ДВ. бр. 15 от 18.02.1994г.

Обнародван, ДВ, бр. 182 от 9 август 1949 г., попр., бр. 193
от 1949 г., изм., Изв., бр. 12 от 9 февруари 1951 г., бр. 12
от 8 февруари 1952 г., бр. 92 от 7 ноември 1952 г., бр. 15 от
20 февруари 1953 г., попр., бр. 16 от 24 февруари 1953 г.,
изм., бр. 89 от 6 ноември 1953 г., бр. 90 от 8 ноември 1955 г.,
бр. 90 от 9 ноември 1956 г., бр. 50 от 23 юни 1961 г., ДВ,
бр. 23 от 22 март 1968 г., бр. 36 от 8 май 1979 г., бр. 41 от
28 май 1985 г., бр. 46 от 16 юни 1989 г., бр. 20 от 9 март
1990 г., бр. 15 от 18 февруари 1994 г.

history I. ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА

history Чл. 1. Всяко лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения.

history Чл. 2. С навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават.

history Чл. 3. Лицата, които не са навършили 14-годишна възраст, са малолетни.
Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители - родители или настойници.

history Чл. 4. Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни.
Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд.

history Чл. 5. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.
Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.
За правните действия на лицата по ал. 1 се прилага чл. 3, ал. 2, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага чл. 4, ал. 2.

history Чл. 6. (Изм. - Изв., бр. 15 от 1953 г., попр., Изв., бр. 16 от 1953 г., изм., ДВ, бр. 41 от 1985 г., отм., бр. 20 от 1990 г.)

history Чл. 7. (Ал. 1 изм. - Изв., бр. 90 от 1956 г.) Местожителство се придобива с вписване в регистъра за населението на населеното място, в което лицето се е установило да живее постоянно или преимуществено. Вписването става по молба на лицето.
За местожителство на малолетните и на поставените под пълно запрещение се счита онова на техните законни представители.
Когато родителите, които упражняват родителски права, имат различно местожителство, малолетното им дете има местожителството на родителя, при когото то живее.
(Нова - Изв., бр. 90 от 1956 г.) Министерският съвет може да установява особен ред за приемане на нови жители в някои населени места.
(Нова - Изв., бр. 90 от 1956 г.) За приложението на този член Министерският съвет издава правилник.

history Чл. 8. Когато някой изчезне и няма сведения за него, районният съд по молба на заинтересуваните или по искане на прокурора назначава лице, което да го представлява, да извършва всякакви действия на управление и да взема всички други мерки за запазване на неговите интереси.
Представителят се назначава предпочтително измежду роднините или близките на отсъствуващия.
Ако отсъствуващият има законен представител, друг представител не се назначава.
Когато отсъствуващият има пълномощник, представител се назначава само за онези работи, които пълномощникът няма право да извършва.

history Чл. 9. Ако отсъствието продължи повече от една година, съдът по искане на заинтересуваните или на прокурора обявява лицето за отсъствуващо.

history Чл. 10. Лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъствуващ по времето, за което се отнася последното известие за него, могат да искат от съда да бъдат въведени във временно владение на имотите му.
От деня на въвода пълномощието и представителството, ако има такива, се прекратяват.

history Чл. 11. (Ал. 1 изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Въведените във владение имат право да управляват имотите на отсъствуващия, да го представляват пред съд и пред други места и лица и да се ползуват от приходите на имотите му.
Те не могат да отчуждават, да ипотекират, да залагат имотите или да извършват други действия на разпореждане освен в случаите на нужда или при очевидна полза за отсъствуващия, и то с разрешение на районния съд.

history Чл. 12. Заветниците и лицата, които имат права, зависещи от смъртта на отсъствуващия, могат да искат да бъдат допуснати временно да се ползуват от тия права.
Изпълнението на задълженията спрямо отсъствуващия, които се погасяват с неговата смърт, като издръжка и др. се спира.

history Чл. 13. Ако се окаже, че отсъствуващият е жив, въведените във владение лица са длъжни да върнат само доходите, които са събрали след поканата за връщане на имота.
Определението за обявяване на отсъствието се отменя.

history Чл. 14. След като изтекат пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъствуващия, съдът по искане на прокурора или на всеки заинтересуван обявява неговата смърт.
Обявяването на смъртта може да стане и без да е обявено отсъствието на лицето.

history Чл. 15. Когато някой е изчезнал при военни действия или при друго събитие, което дава основание да се предполага, че той е загинал, смъртта може да бъде обявена, ако са изтекли две години от прекратяването на военните действия или от събитието.

history Чл. 16. Съдът определя деня, а по възможност и часа на предполагаемата смърт.
При липса на противни данни за момент на смъртта се приема денят, за който се отнася последното известие.

