ДВ. бр. 65 от 21.07.1995г.

Обн. ДВ. бр.27 от 3 Април 1973г., изм. ДВ. бр.65 от 21 Юли 1995г.

Глава първа.
Общи положения

history Чл. 1. Този закон цели да усъвършенствува подготовката, издаването и прилагането на нормативните актове, за да служи законодателството по-успешно на развитието на социалистическата демокрация и изграждането на зряло социалистическо общество.

history Чл. 2. (1) Нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията, от закон или от указ.
(2) Компетентността да се издават нормативни актове не може да се прехвърля.

history Чл. 3. (1) В материята, до която се отнася, законът трябва да уреди пълно всички основни обществени отношения, които се поддават на трайна уредба.
(2) За уреждане на другите отношения по тази материя законът може да предвиди да се издаде подзаконов акт.

history Чл. 4. (1) С кодекс се уреждат обществени отношения, предмет на цял клон на правната система или на обособен важен негов дял.
(2) Правилата на този закон, които се отнасят до законите, се прилагат и за кодексите.

history Чл. 5. Всеки орган, който има право на законодателна инициатива, има право и на инициатива да бъде издаден нормативен указ.

history Чл. 6. Министерският съвет издава постановления:
1) когато приема правилници, наредби или инструкции;
2) когато урежда съобразно законите и указите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност.

history Чл. 7. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.) Правилник се издава за прилагане на закон или указ в тяхната цялост, за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност.
(2) Наредба се издава за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен.
(3) С инструкция висшестоящ орган дава указания до подчинени нему органи относно прилагане на нормативен акт, който той е издал или чието изпълнение трябва да обезпечи.

history Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г.) Всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.

history Чл. 9. (1) Разпоредбите на нормативните актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно.
(2) Строежът на нормативните актове и формулирането на техните разпоредби трябва да бъдат съобразени с указа по прилагане на този закон.

history Чл. 10. (1) Обществени отношения от една и съща област се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен.
(2) Обществени отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с неговото допълнение или изменение, а не с отделен акт от същата степен.

history Чл. 11. (1) Отменяване на закон и неговото заменяване с нов, който се отнася до същата материя, се допуска само ако промените са многобройни и важни.
(2) Когато е дадена обща уредба на определена материя, особен закон може да предвиди отклонения от нея само ако това се налага от естеството на обществените отношения, уредени от него.
(3) Нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт.

history Чл. 12. Актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден.

history Чл. 13. (1) Актът по прилагане на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частичното отменяване на закона съобразно обсега на отменяването.
(2) Новият закон може да разпореди да останат временно в сила всички или някои разпоредби на акта по прилагане на отменения закон, ако те са съвместими с разпоредбите на новия закон.

history Чл. 14. (1) Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба.
(2) Обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден.
(3) Не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те са по-леки от отменените.

history Чл. 15. (1) Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.
(2) Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт.

history Чл. 16. (1) Държавните органи са длъжни да уведомят органа, овластен да отмени нормативния акт, за несъответствието между него и акт от по-висока степен.
(2) В пределите на компетентността, предоставена му от Конституцията, главният прокурор предявява протест за отмяна на нормативен акт или на отделни негови разпоредби, ако те противоречат на нормативен акт от по-висока степен.

history Чл. 17. (1) След влизане в сила на нормативния акт се проверяват резултатите от неговото прилагане.
(2) Въз основа на проверката, ако е необходимо, се предлага отменяване, изменение или допълнение на нормативния акт.

history Чл. 18. (1) Държавните органи, социалистическите организации и гражданите могат да правят предложения за усъвършенствуване на законодателството.
(2) Предложенията се отправят до органа, овластен да издаде нормативния акт, или до съответния орган с право на законодателна инициатива.

Глава втора.
ПЛАНИРАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ

history Чл. 19. (1) Изготвянето на законопроекти и внасянето им в Народното събрание се планира.
(2) Постоянните комисии на Народното събрание и народните представители могат да внасят в Народното събрание и законопроекти, невключени в плана.

history Чл. 20. (1) Държавният съвет съставя перспективен и текущ план за законопроектите.
(2) Предложения за планиране правят органите, които имат право на законодателна инициатива. Предложението се предхожда от проучване на необходимостта от предлагания законопроект.
(3) Плановете се съставят и предложенията се правят съобразно указа по прилагане на този закон.

history Чл. 21. Преди да включи законопроект в плана, Държавният съвет може:
1. да поиска да се направят допълнителни проучвания или да се посочат допълнителни съображения за необходимостта от предлагания законопроект;
2. да покани органите, направили отделни предложения за един и същ законопроект, да го предложат заедно;
3. да покани органа, предложил отделни законопроекти, които се отнасят до обществени отношения от една и съща област, да ги обедини в предложение за един общ законопроект;
4. да покани органа, направил предложение за нов закон, да го замени с предложение за изменение или допълнение на действуващ закон.

