ДВ. бр. 61 от 25.07.2000г.

Утвърден с Постановление № 23 на Министерския съвет
от 1974 г., обн., ДВ, бр. 31 от 19 април 1974 г.,
изм., бр. 99 от 23 декември 1980 г., бр. 101 от
29 декември 1989 г., в сила от 1 януари 1990 г.,
бр. 76 от 21 септември 1990 г., бр. 101 от 18 декември
1990 г., бр. 81 от 1 октомври 1991 г., бр. 4 от
14 януари 1992 г., бр. 93 от 17 ноември 1992 г., бр. 65
от 12 август 1994 г., бр. 66 от 25 юли 1995 г., бр. 100
от 14 ноември 1995 г., бр. 54 от 25 юни 1996 г., бр. 39
от 7 април 1998 г., попр., бр. 42 от 14 април 1998 г.,
изм., бр. 90 от 4 август 1998 г., в сила от 4 август
1998 г., бр. 142 от 2 декември 1998 г. , бр. 61 от
25 юли 2000 г.

Глава първа
ОСНОВНИ И ОРГАНИЗАЦИОННИ ПОЛОЖЕНИЯ

history Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 76 от 1990 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 1992 г., бр. 65 от 1994 г., бр. 39 от 1998 г.) Съгласно чл. 2, ал. 1 и чл. 26, ал. 1, 3 и 4 от Закона за народното здраве, наричан по-нататък "закона", всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване в публично здравно заведение.
(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм., бр. 39 от 1998 г.) Медицинското обслужване по ал. 1 включва:
1. амбулаторни и домашни прегледи;
2. оперативни интервенции, манипулации и изследвания, извършвани с диагностична, лечебна и профилактична цел;
3. лечение и рехабилитация в амбулаторна и домашна обстановка, включително и домашен стационар;
4. консултации и лечение в болнични заведения по медицински показания и по предписание на медицински специалисти, оказващи извънболнична помощ;
5. (доп. - ДВ, бр. 142 от 1998 г.) профилактика и лечение на зъбите и заболяванията на устната кухина, с изключение на зъбните протези, за които се заплаща само стойността на употребените материали;
6. задължителни имунизации и противоепидемични мероприятия по предписание на органите на държавния санитарен контрол;
7. получаване на лекарствени средства за домашно лечение безплатно или срещу частично заплащане на лица, страдащи от определени заболявания;
8. експертиза на временната и трайната нетрудоспособност, както и трудоустрояването без група инвалидност.
(3) (Нова - ДВ, бр. 93 от 1992 г., предишна ал. 2, бр. 65 от 1994 г., отм., бр. 100 от 1995 г., нова, бр. 39 от 1998 г.) Публичните здравни заведения извършват профилактични прегледи, изследвания и диспансерно наблюдение на лица от различни групи на населението, на лица с повишен риск за здравето, с хронични заболявания, както и в други случаи по ред, определен в наредба на министъра на здравеопазването.
(4) (Нова - ДВ, бр. 93 от 1992 г., предишна ал. 3, бр. 65 от 1994 г., изм., бр. 100 от 1995 г., бр. 39 от 1998 г.) Министърът на здравеопазването определя с наредба списъци на заболявания и на лекарствени средства, отпускани безплатно или срещу частично заплащане за домашно лечение, които се изплащат съответно от бюджетите на публичните здравни заведения към общините и от Министерството на здравеопазването на основание чл. 10, ал. 1 от Наредбата за цените на лекарствените средства, приета с Постановление № 208 от 1995 г., както и диференциран ред и условия за тяхното предписване, получаване и изплащане.
(5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 1992 г., предишна ал. 4, бр. 65 от 1994 г., изм., бр. 39 от 1998 г.) Получаването на безплатни или частично платени лекарствени средства и храни за домашно лечение от всички аптеки в страната и изплащането на средствата за тях се извършват по реда, установен с наредбата по предходната алинея.

history Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм., бр. 39 от 1998 г.)

history Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Министерството на здравеопазването (МЗ) чрез своите звена на централно подчинение осъществява организационно и методическо ръководство и контрол на здравните органи и заведения и на други звена, осъществяващи здравеопазна дейност, по отношение на:
1. планирането, организацията, координацията и интеграцията на дейностите по профилактиката, диагностиката, лечението и медицинската рехабилитация;
2. опазването и укрепването на общественото здраве и хигиенно-противоепидемичното осигуряване;
3. определянето на обема и съдържанието на дейността на здравните заведения, както и на организацията по прилагането и внедряването на нови методи и технологии;
4. териториалното разпределение и ефективното използване на ресурсите в здравеопазването;
5. следдипломното обучение и квалификацията на висшите, полувисшите и средните медицински кадри и немедицински специалисти в системата на здравеопазването.

history Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) По отношение на здравните органи и заведения на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и Главното управление на Строителните войски МЗ упражнява методично ръководство, което се свежда предимно по:
1. (изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) следдипломното обучение на кадрите в системата на здравеопазването;
2. методи на профилактиката, диагностиката, лечението и медицинската рехабилитация;
3. санитарно-хигиенните и противоепидемичните дейности, когато те имат отношение към хигиенно-епидемиологичното осигуряване на населението и територията на страната.

history Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 76 от 1990 г., бр. 65 от 1994 г.) (1) Министерството на здравеопазването организира и ръководи експертизата на трудоспособността на гражданите. Министерството на здравеопазването съвместно с Министерството на труда и социалните грижи съгласувано с централните ръководства на синдикалните организации разработват принципите и критериите за определяне трудоспособността на гражданите.
(2) Експертизата на трудоспособността е неразделна част от лечебно-профилактичната дейност и включва определянето на временна или трайна загуба на трудоспособността.

history Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 76 от 1990 г., бр. 65 от 1994 г., бр. 61 от 2000 г.) (1) Експертизата на работоспособността и преценката за необходимостта от трудоустрояване се извършват от лекуващите лекари или стоматолози, лекарските консултативни комисии (ЛКК), териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) и от Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК).
(2) Експертизата на трайната неработоспособност се извършва от ТЕЛК и НЕЛК и включва определянето на процента на работоспособност, датата на инвалидизирането, срока на инвалидността, причинната връзка и трудоустрояването.
(3) Заключението за трудоустрояване при временна неработоспособност се прави от лекуващите лекари и ЛКК.

history Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., бр. 61 от 2000 г.) (1) За да се осигури висококвалифицирана лечебно-диагностична и експертна дейност при болни с продължителна временна неработоспособност, в лечебните заведения се създават лекарски консултативни комисии. В състава на ЛКК влизат не по-малко от двама постоянни членове - лекари с призната специалност, включително един председател.
(2) Лекарски консултативни комисии се разкриват в лечебните заведения за извънболнична помощ, както следва:
1. в амбулаториите за групова практика за първична медицинска помощ, при условие че работят не по-малко от двама лекари или стоматолози;
2. в амбулаториите за групова практика за специализирана медицинска помощ;
3. в медицинските центрове, стоматологичните центрове, медико-стоматологичните центрове и диагностично-консултативните центрове в зависимост от възможностите се създават общи и специализирани ЛКК:
а) обща ЛКК с постоянен състав: терапевт, невролог, хирург, ортопед, кардиолог, педиатър, акушер-гинеколог, уролог, офталмолог, оториноларинголог и дерматовенеролог; общата ЛКК се председателства от специалист по вътрешни болести с не по-малко от 7 години трудов стаж по специалността; в заседанията на тези ЛКК участват не по-малко от трима специалисти, включително председателя, съобразно профила на заболяването на освидетелстваното лице;
б) специализирани ЛКК (неврологични, хирургични, очни, УНГ и т. н.), при условие че в дадения профил има възможност според изискванията на ал. 1.
(3) При наличие на повече от един медицински център, стоматологичен център или диагностично-консултативен център на територията на населеното място по преценка на директора на РЦЗ може да се създават специализирани ЛКК с участие на специалисти от различните центрове или групови практики за специализирана помощ.
(4) В лечебните заведения за болнична помощ се създават специализирани ЛКК по отделения и клиники и обща ЛКК по смисъла на ал. 2, т. 3 с председател - началникът на отделението (клиниката) или главният административен асистент на клиниката.
(5) Ежегодно до 15-о число на януари директорът на районния център по здравеопазване (РЦЗ) определя със заповед съставите на ЛКК на територията на района по предложение на съответните ръководители на лечебните заведения. В заповедта се посочват и съответните райони на обслужване. По един екземпляр от заповедта се изпраща на съответните лечебни заведения, на ТЕЛК, на съответната картотека за медицинските експертни досиета (КМЕД) и на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ).
(6) В лечебните заведения за болнична помощ към Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на транспорта и съобщенията, Министерския съвет и към Министерството на правосъдието и в лечебните заведения - университетски болници, съставите на ЛКК се определят със заповед на съответния ръководител на лечебното заведение.

history Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г., бр. 66 от 1995 г., бр. 39 от 1998 г., бр. 61 от 2000 г.) (1) Териториалните експертни лекарски комисии се разкриват и закриват от директорите на районните центрове по здравеопазване със съгласието на министъра на здравеопазването към държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ и диспансери. Профилът на ТЕЛК се определя от министъра на здравеопазването по предложение на директора на районния център по здравеопазване и на директора на Националната експертна лекарска комисия.
(2) Териториалните експертни лекарски комисии са структурни звена на лечебните заведения, към които са разкрити, и имат свой щемпел и кръгъл печат.
(3) В щата на ТЕЛК се включват не по-малко от три лекарски длъжности, от които една за председател, медицински секретари и социален работник. Броят на длъжностите се определя в зависимост от обема на работата на съответната ТЕЛК.
(4) Трудовите договори с председателите на ТЕЛК се сключват, изменят и прекратяват от съответните ръководители на лечебните заведения по предложение на директора на районните центрове по здравеопазване съгласувано с директора на Националната експертна лекарска комисия.
(5) Трудовите договори с членовете на ТЕЛК се сключват, изменят и прекратяват от ръководителя на съответното лечебно или публично здравно заведение по предложение на председателите на ТЕЛК.
(6) В ТЕЛК могат да работят само лекари с призната клинична специалност и с не по-малко от 10 години трудов стаж по съответния профил. В общите ТЕЛК могат да работят лекари с призната специалност по вътрешни болести, ортопедия и травматология, хирургия, неврология, неврохирургия, урология, онкология. В специализираните ТЕЛК могат да работят лекари с призната специалност по профила на съответната ТЕЛК.
(7) Лекарите, работещи в ТЕЛК, не могат да водят амбулатория и легла в лечебно заведение за болнична помощ, да дават дежурства и да участват в различни видове комисии в рамките на работното време, предвидено за основната им длъжност, да участват като председатели и членове на ЛКК и да упражняват дейност, подлежаща на техен контрол. Лекарите от ТЕЛК отработват един полуден седмично в лечебно заведение за болнична помощ с оглед поддържане нивото на квалификацията си. Минимум един път на две години провеждат 15-дневен квалификационен курс в НЕЛК.
(8) Общи и специализирани ТЕЛК се създават при норматив за годишна натовареност, както следва:
1. Обща ТЕЛК - 2400 случая;
2. Специализирана ТЕЛК за очни заболявания - 1800 случая;
3. Специализирана ТЕЛК за психични заболявания - 1500 случая;
4. Специализирана ТЕЛК за специфични и неспецифични белодробни заболявания - 1600 случая.
(9) Когато контингентът за освидетелстване надвишава норматива за изграждане на дадена ТЕЛК, но не е достатъчен за разкриване на нова, се осигуряват съответен брой допълнителни щатни длъжности. До осигуряването на допълнителните длъжности в ТЕЛК могат да се привличат лекари по нетрудово правоотношение.

history Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., бр. 61 от 2000 г.) (1) Националната експертна лекарска комисия е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството на здравеопазването. Дейността й се ръководи от директор, който се назначава от министъра на здравеопазването.
(2) Националната експертна лекарска комисия осъществява диагностични, експертни, профилактични и контролно-методични функции по проблемите на експертизата на работоспособността.
(3) В структурата на НЕЛК има административно-стопански сектор и специализирани лекарски състави по вътрешни, сърдечно-съдови, нервни, психични, ортопедо-травматологични, хирургични, очни, белодробни и ушни, носни и гърлени болести. Броят и профилът на специализираните състави могат да се променят с щатното разписание в зависимост от преобладаващата патология.
(4) Всеки специализиран състав включва не по-малко от трима лекари, един от които е председател на състава. Председателите на специализираните състави се назначават от министъра на здравеопазването по предложение на директора на НЕЛК.
(5) В специализираните състави на НЕЛК работят лекари с призната специалност и с не по-малко от 10 години трудов стаж по съответния профил.
(6) Лекарите - членове на НЕЛК, отработват един полуден седмично в университетските болници - София, за поддържане на квалификацията си.

history Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм., бр. 61 от 2000 г.) (1) Към държавните и общинските лечебни заведения, в градовете, в които функционират териториални поделения на Националния осигурителен институт, се разкриват картотеки за медицинските експертни досиета, които осъществяват дейност, свързана със съставянето, съхраняването и движението на медицинската документация на освидетелстваните от ТЕЛК и НЕЛК лица.
(2) В щата на КМЕД се предвиждат длъжности за лекари и технически изпълнители съобразно броя на ТЕЛК в района и обема на тяхната дейност.
(3) В КМЕД могат да работят лекари с призната основна медицинска специалност или с не по-малко от 5 години клиничен стаж.