history Чл. 17. Обявената с решението на съда смърт поражда същите правни последици, които произтичат от действителната смърт на лицето.
(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

history Чл. 18. Ако се окаже, че обявеният за умрял е жив, той може да иска:
а) имотите, които са налице, отчуждените по безвъзмезден начин имоти, всичко, което е придобито срещу отчуждените по възмезден начин имоти, и цената, която се дължи от трети лица срещу извършените отчуждения;
б) имотите, отчуждени по възмезден начин, ако приобретателят в момента на придобиването е знаел, че обявеният за умрял е жив, и
в) изпълнението на задълженията по чл. 12, ал. 2 от деня на поканата
Прекратеният брак не се възстановява.

history Чл. 19. Ако след решението за обявяване предполагаемата смърт се установи по съдебен ред точната дата на действителната смърт на лицето, неговите наследници към тази дата могат да упражнят само правата по букви "а" и "б" на чл. 18.

history II. СЕМЕЙСТВО

history А. Брак

history Чл. 20-58. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

history Чл. 59-60. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

history Б. Произход

history Чл. 61-72. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

history В. Родство

history Чл. 73-74. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

history Г. Осиновяване

history Чл. 75-83. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

history Д. Права и задължения на родителите

history Чл. 84-95. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

history Е. Настойничество и попечителство

history Чл. 96-110. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1985 г.)

history Ж. Издръжка

history Чл. 111-121. (Отм. - ДВ, бр. 23 от 1968 г.)

history З. Актове за гражданско състояние

history 122. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Актовете за раждане, женитба и смърт, както и актовете за мъртвородени деца се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината (района), съответно кметството, където тия събития са се случили.
(Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Службата на длъжностно лице по гражданско състояние се изпълнява от председателите на общинските (районните) народни съвети, съответно от кметовете, или от други длъжностни лица, на които те са възложили тази служба.

history Чл. 123. Актовете за гражданско състояние на военни лица, които се намират в поход, и на лица, които съпровождат войската, се съставят съгласно военните правилници.
За раждания, женитби и смърт, станали при пътувания по море, началникът на кораба изпълнява службата на длъжностно лице по гражданското състояние.
За български граждани в чужбина актовете за гражданско състояние може да се съставят освен от чуждестранните органи и от консулските или дипломатически представители на републиката.

history Чл. 124. Актовете за гражданско състояние, съставени по установения ред, съставляват пълно доказателство за това, което длъжностното лице е отбелязало, че е станало пред него, до доказване на тяхната неистинност по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Заявленията на лицата, които участвуват при съставянето на акта, доколкото се отнася до обстоятелства, които трябва да бъдат вписани, имат достоверност до доказване на противното.

history Чл. 125. Регистрите за гражданско състояние са публични; длъжностните лица по гражданското състояние не могат да откажат да дадат извлечение или удостоверение от регистрите.

history Чл. 126. (Ал. 1 изм. - Изв., бр. 90 от 1955 г.) Когато съставеният акт за гражданско състояние е изгубен или унищожен или когато не е съставен акт за раждане или за смърт, районният съд, след като призове заинтересуваните лица и изслуша прокурора, може да постанови да се състави такъв акт.
В тоя случай събитието може да се установява и със свидетелски показания. Съдът може да събира доказателства и служебно.

history Чл. 127. (Изм. - Изв., бр. 12 от 1951, бр. 15 от 1953 г.) Явните грешки в актовете за гражданско състояние се поправят по решение на районния съд.
(Изм. - Изв., бр. 50 от 1961 г.) Промяна на собственото, бащиното или фамилното име се допуска в случаите и по начина, предвиден в Правилника за водене на регистрите по гражданското състояние.

history Чл. 128. Определението по чл. 126 и 127 не може да се противопостави на ония, които не са взели участие в производството.

history Чл. 129. (Ал. 1 изм. - Изв., бр. 50 от 1961 г.) Всяка промяна в гражданското състояние на лицата, която засяга обстоятелствата, отбелязани в съставен вече акт, се отбелязва отстрани на акта въз основа на влязъл в законна сила съдебен акт.
(Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Отбелязва се и припознаването на извънбрачно дете, извършено с друг акт, а не с акта за раждане, както и обстоятелството, че припознаването се смята за нестанало или когато то е отменено.

history Чл. 130. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Актовете за гражданско състояние се съставят по реда и във формата, предвидени в правилниците за водене на регистрите за гражданско състояние, съставени от министъра на правосъдието.

history III. ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА

history Общи разпоредби

history Чл. 131. Юридическите лица са носители на права и задължения.
Те придобиват права и задължения чрез своите органи.