history Чл. 22. (1) Становището на Държавния съвет за невключване на законопроект в плана се мотивира и изпраща на органа, направил предложението.
(2) Законопроектът се включва в плана, ако бъде отново предложен.

history Чл. 23. (1) Ако намери, че направените предложения за планиране не задоволяват всички законодателни нужди, Държавният съвет планира необходимите законопроекти.
(2) Тези законопроекти се внасят в Народното събрание от Държавния съвет, освен ако по негово предложение Министерският съвет или друг орган с право на законодателна инициатива приеме да стане вносител на законопроекта.

history Чл. 24. (1) Законопроект, включен в плана, може да бъде оттеглен от органа, който го е предложил.
(2) Ако намери за необходимо, Държавният съвет може да остави оттегления законопроект в плана. За внасянето на законопроекта в Народното събрание се прилага чл. 23, ал. 2.

history Чл. 25. (1) Съобразно приетия от Държавния съвет план за законопроектите Министерският съвет съставя свой план за подготовка на законопроектите, които той ще внесе, както и на нормативни актове по тяхното прилагане, които следва да издаде.
(2) Всеки министър или ръководител на друго ведомство съставя план за нормативните актове, които следва да издаде по прилагане на планирани законопроекти.

Глава трета.
ИЗГОТВЯНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТИТЕ

history Чл. 26. (1) Органът, направил предложение за планиране, отговаря за изготвяне на планирания законопроект.
(2) За изготвяне на законопроекти, планирани по предложение на Министерския съвет, отговаря определен от него министър или ръководител на друго ведомство.
(3) Правилата на предходните алинеи важат и за законопроектите по чл. 23, ал. 2, и чл. 24, ал. 2.

history Чл. 27. Органът, който отговаря за изготвяне на законопроекта, определя неговия съставител.

history Чл. 28. Законопроектът се изготвя съобразно този закон и указ за неговото прилагане. Той се придружава от мотиви.

history Чл. 29. (1) Изготвеният законопроект се изпраща на Министерския съвет, ако той е негов вносител.
(2) В зависимост от състоянието на законопроекта председателят на Министерския съвет го връща за преработка или го изпраща на Съвета по законодателството за мнение относно основните разрешения и съобразяване на законопроекта с изискванията на този закон и на указа по неговото прилагане.

history Чл. 30. След като получи мнението на Съвета по законодателството, председателят на Министерския съвет внася законопроекта за разглеждане от Министерския съвет или го връща за преработка. Одобреният от Министерския съвет законопроект се внася в Народното събрание.

history Чл. 31. Другите органи с право на законодателна инициатива освен постоянните комисии на Народното събрание и народните представители, след като получат мнението на Съвета по законодателството, ако не върнат законопроекта за преработка, го внасят в Народното събрание.

history Чл. 32. Правилата на чл. 27 и 28 важат и за изготвяне на проекти за нормативни укази, освен ако по преценка на вносителя на указа се налага те да не се приложат изцяло или отчасти пред вид предмета на указа или неговата неотложност. Проектът във всички случаи се придружава от мотиви.

history Чл. 33. След като получи проект за нормативен указ, председателят на Държавния съвет го внася за разглеждане в Държавния съвет или го връща за преработка на органа, който го е предложил.

Глава четвърта.
УДОСТОВЕРЯВАНЕ И ОБНАРОДВАНЕ НА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ

history Чл. 34. (1) Текстът на нормативния акт, както и приемането му по надлежния ред се удостоверяват:
1. при закон - от председателя на Народното събрание;
2. при указ - от председателя на Държавния съвет;
3. при постановление - от председателя на Министерския съвет;
4. при другите нормативни актове - от органа, който ги е издал, а когато той е колективен - от неговия председател.
(2) Удостоверяването се приподписва съответно от секретаря на Държавния съвет, на Министерския съвет или на изпълнителния комитет на народния съвет.

history Чл. 35. Удостоверяването се извършва върху документа, който съдържа текста на нормативния акт, непосредствено след текста.

history Чл. 36. (1) Удостовереният текст на нормативния акт е оригинален. Всички други текстове са преписи.
(2) Удостовереният текст се съхранява от органа, който е издал акта.
(3) Несъответствието между удостоверения и приетия текст на нормативния акт се поправя от органа, който го е удостоверил.

history Чл. 37. (1) Законите, указите, постановленията на Министерския съвет и нормативните актове на министрите и на ръководителите на други ведомства се обнародват в Държавен вестник.
(2) Нормативните актове на народните съвети се обнародват в печата или се разгласяват по друг начин в района на съвета.

history Чл. 38. Нормативният акт се обнародва в един брой на Държавен вестник.

history Чл. 39. (1) Нареждането за обнародване се прави:
1. за законите и указите - от председателя на Държавния съвет;
2. за постановленията - от председателя на Министерския съвет;
3. за другите нормативни актове - от органа, който е издал акта, а когато той е колективен - от неговия председател.
(2) Към нареждането се прилага заверен препис от оригинала на нормативния акт.

