковка, съд, сандък и др., а за товари, поставени в кораба в насипно или наливно състояние, при навло, определено според тежината - всеки тон, а ако навлото е определено по обем - всеки кубически метър.
С международен договор, страна по който е Народна република България, може да се установи друг размер на обезщетението по ал. 2 (за единица товар).
Спрямо чуждестранен кредитор, чиято държава е установила по-нисък размер за отговорността на превозвача от тоя по ал. 1 и 2, превозвачът отговаря за обезщетения в рамките на този по-нисък размер.

Размер на обезщетението при обявена стойност
history Чл. 178. Ако товарът е бил приет за превоз с изрично обявена стойност, размерът на обезщетението се определя въз основа на нея. Ако превозът се извършва с коносамент, горното правило се прилага само ако уговорката за обявената стойност е вписана в коносамента.
Обезщетението за погинал товар се намалява под размера на обявената стойност, ако превозвачът докаже, че действителната му стойност е по-ниска.

Място за определяне на цената
history Чл. 179. Цената на товара се определя според цената в местоназначението по времето, когато корабът е пристигнал или е трябвало да пристигне.
Ако се окаже невъзможно да се определи цената на товара по реда на ал. 1, меродавна е цената в местоотправянето към деня, в който товарът е приет за превоз. Към тази цена се добавят разноските за превоза.
От размера на обезщетението, изчислено по горния ред, се приспадат сумите, които получателят е спестил от навлото, от мито и поради неизвършване на други разходи в негова тежест.

Обезщетение при повреда на товари
history Чл. 180. Обезщетението за повреда на товарите се определя в размер на разликата между цената на тия товари в запазено състояние, изчислена според чл. 177-179, и цената им в повредено състояние.
В случаите, предвидени от ал. 1 и 3 на чл. 177, размерът на обезщетението за повреда на товара не може да надхвърли цената, определена според техните разпоредби.

Уговорки относно отговорността на превозвача
history Чл. 181. Уговорките в превозния договор и в коносаментите, с които се установяват други основания, изключващи отговорността на превозвача, вън от предвидените в този кодекс, или ограничават нейния размер, или предвиждат по-тежки изисквания за нейното осъществяване, са нищожни.
Горното правило не засяга уговорки, които уреждат по друг начин отговорността на превозвача за вреди и загуби поради погиване или повреда на товара, настъпили преди натоварването му или след разтоварването му от кораба, при превозите на живи животни и превозите на товари, поставени на палубата съобразно договора.

Обезщетения, дължими от изпращача
history Чл. 182. Изпращачът дължи обезщетение за вредите и загубите, които е причинил на превозвача, като е натоварил на кораба пратки и невярно е посочил вида и свойствата им или е извършил натоварването без знанието на превозвача.
Горното правило се прилага и в случаите, когато невярно декларираният товар е лесно възпламенителен, избухлив или изобщо е опасен поради неговите свойства. В случаите, предвидени в предходната алинея, изпращачът отговаря за вреди и загуби и спрямо получателите или изпращачите на други товари, както и спрямо членовете на екипажа и пътниците.
Ако опасните товари са приети на кораба със знание и съгласие на превозвача и от това последва вреда на товарите, изпратени от други изпращачи за други получатели, обезщетението към последните се дължи от превозвача.

Приложение на правилата за превоза при влаченето на плотове
history Чл. 183. Правилата относно превоза на товари се прилагат съответно и спрямо договорите за влачене на дървени материали в плотове.
В тия случаи данните относно товара се вписват в коносамента според декларацията на изпращача, без да се проверяват от превозвача.
Изпращачът предоставя плотовете на уговореното място в състояние, което обезпечава запазването им през време на превоза.
Правилата на чл. 177 не се прилагат при влаченето на дървени материали в плотове.

Глава VII
НАЕМ НА КОРАБ ЗА ОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ

Основни белези
history Чл. 184. С договор за наем на кораб (тайм-чартър) наемодателят се задължава да предостави на наемателя цял кораб срещу определена наемна цена, за да извършва той през уговореното време превози на товари или пътници или да го използува за друга морска дейност съобразно с този кодекс.
Сключването и съдържанието на договора за наем на кораб се доказва само с писмени доказателства.

Съдържание на договора
history Чл. 185. Договорът за наем на кораб съдържа уговорки относно неговото наименование, техническите и експлоатационни данни, включително товаровместимост, бройки и видове помещения, хладилни и други технически инсталации, мощност на двигателите, скорост, дейностите, за които ще се използува корабът, районите в които наемателят ще извършва плаванията за уговорените цели и др., размера на наемната цена и начините за нейното плащане, срока на наемането, мястото и времето на получаването и връщането на кораба.

Наем за определени пътувания
history Чл. 186. Страните по договора могат да уговарят предоставяне на кораба на наемателя за извършване на едно или няколко пътувания за осъществяване на предвидените цели вместо за определен срок.

Приемане на кораба
history Чл. 187. Наемателят може в границите на правата, които има по договора за наем на кораба, да сключи от свое име и договори с трети лица, на които да пренаеме кораба или част от него за целия срок или за част от него.
В горните случаи първоначалният наемател има правата и задълженията на наемодател спрямо пренаемателя съобразно разпоредбите на тази глава.
Първоначалният наемател продължава да отговаря за изпълнението на договора за наем на кораба спрямо наемодателя и след сключването на договора за пренаемане.

Прехвърляне на кораба
history Чл. 188. Прехвърлянето на собствеността на кораба, предмет на договора за наем, както и прехвърлянето на правото на оперативно управление върху кораба от първоначалния наемодател върху друго предприятие, организация или лица не води до прекратяване на наемното правоотношение.
Горното правило има сила и в случаите, когато договорът за наем на кораб подлежи на вписване в корабния регистър на страната, където ще има седалище наемодателят, макар такова вписване да не е извършено.
В случаите на ал. 1 новият собственик или новият притежател на правото на оперативно управление върху кораба встъпва по право в отношенията по наема на кораб на мястото на първоначалния наемодател. Плащанията, които наемателят е извършил спрямо първоначалния наемодател, имат сила и спрямо новия наемодател, ако са извършени, преди да получи писмено съобщение за встъпването на новия наемодател в договора.

Задължения на наемодателя
history Чл. 189. Наемодателят е длъжен да предаде в уговорения срок на уговореното място на наемателя кораба в състояние на мореходност, годен за използуване с оглед на целите (видовете дейности, предвидени от договора), заедно с необходимите документи надлежно снабден със съоръжения заедно със съответен екипаж.
Наемодателят е длъжен да поддържа кораба през течение на времето на наема в състояние на годност за използуване, както и да изплаща възнаграждението на членовете на екипажа. Не са в негова тежест само разходите за повреди в кораба или в съоръженията, които са причинени виновно от наемателя.
Разходите за дребни и текущи поправки на кораба и на съоръженията се понасят от наемателя.

Последица от непредаване на кораба
history Чл. 190. Ако наемодателят не предаде кораба на наемателя в уговорения срок, а ако такъв срок не е предвиден в договора - в срока, посочен в поканата, която му е отправил, наемателят може да отстъпи от договора с едностранно волеизявление, както и да иска обезщетение за претърпени вреди и загуби до размера на наема за един месец.
Наемодателят може да се освободи от отговорност за обезщетение само ако докаже, че закъснението се дължи на причини, за които няма вина.

Използуване на кораба
history Чл. 191. Наемателят извършва съобразно с договора за наем експлоатацията на кораба от момента, в който той му бъде предаден, като придобива правата, поема задълженията и носи отговорностите по договорите за превоз на товари, включително и по коносаментите, подписани от капитана за товарите, приети за превоз.
При експлоатацията на кораба наемателят трябва да държи сметка за неговата техническа характеристика, произтичаща от документите за кораба, както и да съблюдава договорните клаузи - относно начините за използуване на кораба и на неговите съоръжения.
Наемателят на кораба отговаря и за обезщетения към пътниците, които се превозват на кораба, според правилата на глава VIII.
Разноските за гориво и другите разходи по експлоатацията на кораба са за сметка на наемателя.
Наемодателят няма право да превозва свои и чужди товари и пътници, за своя сметка в помещения на кораба, макар товарите, приети за превоз от наемателя, да не заемат цялата товарна площ, товарното пространство или тонажа на същия кораб, освен ако е уговорено друго.

Наемател и капитан
history Чл. 192. След като корабът бъде предаден на наемателя, капитанът и другите членове на екипажа са длъжни да изпълняват нарежданията на наемателя относно търговската експлоатация на кораба, в това число и във връзка с приемането на товари за превоз, подреждане и предаването им в корабните помещения, извършването на превоза и предаването на получателите. Тази разпоредба се прилага независимо от обстоятелството, че трудовите отношения между капитана, членовете на екипажа и наемодателя продължават да съществуват.
След като корабът бъде предаден на наемателя, наемодателят може да отправя нареждания до капитана само във връзка с техническата експлоатация на кораба, вътрешния ред, състава и дисциплината на корабния екипаж.

Последици от погиване на кораба
history Чл. 193. Ако корабът погине, наемната цена се дължи до деня на погиването, а ако този ден не може да се установи - до деня, в който е получено последното известие за него.

Плащане на наемната цена
history Чл. 194. Наемателят е длъжен да плаща наемната цена преди началото на периода от време, за който се дължи. Ако страните не са уговорили друго, счита се, че този период е месечен.
Наемателят не е длъжен да плаща наем за периода от време, през течение на който корабът се е намирал в състояние на негодност за експлоатация поради немореходност, липса или некомплектност на екипажа, когато наемодателят предоставя кораба с екипаж, липса или повреда на съоръженията. През този период от време наемателят не отговаря и за разходите по експлоатацията на кораба.
Ако корабът е станал негоден за експлоатация по вина на наемателя, наемодателят има право да иска пълно заплащане на наемната цена независимо от обезщетението за вредите, причинени от наемателя.

Последици от неплащане на наема
history Чл. 195. Ако наемателят изпадне в закъснение да плати уговорения наем, без да има основание да откаже да стори това, или използува кораба противно на договора, наемодателят може да отстъпи от договора и да иска обезщетение за претърпените вреди или целия наем до края на договореното времетраене.

Повреда на кораба
history Чл. 196. Наемателят не отговаря към наемодателя за погиването и повредите на кораба или на съоръженията, настъпили по вина на капитана и други членове на екипажа, ако те са назначени от наемодателя.

Изтичане на срока
history Чл. 197. Договорът за наем на кораб се прекратява с изтичане на срока, за който е сключен.
Ако наемателят не върне кораба на наемодателя в уговореното място незабавно след прекратяване на договора, а ако няма уговорка по този въпрос - в мястото, където го е получил, той дължи на наемодателя обезщетение в размер на двойния наем за времето на закъснение.
Ако наемателят има вина за закъснението, наемодателят може да иска обезщетение за вредите, надхвърлящи размера по предходната алинея.
Времето, през което наетият кораб е бил използуван за оказване на помощ и за спасяване по море, не се счита за закъснение.

Други основания за прекратяване
history Чл. 198. Договорът за наем на кораб се прекратява по право, ако корабът погине или бъде задържан от власти, конфискуван и др.
Всяка от страните може да отстъпи от договора, ако целите, за които той е сключен, не могат да се постигнат поради избухване на война, обществени вълнения и др. при условие, че тези обстоятелства засягат районите, в които наемателят предстои да извърши дейностите, за които го е наел.
Относно връщането на кораба се прилага чл. 197.

Разпределение на суми поради помощ и спасяване
history Чл. 199. Възнаграждението, което се следва за оказване на помощ и спасяване, извършено с кораба през течение на наемния период, се разпределя поравно между собственика и наемателя, след като се приспаднат сумите за отстраняване на повреди, причинени на кораба, разходите по спасяването, както и сумите за възнаграждение на екипажа.

