ДВ. бр. 35 от 03.05.1977г.

Обн., ДВ, бр. 54 от 12 юли 1974г., изм., ДВ, бр. 63 от 6 август 1976г., изм., ДВ, бр. 35 от 3 май 1977г.

Глава първа.
Общи положения

history Чл. 1. Този закон урежда организацията и дейността на Държавния архивен фонд по събирането, регистрирането, обработването, съхраняването и използуването на архивните документи.

history Чл. 2. (1) Държавният архивен фонд е съвкупност от ценни явни и поверителни документи, които са създадени от дейността на учрежденията, научните, стопанските, обществените и други организации независимо от времето, мястото и начина на създаването им и които се съхраняват от органите за управление на Държавния архивен фонд или се водят на отчет от тях.
(2) В Държавния архивен фонд могат да се включват и документи със стопански, научен, културен, политически, религиозен и друг характер, собственост на български граждани и на техни организации.
(3) Държавният архивен фонд се попълва и с документи или копия на документи, получени от чуждестранни архиви и институти.

history Чл. 3. (1) В Държавния архивен фонд се съхраняват закони, укази, постановления, разпореждания, решения, правилници, наредби, инструкции, окръжни, доклади, заповеди, протоколи, отчети, бюджети, планове, договори, фотоснимки, чертежи, скици, печати, щемпели, официална и лична кореспонденция, ръкописи на научни и художествени произведения, мемоари, дневници, плакати, афиши, звукозаписи, кино- и телевизионни филми и други видове документи в оригинал или копие.
(2) Документите на Държавния архивен фонд, които са паметници на културата по смисъла на чл. 3 от Закона за паметниците на културата и музеите, се съхраняват по реда, установен в този закон.

history Чл. 4. (1) Документите на Държавния архивен фонд са държавна собственост.
(3) Гражданите не могат да притежават документи на учреждения и организации, да ги изнасят извън страната и да се разпореждат с тях. Не могат да се изнасят зад граница без разрешение на Главното управление на архивите и документи от личен произход, които представляват интерес за Държавния архивен фонд.

Глава втора.
ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ АРХИВЕН ФОНД

history Чл. 5. (Изм., ДВ, бр. 63 от 1976 г. и бр. 35 от 1977 г.) Органи за управление на Държавния архивен фонд са Главното управление на архивите при Министерския съвет и управленията на централните и местните държавни архиви и на ведомствените архиви, които постоянно съхраняват документите си.

history Чл. 6. Главното управление на архивите ръководи в методическо отношение всички органи за управление на Държавния архивен фонд в страната независимо от ведомствената им подчиненост.

history Чл. 7. Органите за управление на Държавния архивен фонд упражняват контрол върху състоянието и съхраняването на документите и върху организирането на деловодството и архивите на учрежденията и организациите.

history Чл. 8. (1) Документите на Държавния архивен фонд се събират, обработват, регистрират, съхраняват и използуват в профилирани централи и местни държавни архиви и във ведомствени архиви, които съхраняват документите си, както и в мемориалните музеи. Отделни документи, които хе са част от цялостен архивен фонд, могат да се съхраняват и в музеи, които не са мемориални.
(2) (Изм., ДВ, бр. 35 от 1977 г.) Учрежденията и организациите могат да създават сбирки от документи, които не са регистрирани като съставна част на Държавния архивен фонд, след разрешение от Главното управление на архивите.
(3) Мрежата на органите за управление на Държавния архивен фонд се определя с правилник за прилагане на този закон.

Глава трета.
СЪХРАНЯВАНЕ И ИЗПОЛЗУВАНЕ НА ДЪРЖАВНИЯ АРХИВЕН ФОНД

history Чл. 9. Учрежденията и организациите не могат да унищожават документи без разрешение на органите за управление на Държавния архивен фонд.

history Чл. 10. (1) Приключените в деловодството документи се съхраняват в архивите на учрежденията и организациите в продължение на следните срокове:
1. за висшите органи на власт и управление, за централните и окръжните учреждения и организации - 10 години;
2. за градските и селските учреждения и организации - 5 години;
3. регистрите за гражданско и имотно състояние - 100 години;
4. разплащателни ведомости - 40 години;
5. кино-, фото-, фонодокументи - 10 години.
(2) (Изм., ДВ, бр. 63 от 1976 г. и бр. 35 от 1977 г.) Началника на Главното управление на архивите при Министерския съвет съгласувано с Министерството на правосъдието, с Министерството на финансите и със съответното заинтересувано ведомство може да установява по-дълги или по-кратки срокове за съхраняване на някои видове документи с оглед на техния характер или защита на интересите на държавата и гражданите.