Глава втора
ОСИГУРЯВАНЕ НА БЛАГОПРИЯТНА ЖИЗНЕНА СРЕДА ЗА НАСЕЛЕНИЕТО

history Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Съгласно чл. 9 от закона държавните учреждения, общините, други юридически и физически лица осъществяват дейността си по начин, осигуряващ опазването на жизнената среда от вредно действащи върху здравето на човека биологични, химични, физични и социални фактори с цел осигуряване на здравословни условия за труд, бит и почивка на населението и предотвратяване на заболявания.
(2) Органите, организациите и лицата по ал. 1 провеждат със собствени средства комплексни профилактични мероприятия за:
1. оздравяване и оптимизиране параметрите на работната, учебната и битовата среда и осигуряване на физиологичната организация на труд;
2. опазване на околната среда от замърсяване;
3. подобряване хигиенното състояние на селищата, комунално-битовите обекти, транспорта, промишлеността, заведенията за обществено хранене и търговия с хранителни продукти, учебно-възпитателните, детските и здравните заведения и кабинети;
4. недопускане интензивност на шума над границите на хигиенните норми;
5. осигуряване на безвредна и достатъчна по количество питейна вода;
6. осигуряване на качествени, пълноценни и безвредни хранителни продукти;
7. осигуряване на качествени и безвредни стоки, имащи значение за здравето на населението;
8. осигуряване на оптимални условия за отглеждане, хранене, възпитание, обучение и почивка на децата и учащите се;
9. (изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) недопускане внасянето от други страни и ограничаване на разпространението на заразните и паразитните болести в страната.
10. укрепване на здравето чрез мерки, насочени към:
а) създаване и развитие на здравни знания, умения и навици у личността, семейството и обществото за формиране на здравословен начин на живот;
б) въздействие върху окръжаващата среда за стимулиране на положителни и премахване на неблагоприятни фактори, влияещи върху начина на живот.

history Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г.) (1) Министерството на здравеопазването чрез органите на държавния санитарен контрол наблюдава системно факторите на работната, учебната, битовата и околната среда и тяхното влияние върху здравето на населението, оценява и здравния риск и предписва мерки за отстраняване на допуснатите нарушения и отклонения от установените хигиенни норми и изисквания, както и необходимите профилактични мероприятия.
(2) Националните програми за подобряване на здравно-екологичната обстановка в страната се разработват, координират и контролират от Министерството на здравеопазването съвместно с Министерството на околната среда.

history Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Министерството на здравеопазването чрез органите на държавния санитарен контрол анализира и оценява:
1. общественото здраве по статистическите параметри, отразяващи демографското, физическото, социалното и здравното състояние на населението;
2. влиянието на новите производства и технологии върху здравето на хората.
(2) За предотвратяване на вредните последици по ал. 1 Министерството на здравеопазването предписва профилактични мерки.

history Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава:
1. норми, правила и изисквания за всички фактори на околната, работната, учебната и битовата среда, на трудовия и учебния процес;
2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) норми и изисквания за безопасността на храните, питейните води и всички стоки, имащи значение за здравето на населението;
3. норми и режим на здравословно хранене;
4. (нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) норми, изисквания и санитарни правила по всички въпроси на радиационната защита.

history Чл. 12б. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Общините се грижат и отговарят за чистотата и санитарно-хигиенното състояние на населените места.

history Чл. 12в. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Детските градини, училищата и обслужващите системата на образованието звена осигуряват здравно-хигиенни условия за правилно физическо и нервно-психическо развитие, обучение, възпитание, почивка и хранене на децата и учащите се.
(2) Учебните планове и промените в тях за основните и средните учебни заведения се съгласуват предварително с Министерството на здравеопазването по отношение на възрастовите физиологични особености и възможности на учащите се и хигиенните изисквания към учебно-възпитателния процес.

history Чл. 12г. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Министерството на здравеопазването съвместно с другите държавни органи в рамките на определената със закон компетентност разрешава и контролира вноса, износа и транзита на стоки, имащи значение за здравето на населението, както и производството, използването, съхраняването, транспортирането, търговията и обезвреждането на опасните химични вещества и препарати, ядрени материали и други източници на йонизиращи лъчения.
(2) Министерството на здравеопазването разрешава и контролира използването на източници на йонизиращи лъчения за медицински цели. Условията и редът за използването на йонизиращи лъчения за медицински цели се уреждат с наредба на министъра на здравеопазването.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Лицата, които внасят, произвеждат, използват, съхраняват и транспортират опасни химични вещества и препарати и източници на йонизиращи лъчения и отпадъци, носят отговорност за спазване на утвърдените норми и изисквания.
(4) (Нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на околната среда и водите определя правилата и реда за класификация, опаковка и маркировка на химичните вещества и препарати.

history Чл. 12д. (Нов - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) В случай на радиационен инцидент или радиационна авария министърът на здравеопазването установява необходимите допълнителни радиационно-хигиенни норми и изисквания в съответствие с обстановката и с цел защита на населението и участниците в ликвидирането на радиационния инцидент или авария.

history Чл. 12е. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г., предишен чл. 12д, бр. 39 от 1998 г.) Министерството на здравеопазването чрез средствата за масово осведомяване информира населението за резултатите от контрола на факторите, влияещи върху здравето на човека.

history Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) За предотвратяване внасянето, възникването и разпространението на заразни и паразитни болести и за ликвидирането им министърът на здравеопазването определя:
1. групите от населението, подлежащи на задължителни имунизации по чл. 18, ал. 1 от закона, реда и начина на извършването им и медицинските противопоказания за тях;
2. списъка на заразните и паразитните болести, които подлежат на задължително съобщаване, регистрация и отчет;
3. сроковете и начините на изолация при заразните и паразитните болести и профилактичните и противоепидемиологичните мерки, които трябва да се вземат при всяка отделна болест;
4. (нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) изискванията за входящ граничен медико-санитарен контрол.
(2) Министерството на здравеопазването координира дейността на министерствата и ведомствата, здравните заведения и другите юридически и физически лица за предотвратяване внасянето, възникването и разпространението на заразните и паразитните болести сред населението, както и за тяхното ликвидиране.

history Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При епидемични ситуации общините по предложение на съответните директори на районните центрове по здравеопазване и хигиенно-епидемиологичните инспекции осигуряват на публичните здравни заведения допълнителни материални, транспортни и финансови средства. Те провеждат оздравителни мероприятия, разпоредени от органите на държавния санитарен контрол, като координират мерките, провеждани от различните служби, учреждения, стопански и обществени организации на територията на общината.

history Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г.) При поява на единични случаи от особено опасни инфекции или при епидемично разпространяване на други заразни заболявания въвеждането на специални условия на работа, обучение и движение на населението и други ограничителни мерки съгласно чл. 16, ал. 2 от закона се извършва:
1. със заповед на кмета на общината по предложение на директора на съответната ХЕИ, когато са засегнати или застрашени отделни населени места в общината или цялата община;
2. със заповед на министъра на здравеопазването, когато са засегнати или застрашени населени места в повече от една община;
3. с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването, когато е засегната или застрашена цялата страна или се изисква съдействието на други министерства и ведомства по отношение на една или повече застрашени или засегнати общини.

