Български законник Седмичен законник Главен счетоводител За Експертис Настолник… Трудово право Семинар Бюджет 1000 въпроса…
По тематика > Безопасни условия на труд > Трудова заетост > НАРЕДБА ЗА ТРУДОВИТЕ И ОСИГУРИТЕЛНИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ, ИЗПРАТЕНИ НА РАБОТА В ЧУЖБИНА ОТ БЪЛГАРСКИ РАБОТОДАТЕЛИ
ВЪВЕДЕТЕ ВАШАТА ПАРОЛА ЗА ДОСТЪП
Документът има по-нова версия, която е достъпна само за абонати.

НАРЕДБА ЗА ТРУДОВИТЕ И ОСИГУРИТЕЛНИТЕ ОТНОШЕНИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ, ИЗПРАТЕНИ НА РАБОТА В ЧУЖБИНА ОТ БЪЛГАРСКИ РАБОТОДАТЕЛИ

ДВ. бр. 100 от 06.12.1994г.

ПРИЕТА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 162 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 1992 Г.
Обн. ДВ. бр. 70 от 28 Август 1992 г., изм. ДВ. бр. 25 от 29 Март 1993 г., изм. ДВ. бр. 85 от 5 Октомври 1993 г., изм. ДВ. бр. 100 от 6 Декември 1994 г.

 

Раздел I.
Общи положения

history Чл. 1. С тази наредба се уреждат въпроси, свързани с трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели, включително и чрез посредничество.

history Чл. 2. (1) Размерът на спестяванията се договаря между българския гражданин, който постъпва на работа в чужбина, и съответния български работодател.
(2) Работодателите са длъжни да превеждат спестяванията на българските граждани, които работят в чужбина, в Република България не по-късно от три месеца след начисляването на трудовото им възнаграждение за съответния месец. При неспазване на този срок работодателят заплаща лихви в размер на установените за валутните спестявания в страната от Българската народна банка.
(3) Българските граждани, които постъпват на работа в чужбина чрез посреднически договор, могат да договорят с посредника реда за извършване на преводите на своите спестявания в Република България.

history Чл. 3. Работодателите и посредниците, изпратили български граждани на работа в чужбина по реда на тази наредба, събират вземанията си по реда, предвиден в българското гражданско и трудово законодателство.

history Чл. 4. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1994 г.)

history Чл. 5. На българските граждани, постъпили на работа в чужбина по реда на тази наредба, се запазват заеманите от тях и семействата им жилища в Република България по Закона за наемните отношения.

Раздел II.
Трудови правоотношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели

history Чл. 6. (1) Кандидатите за работа в чужбина сключват трудов договор с българския работодател, но няма пречка трудовите правоотношения да възникнат и на други основания, предвидени в Кодекса на труда.
(2) При сключване на трудовите правоотношения се определят страната, срокът, характерът на работата, трудовото възнаграждение, начинът на заплащането му, осигурителният доход, както и други права и задължения, които не противоречат на разпоредбите на Кодекса на труда, други закони и международни договори, по които страна е Република България.
(3) Изменението или прекратяването на споразумението с чуждата страна, предсрочното завършване на определената работа или обекта и нарушаването на условията, предвидени в сключеното трудово правоотношение, са основание то да бъде изменено или прекратено.

history Чл. 7. Трудовото възнаграждение на българските граждани, изпратени на работа в чужбина по този раздел, се определя и изплаща по договореност във валута и/или в левове. Възнаграждението в левове може да се договаря както в чужбина, така и в Република България.

history Чл. 8. (1) Утвърждава се начална месечна валутна заплата, получавана в чужбина, която да служи при колективното договаряне на работната заплата, в размер 250 щатски долара. Когато задграничната заплата се договаря само в левове, утвърждава се за начална база минималната месечна работна заплата, установена в Република България, увеличена с коефициент 2.
(2) По договореност между страните по трудовото правоотношение част от заплатата може да се изплаща в местна валута, а останалата част се превежда в Република България за спестяване в конвертируема валута или в български левове, по съответните банкови курсове.
(3) При договаряне на началната валутна месечна заплата, получавана в чужбина, с оглед диференцирането се вземат предвид страната, професията, длъжността, изискващото се образование, условията на работа и др.
(4) Договарянето на валутната заплата, получавана в чужбина, е неразделна част от колективния трудов договор или от споразумение по работната заплата в изпращащата организация и се извършва в съответствие с Наредбата за договаряне на работната заплата - приложение № 1 към Постановление № 129 на Министерския съвет от 1991 г. (ДВ, бр. 55 от 1991 г.).

history Чл. 9. (1) Определят се минимални размери на допълнителни трудови възнаграждения, които са задължителни при договарянето:
1. на работещите непосредствено на обекти при утежнени условия - пустинни, подземни, подводни, отдалечени над 50 км от населено място и други вредни или опасни условия на труд, се заплаща допълнително възнаграждение в размер най-малко 10 на сто от определената им основна месечна заплата;
2. на работещите в Република Коми и Крайния север на Руската федерация се заплащат допълнителни възнаграждения - районен коефициент и северни надбавки в размер най-малко 10 на сто от определената им основна месечна заплата.
(2) Допълнителните възнаграждения по т. 1 и 2 на предходната алинея не могат да се получават заедно.
(3) На работещите в чужбина по реда на тази наредба не се заплаща допълнително възнаграждение за продължителна работа.