Глава VIII
ДОГОВОР ЗА МОРСКИ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ

Основни белези
history Чл. 200. С договора за морски превоз на пътници превозвачът се задължава да превози с кораб пътника и личния му багаж до определено място срещу заплащане на превозна цена.

Форма; пътнически билет
history Чл. 201. Договорът за превоз на пътници се сключва с издаването от страна на превозвача на пътнически билет, който е единствено доказателство за сключването и съдържанието му, както и за заплащането на превозната цена.
Пътническият билет трябва да съдържа означение на мястото и датата на издаването, мястото на тръгването и назначението и цената на превоза.
Билетът може да бъде поименен или на приносителя. Правото на превоз може да се прехвърля на друг пътник при поименните билети само със съгласието на превозвача.
Пътниците могат да превозват без заплащане децата си до навършване на възрастта, определена от съответната тарифа. С тарифата се определят и случаите, при които превозът на деца над тази възраст, превозът на учащи се и други се извършва срещу намалени превозни цени.

Превоз на багаж
history Чл. 202. В превозната цена, означена на билета, се включва и превозът на личен (ръчен) багаж. Обемът или тежината на вещите, които съставляват личен багаж и се превозват в помещенията за пътници, се установява от Министерството на транспорта.
Багажът, надвишаващ установените граници, се приема за превоз със същия кораб срещу заплащане на допълнителна цена, като превозвачът издава разписка на пътника, която съдържа точно означение на багажа, датата на приемането, мястото на тръгването и назначението.

Задължения във връзка с превоза
history Чл. 203. Превозвачът е длъжен преди започване на превоза да предостави кораба в състояние на мореходност, съответно стъкмен и снабден с комплектуван екипаж, както и да осигури на пътника безопасно пътуване.
С изключение на каботажните превози превозвачът е длъжен без допълнително заплащане да осигури храна, легло и обслужване на пътника през време на превоза.

Задължения на пътника по време на превоза
history Чл. 204. Пътникът е длъжен да се подчинява на установения ред на кораба, както и да изпълнява всички нареждания на капитана във връзка с това.

Пречки на превоза
history Чл. 205. Всяка от страните може да се откаже от договора поради избухване на война, която представлява опасност при превоза, поради блокада на отправното пристанище или на местоназначението, поради задържане на кораба по разпореждане на властите или други пречки от този характер, настъпили преди или след започване на превоза.
При отказ на една от страните по горните причини пътникът може да иска връщане на платената превозна цена изцяло, ако отказът е направен преди започване на превоза или ако отказът е направен след това - частта от превозната цена, полагаща се за неизминатото разстояние.

Прекъсване на превоза
history Чл. 206. Ако корабът не може да продължи превоза, след като го е започнал, или да достигне местоназначението поради локални пречки, пътникът има право да иска връщане на превозната цена за неизминатото разстояние или да иска превозвачът да му осигури с друг кораб или друго превозно средство превозването до местоназначението.

Отстъпване от договора
history Чл. 207. Пътникът може през всяко време преди тръгването на кораба или на всяко пристанище, където спира корабът, за да се качват или слизат пътници, да отстъпи от превозния договор.
Ако превозът е започнал, превозната цена не се връща.

Отстъпване без уведомяване
history Чл. 208. Ако пътникът не се яви на борда на кораба в установеното за това време, не може да иска връщане на цената за превоза включително за храна и легло.

Последици от уведомяването
history Чл. 209. Пътник, който е уведомил превозвача, че се отказва от договора, има право да иска връщането на заплатената превозна цена:
а) пълния размер - при уведомяване поне 6 часа преди тръгването на кораба за каботажните превози или 7 дни - за задграничните превози;
б) пълния размер - при поискване от правоимащите, когато пътникът почине преди тръгването;
в) 50% - при уведомяване, извършено по-малко от 3 дни преди тръгването при задгранично плаване.

Закъснение при тръгването
history Чл. 210. Ако тръгването се забави по вина на превозвача, пътникът има право през време на закъснението на храна и легло, ако са включени в превозната цена.
Когато закъснението при тръгването на кораба е по-голямо от 6 часа за каботажните превози и от 3 дни за останалите, пътникът може да отстъпи от договора, като има право на връщане на превозната цена.
Когато превозът се извършва с непътнически кораб, горните срокове се удвояват.

Прекратяване на договора
history Чл. 211. Договорът за превоз на пътници се прекратява по право, когато корабът погине, потъне или бъде разрушен.
В горните случаи превозната цена се връща при условията на чл. 205, ал. 2.

Отговорност на превозвача
history Чл. 212. Времето, през което превозвачът отговаря, започва от момента на качването на пътника на кораба или на превозното средство, с което той се превозва от брега до кораба, ако този превоз е включен в превозната цена или ако се извършва с превозно средство на превозвача, макар и срещу отделно заплащане.

Отговорност при смърт или телесна повреда на пътника
history Чл. 213. Превозвачът отговаря за вредите при смърт, телесна повреда или разстройство на здравето на пътника, ако са причинени по вина на превозвача или на неговите служители, доколкото те са действували на кораба в пределите на служебните им задължения.
Вината на превозвача в случаите на предходната алинея се предполага до доказване на противното.
Когато превозвачът докаже, че вредите са възникнали и в резултат на умисъл или груба небрежност на пътника, размерът на отговорността се съответно намалява.
Когато превозът се извършва въз основа на международно съглашение, в което е страна Народна република България, условията, редът и размерът на отговорността за вреди по ал. 1 се определят от това съглашение.

Отговорност на превозвача за багаж
history Чл. 214. Превозвачът отговаря за липси и повреди на приетия за превоз багаж по правилата за отговорност при превоза на товари.
За скъпоценности, пари, ценни книги, произведения на изкуството и други ценности превозвачът отговаря само ако при предаването им като багаж са били обявени пред капитана или определено от него лице.
За липси и повреди на личния (ръчния) багаж на пътника превозвачът отговаря само ако пътникът докаже, че те са резултат на действия, извършени от превозвача или от лицата, наети за обслужване на кораба при наличност на умисъл или груба небрежност.

Момент на установяване на липсите и повредите
history Чл. 215. Липсите и повредите на багажа трябва да се констатират при получаването му, а ако се касае до липси и повреди, които при обикновен преглед не могат да се установят - в срок от 3 дни след освобождаването на багажа.

Размер на обезщетението
history Чл. 216. Размерът на обезщетението за липси и повреди на багажа се определя от действителната цена на вещите, които са предадени без обявяване на стойността им, но не може да надвишава 40 лева на килограм.

Право на задържане върху багажа
history Чл. 217. Превозвачът има право на задържане върху багажа на пътника до удовлетворяване на вземанията си по превозния договор. Той има право на предпочитание от неговата стойност.

Неосвободен багаж
history Чл. 218. Багаж, неосвободен до 3 месеца след пристигането на кораба в пристанището на местоназначението, се продава от превозвача по установения ред.

Пътници без билет
history Чл. 219. По отношение на лицата, които пътуват на кораба без превозен договор (билет), превозвачът отговаря само когато тези лица докажат, че понесените от тях вреди са резултат на умишлени или извършени при груба небрежност действия на превозвача.

Забрана за ограничаване на отговорността
history Чл. 220. (Попр. - ДВ, бр. 58 от 1970 г.) Уговорките, които ограничават правата на пътника по тази глава, или изключват, или ограничават отговорността на превозвача, са недействителни.

Групови пътувания
history Чл. 221. При договори за групови пътувания на пътници настоящите правила се прилагат, доколкото не е уговорено друго.
Нямат сила уговорките, с които се намалява или изключва отговорността на превозвача по чл. 213.

Глава IХ
ДОГОВОРИ ЗА УСЛУГИ В КОРАБОПЛАВАНЕТО

Раздел I
Договор за агентиране

Основни белези
history Чл. 222. С договора за агентиране корабният агент се задължава срещу възнаграждение да извършва от името и за сметка на корабопритежателя обичайни услуги, свързани с корабоплаването в района на определено пристанище или територия.
Корабният агент представлява корабопритежателя пред пристанищните власти, пред всички учреждения и органи на властта, организации, предприятия и други лица в Народна република България. Той представлява корабопритежателя и капитана на кораба във връзка с всички формалности и действия по пристигането, пребиваването и отплуването на кораба, може да сключва от името на корабопритежателя договори за превоз, договори за застраховка и договори за обработка на кораба, да издава и подписва коносаменти за натоварените товари, да предава получените пратки срещу представяне оригиналните коносаменти от легитимираните им държатели, да инкасира предплатени и дължими навла и други вземания на корабопритежателя, възникнали от изпълнение на договора за превоз, да разплаща суми, свързани с пребиваването на кораба в пристанищата на Народна република България по нареждане на корабопритежателя или капитана на кораба, да предявява искове от тяхно име пред съдилищата.

Действия за двете страни
history Чл. 223. При сключване на договор от името на корабопритежателя, корабният агент може да действува също и в полза на другата договаряща страна, ако тя го е упълномощила за това и ако корабопритежателят е съгласен.

Задължения на агента
history Чл. 224. Агентът е длъжен да се грижи за интересите на корабопритежателя, да се ръководи от неговите нареждания и указания, да му предоставя незабавно необходимите сведения за хода на работите, да му дава сметка за получените и изразходвани суми и да полага необходимите усилия за запазване правата на корабопритежателя.

Аванси
history Чл. 225. Ако не е уговорено друго, корабопритежателят е длъжен да дава при поискване от корабния агент съответните аванси за посрещане на разходите, свързани с агентирането на кораба.

Раздел II
Договор за морско посредничество

Основни белези
history Чл. 226. С договор за морско посредничество посредникът (брокерът) се задължава по нареждане на доверителя си да посредничи срещу възнаграждение за сключване на договор за превоз с кораби, наемане на кораби за определено време, влачене, застраховане. По нареждане на доверителя посредничеството може да се отнася и до други дейности, свързани с корабоплаването.

Обем на пълномощното
history Чл. 227. По нареждане на доверителя пълномощието може да включва и правото за сключване на договори, получаване и плащане на суми от името и за сметка на доверителя.

Действия на двете страни
history Чл. 228. Брокерът може да представлява и двете договарящи страни, ако те са поискали това, но е длъжен да съобщи на всяка от страните, че представлява и другата договаряща страна, и при посредничеството трябва да има предвид интересите на двете страни.

Възнаграждение
history Чл. 229. Брокерът има право на възнаграждение за посредничеството, когато договорът е сключен в резултат на неговите усилия.

Задължение за отчитане
history Чл. 230. Брокерът е длъжен след изпълнение на нареждането незабавно да се отчете за всяка получена сума.

Раздел III
Договор за влачене

history Основни белези
Чл. 231. С договора за влачене (буксировка) притежателят на един кораб се задължава срещу възнаграждение да извършва провлачване на друг кораб или на друго плаващо средство на определено разстояние, или през определено време, или да извърши маневра.

Приложно поле
history Чл. 232. Разпоредбите относно договора за влачене се прилагат и при пристанищните услуги за влачене или тласкане (въвеждане на кораби и на други плаващи средства в пристанищата и извеждането им от тях, извършването на маневри в пристанищата, провеждане на корабите по подходните пътища към пристанищата и др. подобни), когато страните не са уговорили друго.

Форма
history Чл. 233. Договорът за влачене може да бъде сключен и устно. Съглашението за възлагане задължението за управление на влачения керван на капитана на влачещия кораб може да бъде доказано само с писмени доказателства.

Задължения на страните
history Чл. 234. Всяка от страните по договора за влачене е длъжна своевременно да приведе своя кораб (плаващо средство) в състояние, годно за влачене.
Навигационното управление се осъществява според указанията на капитана на влачения кораб, освен ако е уговорено друго.
Корабопритежателят на влачещия кораб не носи отговорност за недостатъци на своя кораб, които не са могли да бъдат открити при проявяване на дължимата грижа.

history Чл. 235. Влаченето трябва да бъде извършено с умение, каквото се изисква от обстоятелствата, без излишни прекъсвания и бавения и в съответствие с добрата морска практика.
Корабът, който се намира под навигационното ръководство на капитана на друг кораб, не се освобождава от задължението да проявява грижи за безопасността на буксировката и на корабоплаването.