Глава трета
ДЪРЖАВЕН САНИТАРЕН КОНТРОЛ

Раздел I
Организация на държавния санитарен контрол

history Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 4 от 1992 г., бр. 65 от 1994 г.) (1) Непосредственото ръководство на държавния санитарен контрол се осъществява от главен държавен санитарен инспектор на Република България.
(2) Министър-председателят по предложение на министъра на здравеопазването определя за главен държавен санитарен инспектор един от заместник-министрите на здравеопазването.
(3) Главният държавен санитарен инспектор определя свои заместници.

history Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 4 от 1992 г., бр. 65 от 1994 г.) (1) Специализирани органи на държавния санитарен контрол са: управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" (УЗПДСК) на Министерството на здравеопазването, Националният център по радиология и радиационна защита (НЦРРЗ) и хигиенно-епидемиологичните инспекции.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Хигиенно-епидемиологичните инспекции (ХЕИ) са специализирани регионални органи на държавния санитарен контрол. Тяхната дейност и устройство се уреждат с правилник, утвърден от министъра на здравеопазването. Те извършват лабораторни и диагностични изследвания по искане на здравни заведения, физически и юридически лица срещу заплащане.
(3) Непосредственото упражняване на държавния санитарен контрол се възлага на длъжностни лица - държавни санитарни инспектори, които се определят от ръководителите на органите по ал. 1.
(4) Главният държавен санитарен инспектор може да възлага и на други здравни заведения и длъжностни лица да извършват държавен санитарен контрол.

history Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) На държавен санитарен контрол подлежат:
1. планирането и изграждането на населените места, обществените заведения и транспортната мрежа;
2. проектирането, строителството, реконструкцията, разширението, въвеждането и спирането от експлоатация на всички видове обекти;
3. създаването и изменението на стандартизационни документи, нормали, технически правила, норми и указания;
4. (отм. - ДВ, бр. 90 от 1998 г., в сила от 4 август 1998 г.)
5. изпълнението на мерките за предотвратяване на здравния риск от наднормения шум и вибрациите и от замърсяването на атмосферния въздух, водоприемниците и почвата;
6. питейните води;
7. хранителните продукти и напитки, суровините и добавките за тях при тяхното добиване, производство, внос, съхранение, транспорт и реализация, без добива и производството на суровини от животински произход - месо, мляко, риба и яйца;
8. (доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) вносът, износът, производството, съхранението, транспортът, транзитното преминаване и търговията с всички стоки, които имат значение за здравето на населението, включително суровините и технологичните добавки за тях;
9. (изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) всички видове дейности, свързани с йонизиращи лъчения чрез контрол на защитата на източника и работните места, радиационните параметри на работната и околната среда;
10. (изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) производството, вносът, транспортирането, съхранението и прилагането на опасни химични вещества и препарати, средства за растителна защита, изкуствени торове, растежни регулатори, препарати за ветеринарни и ветеринарномедицинските цели;
11. производството, вносът, транспортирането, съхранението и прилагането на готовите лекарствени и диагностични форми, активните и помощните вещества и опаковъчните материали за тяхното производство, билките и лечебните растения, превързочните, хирургичните, шевните и стоматологичните материали, медицинските стоки, предназначени за еднократна употреба, и такива, влизащи в контакт с тъканите и течностите на човешкия организъм;
12. диагностичните препарати, серумите и ваксините, произвеждани и внасяни за нуждите на здравеопазването;
13. граничните пунктове по отношение на медико-санитарната охрана на страната;
14. дезинфекциите, дезинсекциите и дератизациите и препаратите, произвеждани и внасяни за тях;
15. мерките по ограничаването и ликвидирането на професионалните, заразните и паразитните болести.
(2) Държавният санитарен контрол се осъществява върху всички обекти в страната независимо от тяхната собственост.

history Чл. 19. (1) Държавният санитарен контрол е предварителен и текущ и цели спазването на хигиенните норми и изисквания и на санитарните правила.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При предварителния санитарен контрол се дават заключения за съответствието на документите, проектните документации, новите химични и биологични вещества, продукти, радиоактивни вещества, суровини, храни, питейни води, стимулатори, средства и методи за производство, новите технологични процеси, оборудване, прибори и работни инструменти и други обекти, посочени в чл. 21, т. 1 и 2 от закона, с хигиенните норми и изисквания и със санитарните правила, както и заповеди за спиране строителството и недопускане експлоатацията на обекти и съоръжения при нарушаването им.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) При текущия санитарен контрол се извършва санитарно-хигиенна оценка на обектите, намиращи се в редовна експлоатация, и на разрешените по установения ред за производство и внедряване машини, съоръжения, продукти, изделия, източници на йонизиращи лъчения, химични и биологични средства.

history Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Държавните санитарни инспектори при изпълнение на служебните си задължения са длъжни да пазят в тайна научаваните от тях факти и обстоятелствата, които имат поверителен характер или съставляват тайна, с оглед интересите на физическите и юридическите лица.

history Чл. 21. Органите и лицата, които упражняват държавния санитарен контрол, се основават на Закона за народното здраве и другите действуващи закони, хигиенни норми и изисквания, на санитарните правила, на приетите в хигиенната наука положения и на указанията на МЗ.