history Чл. 10. Колективното договаряне на работната заплата се извършва:
1. на браншово (отраслово) равнище - между браншовите (отрасловите) организации на синдикатите и работодателите. При отсъствие на легитимен представител на работодателите страна по договора е съответният държавен орган;
2. на равнище изпращаща организация по искане на една от страните - между ръководителя (работодателя) и работниците, представлявани от синдикалните им организации. От страна на работниците участват и членове на синдикатите, работещи по трудови правоотношения в съответните държави. При невъзможност за лично участие в преговорите се взема писмено становище на работещите синдикални членове в съответните държави по проекта за колективен трудов договор (споразумение).

history Чл. 11. Пътните разходи на българските граждани, изпратени на работа в чужбина, се заплащат от работодателя при пътуване във връзка със:
1. заминаване на работа в чужбина;
2. окончателно завръщане в страната след изтичане срока на трудовото правоотношение;
3. ползване на платен годишен отпуск в Република България на две години веднъж или ежегодно, ако това е предвидено в сключеното трудово правоотношение;
4. ползване в Република България на отпуск поради временна нетрудоспособност, продължила повече от 30 дни, бременност, раждане, осиновяване;
5. погребение на съпруг (съпруга), дете, родител, брат или сестра.

history Чл. 12. При пътуване с лично моторно превозно средство българският гражданин, изпратен на работа в чужбина, има право на пътни пари в левове в размер на договорен процент от стойността на един билет за влак със спално легло или самолет туристическа класа по най-краткия маршрут, но не повече от 50 на сто от стойността на билета. Когато в едно превозно средство пътуват няколко български граждани, изпратени на работа в чужбина, всеки от тях има право на пътни пари в същия размер.

history Чл. 13. Когато прекратяването на трудовото правоотношение и връщането в Република България е станало по вина на работника или служителя, пътните разходи за връщането му са за негова сметка.

history Чл. 14. При командировка на работник или служител от местоработата в чужбина до Република България дневните и квартирните пари за времето на престоя в страната се заплащат в левове в размер, предвиден в Наредбата за командировките в страната (обн., ДВ, бр. 11 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 21 от 1991 г.).

history Чл. 15. На българските граждани, изпратени на работа в чужбина, и на членовете на техните семейства, ако това е предвидено в договора, работодателят осигурява подходяща безплатна квартира по установен от него норматив за жилище. За ползвано жилище над норматива се заплаща наем.

history Чл. 16. (1) Българските граждани, изпратени на работа в чужбина по реда на този раздел, имат право на редовен платен годишен отпуск в размер на предвидените дни за съответната страна в Наредбата за служителите, които работят в дипломатическите и другите представителства на Република България в чужбина (необнародвана).
(2) Към отпуска, полагащ се по предходната алинея, работниците и служителите на обектите в ОНД - Република Коми, Крайния север, пустинните райони и Курската магнитна аномалия, получават допълнителен платен годишен отпуск от 6 до 12 работни дни.
(3) Платеният годишен отпуск, който се ползва в Република България, се удължава с дните, необходими за пътуване, които не могат да бъдат повече от два дни за отиване и два дни за връщане. За отдалечени страни и райони, до които пътуването се извършва предимно с влак, може да се признаят и повече от четири дни, но не повече от необходимото време за пътуване по най-краткия маршрут.
(4) Редовният платен годишен отпуск за времето на работа в чужбина се заплаща във валута, каквато е получавана през този период. При ползване на отпуск се получава и определената левова заплата (ако има такава) в Република България.

history Чл. 17. Работодателят осигурява на работниците и служителите медицинска помощ съгласно нормативните изисквания в Република България. Когато лечението в чуждата страна е срещу заплащане, работодателят поема годишно разходите в размер до 50 на сто от една месечна брутна заплата, предвидена в договора.

history Чл. 18. Разходите за правна защита в чужбина на работника и служителя или за защита правата на техните наследници, свързани с работата им в чужбина, се заплащат от работодателя.

history Чл. 19. Разходите по изпращането на български граждани на работа в чужбина с изключение на превод и легализиране на лични документи се поемат от работодателя.

Раздел III.
Специфични разпоредби за българските граждани, постъпили на работа в чужбина чрез договор за посредничество с български работодатели

history Чл. 20. Този раздел урежда въпроси, свързани с правата в Република България на български граждани, които работят по трудово правоотношение с чужди юридически и физически лица със седалище в чужбина и са постъпили на работа чрез посредничеството на български работодател.

history Чл. 21. Българският работодател-посредник (комисионер) осигурява на българския гражданин договорената от него работа в чужбина, както и по взаимна договореност административно-правни и други услуги за срока на работата му, заеми с минимална лихва за посрещане на разходи в мястото на работата, авансово заплащане през първия месец на работата, начина на превеждане на спестяванията и др.

history Чл. 22. За услугите, които българският работодател-посредник извършва във връзка с изпращането и работата на български граждани в други държави и за осигуряване на правата им в Република България и в чуждата страна, той получава комисионна, размерът на която се договаря.

history Чл. 23. Взаимоотношенията между българските граждани, работещи по режима на този раздел, и българския работодател-посредник се уреждат съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите и условията на подписания между тях договор.