Отговорности
history Чл. 236. Отговорността за вредите, причинени на влачения кораб (плаващо средство) или на намиращите се на него хора и имущества, когато капитанът на влачещия кораб управлява и влачения кораб (плаващо средство), при липса на друго споразумение се носи от корабопритежателя на влачещия кораб, освен ако докаже, че не е виновен.
Отговорността за вреди, причинени на влачещия кораб и намиращите се на него хора и имущества, когато капитанът на влачения кораб (плаващо средство) управлява и влачещия кораб, при липса на друго споразумение се носи от корабопритежателя на влачения кораб (плаващо средство), освен ако докаже, че няма вина.

Раздел IV
Пилотаж

Приложно поле
history Чл. 237. За обезпечаване безопасността на корабоплаването между пристанища, по подходните пътища към пристанищата в районите им, както и в други места, където е признато за необходимо провеждането на корабите, независимо от знамето им и от това кому принадлежат, се извършва от морски пилоти.
По време на пилотското водене пилотът остава под ръководството на капитана на пилотирания кораб.
Капитанът на кораба е длъжен да даде на пилота всички информации за навигационните особености на пилотирания кораб.
Организацията и дейността на пилотите се уреждат с наредба, утвърдена от министъра на транспорта.

Задължителен и незадължителен пилотаж
history Чл. 238. Районите на задължителен и незадължителен пилотаж се установяват от Министерството на транспорта и се обявяват на видно място в пристанищата и в "Известия на корабоплавателите".
В районите на задължителен пилотаж плаването без пилоти е забранено.
Корабите, които се освобождават от задължителен пилотаж, се определят от министъра на транспорта.
Капитаните на корабите имат право по своя преценка да ползуват пилотски услуги в места, където съгласно съществуващите разпореждания тези услуги не са задължителни.

Задължение на пилота
history Чл. 239. Пилотът е длъжен да посочва на капитана на кораба забелязаните нарушения на реда на държавните граници, правилата на корабоплаването, задължителните разпореждания и други правила и да поиска отстраняването на забелязаните нарушения. В случай на неизпълнение от капитана на тези или други законни изисквания пилотът незабавно уведомява пилотската служба.

Отговорност на пилотската служба
history Чл. 240. Отговорността за щети към кораба, причинени по вина на пилота при изпълнение на неговите служебни задължения, носи пилотската служба. Тази отговорност се ограничава до десетократния размер на пилотската такса за пилотската услуга, през време на която е настъпила щетата.

Напускане на кораба от пилота
history Чл. 241. Пилотът няма право без съгласието на капитана да напусне кораба, преди да бъде поставен безопасно на котва и привързан или изведен в морето или преди да бъде сменен от друг пилот.

Отказ на пилота от пилотиране
history Чл. 242. Когато капитанът, приел на кораба си пилот, не следва неговите указания или изисквания при воденето на кораба, пилотът има право в присъствието на трето лице да заяви, че престава да носи отговорност за по-нататъшното водене на кораба.

Отговорност за управлението на кораба
history Чл. 243. Присъствието на пилота на кораба не освобождава капитана от отговорност за управлението на кораба.

Пилотски такси
history Чл. 244. За ползуването на пилотски услуги се заплащат пилотски такси, определени по установения ред.
Капитанът, който е извикал пилот и след пристигането на последния се откаже от неговите услуги, е длъжен да заплати напълно пилотските такси, следващи се за пилотажа.

Глава Х
ДОГОВОР ЗА МОРСКА ЗАСТРАХОВКА

Основни белези
history Чл. 245. С договора за морска застраховка застрахователят се задължава да покрива уговорени морски рискове, на които е изложен застрахованият интерес, и да заплати в границите на застрахованата сума обезщетение за вредите, ако този интерес бъде засегнат от настъпването на такива рискове, а застраховащият се задължава да заплати застрахователна премия.
Правилата на този кодекс относно морските застраховки се прилагат, доколкото страните не са уговорили друго. Само в случаите, посочени изрично в кодекса, уговорката на страните, която им противоречи, няма сила.

Предмет на морската застраховка
history Чл. 246. Предмет на морската застраховка може да бъде всеки имуществен интерес, свързан с мореплаването, оценим в пари, като: кораб в експлоатация, ремонт или строеж; товар; навло; цената за наем на кораб; възнаграждението от превоз на пътници; печалбата, очаквана от пристигането на товара в местоназначението; разходите по обща авария; задълженията и обезпеченията, свързани с кораба, товара или навлото; задълженията за трудови възнаграждения на капитана и членовете на екипажа и др.

Застраховка на кораб
history Чл. 247. Застраховката на кораб срещу морски рискове покрива корпуса, неговите машини, принадлежности, стъкмяване, горивото, храната за екипажа и др.
Договорът може да предвиди, че застраховката покрива и отговорността на корабопритежателя за вреди, причинени на трети лица с кораба.

Абонаментна застраховка
history Чл. 248. При морските застраховки на товари може да се предвиди, че действието им се простира към всички или определени видове товари, които застраховащият ще изпраща или ще получава през определен период (абонаментна полица).
Застрахователят е длъжен да издаде на застраховащия отделни полици или застрахователни свидетелства за отделните пратки товари, до които договорът се отнася.
Ако между съдържанието на абонаментната полица и полицата или застрахователното свидетелство за отделната пратка има несъответствие, пораждат действие уговорките в последните.
Всяка от страните по договора за абонаментната застраховка може да го развали, като изпрати писмено известие на другата страна. Прекратяването на договора настъпва в изтичане на един месец от получаване на известието.

Покрити рискове
history Чл. 249. Морската застраховка покрива рисковете, предвидени в договора.
Страните могат да уговарят, че застраховката покрива всички морски рискове. В такъв случай застраховката не обхваща термоядрените и военните рискове по чл. 252 и 253.
Ако страните предвидят застрахователят да покрива само морските рискове, които водят до погиване на предмета, застрахователят отговаря и за повреди, но само в случай на корабокрушение.

history Разширяване на рисковете при комбинирани превози
Чл. 250. Ако страните предвидят това, договорът за морска застраховка може да обхване и рисковете, на които във връзка с превоза по море застрахованият предмет бъде изложен и през време на превоза по вътрешни води, по суша или по въздух.

Настъпил или отпаднал риск
history Чл. 251. Договорът за морска застраховка не поражда действие, ако при сключването му вредата от покрития риск е вече настъпила или възможността за настъпването й е отпаднала, освен ако застраховащият не е знаел и не е бил длъжен да знае тези обстоятелства при сключването на договора.
Застрахователят има право да задържи или да получи пълната застрахователна премия, освен ако е знаел или е бил длъжен да знае за обстоятелствата по ал. 1 при сключването на договора.

Термоядрени рискове
history Чл. 252. Морската застраховка не покрива рисковете, произтичащи от действията на атомни и ядрени взривове, радиации и радиоактивно заразяване.
Страните по договора могат да предвидят с изрична уговорка покриване на всички или на някои рискове по ал. 1 срещу заплащане на съответната допълнителна премия.

Военни рискове
history Чл. 253. Договорът за морска застраховка не покрива рисковете от военни действия или военни мероприятия и последиците им, от употребата на ракети, мини, торпеда, бомби и други такива оръжия, от пленяване, пиратски действия, както и от гражданска война, народни вълнения, стачки, конфискации, реквизиции, задържане или унищожаване на кораба или товара по искане на военните или гражданските власти и др.
Страните по договора могат да предвидят с изрична уговорка покриване на всички или на някои рискове по ал. 1 срещу заплащане на съответна допълнителна премия.
При застраховка на кораб с уговорка за военен риск застрахователят отговаря, когато настъпи увеличение на този риск, корабът не предприеме пътуването или го удължи или влезе в друго пристанище само ако застраховащият, като е узнал за увеличението на военния риск, извести незабавно застрахователя, че е съгласен да изплати допълнителна премия за това увеличение.
При застраховка на товар с уговорка за военен риск застрахователят отговаря, когато настъпи увеличение на този риск и товарът бъде разтоварен от кораба, само ако застраховащият, като е узнал за предстоящото или извършено разтоварване поради увеличение на този риск, извести незабавно застрахователя, че е съгласен да заплати допълнителна премия за това увеличение.

Времетраене на застраховката
history Чл. 254. Морската застраховка покрива предвидените рискове, ако те настъпят през уговореното време.
Ако застраховката е сключена за определено пътуване, тя започва от началото на товаренето. Ако това пътуване завърши по-рано от уговореното време, без да настъпят някои от покритите рискове, действието й се прекратява с разтоварването на товара от кораба в местоназначението.
При уговорените в договора условия рискове за товари могат да се покрият от "склад до склад".

Място на рисковете
history Чл. 255. При морски застраховки, сключени за определен период, рисковете се покриват независимо от това, къде настъпват. Страните могат да уговарят обаче зони или области, където покриването на рисковете няма сила, или да ограничат действието на застраховката само до рискове, настъпили в уговорени от тях зони.
При морски застраховки за определено пътуване предвидените рискове се покриват, доколкото настъпят в хода на това пътуване или при допустимите по този кодекс отклонения.
Правилото на предходната алинея не засяга действието на абонаментните застраховки.

Сключване на договор и задължение за уведомяване
history Чл. 256. При сключването на договора за морска застраховка застраховащият е длъжен да съобщи на застрахователя всички обстоятелства, които са му известни или при положена дължима грижа са могли да му бъдат известни и имат съществено значение за преценката на застрахователя относно риска, условията на договора и за решението да приеме предложението.
Предходната разпоредба не се прилага в случаите, когато се касае за общоизвестни обстоятелства или до обстоятелства, които застрахователят е могъл да знае, ако е положил грижа на добър стопанин.

Последици от неуведомяването
history Чл. 257. Ако застраховащият наруши задължението по чл. 256, застрахователят има право да се откаже от сключения договор, като си запази правото на цялата застрахователна премия.
Ако застрахователят не упражни правото си да се откаже от договора в срок от 7 дни от деня, в който е узнал за несъобщените или неправилно съобщени съществени обстоятелства, той може да откаже заплащането на застрахователното обезщетение при настъпване на покрития риск, само ако този риск е свързан с някои от тези обстоятелства.
Ако застраховащият не съобщи или неточно съобщи някои от съществените обстоятелства, без да има вина за това, застрахователят може да иска само съответно увеличение на застрахователната премия.

Застрахователна полица
history Чл. 258. Съществуването и съдържанието на договора за морска застраховка може да се докаже само с писмени доказателства и застрахователна полица, застрахователно свидетелство или временен документ.

Съдържание на полицата
history Чл. 259. Застрахователната полица (застрахователното свидетелство) съдържа уговорки за:
1. Предмета на застраховката (застрахователния интерес), а при превоза на товара - и наименованието на кораба.
2. Застрахователната сума.
3. Рисковете, които се покриват.
4. Времетраенето на застраховката.
5. Пътуването и междинните пристанища, в които корабът ще спре до местоназначението.
6. Мястото и деня, в който полицата е издадена.
7. Застраховащия.
8. Посочване на застрахователя и подпис на неговия представител.
В полицата могат да се включат уговорки и по други въпроси, в това число и за арбитражно уреждане на спорове, за определяне на приложимия закон и други.
За последващи изменения на уговорки в полицата се издава писмена притурка от застрахователя.

Типови клаузи
history Чл. 260. Ако договорът за морска застраховка се сключва съобразно установени общи условия или типова полица, това обстоятелство трябва да се посочи изрично преди подписа на застрахователя, а текстът им да се приложи към полицата.
Общите условия или типовата полица, към които полицата препраща, имат сила, доколкото не противоречат на изричните уговорки в нея.