Раздел II
(Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г.) Ред за извършване на предварителния санитарен контрол

history Чл. 22. (1) С органите на държавния санитарен контрол се съгласуват:
1. проектите на нормативни актове, норми и стандарти по проектирането и строителството;
2. териториалноустройствените и градоустройствените планове;
3. проектните документации за:
а) обекти в строеж;
б) нови технологични процеси;
в) прототипи на машини, съоръжения, уреди, транспортни средства, оборудване, прибори и работни инструменти;
4. българските държавни стандарти (БДС), отрасловите нормали (ОН), техническите спецификации и технологичните регламенти за хранителни и други стоки, имащи значение за здравето на населението;
5. хранителните продукти и други стоки, които се внасят от чужбина и имат значение за здравето на населението;
6. вносът и производството на лекарствените средства по т. 11 и 12 на ал. 1 от чл. 18;
7. (доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) новите химични и биологични вещества, средства и методи за производство на хранителните продукти, източници на йонизиращи лъчения, стимулатори в растениевъдството и животновъдството, химични и микробни средства за растителна защита, синтетични и биосинтетични материали и други химични и биологични продукти;
8. учебните програми и средствата, с които те се реализират.
(2) Съгласуването по ал. 1 се извършва от управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол". Съгласуването по т. 2 и по буква "а" на т. 3, когато обектите са от местно значение, се извършва от съответната ХЕИ.

history Чл. 23. (1) Териториалноустройствени и градоустройствени планове се съгласуват чрез участието на органите на държавния санитарен контрол в експертните съвети на централните ведомства и на общините, като се предоставя едноседмичен срок за запознаване с проектните материали.
(2) В експертните съвети представителите на държавния санитарен контрол дават заключения за съответствието на разглежданите проектни разработки с хигиенните норми, изисквания и правила, които са задължителни.

history Чл. 24. (1) Министърът на здравеопазването определя списъка на стоките, имащи значение за здравето на населението, за чието производство и прилагане се изисква разрешение от органите на държавния санитарен контрол.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Разрешенията по ал. 1 се издават от управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" на Министерството на здравеопазването.
(3) Условията и редът за издаване на санитарни разрешения и за провеждане на държавния санитарен контрол върху стоките се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

history Чл. 25. (1) Министърът на здравеопазването определя списъците на стоките от внос, имащи значение за здравето на населението, които се допускат в страната след регистрация и издаване на санитарно разрешение.
(2) Условията и редът за извършване на регистрацията, за издаване на разрешителни и за реализация на стоките по ал. 1 се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
(3) Органите на митническия контрол допускат внасянето на стоките по ал. 1 след представяне на документ за извършена регистрация и разрешение за внос.
(4) (Нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" издава санитарно разрешително за износ на стоки, имащи значение за здравето на населението, когато страната вносител изисква такова. Санитарното разрешително се издава за съответствието на стоките с нормите и изискванията на нашата страна за безопасност и безвредност.

history Чл. 26. (1) Органите на държавния санитарен контрол дават разрешения и заключения в писмена форма в срок до 25 дни - за стандартизационните документи, проектите за строителните обекти, нормативните актове и норми по проектиране и строителство, и до 10 дни - за останалите случаи.
(2) Сроковете по ал. 1 започват да текат след представянето на пълния комплект от документи и представяне на допълнителни данни, ако са поискани такива.
(3) В случаите, когато се налагат продължителни проучвания и изследвания по предписание на органите на държавния санитарен контрол, срокът се удължава, за което се уведомяват писмено заинтересуваните лица.

history Чл. 27. (1) Органите на държавния санитарен контрол извършват санитарен контрол при изпълнение на строителството.
(2) Когато установят нарушения на хигиенните норми, изисквания и правила, органите на държавния санитарен контрол дават предписания, които са задължителни за инвеститора, проектанта и строителя, а при опасност за вредно въздействие върху здравето на хората спират строителството на обекта.

Раздел III
Санитарно одобрение на обектите преди пускането им в експлоатация

history Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Обектите се въвеждат в експлоатация с писмено разрешение на органите на държавния санитарен контрол, ако при изграждането им са спазени установените санитарни норми, правила и изисквания.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Органите на държавния санитарен контрол участват в държавните приемателни комисии съгласно чл. 280 от Кодекса на труда, и в приемателните комисии, организирани от общините, като представят писмено становище за съответствието на обекта с хигиенните норми, правила и изисквания.
(3) (Нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Директорите на хигиенно-епидемиологичните инспекции издават писменото разрешение по ал. 1 след представяне на разрешение за ползване на обекта, издадено от приемателната комисия.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Обектите, които не подлежат на приемане от държавните приемателни комисии и имат значение за здравето на населението, се въвеждат в експлоатация след даване на писмено разрешение от органите на държавния санитарен контрол.

history Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Обектите, в които има технологични линии и/или технически съоръжения, се въвеждат в експлоатация след провеждане на комплексни изпитвания и 72-часови проби при работа в пълна проектна мощност за установяване на съответствие с хигиенните норми и изисквания.
(2) Провеждането на единичните и комплексните изпитвания по ал. 1 се допуска след разрешение от органите на държавния санитарен контрол.

history Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Не се допуска приемането на обект и въвеждането му в експлоатация, когато при комплексните изпитвания и 72-часовите проби се констатират нарушения на хигиенните норми и правила, водещи до опасност от вредно въздействие върху здравето на хората.
(2) Не се допуска приемането на обекти от държавната приемателна комисия при мотивиран писмен отказ от органите на държавния санитарен контрол.

history Чл. 31. Когато приемателната комисия не вземе пред вид мотивирания отказ на представителите на държавния санитарен контрол, директорът на хигиенно-епидемиологична инспекция издава заповед да не се пуска обектът в експлоатация.

history Чл. 32. Когато не е възможно да се извърши предварителна проверка на санитарно-техническите съоръжения, окончателното заключение се дава след представяне на резултатите от изпитанието им. Ако резултатите покажат, че съоръженията не са изправни или не са ефективни, директорът на съответната хигиенно-епидемиологична инспекция издава заповед за спиране на обекта или ако неизправностите са незначителни, дава предписания за отстраняването им.

Раздел IV
Ред за извършване на текущия санитарен контрол

history Чл. 33. (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Обектите, които подлежат на текущ санитарен контрол, се проверяват периодично, съобразно тяхното състояние и значимост, но не по-малко от един път в годината. За тази цел директорът на хигиенно-епидемиологичната инспекция и Националния център по радиология и радиационна защита с писмена заповед разпределя тези обекти между държавните санитарни инспектори.

history Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) При явяването си в обекта държавният санитарен инспектор се представя със служебната си карта и извършва проверка в присъствието на ръководителя или на упълномощено от него лице. Когато това не се осигури, той извършва проверката сам.
(2) (Нова - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато санитарният инспектор не бъде допуснат в обекта, той извършва проверката със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Държавният санитарен инспектор има право да изисква сведения и документи, които са необходими за изясняване на санитарната обстановка.

history Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Органите на държавния санитарен контрол имат право да дават предписания за необходимите санитарно-хигиенни мероприятия за обекта.
(2) Срокът за изпълнение на предписаните мероприятия се определя според опасността от увреждане на здравето, като се вземат пред вид и възможностите на предприятието (обекта).