history Чл. 132. Юридическите лица имат своето седалище там, където се намира управлението им.

history Чл. 133. Държавните предприятия, кооперациите и другите юридически лица със стопанска цел се уреждат с особени закони.

history Чл. 133а. (Нов - ДВ, бр. 15 от 1994 г.) Юридическите лица с нестопанска цел, които извършват дейност, присъща на изповедание, или осъществяват религиозна или религиознопросветна дейност, се регистрират по реда на тази глава, след съгласие на Министерския съвет.

history Юридически лица с нестопанска цел

history Сдружения

history Чл. 134. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1989 г.) Сдружението придобива качеството на юридическо лице с вписване в предназначения за това регистър при окръжния съд.

history Чл. 135. След като едно сдружение е вписано в надлежния регистър под известно име, друго такова под същото име в същото населено място, макар и с нееднаква цел, не може да се впише.

history Чл. 136. Вписването на сдружението става по молба на управителния съвет, към която трябва да се приложат решението за основаването му и уставът на същото, подписан от основателите, както и доказателства, че са изпълнени изискванията на особените закони за съществуването на сдружението.
Препис от молбата и от приложенията се изпращат на прокурора, който в месечен срок може да направи възражения.
Съдът се произнася по молбата, след като изслуша явилите се членове на управителния съвет и прокурора.

history Чл. 137. Вписването на сдружението трябва да съдържа разпоредбите на устава, посочени в чл. 138, и имената на членовете на управителния съвет. Вписват се и всички последвали промени.
Промените в подлежащите на вписване обстоятелства не могат да се противопоставят на трети добросъвестни лица преди вписването им.

history Чл. 138. Сдруженията се управляват по устав, който трябва да съдържа разпоредби относно: името, целта, средствата, устройството, срока за съществуването, ако има такъв, начина на представляването, на свикването на общото събрание, на оповестяване на дневния ред и начина на приемане на нови членове и прекратяване на членството и реда за определяне на членския внос.

history Чл. 139. Общото събрание на членовете е върховен орган на сдружението. То се свиква от управителния съвет в случаите и по начина, предвидени в устава, или по искане на една десета от членовете. Ако в последния случай управителният съвет не свика общото събрание в двенеделен срок, то се свиква от районния съдия.
Общото събрание се състои от делегати, когато уставът предвижда това.

history Чл. 140. Общото събрание се счита законно, ако присъствуват най-малко половината от всички членове или делегати. Ако не се яви нужното число, събранието се отлага за един час по-късно при същия дневен ред и се счита законно, колкото и членове и делегати да се явят.

history Чл. 141. В общото събрание всеки член или делегат има право на един глас. Не се допуска гласуване с пълномощие.
Решенията в общото събрание се вземат с мнозинство на гласовете, но за изменение на устава, за прекратяване на сдружението или за сливането му с друго е необходимо мнозинство 2/3 от присъствуващите.
По въпроси, които не са били предварително вписани в дневния ред и надлежно оповестени, не могат да се вземат решения.
Това не важи за отстраняване на членовете на управителния съвет и за избиране на нови членове вместо тях.

history Чл. 142. Никой член няма право да гласува при решаване на въпроси, отнасящи се до него, неговия съпруг, неговите низходящи и възходящи роднини, както и до роднините му по съребрена линия и по сватовство до втора степен.

history Чл. 143. Решенията на общите събрания, които противоречат на закона или на устава, могат да бъдат отменявани от държавния орган, под надзора на който се намира юридическото лице. Тази разпоредба не се отнася до политическите партии.

history Чл. 144. Управителният съвет се състои най-малко от трима членове и се избира от общото събрание най-много за три години.
Той управлява работите на сдружението и го представлява съгласно устава.

history Чл. 145. До избиране на нов управителен съвет старият управителен съвет продължава да изпълнява своите функции.

history Чл. 146. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 46 от 1989 г.) Освен по решение на общото събрание сдружението се прекратява и с решение на окръжния съд:
а) ако в продължение на три месеца остане с по-малко членове, отколкото са нужни според устава за образуване на управителния съвет;
б) ако дейността му е противна на закона, на устава или на държавния и обществен ред и
в) ако стане неплатежоспособно.
Съдът се произнася, след като изслуша и прокурора.

history Чл. 147. Прекратяването на сдружението се вписва служебно, когато то е постановено от съда, и по съобщение на управителния съвет - в останалите случаи.

history Чл. 148. След прекратяването на сдружението имуществото му се предава на държавата.
Държавата отговаря за задълженията на сдружението до размера на полученото имущество.