Видове полици
history Чл. 261. Полицата за морска застраховка се издава според искането на застраховащия като поименна, на заповед или на приносителя.
Застрахователят може да противопостави възраженията, които има спрямо застраховащия по полица на заповед, и към последващите приобретатели по джиро.

Застраховка в полза на трето лице
history Чл. 262. Когато морската застраховка е сключена в полза на трето лице, полицата се издава на застраховащия. Той може до предаването й на третото лице или до изявлението на третото лице, че е съгласно с уговорката в негова полза, да заличи посоченото трето лице или да го замени с друго лице.
Ако е издадена полица (застрахователно свидетелство), застраховащият може да упражни правата по застраховката без пълномощие от третото лице, ако предяви полицата (застрахователното свидетелство).
Застраховащият е длъжен да заплати застрахователната премия, макар и да е предал полицата на третото лице.
Третото лице встъпва в задълженията във връзка с увеличението на риска, както и в задълженията във връзка с настъпването на застрахователното събитие.

Застраховка, за сметка на когото се касае
history Чл. 263. Когато морската застраховка е сключена за сметка на когото се касае, без поименно да се определи третото лице, полицата е винаги на приносител независимо от това, дали е означена като поименна или на заповед.
Ако настъпи застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да заплати обезщетението само ако наред с другите изисквания му бъде представена и застрахователната полица от лицето, което иска обезщетение.

Прехвърляне на застрахован кораб
history Чл. 264. Ако застрахованият кораб бъде прехвърлен, морската застраховка се прекратява в момента на това прехвърляне, освен ако застрахователят изрично даде съгласие действието й да продължи и след това.
Ако обаче застрахованият кораб бъде прехвърлен по време на пътуване, морската застраховка остава в сила до завършване на това пътуване.

Застрахователна стойност
history Чл. 265. Застрахователната стойност е стойността на застрахования предмет към деня, в който се сключва договорът за морска застраховка.
Стойността на кораба обхваща и стойността на неговите машини, принадлежности, предмети на стъкмяването, както и разходите по застраховката, освен ако договорът изрично предвижда друго.
Стойността на товара се определя според стойността му в мястото и времето на натоварването заедно с разходите по застраховането, навлото и очакваната печалба по уговорения размер.
При застраховката е меродавна цялата сума на навлото и разходите по застраховането.
При другите застраховани интереси стойността се определя според сумата, която застраховащият би загубил или би бил длъжен да заплати на друго лице, ако рискът настъпи при започване на застраховката, заедно с разходите по тази застраховка.

Застрахована сума
history Чл. 266. При сключване на договора за морска застраховка застраховащият трябва да обяви сумата, в размер на която се застрахова предметът (интересът).
Застрахованата сума не може да надхвърли застрахователната стойност.
Ако застрахованата сума е по-ниска от застрахователната стойност, застрахователят отговаря за щетите съразмерно на съотношението между застрахованата сума и застрахователната стойност.
Ако застрахованата сума е по-висока от застрахователната стойност, договорът за морска застраховка няма сила за горницата.
Застрахователят запазва правото си върху премията според обявената застрахована сума.

Застрахователна премия
history Чл. 267. Застраховащият е длъжен да заплати премията незабавно след сключването на договора, а ако се издава полица, едновременно с получаването на полицата, освен ако е предвиден срок за нейното плащане.
До заплащане на премията, а ако договорът предвижда плащане по части, до заплащане на първата част морската застраховка няма сила.
Ако застраховащият изпадне в закъснение да заплати премията или следващите части от нея, застрахователят не ще дължи обезщетение, ако рискът настъпи след закъснението. Ако обаче застраховащият плати закъснялата премия или закъснялата част от нея и рискът настъпи след извършване на плащането, морската застраховка запазва силата си.

Увеличение на риска
history Чл. 268. Застраховащият е длъжен, веднага след като му стане известно, да съобщи на застрахователя за всяко обстоятелство, което води до съществено увеличение на риска, значително забавяне на изпращането на товара, отклонение от определения или обичаен път, промени в начина на превозването, мястото на претоварването, назначението на товара и разтоварването, оставяне на кораба на презимуване, непредвидено в договора, и други.
Не се счита като увеличение на риска отклоняването от маршрута, което се дължи на обстоятелства, независещи от превозвача, или е извършено с цел да се спаси човешки живот или имущество или се е оказало необходимо за безопасността на кораба.

Прекратяване на договора поради увеличение на риска
history Чл. 269. Ако увеличението на риска е настъпило без вина на застраховащия, морската застраховка остава в сила, но застрахователят има право да иска заплащане на допълнителна премия съразмерно с това увеличение.
Ако застраховащият не се съгласи с изменението на договора по предходната алинея в определения или обичаен срок за отговор, договорът се прекратява в момента, в който са настъпили обстоятелствата, увеличаващи риска.
В случаите на ал. 2 застрахователят е длъжен да върне част от премията.
Ако увеличението на риска се дължи на поведението на застраховащия, застрахователят може да прекрати договора и запази премията, ако не предпочете да иска заплащане на съответната допълнителна премия.
Застрахователят може да прекрати договора и в случаите, когато застраховащият не му е изпратил навреме съобщение за настъпването на обстоятелствата, водещи до увеличение на риска. Той може да упражни това си
право в срок от седем дни от деня, в който е узнал, че застраховащият е допуснал закъснение, да му съобщи за увеличение на риска. Ако пропусне този срок, застрахователят може да иска съответно увеличение на премията. Ако обаче застраховащият откаже да заплати допълнителна премия, застрахователят може да прекрати договора.
Ако застраховащият изпрати навреме съобщението за обстоятелствата, увеличаващи риска, застрахователят, ако са налице условията за прекратяване на договора, трябва да съобщи решението си за прекратяване в срок от седем дни. Пропусне ли този срок, той може да иска само заплащане на съответната допълнителна премия.
Ако застрахователят упражни правото си да прекрати договора поради увеличение на риска, той ще отговаря за вредите, възникнали преди това прекратяване.
В случаите на предходната алинея застрахователят запазва правото си върху съответната част от премията.

Отказ на обезщетение при увеличение на риска
history Чл. 270. Ако застраховащият не изпрати навреме съобщението за обстоятелствата, увеличаващи риска, и щетите настъпят поради тия обстоятелства, застрахователят не ще дължи обезщетение, освен ако преди това е узнал за увеличението на риска и не е упражнил правото си да прекрати договора по реда на чл. 269, ал. 5.

Задължения на застрахователя
history Чл. 271. Застрахователят покрива рисковете, предвидени от договора.
Той е длъжен да заплати преките щети от настъпването на тия рискове до размера на застрахованата сума.
Застрахователят не може да се освободи от задължението си да обезщети вредите, макар те да са причинени от трети лица, срещу които застраховащият или застрахованият нямат право да търсят обезщетение.

Последователни щети и частични щети
history Чл. 272. Ако застрахованият предмет бъде засегнат от последователно настъпване на рискове, покрити от морската застраховка, застрахователят дължи обезщетение за вредите, причинени от всяко едно от тях, дори ако общата им сума надхвърля застрахованата сума.

Изключени щети
history Чл. 273. Застрахователят не отговаря за щетите, макар те да са причинени от рискове, покрити от застраховката, ако настъпването им се дължи на умисъл или груба небрежност на застраховащия или застрахован получател или изпращач, както и на техните представители. Капитанът и екипажът не се считат представители на корабопритежателя.
Горното правило не се прилага по отношение на застрахован кораб или товар, ако щетите се дължат на навигационна небрежност.
Застрахователят не отговаря за щети от неустойка по продажба и други договори, денгуби, закъснения, бездействия, промени на цени и такси, валутни разлики, лихви и други подобни, както и за всякакви косвени щети.
Застраховката не покрива обичайните разходи, свързани със самото плаване, зимуване и карантина.

Изключени щети при кораб
history Чл. 274. При застраховка на кораб застрахователят не отговаря и за щетите, възникнали поради това, че корабът е бил отправен в немореходно състояние, освен ако това се дължи на скрити недостатъци на кораба.
Застрахователят не отговаря и за щетите, възникнали поради натоварването на кораба на избухливи, запалителни и други опасни товари или вещества без негово знание или без знание на неговия представител.

Уведомяване за настъпване на риска
history Чл. 275. Ако риск, покрит от застраховката, засегне застрахования предмет, застраховащият е длъжен да уведоми незабавно застрахователя, както и да вземе мерките по чл. 282.

Безследно изчезване на кораба
history Чл. 276. Ако корабът изчезне (чл. 42), застрахователят дължи обезщетение в размер до застрахованата сума.
При застраховките за определено време застрахователят дължи обезщетение поради изчезване на кораба, ако последното съобщение на кораба е било получено преди изтичането на срока за застраховката и ако застрахователят не докаже, че корабът е погинал след изтичането на този период.

Установяване на действителната стойност
history Чл. 277. Застрахователят може да иска да се установи действителната стойност на застрахования интерес, освен ако е била определена с изрична уговорка по общо съгласие със застраховащия при сключването на договора.

Размер на обезщетението
history Чл. 278. Застрахователното обезщетение не може да надхвърли застрахованата сума в границата на застрахователната стойност. Застрахователят е длъжен да покрие и разходите по предотвратяване или ограничаване на щетите, причинени от покрития риск (чл. 282), както и вноските по общата авария, даже ако те, заедно с обезщетението, надхвърлят застрахованата сума.
При изчисляване на обезщетението за повреди, претърпени от кораба, поради настъпване на покрития риск, се приспада облагата, която застраховащият би получил поради разликата между ново и старо.

Ограничена отговорност до застрахованата сума
history Чл. 279. След настъпване на застрахователния риск застрахователят може, като заплати застрахованата сума, да се освободи от други задължения по договора, включително и тия по чл. 282.
Застрахователят може да упражни правото си по предходната алинея, ако извести за това застрахования (застраховащия) до изтичане на седем дни от деня, в който е получил последното съобщение за настъпването на риска и за последиците от това.
Заплащането на цялата застрахована сума не освобождава застрахователя от задължението да възстанови на другата страна разходите по установяване на щетите, както и разходите, които тя е направила по чл. 282, преди да е получила съобщението на застрахователя по предходните алинеи.
Застрахователят, който ограничава отговорността си до размера на заплатената пълна застрахована сума, не придобива права върху застрахованото имущество.

Обезщетение чрез заплащане на ремонт
history Чл. 280. При застраховката на кораб, ако договорът не предвижда друго, застрахователят може, вместо да заплати обезщетението в пари, да възложи отстраняване на повредите, предизвикани от настъпилия риск, като понесе разходите за това.
Ако ремонтът продължи по-дълго от времето, през което повредите са могли да бъдат отстранени, застрахователят дължи вреди и загуби поради закъснение.

Обезпечение за вноски по обща авария
history Чл. 281. Ако застраховащият или застрахованият поиска това, застрахователят може да предостави до размер на застрахованата сума обезпечение за вноските по обща авария.

Разходи по предотвратяване и установяване на щетите
history Чл. 282. Ако настъпи рискът, покрит от застраховката, застраховащият е длъжен да вземе всички зависещи от него разумни мерки, необходими за спасяване на застрахования предмет и за предотвратяване или за ограничаване на щетите, както и за обезпечаване на вземанията за обезщетяване срещу лицата, причинили тия щети.
Ако получи указания от застрахователя в отговор на съобщението за настъпване на риска, което му е изпратил, застраховащият е длъжен да вземе мерките, посочени в тия указания.
Застрахователят може сам да предприеме действия за спасяване и опазване на застрахования предмет или за предотвратяване или намаляване на щетите.
Действията на застрахователя по ал. 2 и 3 не предрешават въпроса за правото на застрахователя да бъде обезщетен, но свързаните с тях разходи са в тежест на застрахователя.
Застрахователят е длъжен да възстанови необходимите разходи, направени от застраховащия (застрахования) по предотвратяването или ограничаването на щетите, за които той дължи обезщетение, включително и за разходите, направени съобразно с неговите указания.
Разпоредбата на предходната алинея се прилага и за разходите по установяване на щетите, възникнали поради настъпване на риск, покрит от застраховката, включително и за съставяне на диспаш.
Застрахователят не носи отговорност за обезщетение за щетите, възникнали поради това, че застрахованият (застраховащият) съзнателно или поради груба небрежност не взема мерките по ал. 1 и 2.
Ако застрахованата сума е по-ниска от застрахователната стойност, разходите по ал. 1 и 2, извършени от застраховащия, се възстановяват съобразно със съотношението между застрахованата сума и застрахователната стойност.