history Чл. 11. (1) След изтичане на сроковете по чл. 10 ръководителите на учрежденията и организациите назначават експертни комисии, които дават заключение кои документи да се запазят за постоянно или за определен период и кои да се унищожат.
(2) Заключенията на експертните комисии се утвърждават от съответните органи за управление на Държавния архивен фонд.
(3) (Изм., ДВ, бр. 35 от 1977 г.) Експертните комисии в своята работа се ръководят от методическите указания на Главното управление на архивите.

history Чл. 12. (1) (Изм., ДВ, бр. 63 от 1976 г. и бр. 35 от 1977 г.) Документите, определени за постоянно съхраняване, се предават в съответните държавни и ведомствени архиви, които ги съхраняват по ред, установен от началника на Главното управление на архивите при Министерския съвет.
(2) Останалите документи се унищожават, ако други законни разпоредби не предвиждат запазването им.

history Чл. 13. (Изм., ДВ, бр. 63 от 1976 г. и бр. 35 от 1977 г.) Учрежденията и организациите или отделни техни поделения и звена при сливане, разделяне и ликвидация са длъжни съгласувано с органите за управление на Държавния архивен фонд да вземат мерки за опазването, обработването и предаването на документите на съответния архив по ред, установен от началника на Главното управление на архивите при Министерския съвет.

history Чл. 14. (1) Лични архиви и документи на граждани се приемат в Държавния архивен фонд чрез дарение, завещание или покупка от техните създатели или от лицата, които са ги придобили.
(2) Лични архиви и документи, които представляват ценности за държавата или за обществото и има опасност да бъдат унищожени или изнесени извън страната, могат след смъртта на техните създатели да се отчуждават по реда за отчуждаване на имоти за държавна или обществена нужда.
(3) Придобиването на личните архиви и документи от Държавния архивен фонд по реда на предходните алинеи не засяга авторските права.

history Чл. 15. (1) Лицата, които придобият по наследство, дарение, завещание или по друг начин ценни архивни документи, са длъжни да ги декларират пред органите за управление на Държавния архивен фонд в шестмесечен срок от придобиването или узнаването за това.
(2) Придобитите по предходната алинея архивни документи могат да се прехвърлят само на Държавния архивен фонд.

history Чл. 16. Безстопанствените и отнетите в полза на държавата архивни фондове и документи се предават на органите за управление на Държавния архивен фонд.

history Чл. 17. Лицата, у които се намират служебни документи, са длъжни да ги предадат в зависимост от характера им на съответния орган за управление на Държавния архивен фонд.

history Чл. 18. (1) Документите на Държавния архивен фонд могат да се използуват от всички учреждения, организации и граждани на Народна република България за нужди на социалното управление, за научни изследвания, за патриотично и нравствено възпитание, за изграждане на комунистически мироглед у трудещите се, за културно-просветни и практически цели, за уреждане на трудови и имуществени отношения на гражданите и за други нужди.
(2) Документите на Държавния архивен фонд могат да се използуват от български и чуждестранни граждани по ред, установен с правилника за прилагане на този закон.

history Чл. 19. Учрежденията и организациите са длъжни да осигуряват достъп на служителите при органите за управление на Държавния архивен фонд за регистрирането на архивните документи и за контрола по работата с тях.

Глава четвърта.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

history Чл. 20. (1) Длъжностно лице, което е задължено да осигури подходящи условия за опазване на архивни документи, но не прави това и допусне те да се загубят, повредят или унищожат, се наказва с глоба до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

history Чл. 21. Наказва се с глоба до 200 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който:
1. не изпълни нареждане на орган за управление на Държавния архивен фонд по събиране, регистриране, обработване, съхраняване и използуване на архивни документи;
2. не взема мерки за опазване документите на учрежденията и организациите при реорганизация или ликвидацията им.

history Чл. 22. Наказва се с глоба до 100 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, който не изпълни друго задължение, произтичащо от този закон или от нормативен акт по прилагането му.

history Чл. 23. (1) Нарушенията на този закон се установяват с акт от началниците на органите за управление на Държавния архивен фонд или упълномощени от тях длъжностни лица.
(2) Въз основа на съставения акт началникът на Главното управление на архивите или упълномощено от него длъжностно лице издава наказателно постановление.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления става по реда, определен от Закона за административните нарушения и наказания.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

history § 1. Придобитите по наследство, дарение, завещание или по друг начин ценни лични архивни документи до влизане на този закон в сила се декларират в шестмесечен срок от обнародването му в Държавен вестник.

history § 2. За прилагането на този закон се издава правилник от Министерския съвет.

history § 3. Този закон отменя Указа за Държавния архивен фонд на Народна република България от 1951 г.

history § 4. (Изм., ДВ, бр. 63 от 1976 г. и бр. 35 от 1977 г.) Изпълнението на закона се възлага на началника на Главното управление на архивите при Министерския съвет.