history Фондации

history Чл. 149. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1989 г.) Фондацията се учредява с акт за дарение или със завещание, в който се посочват целта и имуществото на фондацията. Тя придобива качеството на юридическа личност с вписването й в регистъра на окръжния съд. Устройството и начинът на представляването й се уреждат с учредителния акт.

history Чл. 150. Вписването става въз основа на същия акт, а ако той не съдържа необходимите данни, те се посочват от надлежния според целта на фондацията министър.

history Чл. 151. Министърът упражнява надзор и следи за използуването на имуществото на фондацията според предназначението му.

history Чл. 152. Министърът може, след като изслуша управителния орган на фондацията, да измени устройството или да смени управителите, ако това изменение се налага за запазване имуществото или за постигане целта на фондацията.
Той може по същия ред да измени и целта на фондацията, ако характерът или обсегът на целта се е изменил дотолкова, че фондацията явно вече не отговаря на волята на учредителя, или ако целта е била вече постигната.
При същите условия и по същия начин може да се отменят или изменят тежестите и условията на фондацията, които пречат за постигането на целта й.

history Чл. 153. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1989 г.) Фондацията се прекратява от окръжния съд, когато целта й е станала непостижима или противна на законите или на държавния и обществен ред.

history Чл. 154. Относно прекратяването на фондациите се прилагат разпоредбите на чл. 147 и 148.

history IV. ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

history Чл. 155. За лицата, които в деня на влизането на този закон в сила са навършили 18 години, но не са навършили 21 година, сроковете за упражняване на права, които зависят от навършването на пълнолетието, започват да текат от този ден.

history Чл. 156. За действия, извършени преди влизане на този закон в сила от ненавършили 21 години и от поставени под пълно или ограничено запрещение, се прилагат разпоредбите, които са били в сила преди това.

history Чл. 157. Сдружения, които са придобили качеството на юридически лица преди влизането на този закон в сила, запазват това качество.

history Чл. 158. Действителността на брак, сключен преди 27 май 1945 година, се определя според разпорежданията, които са били в сила при сключването му.
Не може да се иска обявяване на недействителност на брак, сключен преди влизането на Закон за брака в сила, на основание, каквото не се предвижда в него.
Граждански брак, сключен в чужбина преди влизането на същия закон в сила, е действителен само ако на 27 май 1945 година съпрузите са водили съпружески живот.

history Чл. 159. (Ал. 1 изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Отмяната на членове 45 и 46, както и изменението на чл. 47 важат и за браковете, сключени преди влизането в сила на настоящите изменения. Висящите в съдилищата дела по отменените основания се разглеждат съгласно чл. 47.
(Ал. 2 отм., нова - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Тригодишната давност по чл. 66, ал. 2 се прилага и относно заварените от този закон случаи.

history Чл. 160. (Отм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.)

history Чл. 161. (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953 г.) Разпоредбата на чл. 52 се прилага и за ония имущества, които са придобити през време на брака до влизането на Наредбата-закон за брака в сила, ако разводът се постанови след тази дата.

history Чл. 162. По несвършените при влизането на този закон в сила дела, образувани по искове за отменяване на осиновявания, се прилагат разпоредбите на досегашния закон. Но ал. 3 на чл. 83 от този закон се прилага и по тия дела.
Същото важи и по делата за лишаване от родителска власт.

history Чл. 163. Функциите, които законите възлагат върху роднинския съвет, се изпълняват от органа по настойничеството.
Когато районният съд трябва да вземе предварително решение и като орган по настойничеството, той разрешава въпроса едновременно.

history Чл. 164. С влизане на този закон в сила се възстановява дееспособността на лицата, които са поставени под ограничено запрещение поради разточителство.

history Чл. 165. Този закон влиза в сила един месец след обнародването му и отменя: Закона за лицата, Наредбата-закон за задълженията за издръжка, Закона за изчезналите военни и граждански лица през време на последните войни и смутове от 17 март 1926 година, Закона за извънбрачните деца и осиновяването, Закона за настойничеството, Закона за юридическите лица, постановлението на Министерския съвет относно безследно изчезналите, публикувано в ДВ, бр. 101 от 1944 година, и Закона за брака с изключение на § 5-9 от особените разпоредби от същия закон, които остават в сила.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС (ОБН. - ДВ, БР. 28 ОТ 1982 Г., В СИЛА ОТ 01.07.1982 Г.)

history § 1. (Нов - ДВ, бр. 15 от 1994 г.) (1) Вписаните досега юридически лица с нестопанска цел, посочени в чл. 133а, се пререгистрират по искане на техните ръководни органи, направено в срок от три месеца от влизането на този закон в сила, при съгласие на Министерския съвет.
(2) Заличава се вписването и се прекратява дейността на юридически лица с нестопанска цел, които не изпълнят условията по предходната алинея.