Обезщетение и притежаване на застрахования предмет
history Чл. 283. Вън от случаите по чл. 279 застрахователят, след като заплати цялата застрахователна сума, придобива всички права върху застрахования предмет, но когато застрахователната сума е по-малка от застрахователната стойност, застрахователят има право да иска да му се предаде съответната пропорционална част.

Изоставяне на застрахования предмет
history Чл. 284. Застраховащият може, като се откаже в полза на застрахователя от правата си върху застрахования предмет, да иска заплащане на цялата застрахована сума.
Когато предмет на застраховката са товари, разпоредбата на предходната алинея се прилага само ако страните са предвидили това в договора.
Случаите, при които застраховащият може да извърши изоставянето, са:
1. Безследно изчезване на кораба.
2. Пълно реално погиване на кораба.
3. Пълно конструктивно погиване на кораба, т. е., когато погиването е неминуемо или спасяването на кораба или поправянето му биха причинили разходи, несъразмерно високи в сравнение със застрахованата сума.
4. Пленяване или конфискуване на кораба, когато застраховката покрива военни рискове и завладяване от пирати, ако тези състояния продължават повече от два месеца.

Изявление за изоставянето
history Чл. 285. Изявлението за изоставяне се извършва в писмена форма в срок от 6 месеца, от деня, в който изтичат сроковете по чл. 276 и 284.
В изявлението за изоставяне застраховащият е длъжен да съобщи на застрахователя дали предметът на застраховката е обременен с вещни права и запори в полза на трети лица и дали има други застраховки за него.
Ако застраховащият не извърши изоставянето в срока по ал. 1, той може да търси застрахователно обезщетение на общо основание.

Отхвърляне и отмяна на изоставянето
history Чл. 286. Застрахователят може да отхвърли искането за изоставяне на застрахования предмет, ако не са налице основанията на извършването му, както и в случаите, когато застраховащият наруши задълженията по чл. 288, ал. 2 и 3.
Ако застрахователят установи, след като получи изявлението за изоставяне, че корабът не е погинал, той може да иска, ако е изплатил застрахователното обезщетение, застраховащият да му го върне обратно. В този случай застраховащият може да задържи само обезщетението за частични повреди, ако корабът ги е претърпял, поради риск, покрит от застраховката.

Действие на изоставянето
history Чл. 287. Правата върху застрахования предмет преминават върху застрахователя от деня, в който той приеме изявлението за изоставяне, или след изтичане на 30 дни, след като е получил изявлението за изоставяне и не го е отхвърлил изрично.
Застрахователят може да се разпорежда със застрахования предмет, след като заплати застрахователното обезщетение.

Встъпване на застрахователя в правата срещу трети лица
history Чл. 288. Застрахователят, след като заплати обезщетението, встъпва в правата на застраховащия или застрахования срещу третите лица за заплащане на вреди и загуби.
Ако застраховащият се е отказал от правата си да търси вреди и загуби срещу третите лица, причинили щетата, покрита от застраховката, или виновно е направил невъзможно осъществяването им, застрахователят може да откаже да плати застрахователното обезщетение изцяло или за съответната част.
Застраховащият или застрахованият е длъжен да предаде на застрахователя всички документи и други доказателства и да му съобщи всички данни, необходими, за да осъществи той правата срещу трети лица, в които встъпва.

Приспадане на обезщетението от трето лице
history Чл. 289. Ако застраховащият или застрахователят получи обезщетение за вредите от трети лица, застрахователят е длъжен да му заплати само разликата между сумата, подлежаща на изплащане съобразно с договора, и сумата, получена от третите лица.

Глава ХI
АВАРИИ

Понятие за обща авария
history Чл. 290. Обща авария се считат щетите, извънредните разходи или пожертвувания, направени преднамерено и разумно за спасяване на кораба, навлото и товара от обща за тях опасност.
Извънреден разход, извършен вместо разход, който следва да се отнесе към разходите за обща авария, се зачита за обща авария, но само до размера на избягнатия разход.
Следващите разпоредби се прилагат в случаите, когато със съглашение между страните не е уговорено друго.

Съставни елементи на общата авария
history Чл. 291. Към общата авария при условията на чл. 290 по-специално се отнасят:
1. Щети, възникнали от изхвърляне зад борда на товар или принадлежности на кораба, а така също щети от повреждане на кораба или товар при вземане на мерки за общото им спасяване, по-специално вследствие проникване на вода в трюмовете през откритите за изхвърляне на товара люкове или през други направени за това отвори.
2. Щети, причинени на кораба или товара при гасене на пожар на борда на кораба, включително и щетите от потопяването на горящия кораб.
3. Щетите, причинени на кораба или товара от преднамерено засядане на кораба.
4. Щетите от повреждане на двигателите и другите машини или котлите на кораба, причинени при усилията да се снеме корабът от засядане.
5. Извънредните разходи, извършени при засядане на кораба, по претоварването на товара, горивото или на предметите на корабното снабдяване от кораба на други плавателни съдове, за наемане на последните и за обратното натоварване върху кораба.
6. Щетите от повреждане или погиване на товари, гориво или на предмети от снабдяването, причинени от преместването, разтоварването и обратното им натоварване и подреждане на кораба, а също така при съхранението им в случаите, когато разходите по извършването на тези дейности се признават за обща авария.
7. Стойността на корабния инвентар или на предмети от снабдяването, изгорени по необходимост вместо гориво, като се приспадне стойността на предвиденото количество гориво, което би било изгорено. Стойността на това гориво се определя по пазарната цена в деня на отплаването от отправното пристанище или в последното посетено пристанище.
8. Разходите, направени с цел да се получи помощ, а така също и щетите, причинени на кораба или товара от корабите, които са оказвали помощ.
9. Загубата на навлото, възникнала от загубата на товара, се обезщетява по общата авария, като от навлото му се изключват разходите, които превозвачът би извършил за реализирането на навлото, но които не са били извършени вследствие на пожертвуванията.

Приравнени към общата авария разходи
history Чл. 292. Към общата авария също така се отнасят или приравняват:
1. Разходите, предизвикани от принудително отбиване на кораба в мястото на убежище или връщането му в мястото на натоварването поради нещастен случай или поради каквото и да било друго изключително обстоятелство, налагащо необходимостта от отбиване или връщане, за да се избегне общата опасност.
2. Разходите, свързани с излизането на кораба с товара или с част от него от мястото на убежището или от мястото на натоварването в случаите на принудително връщане.
3. Разходите за преместването или разтоварването на товара, горивото или предмети от снабдяването в мястото на натоварването, отбиването или убежището, когато това преместване или разтоварване са били необходими, за да се избегне обща опасност или за да се даде възможност да се отстранят повредите на кораба, предизвикани от нещастен случай или други извънредни обстоятелства, ако отстраняването им е било необходимо за безопасното продължаване на рейса.
4. Разходите за обратното натоварване и подреждане на товара, горивото и предметите за снабдяване, разтоварени при обстоятелствата, посочени в предходната точка в този член, както и всички разходи по опазването им, включително по застраховането им, ако такова е било направено.
5. Разходите за работната заплата и издръжката на корабния екипаж, предметите за снабдяването му и горивото, понесени във връзка с удължаване на рейса в резултат от отбиването на кораба в мястото на убежище или връщането му в мястото на натоварване при обстоятелствата, указани в точки 1 и 3 на този член.
6. Разходите за работната заплата и издръжката на корабния екипаж, възникнали при отбиването или допълнителното задържане на кораба в каквото и да било място вследствие нещастен случай или други извънредни обстоятелства, налагащи това, за да се избегне обща опасност или за да се отстранят повредите, причинени при посочените обстоятелства, ако ремонтът е бил необходим за безопасното продължаване на рейса. Разходите за гориво, предмети за снабдяване и пристанищни разходи, възникнали през време на задържането, също се приравняват към общата авария, освен ако тия разходи са извършени за ремонти, неспадащи към общата авария.
7. Предвидените в точки 1 до 6 разходи, ако те са възникнали поради прехода на кораба от мястото на убежище до друго място, поради невъзможността да се извърши ремонтът в мястото на убежище.
8. Стойността на временния ремонт на кораба, извършен за обща безопасност в мястото на натоварването, отбиването или убежището, а също и стойността на временния ремонт на повредите, приети за обща авария. Стойността на временното отстраняване на случайните повреди, необходимо само за извършване на рейса, се обезщетява само до размера на тези предварителни разходи, които биха били отнесени към общата авария, ако това отстраняване не е било извършено, независимо от икономията, извършена в резултат на това от когото и да е от участниците в общата авария.

Негодност за плаване на кораба и отказ от пътуването
history Чл. 293. В случаите, когато корабът бъде признат за негоден за плаване или се откаже от продължаване на рейса, към разходите за общата авария се отнасят само онези, направени за съхраняването, изплащане заплатите на екипажа и неговата издръжка (чл. 291, точки 1-6) до момента на признаването на кораба за негоден или до отказа му да продължи рейса. В случай, когато корабът бъде признат за негоден за плаване или се откаже от продължаване на рейса, преди да бъде приключено разтоварването на товара, към общата авария се отнасят всички разходи, направени до завършването на разтоварването.

Щети, изключени от общата авария
history Чл. 294. Не се признават за обща авария, даже и при наличие на условията, предвидени в чл. 290 на този кодекс:
1) стойността на изхвърления от кораба самозапалващ се товар и товар, който се превозва на кораба в несъответствие с приетите в морската търговия обичаи.
2) щетите, причинени от гасенето на пожар в тези части на кораба и товара, които са били обхванати от пожара.
3) щетите, причинени вследствие отсичане на разбити корабни части или други съоръжения, които са били отнесени от морската стихия.
4) щетите, причинени от форсирането или друга работа на машините, другите двигатели или котлите на кораба, който е в плаващо състояние, но е заседнал.
5) щетите, причинени от преднамерено засядане на кораба на плитковина при обстоятелства, които и биха предизвикали засядането независимо от предприетите мерки; щетите обаче, причинени от снемането на такъв кораб при наличие на посочените в чл. 290 от този кодекс условия, се признават за обща авария.
6) всякакви щети или загуби, понесени от кораба или товара, вследствие увеличаване продължителността на рейса, като престои или търговски загуби.

Разпределение
history Чл. 295. Общата авария се разпределя между кораба, товара и навлото пропорционално на тяхната действителна стойност в мястото и по време на завършване на рейса.
Общата авария се разпределя съгласно ал. 1 и когато опасността, причинила извънредните пожертвувания или разходи, е настъпила по вина на кой да е участник в общата авария или на трето лице. Разпределението на щетите не лишава участника в общата авария от правото на регресен иск срещу лицето, по вина на което са причинени щетите.
Разпределение на щетите, считащи се за обща авария, се извършва също и тогава, когато действията, извършвани във връзка с общата авария, не са постигнали желаните резултати.

Размер на обезщетението на кораба
history Чл. 296. Размерът на обезщетението по обща авария за повреждане на кораба, неговите машини или принадлежности трябва да съответствува на действителната стойност на поправянето на повредите или заменените части, но не може да превишава обичайната стойност на поправките или замяната на частите. В случаите, когато старите материали или части са заменени с нови, от тази стойност се приспада "ново вместо старо".
От стойността на временните поправки на кораба, която спада към обща авария, приспадания "ново вместо старо" не се правят.
Когато не е имало поправка, взема се предвид съответното намаление на стойността на кораба, което не може да превишава нормалната стойност за поправка.
В случаите на действителна или пълна конструктивна загуба на кораба сумата, полагаща се като обезщетение по общата авария за повреда на кораба, се начислява въз основа на оценката на кораба в неповредено състояние, като се приспадне от нея обикновената стойност на поправките, които не се считат за обща авария, и сумите, получени от продажбата на кораба, ако той е бил продаден.