history Чл. 40. (1) Обнародването трябва да възпроизвежда буквално текста на заверения препис от нормативния акт.
(2) Ако преди обнародването бъдат констатирани грешки в изпратения за обнародване текст, те се поправят от органа, който е удостоверил нормативния акт.

history Чл. 41. (1) Обнародването се смята направено в деня, посочен като ден на издаване на съответния брой на Държавен вестник.
(2) Като ден на издаване на Държавен вестник се сочи денят, в който неговото разпространяване може да започне.
(3) Когато нормативният акт влиза в сила в определен срок след деня на неговото обнародване, денят на обнародването не се брои в този срок.
(4) Срокът изтича в 24.00 часа на последния ден.

history Чл. 42. (1) Несъответствието между обнародвания текст и изпратения за обнародване препис се поправя по реда на обнародването.
(2) Несъответствието между изпратения за обнародване и обнародван текст и удостоверения или приетия се установява от органа, който го е удостоверил, и се поправя по реда на обнародването.

history Чл. 43. (1) Поправката се извършва незабавно, след като бъде установено несъответствието.
(2) Текстът на поправката трябва да бъде формулиран така, че да сочи ясно и точно несъответствието, както и правилния текст.

history Чл. 44. Поправката влиза в сила по същия ред и в същия срок, които важат за поправения нормативен акт. Този срок е винаги тридневен, ако срокът за влизане в сила на нормативния акт е по-дълъг.

history Чл. 45. (1) Действията на гражданите или на юридическите лица, извършени съобразно обнародвания текст до влизане в сила на неговата поправка, се считат правомерни, съответно действителни, освен ако грешката е очевидна.
(2) След влизане на поправката в сила, актовете на държавни органи, основани на погрешния текст, подлежат на отменяване по предвидения от закона ред, ако с оглед на правилния текст са незаконосъобразни. Това правило не се прилага, ако отменяването би довело до отговорност, несъвместима с предходната алинея, или до накърняване на права, придобити съобразно с нея.

Глава пета.
ТЪЛКУВАНЕ НА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ

history Чл. 46. (1) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт, на основните начала на правото на Народна република България и на правилата на социалистическия морал.
(2) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта и на правилата на социалистическия морал. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Народна република България и правилата на социалистическия морал.
(3) Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея.

history Чл. 47. Държавният съвет може по свой почин или по искане да тълкува закони или нормативни укази.

history Чл. 48. (1) Тълкуване могат да искат председателят на Народното събрание, председателят на Министерския съвет, министрите, ръководителите на други ведомства с ранг на министерства, председателят на Върховния съд, главният прокурор, председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, както и централните ръководства на обществените организации по въпроси, които се отнасят до тяхната дейност.
(2) Гражданите отправят молбите си за тълкуване до главния прокурор, а държавните органи и юридическите лица - до органа, който ги ръководи или контролира, или до централното ръководство на съюза, в който членуват.

history Чл. 49. (1) Държавният съвет дава тълкуването с указ, а отхвърля искането за тълкуване с решение.
(2) Указът се обнародва в Държавен вестник. Обнародваното тълкуване е задължително за всички.

history Чл. 50. (1) Тълкуването има действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува.
(2) По изключение Държавният съвет може да даде на тълкуването действие само занапред, ако обратното му действие може да създаде усложнения. В такъв случай тълкуването влиза в сила три дни след обнародването му.

history Чл. 51. (1) Задължително тълкуване на подзаконов нормативен акт дава органът, който е издал акта.
(2) Тълкуването се обнародва или разгласява по реда, по който е обнародван или разгласен тълкуваният акт. За действието на тълкуването се прилага чл. 50.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

history § 1. Разпоредбите на глава втора на този закон се прилагат към всички законопроекти, които още не са изготвени.

history § 2. (1) За законопроектите, които до влизане в сила на този закон още не са приети от Министерския съвет, се прилагат чл. 29, ал. 2 и чл. 30.
(2) За проектите за закони, изготвени от други органи с право на законодателна инициатива, се прилага чл. 31, ако проектът не е внесен в Народното събрание до влизане в сила на този закон.

history § 3. Всички изготвени проекти за нормативни актове, с изключение на вече внесените в Народното събрание, се преработват съобразно разпоредбите на този закон и на указа за неговото прилагане.

history § 4. Член 2 от Закона за задълженията и договорите се отменява.

history § 5. Доколкото друго не следва от този закон, той се прилага за всички нормативни актове, издавани от органи, предвидени от Конституцията. За другите нормативни актове важат съответно чл. 2, 9 - 17, 34 - 46 включително и чл. 51.

history § 6. Глави втора и трета на този закон не се прилагат за законопроектите за бюджета и за обществено-икономическото развитие на страната.

history § 7. Изпълнението на този закон се възлага на Държавния съвет, който издава указ за неговото прилагане.