Раздел IV.
Обществено осигуряване и осигуряване за безработица

history Чл. 24. (1) Българските граждани, работещи в чужбина по трудови правоотношения с български работодател, се осигуряват задължително по българското законодателство за всички осигурителни случаи.
(2) Българските граждани, работещи в чужбина по договор с български работодател-посредник, се осигуряват доброволно за всички осигурителни случаи, с изключение на трудова злополука и професионално заболяване, или само за пенсия за изслужено време и старост, инвалидност поради общо заболяване и за наследствена пенсия на наследниците им, освен ако в междуправителствена спогодба със съответната страна е предвидено друго. Включването и изключването от осигуряването се установяват с писмена декларация на лицето.

history Чл. 25. (1) Осигурителните вноски за работещите в чужбина по трудово правоотношение с български работодатели са за сметка на българския работодател, а за изпратените на работа чрез български работодател-посредник - за сметка на осигурения.
(2) Осигурителните вноски се внасят в държавното обществено осигуряване от изпращащата или посредническата организация до десето число на всеки календарен месец, следващ месеца, за който се отнасят. Условията за разплащане между осигурения и българския работодател, включително и посредник, се уреждат с договор.

history Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1993 г.) Осигурителните вноски се начисляват върху осигурителен доход, който се определя в процент от минималната месечна работна заплата в Република България, не по-малък от 100 на сто и не по-голям от 800 на сто от нея.
(2) Процентът по ал. 1 за българските граждани на работа в чужбина по трудово правоотношение се определя по споразумение между страните, а за изпратените по договор с български работодател-посредник - по декларация на осигурения, която се подава при сключването на комисионния договор и може да се променя през всяка календарна година, както и при промяна на минималната месечна работна заплата в Република България.
(3) Осигурителните вноски се определят в процент от договорения осигурителен доход, който за осигурените за всички осигурителни случаи е в размер на процентите за съответната категория труд, за осигурените само за пенсия за изслужено време и старост, инвалидност поради общо заболяване и за наследствена пенсия на наследниците им - 20 на сто от него, а за осигурените за всички осигурителни случаи, с изключение на трудова злополука и професионално заболяване, е 30 на сто от осигурителния доход.

history Чл. 27. (1) Пенсиите и паричните обезщетения за временна нетрудоспособност се изплащат в левове и се изчисляват по условията на Закона за пенсиите и Кодекса на труда (1951 г.) от осигурителния доход, върху който са правени осигурителните вноски.
(2) Когато осигуреният ползва отпуск за временна нетрудоспособност в чужбина, работодателят, включително и посредникът, изплаща на осигурения равностойността на паричното обезщетение във валутата, в която се изплаща трудовото възнаграждение по централния курс на Българската народна банка. Към това обезщетение работодателят изплаща за своя сметка добавка в съответната валута до размера на договореното трудово възнаграждение, но за не повече от един месец, освен ако в договора с работодателя, включително и посредника, е предвиден по-дълъг срок.
(3) Когато временната нетрудоспособност продължи повече от един месец без прекъсване, българският гражданин, който работи по трудово правоотношение с български работодател, се връща в Република България за лечение, освен ако транспортирането му е невъзможно или ако в договора с работодателя е предвиден по-дълъг срок на лечение в чужбина.

history Чл. 28. Еднократните помощи за раждане, месечните добавки за деца и паричните обезщетения за отглеждане на малко дете се изплащат в левове по условията на българското законодателство.

history Чл. 29. Българският работодател, включително и когато е посредник, действа като осигурител за сметка на държавното обществено осигуряване и издава документи за трудов стаж.

history Чл. 30. (1) Вноските за осигуряване при безработица на българските граждани, които се намират в трудови правоотношения с български работодател, се правят в левове във фонд "Професионална квалификация и безработица" по действащите нормативни разпоредби и се изчисляват на база осигурителния доход.
(2) Изпратените на работа в чужбина български граждани чрез български работодател-посредник се осигуряват за безработица доброволно и за своя сметка.

Преходни и Заключителни разпоредби

history § 1. По смисъла на тази наредба:
1. "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение;
2. "членове на семейството" са съпругата (съпругът), непълнолетните деца и пълнолетните деца, ако са учащи се. Семейните деца не се считат за членове на семейството.

history § 2. Неуредените с тази наредба въпроси се решават по българското трудово, осигурително и гражданско законодателство.

history § 3. (Отм., предишен § 4 - ДВ, бр. 25 от 1993 г.) Указания по прилагането на наредбата дава министърът на труда и социалните грижи.


   Реклама:
 

сп. "Български законник"

 

в. "Седмичен законник"

 

в. "Главен счетоводител"

 
  вижте пълния списък...   вижте пълния списък...   вижте пълния списък...