Размер на обезщетението за товари
history Чл. 297. Подлежащата на обезщетение по обща авария загуба поради повреда или погиване на пожертвувания товар се определя по цената на товара в деня на пристигането на кораба в местоназначението на товара.
Ако корабът не е пристигнал до пристанището на местоназначението на товара, подлежащата на обезщетение загуба се определя по цената на товара в пристанището на местоназначението му в деня на разтоварването или изхвърлянето на товара.
В случай на продажба на повредения товар обезщетението се определя от разликата между неговата стойност в неповредено състояние и сумата, получена от неговата продажба, освен ако размерът на тази щета не е бил уговорен по друг начин.

Изчисление на обезщетението
history Чл. 298. Върху сумата на разходите, които подлежат на обезщетение по обща авария (освен работната заплата и издръжката на екипажа, стойността на горивото и предметите за снабдяване, които не са заменени по време на рейса), се начислява 2% в полза на страната, която е направила тези разходи. За обща авария се считат също така необходимите разходи за получаване на средства чрез заем или по друг начин, а също така и загубата, понесена от собственика на товара, който е продаден, за да се получат средства.
За обща авария се считат също застрахователните суми, с които се авансират разходи по общата авария.

Изключени товари
history Чл. 299. Щетите, произлезли от загубване или повреждане на товара, който е бил натоварен на кораба без знанието на корабопритежателя или който при приемането му за превоз е бил неправилно обявен, не се включва в общата авария. Такъв товар, ако бъде спасен, участвува с вноски в общата авария съгласно общите правила.

Щети при товар с обявена стойност
history Чл. 300. Щетите, произлезли от загубване или повреждане на товара, стойността на който при приемането за превоз е била обявена по-ниско от действителната стойност, се пресмятат в общата авария според обявената стойност. Тежащите върху този товар задължения, произтичащи от участието в общата авария, се разпределят съгласно действителната стойност на товара.

Определяне общата стойност на имуществата
history Чл. 301. Общата стойност на имуществата, участвуващи за покриване на общата авария (контрибуционна стойност), се определя по действителната чиста стойност на имуществата при завършване на рейса с прибавяне към тази сума обезщетенията по общата авария за пожертвуваното имущество, ако тази сума вече не е включена. При това от сумата на превозната цена и таксата за превоз на пътници, рискът за който се носи от корабопритежателя, се изключват разходите и работната заплата на екипажа за дадения рейс, които превозвачът не е могъл да заплати, когато корабът или товарът са погинали при обстоятелства, признати за обща авария и които вследствие на това не са били признати за обезщетяване по реда на общата авария.
Изключват се от стойността на имуществата всички признати за частична авария разходи, които са били направени в съответствие с това имущество след обявяване на общата авария.
Стойността на багажа и личните вещи на пасажерите не се включват в контрибуционната стойност.

Диспашори
history Чл. 302. Установяването на общата авария, на разходите и пожертвуванията по нея и разпределението на вноските между кораба, товара и навлото се извършва с диспаш от диспашорите при Търговската палата по искане на заинтересуваните страни.
Видът на аварията се установява с постановление от диспашора, което може да бъде оспорено по исков ред пред Външнотърговския арбитражен съд при Търговската палата в София в 30-дневен срок от обявяване на съобщението в Държавен вестник за неговото изготвяне. Предявяването на иска спира производството по диспаша.

Прилагане на обичаи
history Чл. 303. При липса на уговорки или непълноти на закона диспашорът се ръководи при определяне вида на аварията, изчисляване размера на общата авария и съставяне диспаша от международните обичаи на търговското мореплаване.

Тежест на доказване
history Чл. 304. На страните, на които се приспада разпределението по общата авария, тежи задължението да доказват, че заявените щети или разходи действително следва да бъдат признати като обща авария.
Всички материали, на основание на които се съставя диспашът, следва да бъдат държани на разположение на диспашора и последният по искане на заинтересуваните лица е длъжен да издава заверени от него копия на тези материали.

Такси за диспаша
history Чл. 305. За съставяне на диспаша се събира такса, която се включва в сметката на общата авария и се разпределя между всички заинтересувани лица пропорционално на дяловото им участие в общата авария.

Оспорване на диспаша
history Чл. 306. Заинтересуваните лица могат по исков ред да оспорят диспаша в течение на едномесечен срок от обявяването в Държавен вестник за окончателното съставяне на диспаша, когато общата авария е станала в местно "каботажно плаване" и в шестмесечен срок, когато това е станало в задгранично плаване.
Компетентен да разгледа спора е Външнотърговският арбитражен съд при Търговската палата в София.

Приключване на диспаша
history Чл. 307. Изпълнителните листове по влезлите в сила диспаши се издават на заинтересуваните лица от Софийския градски съд по реда на Гражданско-процесуалния кодекс.

history Задържане
Чл. 308. Превозвачът може да откаже да предаде товарите или да ги предаде в склада до внасяне на депозит за вноската, която му се припада, докато бъде представена гаранция.

Частна авария
Чл. 309. Частни аварии са всички щети на кораба, товара или навлото, които не са обща авария. Щетите, признати за частна авария, се понасят от този, който ги е претърпял, или от този, който е отговорен за тяхното причиняване.

Ред за установяване на щети
history Чл. 310. Редът за установяване на щетите, представляващи обща или частна авария, тяхното разпределение и пр. се определят с наредба от министъра на транспорта и министъра на правосъдието.

Глава ХII
СБЛЪСКВАНИЯ НА КОРАБИТЕ

Приложно поле
history Чл. 311. Разпоредбите на тази глава се прилагат при сблъсквания между морски кораби, а също така между морски и други кораби или водни самолети независимо от това, дали сблъскването е станало в морски или други води.
Същите разпоредби се прилагат и когато щетите са причинени от един кораб на друг или на намиращите се на него лица, товари и други имущества поради извършване или неизвършване на маневра или вследствие неспазване правилата за корабоплаване, даже и когато не е последвало сблъскване.

Последици от сблъскване без вина
history Чл. 312. При сблъскване, станало поради случайно събитие, непреодолима сила или ако причината за сблъскването не може да се установи, загубите се понасят от кораба, който ги е претърпял.
Разпоредбата на ал. 1 се прилага и когато корабите или един от тях са били закотвени в момента на сблъскването или закрепени по друг начин.

Вина за сблъскването
history Чл. 313. При сблъскване, станало поради неправилни действия или пропуск на един от корабите, загубите се понасят от кораба, по чиято вина е станало сблъскването.
Вина на кораба има по-специално в случаите на ненадлежно съоръжение, водене и обслужване на кораба, неспазване на правилата за предотвратяване сблъскванията на корабите по море и прилагане на други средства за безопасност, забранени от задължителните разпоредби, морската практика или от особените обстоятелства.

Сблъскване по вина на няколко кораби
history Чл. 314. Ако сблъскването е станало по вина на няколко кораба, всеки от тях отговаря съразмерно степента на своята вина за щетата, нанесена на останалите кораби или на имуществото, намиращо се на тях. Ако степента на вината е еднаква или не може да се установи, корабите отговарят поравно.
За щетите, последвали от смъртта, телесната повреда или разстройството на здравето, корабите, които имат вина за сблъскването, отговарят солидарно. Корабът, който въз основа на солидарната отговорност е заплатил част, по- висока от припадащата му се, има право на обратен иск към другите кораби за надплатената сума.

Сблъскване по вина на пилота
history Чл. 315. Правилата на чл. 312, 313 и 314 се отнасят и до случаите, когато сблъскването е станало по вина на пилота, дори и когато ползуването на услугите му е било задължително.

Задължения на капитаните
history Чл. 316. Капитанът на всеки от сблъскалите се кораби е длъжен да се притече на помощ на другия кораб, на екипажа и пътниците му, ако може да направи това без сериозна опасност за своя кораб, екипаж и пътници.
Капитаните на сблъскалите се кораби са длъжни да си съобщят един друг името на кораба, пристанището на домуване, мястото, откъдето е отпътувал, и местоназначението на кораба.
За нарушения на горните задължения капитанът носи установената от законите отговорност.
Корабопритежателят не носи отговорност за неизпълнение на тези задължения от страна на капитана.

Приложение на разпоредбите към военни кораби
history Чл. 317. Разпоредбите на тази глава се прилагат съответно и към корабите, плаващи под военноморско знаме.
Корабите, посочени в горната алинея, не носят отговорност за вредата, нанесена на други кораби при сблъскване или други действия при изпълнение на служебни задачи в границите на учебните полигони и на районите, обявени за опасни за плаване. Това не освобождава капитаните на тези кораби от предвидените в тази глава задължения да дадат необходимата помощ или да съобщят данните по чл. 316 в степен, която се определя по установения ред.

Глава ХIII
СПАСЯВАНЕ ПО МОРЕ

Приложно поле на разпоредбите
history Чл. 318. Разпоредбите на тази глава се прилагат при спасяване и оказване на помощ в морски или други води на намиращите се в опасност морски кораби, кораби от вътрешното плаване или на други плаващи или влачени обекти.
Правилата на настоящата глава се прилагат също и към кораби, плаващи под военноморско знаме.

Възнаграждение за спасяване
history Чл. 319. Всяко действие с полезни резултати за оказване на помощ или спасяване на изложен на опасност кораб, на намиращи се на него или на произхождащ от него товар или други вещи, а така също и за запазване на навлото и таксата за превозваните пътници дава право на спасителя да получи справедливо възнаграждение.
Възнаграждението се заплаща и в случаите, когато спасяващият и спасеният кораб принадлежат на един и същ корабопритежател.
Когато помощта или спасяването не са дали полезни резултати, възнаграждение не се заплаща.
Няма право на възнаграждение и екипажът на кораба, изложен на опасност.

Спасяване при договор за влачене
history Чл. 320. Нямат право на възнаграждение спасителите, които са направили услуги въпреки изричната и разумна забрана на капитана на кораба, търпящ бедствие, както и действията за спасяване, произтичащи от договора за влачене.

Спасяване на хора
history Чл. 321. Спасените хора не плащат възнаграждение за спасяването си. Спасителите на хора имат право на справедлива част от общото възнаграждение за спасеното имущество наравно със спасителите на имуществото, когато спасяването на хората е извършено във връзка с произшествието, което е наложило спасяването на това имущество.

Размер на възнаграждението
history Чл. 322. Размерът на възнаграждението се определя по споразумение между страните, а при липса на споразумение - от съда или арбитража.
Всяко споразумение за спасяване, сключено в момента и под влияние на опасността, може да бъде обявено за недействително или изменено от съда или арбитража, ако се установи, че условията на споразумението са несправедливи.

Определяне на възнаграждението
history Чл. 323. Съдът или арбитражът определят възнаграждението според обстоятелствата на случая, като вземат предвид:
1. Резултатите от спасяването.
2. Усилията и заслугите на спасителите.
3. Опасностите, на които е бил изложен спасеният кораб и неговите пътници, екипаж и товар.
4. Опасностите, на които са били изложени спасяващият кораб, съоръженията му и спасителите.
5. Загубеното време от спасителите при спасяването.
6. Понесените разходи и щети от спасителите.
7. Възможните отговорности на спасителя пред трети лица и други рискове.
8. Стойността на съоръженията и материалите на спасителя, употребени за спасяване.
9. Специалното предназначение на спасяващия кораб.
Освен това трябва да се вземе предвид и стойността на спасеното имущество.

Максимален размер на възнаграждението
history Чл. 324. Възнаграждението не може да превиши стойността на спасеното имущество.

Основания за намаляване на възнаграждението
history Чл. 325. Възнаграждението може да бъде намалено или изцяло отхвърлено, ако спасителят по своя вина е направил необходимо спасяването или във връзка със спасяването е извършил кражба, присвояване или други измамни действия.

Стойност на спасеното имущество
history Чл. 326. Стойността на спасеното имущество се определя от неговата оценка в мястото, в което се намира след спасяването, ако е било продадено - от получената сума, като се приспаднат и в двата случая установените такси и мита, както и разходите по разтоварването, пазенето и оценяването или продажбата на имуществото.

Разпределение на възнаграждението между няколко спасители
history Чл. 327. Разпределението на възнаграждението между няколко спасители се извършва по тяхно споразумение, а при липса на споразумение - по решение на съда или арбитража.

Разпределение на възнаграждението между корабопритежателя, екипажа и други правоимащи
history Чл. 328. Разпределението на възнаграждението между корабопритежателя, членовете на екипажа и другите правоимащи лица се извършва, след като се приспаднат разходите и щетите по спасяването.
Половината от останалата сума се отрежда на корабопритежателя, а другата половина - на капитана, останалите членове на екипажа и другите правоимащи лица съгласно наредба на министъра на транспорта.
Спрямо размера на тези възнаграждения не се прилагат разпоредбите за трудовите възнаграждения, допълнителните възнаграждения, премиите и други, както и за данъците.

Глава ХIV
ИЗВАЖДАНЕ НА ПОТЪНАЛО ИМУЩЕСТВО

Приложно поле
history Чл. 329. Имущество (кораб, части от кораб, предмет от корабно стъкмяване, товари и други), потънали в пределите на териториалните и вътрешните води на Народна република България (в това число и имущество, изхвърлено на плитковина или на брега), подлежи на изваждане или изтегляне по реда на настоящата глава.

Изваждане на собствено имущество
history Чл. 330. Собственик на потънало имущество, който има намерение да извади това имущество, трябва да извести за това най-близкия орган на Държавната инспекция по корабоплаване в едногодишен срок от потъването на имуществото.
Държавната инспекция по корабоплаване, съгласувано с Министерството на народната отбрана и другите заинтересувани държавни органи, определя според обстоятелствата достатъчен срок за изваждане и реда за извършване на работите по изваждането, за което уведомява собственика.

Задължително изваждане на потънало имущество
history Чл. 331. В случаите, когато потъналото имущество съставлява опасност или препятствие за корабоплаването, морската промишленост, хидротехническите или други работи, собственикът на имуществото е длъжен да го извади по нареждане на Държавната инспекция по корабоплаване в установения от последната срок.
Ако собственикът на потънало имущество е неизвестен, Държавната инспекция по корабоплаване прави еднократна публикация в Държавен вестник за срока, установен за изваждане на потъналото имущество. Ако на Държавната инспекция по корабоплаване е известна националната принадлежност на собственика на потъналото имущество, тя уведомява и Министерството на външните работи на Народна република България.

Изваждане от пристанищните власти
history Чл. 332. Държавната инспекция по корабоплаване може да не разреши на собственика на потъналото имущество да го извади със свои средства или със средства на избрани от него организации и лица. При такива случаи изваждането на имуществото се извършва от органите на инспекцията за сметка на собственика на имуществото.
Ако потъналото имущество представлява опасност за корабоплаването или собственикът на потъналото имущество не го извади в срока съгласно чл. 331, Държавната инспекция по корабоплаване има право да вземе необходимите мерки за неговото незабавно изваждане, а при необходимост - за неговото унищожаване или изтегляне по друг начин.

Предаване на изваденото имущество
history Чл. 333. Имуществото, извадено или изтеглено от Държавната инспекция по корабоплаване в съответствие с разпоредбите на чл. 332, ал. 1 и в случаите на непосредствена опасност за корабоплаването, се предава на неговия собственик след заплащане стойността на разходите за изваждането (изтеглянето) и другите понесени във връзка с това щети, при условие, че от момента на изваждането на имуществото не е изтекла повече от една година.
Ако няма възможност или не е целесъобразно да се пази потъналото имущество, то може да бъде продадено от органите на корабоплавателния надзор по установения от министъра на транспорта ред, а получените суми, след като се приспадне стойността на извършените работи по изваждането и другите понесени във връзка с него разходи, се предават на собственика на имуществото.

Последици от неизваждането
history Чл. 334. Собственик на потънало имущество, който не е направил заявление или не извади имуществото в срока, предвиден в чл. 330 и 331, загубва правата си над него.

Възнаграждение за случайно извадено имущество
history Чл. 335. В случаите, когато потъналото имущество бъде извадено случайно, лицето, което го е извадило, е длъжно да го предаде на най-близката портова власт. Това лице има право да получи възнаграждение в размер на 1/3 от стойността на изваденото имущество.

Военно имущество
history Чл. 336. Изваждането на предметите, които са военни имущества, се извършва от Министерството на народната отбрана. Когато тези имущества се намират в териториалните и вътрешните води на Народна република България, изваждането се извършва от Министерството на народната отбрана, съгласувано с Министерството на транспорта.

Изваждане на потънало имущество в забранени за плаване райони
history Чл. 337. Изваждане на имущество, потънало в райони, където в съответствие със законодателството за запазване на държавните граници на Народна република България е забранено плаването на кораби, се извършва при спазване на разпоредбите на тази глава при условие, че е дадено разрешение за изваждане от Министерството на народната отбрана.

Глава ХV
ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ НА КОРАБОПРИТЕЖАТЕЛЯ

Случаи на ограничена отговорност
history Чл. 338. Корабопритежателят отговаря ограничено за:
1. Щети, причинени на трети лица от капитана на кораба, от други членове на екипажа, от пилота и от всяко друго лице, обслужващо кораба при изпълнение на техните задължения.
2. Щети, причинени на товара, който е приет за превоз, или на друго имущество, което се намира на кораба.
3. Щети, произлезли от неизпълнение или лошо изпълнение на договора за морски превоз на товара.
4. Възнаграждение за оказване на помощ.
5. Задълженията по разпределението при обща авария по отношение на дължимата част от корабопритежателя.
6. Задълженията, свързани с изваждането, пренасянето, съхраняването, премахването или разрушаването на потънало в морето имущество, както и задължението за заплащане на причинени щети на пристанищни съоръжения, пристанищни басейни и плавателни водни пътища.
7. Задълженията, основани на действията, извършени от капитана без специално пълномощно от корабопритежателя, а по силата на общите му законни правомощия, с цел да се запази корабът или да продължи рейса си, даже ако тези действия са предизвикани от недостатъчно или неправилно стъкмяване или снабдяване преди започване на рейса.

Изключване на ограничената отговорност
history Чл. 339. Правилата за ограничаване отговорността на корабопритежателя, установени в предходния член, не се прилагат:
1. За задължения към членовете на екипажа или други лица, заангажирани с обслужването на кораба.
2. За задължения, възникнали вследствие лична вина на корабопритежателя.

Предели на ограничената отговорност
history Чл. 340. В случаите на ограничена отговорност на корабопритежателя той отговаря само до размера на сумата, образувана от стойността на:
1. Кораба.
2. Навлото, включително и таксата за превоз на пътници и техния багаж, в момента, когато е възникнало основанието на иска.
3. Полагащите се на кораба вноски за обезщетение при обща авария и възнаграждения за причинени щети на кораба след започване на рейса и невъзстановени още, с изключение на застрахователните обезщетения.

Размер на отговорността
history Чл. 341. Отговорността на корабопритежателя в случаите на чл. 338, точки 1, 2, 3 и 4, не може да надвишава сумата, равняваща се на 3/10 от стойността на кораба за обезщетение на имуществените вреди и на още 4/10 от същата стойност за обезщетение на личните увреждания.
Ако сумата, определена за обезщетение на личните увреждания, се окаже недостатъчна, неудовлетворената част подлежи на пропорционално заплащане от сумата, предвидена за обезщетение на имуществените вреди.
Спрямо чуждестранните кредитори държавите, които са установили по-малка отговорност в сравнение с отговорността по този кодекс, корабопритежателят отговаря само до този по-нисък предел.
Ако законът на друга държава съдържа правила за отговорност, които са по-тежки, срещу кораб, експлоатиран от български собственик, отколкото тези, съдържащи се в тази глава, спрямо корабите, регистрирани в тази държава, ще се прилагат правилата за по-тежка отговорност на чуждия закон.

Определяне стойността на кораба
history Чл. 342. Стойността на кораба се определя, както следва:
1. За вземания, свързани със сблъскване, авария и други произшествия, възникнали до пристигането на кораба в най-близкото пристанище, оценката се извършва според състоянието на кораба в момента на пристигането му в това пристанище. Ако до този момент някое ново произшествие, несвързано с първото, е намалило стойността на кораба, причиненото по този начин намаление на стойностите не се взема под внимание. Ако произшествието е станало през време на престоя на кораба в пристанището, оценката се извършва според състоянието на кораба в пристанището след произшествието.
2. За вземанията, възникнали от договора за превоз, а също така и по отношение на всички вземания във връзка с товара, макар и непроизтичащи от договора за превоз, освен в случаите, предвидени в точка 1 на този член, оценката се извършва според състоянието на кораба в пристанището на назначението на товара или в мястото, където рейсът е прекъснат. Ако товарът е предназначен за няколко пристанища и ако причинената повреда е настъпила вследствие на каквато и да е обща причина, оценката се извършва съобразно състоянието на кораба в първото от тези пристанища.
3. Във всички други случаи, предвидени в чл. 338, корабът се оценява според състоянието му в момента на пристигане в последното пристанище на назначението.

Изоставяне на кораб
history Чл. 343. Корабопритежателят може да се освободи от отговорност по задълженията си в случаите на чл. 338, точки 4, 5 и 7, като изостави кораба (абандон), навлото и останалите суми по чл. 340 от този кодекс.

Действие на изоставянето
history Чл. 344. Изоставянето може да се направи в полза на всички кредитори или само на някои от тях.
Заявлението за изоставяне се вписва в регистъра, където е вписан корабът, като вписването се съобщава на кредиторите, в полза на които се прави изоставянето. В заявлението се посочват причините за изоставянето, размерите на навлото, както и имената, местожителствата и вземанията на кредиторите, известни по време на заявлението.
Компетентен съд за решаване на споровете по ликвидиране на изоставеното имущество е окръжният съд, в района на който е вписан корабът.

Действие на гаранциите
history Чл. 345. Гаранциите или обезпеченията, които корабопритежателят представя в размер на своята ограничена отговорност, са предназначени за всички лица, по отношение на които корабопритежателят отговаря.

Други лица, приравнени към отговорността на корабопритежателя
history Чл. 346. Разпоредбите за ограничената отговорност на корабопритежателя се прилагат съответно и към другите лица, които експлоатират кораба от свое име и за своя сметка, макар и да не са собственици, включително и като наематели на кораб, за задължения по член 338 от този кодекс.

Глава ХVI
МОРСКИ ПРОТЕСТИ, РЕКЛАМАЦИИ, ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ

Раздел I
Морски протести

Заявление
history Чл. 347. Когато през време на плаване или престой с кораба е произлязло произшествие, което може да даде основание за предявяване претенции срещу корабопритежателя, капитанът е длъжен по установения ред да направи заявление за съставяне на морски протест.
Заявлението за съставяне на морски протест трябва да съдържа описание на фактите на произшествието и взетите мерки от капитана за обезпечаването на повереното му имущество.

Органи, пред които се прави заявлението
history Чл. 348. Заявлението за морски протест се прави:
в българските пристанища - пред нотариуса;
в чуждите пристанища - пред консула на Народна република България или компетентното длъжностно лице на чуждата държава по реда, установен в законодателството на тази държава.

Срок за заявлението
history Чл. 349. Заявлението за морски протест се прави в първото посетено пристанище в срок от 24 часа от пристигането на кораба.
Ако произшествието, което налага съставянето на морски протест, е настъпило в пристанището, заявлението за морския протест трябва да бъде направено в срок от 24 часа от произшествието.

Закъснение за заявлението
history Чл. 350. Когато не е възможно да се поиска съставянето на морски протест в установения срок, в заявлението се посочват причините за това.
Когато има основание да се предполага, че станалото произшествие е причинило щети на намиращия се на кораба товар, заявяването на морския протест трябва да бъде направено до откриването на люковете. Разтоварването на товара може да бъде започнато преди заявяването на морския протест само при крайна необходимост.

Доказване на фактите
history Чл. 351. За доказване на фактите, изложени в заявлението на морския протест, капитанът на кораба едновременно с предявяването му или в срок, не по-дълъг от 7 дни от пристигането му в пристанището или от момента на произшествието, ако то е настъпило в пристанището, е задължен да представи на нотариуса или на съответното длъжностно лице за преглеждане корабния дневник и заверени извлечения от него с подписа на капитана на кораба и скрепени с печата на кораба.
При погиване на корабния дневник в заявлението за морския протест трябва да бъдат подробно изложени всички обстоятелства на произшествието и обстоятелствата и причините за погиването на корабния дневник.

history Съставяне на акт за морски протест
Чл. 352. Нотариусът или съответното длъжностно лице на основание
заявлението на капитана, данните от корабния дневник и разпита на капитана и по възможност на не по-малко от двама свидетели от командния състав съставя акт за морски протест и го заверява.

Съставяне на акт от чужди органи
history Чл. 353. Приемането на заявления за морски протест от капитаните на чуждите кораби и съставянето на актове за морски протест могат да се извършват и от съответните консулски представители на чуждите държави в Народна република България при условията на взаимност.

Раздел II
Рекламации и искове

Предявяване на рекламация
history Чл. 354. (Ал. 1 попр. - ДВ, бр. 58 от 1970 г.) Арбитражни и съдебни искове, произтичащи от договора за превоз на товари, пътници и багажи, българските предприятия, организации и лица могат да предявят само след предявяване на рекламация пред превозвача.
В молбата се посочват предметът на рекламацията, размерът на претендираната сума по всеки предявен документ, описът на документите по молбата и адресът на лицето, което следва да получи сумата.
Не се допуска предявяване на рекламации и искове за суми, по-малки от 20 лева за всеки коносамент, с изключение на исковете на физически лица.

Документи, необходими за рекламацията
history Чл. 355. Към молбата, с която се предявява рекламация за липса или повреда на товари или багажи, задължително се прилагат и документите, на които се основава претенцията:
1. Коносаменти и товарителници.
2. Актовете или протоколите, установяващи липсите или повредите на товари или багажи.
3. Други необходими документи, установяващи претенцията по основание и размер.

Срокове за разглеждане
history Чл. 356. Превозвачът е длъжен да разгледа предявената пред него рекламация и да се произнесе в следните срокове:
1. Рекламации за връщане на суми, получени от продажбата на непотърсени товари, за обезщетения за просрочие на сроковете за доставка и за заплащане на задържани наложени платежи не по-късно от 30 дни от деня на предявяване на рекламацията.
2. По всички други рекламации не по-късно от 45 дни от деня на предявяване на рекламацията.

Раздел III
Погасителна давност

Видове давностни срокове
history Чл. 357. Правото на иск се погасява:
а) С двегодишна давност за:
1. Вземания, произтичащи от договор за застраховка, считано от деня, в който е възникнало правото на иск.
2. Вземания, произтичащи от сблъсквания на кораби, с изключение на вземанията, предвидени в чл. 314, ал. 2 за смърт или телесна повреда, считано от деня, в който е била причинена повредата.
3. Вземания, произтичащи от оказване на помощ, считано от деня на завършване действието по оказване на помощта.
4. Вземания, произтичащи от обща авария, считано от деня, в който е възникнало правото на иск.
5. Вземания, произтичащи от договори за агентиране и договори за морско посредничество.
6. Вземания, произтичащи от договор за превоз на пътници, считано от деня на пристигането на кораба или деня, когато е трябвало да пристигне.
б) С едногодишна давност за:
1. Вземания, произтичащи от договор за превоз на товари и багажи, считано от деня на предаване товара или багажа на получателя, а в случай, че товарът или багажът не е бил предаден, от деня, в който е следвало да бъде предаден.
2. Вземания, произтичащи от договор за "наемане на кораб за определено време", считано от деня, в който изтича срокът на договора.
3. Вземания, произтичащи от договора за влачене, считано от деня, в който е възникнало правото на иск.
4. Вземания, произтичащи от договора за пилотиране
5. Вземания, произтичащи от сделки, които са сключени от капитана на кораба по силата на законните му правомощия, считано от деня, в който е възникнало правото на иск.
6. Вземания на корабопритежателя, платил суми, по-големи от полагащите му се по разпределението на възнаграждение за спасяване на хора.
в) С шестмесечна давност за:
Вземания, произтичащи от договор за превоз на пътници и личен багаж при каботаж, считано от пристигането на местоназначението, или ако пътуването не бъде завършено, от деня, в който пътникът е трябвало да пристигне.

history Спиране на давността
Чл. 358. За давностните срокове, посочени в чл. 357 на настоящата глава, се прилагат разпоредбите на гражданските закони за прекъсване, спиране и възобновяване на давността.
Независимо от разпоредбите на предходната алинея давностният срок спира да тече, ако изчислението на цената на иска зависи от изчислението на общата авария за времето от деня, в който диспашорът заяви за пристъпването към съставяне на диспаша, до деня на обявяването, че диспашът е съставен.
Също така давността се спира за времето от подаването на рекламация до нейното частично или изцяло отхвърляне, но най-много за сроковете, посочени в чл. 356 на този кодекс.

Последици от спирането
history Чл. 359. В случаите, когато след спиране на давността е останал срок за предявяване на иск, по-малък от три месеца, той се продължава до три месеца, а по отношение на вземанията, произтичащи от обща авария - до шест месеца.

Глава ХVII
МОРСКА АДМИНИСТРАЦИЯ

Държавна инспекция по корабоплаване
history Чл. 360. Административната власт за обезпечаване сигурността на корабоплаването в българските пристанища и крайбрежия се осъществява от Държавната инспекция по корабоплаване при Министерството на транспорта.

Компетентност
history Чл. 361. Териториалната компетентност на Държавната инспекция по корабоплаване се разпростира върху:
1. Всички вътрешни води, включително и водните пространства, които имат контакт с морето и се ползуват за корабоплаване.
2. Териториалните води.
3. Сухоземната крайбрежна ивица, имаща широчина 100 метра, отчитана от линията на най-големия отлив. Там, където има селища или височина, отстояща на по-малко от 100 метра от линията на най-големия отлив, границите на крайбрежната ивица съвпадат с чертите на селището от страна на морето или с върха на височината.

Задължителни разпореждания
history Чл. 362. В изпълнение на своите задължения Държавната инспекция по корабоплаване издава разпореждания, които имат задължителен характер за:
1. Всички кораби, плаващи под знамето на Народна република България независимо от собствеността и предназначението, с изключение на военните кораби.
2. Всички кораби, плаващи под чуждо знаме, когато се намират в териториалните и вътрешни води на Народна република България, ако в законите или в международните съглашения, страна по които е Народна република България, не е предвидено друго.
3. Всички лица - членове на корабните екипажи, работници и служители в пристанищата, корабите и в други служби, когато дейността им е свързана с корабоплаването, както и върху всяко лице, намиращо се в териториалните и вътрешни води на Народна република България, независимо от неговото служебно положение и гражданство.

Основания за забрана на отплаването
history Чл. 363. Държавната инспекция по корабоплаване може да забрани отплаването на всеки кораб независимо под чие знаме плава в следните случаи:
1. Липса на свидетелство за право на плаване под държавното знаме, което носи корабът.
2. Липса на изискуемите се документи по международните съглашения, страна по които е Народна република България.
3. Пропускане на вода в корпуса на кораба.
4. Неизправност в рулевото или котвеното устройство.
5. Натоварване на кораба противно на правилата или добрата морска практика за превоз на товари, превишаване наклона (крена) на кораба над осем градуса и при наличие на товар, нарушаващ видимостта за управлението на кораба.
6. Приемане на кораба на повече пътници от определеното число в свидетелството за сигурност на пътническия кораб.
7. Натоварване на кораба над максималното газене, посочено в корабните документи.
8. Некомплектуване на кораба с правоспособен екипаж.
9. Недостатъчно снабдяване на кораба със спасителни, противопожарни, водоотливни, сигнални и други средства и приспособления, потребни за сигурността на корабоплаването.

Основания за задържане на чужди кораби
history Чл. 364. Държавната инспекция по корабоплаване може да задържи кораби, плаващи под чуждо знаме:
1. При нередовност на корабните документи.
2. За неиздължени суми за митнически, пристанищни и други такси, налози и глоби, за които е предявено искане от страна на държавни и обществени организации.
В тези случаи и в случаите по предходния член задържането продължава до отстраняване на причините, които са го предизвикали.

Задържане по молба на заинтересувани лица
history Чл. 365. Държавната инспекция по корабоплаване може да задържи кораби, плаващи под чуждо знаме или чуждестранни товари, и по писмена молба от лица за вземания, произлизащи от аварии, сблъсквания, оказана помощ, други услуги или от изпълнението на превозния договор до представяне на необходимите гаранции от корабопритежателя или получателя на товара.
Задържането на кораба се прекратява след 72 часа, ако дотогава то не бъде постановено от окръжния съд по местонахождението на кораба по реда на обезпечителното производство по Гражданския процесуален кодекс.
При неоснователно задържане на кораб отговорност носи лицето, по чието искане е станало задържането.

Изместване на негоден за плаване кораб
history Чл. 366. Държавната инспекция по корабоплаване може да нареди на пристанищните или други някои организации изместването на подходящо място на негоден за плаване кораб, където той може да остане в плаващо или неплаващо състояние, за да не пречи на корабоплаването.
Инспекцията не носи отговорност за последствията, настъпили във връзка с изместването на кораба.

Нареждане за участие в спасяване
history Чл. 367. Държавната инспекция по корабоплаване може да задължава намиращите се кораби и лица в пристанището да предоставят своите плаващи или други технически средства за спасяване на търпящи бедствие кораби и хора.

Санкции за нарушения
history Чл. 368. Който наруши разпоредбите на този кодекс или на издадените въз основа на него нормативни актове, отнасящи се до сигурността на корабоплаването, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба до 300 лв., а при повторно нарушение - до 500 лв.
Който не спази сроковете, предвидени в чл. 40, ал. 1 и 2 от този кодекс, се наказва с глоба до 200 лв.
Наказанията по предходните алинеи се налагат и изпълняват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Нарушенията се установяват с актове, които се съставят от органите на Държавната инспекция по корабоплаване, а наказателните постановления се издават от началника на тази инспекция.
По реда на чл. 45 от Закона за административните нарушения и наказания може да се обезщетяват причинените от нарушението по ал. 1 вреди в размер до 1000 лв.

Правилник на Държавната инспекция по корабоплаване
history Чл. 369. Министърът на транспорта издава правилник за работата на Държавната инспекция по корабоплаване.

Глава ХVIII

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОДИТЕ (ОБН. - ДВ, БР. 42 ОТ 2003 Г., ДОП. - ДВ, БР. 6 ОТ 2004 Г.)

history Чл. 370. Този кодекс влиза в сила от 1 януари 1971 г. и отменя:
1. Указа за търговското корабоплаване на Народна република България от 1953 г. относно морския транспорт.
2. Указа за администрацията на пристанищата и крайбрежията от 1952 г.
Български граждани, които са придобили до влизането на този кодекс в сила кораби до 40 бруто регистър-тона, запазват правото си на собственост.
Изпълнението на закона се възлага на министъра на транспорта.