Раздел V
(Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Лабораторни анализи и изследвания

history Чл. 36. (1) Лабораторни анализи и изследвания се извършват по преценка на органите на държавния санитарен контрол в лабораториите на ХЕИ и НЦРРЗ.
(2) Органите на държавния санитарен контрол могат да възлагат анализи и изследвания и на други лаборатории независимо от тяхната ведомствена подчиненост.
(3) Анализите и изследванията се извършват по единни методи съгласно БДС или по методи, утвърдени от министъра на здравеопазването.
(4) За извършване на лабораторни анализи и изследвания се вземат проби от държавния санитарен инспектор по ред и начин, утвърдени с БДС или с други нормативни документи. Пробата се взема в присъствието на заинтересуваното лице или на негов представител.
(5) (Нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Физическите и юридическите лица предоставят безплатно необходимите количества проби за извършване на анализите и изследванията по ал. 1.
(6) (Нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Лабораторните анализи и изследвания, които се извършват по преценка на органите на държавния санитарен контрол, са безплатни.
(7) (Нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Лабораторните анализи и изследвания, поискани от физически и юридически лица, се заплащат.

history Чл. 37. (1) Когато има съмнения, че някои продукти и стоки не са годни за консумация и употреба, за лабораторен анализ се взема двойна проба.
(2) По искане на заинтересуваното лице може да се вземе и тройна проба. Първите две проби се изпращат в лабораториите на ХЕИ, съответно НЦРРЗ, за изследване, а третата проба се съхранява при подходящи условия и отговорно пазене в контролирания обект.
(3) За взетите проби се съставя протокол, подписан от държавния санитарен инспектор, взел пробата, и от заинтересуваното лице или от негов представител.
(4) Пробите се опаковат, пломбират и подпечатват по начин, запазващ оригиналността им.
(5) Когато в лабораторията постъпят двойна или двете проби от тройната, едната се запазва за контролно изследване.
(6) Проби от вода за пиене за текущ санитарен контрол могат да се вземат самостоятелно от органите на държавния санитарен контрол без представител на заинтересуваното лице.
(7) Повторно вземане на проби се допуска при неясни лабораторни резултати и/или при необходимост от разширени изследвания по нареждане на следствените или съдебните органи, на главния държавен санитарен инспектор или на неговите заместници.

history Чл. 37а. (Доп. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) За резултата от извършеното изследване органът на държавния санитарен контрол изготвя писмено хигиенно заключение, като го връчва срещу подпис на заинтересуваното лице или на негов упълномощен представител или го изпраща по пощата с обратна разписка.

history Чл. 38. (1) В случаите на взета проба по реда на чл. 37 заинтересуваното лице може в срок до два работни дни от получаване на съобщението за резултата от анализа да поиска контролна експертиза. Искането се прави пред УЗПДСК при Министерството на здравеопазването чрез органа, извършил анализа.
(2) Ако след изтичане на срока по ал. 1 не се поиска контролна експертиза, вторите проби се унищожават.
(3) Главният държавен санитарен инспектор или неговите заместници разпореждат извършването на контролна експертиза в специализирани лаборатории на специализирани национални центрове към Министерството на здравеопазването.
(4) При контролната експертиза се извършва изследване на втората проба. При наличие на трета проба тя се изследва успоредно с втората, ако това е поискано от заинтересуваното лице.
(5) По желание на заинтересуваното лице контролният анализ се извършва в присъствието на негов представител.
(6) Заключението от контролната експертиза е окончателно и не подлежи на обжалване.
(7) Собственикът на стоката е отговорен за правилното й съхраняване до получаването на заключението от контролната експертиза.
(8) Когато продуктите (стоките) са поставени под санитарна забрана от органите на държавния санитарен контрол, вземането на проба и извършването на анализи и изследвания от други контролни органи или физически и юридически лица се забранява.

history Чл. 39. Когато контролната експертиза потвърди първоначалното заключение на органите на държавния санитарен контрол, лицето, поискало експертизата, заплаща всички разходи по нея.

Раздел VI
Налагане на санитарна забрана за съхраняване и използуване на хранителни продукти и други стоки, имащи значение за здравето на населението (Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., бр. 39 от 1998 г.)

history Чл. 40. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм., бр. 39 от 1998 г.) Когато държавният санитарен инспектор се съмнява в годността на продуктите и другите стоки, имащи значение за здравето на населението, той издава писмено предписание за поставянето им под санитарна забрана, връчва го срещу подпис на заинтересуваното лице или на негов представител и взема или организира вземането на проби за лабораторен анализ. На основата на данните от анализа или от извършената експертиза държавният санитарен инспектор взема окончателно решение, като преди вдигане на забраната извършва проверка на продуктите, за да установи дали не са настъпили изменения по време на тяхното съхраняване. За бързоразвалящите се продукти тези действия се извършват в законните най-кратки срокове.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., бр. 39 от 1998 г.) Когато хранителните продукти и другите стоки, имащи значение за здравето на населението, са явно негодни за консумация или употреба и заинтересуваното лице няма писмени възражения по това заключение на държавния санитарен инспектор, лабораторни анализи и изследвания не се извършват.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато заинтересуваното лице оспорва заключението по ал. 1, държавният санитарен инспектор е длъжен да вземе проба и да осигури извършването на лабораторни анализи и изследвания.

history Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., бр. 39 от 1998 г.) Когато държавният санитарен инспектор установи сам или след извършени лабораторни анализи и изследвания, че хранителните продукти и другите стоки, имащи значение за здравето на населението, са негодни за консумация или употреба, той предлага на съответния орган по чл. 42 да издаде заповед за тяхното унищожаване или преработка и използване за други цели, а ако стойността им не надвишава 100 лв., сам предписва това.

history Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., бр. 39 от 1998 г.) Заповеди за унищожаване или преработване за други цели на хранителни продукти и други стоки, имащи значение за здравето на населението, и за забрана за съхраняването или ползването им се издават от:
1. (изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) министъра на здравеопазването - за хранителни продукти и стоки, имащи значение за здравето на населението, на стойност над 100 000 лв.;
2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) главния държавен санитарен инспектор - за хранителни продукти и стоки, имащи значение за здравето на населението, на стойност от 10 000 до 100 000 лв.;
3. (изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) директорите на ХЕИ и НЦРРЗ - за хранителни продукти и стоки, имащи значение за здравето на населението, на стойност от 100 до 10 000 лв.

history Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Заповедта по чл. 42 се връчва срещу подпис на отговорното лице.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Продуктите и стоките, имащи значение за здравето на населението, се унищожават, предават се за преработка или използване за други цели задължително в присъствието на държавен санитарен инспектор, за което се съставя протокол. Протоколът се прилага към заповедта по чл. 42.
(Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

history Чл. 44. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Раздел VII
Спиране експлоатацията на обекти

history Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Министърът на здравеопазването, главният държавен санитарен инспектор и директорите на ХЕИ и НЦРРЗ спират със заповеди експлоатацията на обекти или части от тях завинаги или временно, ако органите на държавния санитарен контрол установят нарушения на хигиенните норми и изисквания.
(2) Експлоатацията на обектите се спира незабавно, когато установените нарушения създават непосредствена опасност за живота и здравето на хората, за разпространение на заразни заболявания или за възникване на хранителни отравяния.
(3) При временно спиране на експлоатацията на обектите органите по ал. 1 предписват мерки за отстраняване на нарушенията и срокове за изпълнението им.

history Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Заповедта по чл. 45, ал. 1 се изпраща до отговорното лице, което е длъжно да я приведе в изпълнение в определения срок.
(2) Когато бъдат изпълнени предписаните мерки по ал. 3 на чл. 45, органът, издал заповедта за спиране експлоатацията на обекта, я отменя с писмена заповед и разрешава възстановяване на дейността на обекта.

history Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) При отказ да се изпълнят разпорежданията на органите на държавния санитарен контрол по чл. 45 те могат да поискат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи.

Раздел VIII
(Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Взаимодействие и методическо ръководство за провеждане на държавния санитарен контрол (Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

history Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Органите на държавния санитарен контрол извършват контрол върху производството на хранителните продукти, върху хранителните продукти от животински произход и върху тяхната реализация.

history Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Органите на държавния санитарен контрол работят във взаимодействие с другите държавни контролни органи в рамките на определената им от закона компетентност.

history Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Органите на държавния санитарен контрол са длъжни да уведомяват прокуратурата, когато при проверките установят данни за извършено престъпление, и да изпращат намиращите се при тях доказателствени материали.
(2) Държавните санитарни инспектори могат да предлагат на ръководствата на ведомствата, организациите, учрежденията, фирмите и обектите налагане на дисциплинарни наказания на лицата, нарушили служебните си задължения по изпълнение на разпоредбите на закона и други нормативни актове относно държавния санитарен контрол.

history Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Органите на държавния санитарен контрол ръководят методически лабораториите към предприятия, ведомства, организации, фирми и др., които извършват санитарноконтролни изследвания.
(2) В изпълнение на функциите си по ал. 1 органите на държавния санитарен контрол дават задължителни указания.

Глава четвърта
ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ПРИ ОКАЗВАНЕ НА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ (Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Раздел I
Общи разпоредби

history Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм., бр. 39 от 1998 г.)

history Чл. 52а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм., бр. 39 от 1998 г.)

Раздел II
Задължително лечение

history Чл. 53. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) На задължителна изолация и лечение в болнично заведение по чл. 36, ал. 1 от закона подлежат болните от следните заразни болести: амебна дизентерия, антракс, бруцелоза, ботулизъм, бяс, вирусен хепатит, дифтерия, менингит, енцефалит, жълта треска, коремен тиф, паратифозни заболявания, лептоспирози, малария, орнитоза, петнист тиф, възвратен тиф, полиомиелит, сап, тетанус, туларемия, хеморагични трески, холера, чума, шап и мелиоидоза.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) На задължителна изолация и лечение в домашна обстановка или в болнично заведение по епидемични, социални и клинични показания подлежат болни от брусница, бактериална дизентерия, епидемичен паротит, колиентерити, лаймска болест, лещенка, ку-треска, салмонелози и скарлатина.

history Чл. 53а. (Нов - ДВ, бр. 101 от 1989 г., изм., бр. 65 от 1994 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) На задължително изследване за заразеност с вируса на СПИН подлежат чуждестранни граждани и лица без гражданство, идващи на обучение или работа за повече от един месец, както и незаконно пребиваващите в страната.
(2) (Предишна ал. 1 - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Болните от Синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН) подлежат на задължително лечение в инфекциозни клиники и отделения по нареждане на ръководителя на съответното здравно заведение.
(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Болните от СПИН или носителите на неговия вирус със соматични заболявания се лекуват в здравни заведения по профила на соматичното заболяване. Жени, болни от СПИН или носителки на неговия вирус, на които предстои раждане, гинекологично лечение или аборт, се обслужват в акушеро-гинекологичните звена на здравните заведения.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Здравите носители на вируса на СПИН задължително се диспансеризират от кожно-венерологичните звена, а болните от СПИН и СПИН-свързващ комплекс - от инфекциозните клиники и инфекциозните отделения на здравните заведения.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Здравите носители на вируса на СПИН и болните от СПИН се уведомяват от диспансеризиращия ги лекар за задълженията им да спазват препоръките на здравните органи с цел опазване от заразяване с вируса на СПИН на близките им и други лица.

history Чл. 54. (1) Всички новооткрити болни от белодробна туберкулоза във фаза на разпадане и всички болни от кавернозна туберкулоза се настаняват незабавно и задължително на лечение в стационарни противотуберкулозни заведения. Престоят им в тези заведения продължава до трайно обезбациляване и стабилизиране на състоянието на болните.
(2) Туберкулозно болните се изпращат на задължително лечение в противотуберкулозните диспансери и болници.

history Чл. 55. Отклонилите се от задължително лечение болни по чл. 54, предсрочно напусналите стационарното заведение, както и тези, чието поведение и начин на живот представляват опасност за разпространяване на заразата сред населението и семейството им, се настаняват на задължително лечение в съответните здравни заведения със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи или на общините.

history Чл. 56. Болните с кавернозна туберкулоза без оглед на положителната или отрицателната бактериологична находка подлежат на периодична проверка в противотуберкулозните диспансери. При неявяване в определен срок и след трикратно писмено повикване тези болни се довеждат на контролен преглед със съдействието на органите на общините.

history Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Болните от сифилис и гонококция подлежат на задължително амбулаторно или стационарно лечение в лечебно-профилактичните заведения.

history Чл. 58. Всички болни от заразни форми сифилис не по-късно от 24 часа от откриването им задължително се настаняват на лечение в стационарите на кожно-венерологичните заведения.

history Чл. 59. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) На задължително стационарно лечение подлежат и болните от гонококция, за които има данни или основателно съмнение, че могат да се отклонят от амбулаторно лечение или да разпространят заразата.

history Чл. 60. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) На задължителни прегледи и изследвания подлежат и всички източници и контактни лица с болни от сифилис и гонококция.

history Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Издирването на болните от сифилис и гонококция, на техните източници и контактни лица се извършва от лечебно-профилактичните заведения. Всеки лекар, установил венерическо заболяване, е длъжен да го съобщи със съответната учетна форма на районното кожно-венерологично заведение, като съобщи и източника и контактните лица, подлежащи на изследване.

history Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Вместо диагнози "сифилис", "гонорея" и "СПИН" в документите, издавани от лечебно-профилактичните заведения, се вписват диагнози, отговарящи на морфологичната и клиничната картина без определенията "сифилистичен" и "гонококов".

history Чл. 63. Лечение на венерично болните може да се извършва от заведенията, в които болните са се явили за преглед, независимо от местожителството и местоработата им.

history Чл. 64. Болните от лепра подлежат на задължително лечение, а лицата, които са били или са в контакт с тях - на задължителни изследвания и профилактично лечение.

history Чл. 65. Болните от лепра се задържат на лечение в стационара до клиничното им подобряване и до получаване на отрицателни резултати от бактериологичните изследвания.

history Чл. 66. Кожно-венерологичните диспансери извършват текущо наблюдение и контрол на лепрозно болните, когато не са на стационарно лечение, и на контактните лица от съответните райони.

history Чл. 67. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

history Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм., бр. 39 от 1998 г.)

history Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., бр. 39 от 1998 г.) Ръководителят на психиатричното заведение може да прави предложение до прокурора за задължително задържане на лечение и на доброволно постъпил психично болен, който в хода на лечението настоява за изписване, ако са налице изискванията на чл. 36, ал. 3 от закона.

history Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) В случаите, когато поради състоянието на психично болния се е наложило да се вземат незабавни мерки и той е бил временно настанен на лечение в здравното заведение съгласно чл. 36, ал. 5 от закона, ръководителят на заведението е длъжен да уведоми районния прокурор в срок до 24 часа от настаняването.
(2) Когато прокурорът откаже да направи предложение в случаите по чл. 69 и по предходната алинея, здравното заведение е длъжно да освободи болния незабавно.

history Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм., бр. 39 от 1998 г.)

history Чл. 72. Психиатричното заведение уведомява незабавно близките на болния след постъпването му на задължително лечение.

history Чл. 73. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато задължителното лечение вече не е необходимо, ръководителят на психиатричното заведение изпраща до районния прокурор предложение за прекратяването му със съответна медицинска експертиза.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Във всички случаи преди изтичане на първата и всяка следваща година от задължителното настаняване на лечение ръководителят изпраща мотивирано мнение до районния прокурор за прекратяване или за продължаване на задължителното лечение със съответната медицинска експертиза. Мнението се изпраща своевременно, за да може съдът да се произнесе относно прекратяването или продължаването на лечението преди изтичането на годишния срок.
(3) Когато съдът реши да се прекрати принудителното лечение, здравното заведение е длъжно да освободи незабавно настанения.

Раздел III
Лечение на български граждани в чужбина

history Чл. 74. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., бр. 39 от 1998 г.) Български граждани, за лечението на които в страната няма достатъчно ефикасни средства, апаратура, методи за лечение и специалисти, може да се изпращат на лечение в чужбина със заповед на министъра на здравеопазването по предложение на Централната комисия за лечение в чужбина (ЦКЛЧ), назначена от него.

history Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., бр. 39 от 1998 г.) Предложение за лечение в чужбина до ЦКЛЧ правят профилни комисии, определени от министъра на здравеопазването.

history Чл. 76. Придружаването на болни, изпращани за лечение в чужбина, се допуска по преценка на комисията и с разрешение на министъра на здравеопазването или негов заместник само когато се налагат особени грижи и медицинско обслужване на болните при пътуването им, когато болните сами не могат да пътуват и когато те са малки деца.

history Чл. 77. Придружаването на болните трае от деня на отпътуването им до деня на настаняването им в лечебното заведение в чужбина, а по изключение, по преценка на комисията и с разрешение на министъра на здравеопазването или негов заместник - и по време на лечението им.

history Чл. 78. Министерството на вътрешните работи издава задгранични паспорти и изходни визи, след като получи от МЗ потвърдително писмо, че лицето може да замине на лечение в чужбина.

history Чл. 79. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Разходите за лечение на болните в лечебните заведения в чужбина и за пътни на болните и придружителите им са за сметка на МЗ, в чийто бюджет ежегодно се предвиждат необходимите суми. Разходите за лични нужди на болните и на придружителите им са за тяхна сметка.
(2) Когато изпращането за лекуване в чужбина става по реда на конвенциите и съглашенията за взаимна размяна, заплащането се урежда съобразно условията в тях.

history Чл. 80. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Средствата за лечение в чужбина във валута се отпускат от МЗ в рамките на одобряваните за тази цел средства по бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната
година.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) При амбулаторно лечение болните получават валута за дневни и квартирни пари в размер, определен в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с Постановление № 40 на Министерския съвет от 1987 г. (обн., ДВ, бр. 54 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 34 от 1990 г., бр. 70 от 1991 г. и бр. 52 от 1992 г.).
(3) Размерът на необходимите средства и валута за самото лечение се определя от МЗ.

history Чл. 80а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1994 г., изм., бр. 39 от 1998 г.) Лица, които желаят Министерството на здравеопазването служебно да уреди издаването на задграничен паспорт и визи за лечението им в чужбина със собствени или предоставени им от фирми или други организации средства, представят в ЦКЛЧ на Министерството на здравеопазването епикриза от обединената районна болница, от университетска болница или от специализирани болници, молба-декларация и документ за наличните средства. По преценка на ЦКЛЧ може да се изиска и протокол от съответната профилна комисия. Окончателното решение се взема от ЦКЛЧ, въз основа на което се изготвя заповед за лечение в чужбина.

history Чл. 81. МЗ уведомява чрез Министерството на външните работи съответните дипломатически представителства за какъв срок се изпращат българските граждани на лечение в чужбина.

history Чл. 82. (1) Министерството на външните работи чрез своите органи в чужбина е длъжно да вземе всички възможни мерки за незабавно настаняване на българските граждани в съответните лечебни заведения.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато се провежда амбулаторно лечение, българското дипломатическо представителство задължително уведомява Министерството на здравеопазването за времето на престоя на болния в съответната страна след изясняване времетраенето на лечението.

history Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Изпратените на лечение в чужбина със средства на Министерството на здравеопазването при завръщането си представят в ЦКЛЧ документ за изразходваните средства, епикриза от лечебното заведение, в което са се лекували, и препоръки за по-нататъшното лечение.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Изпратените на лечение по реда на чл. 80а при завръщането си представят в ЦКЛЧ епикриза от лечебното заведение, в което са се лекували, с препоръки за по-нататъшно лечение.

history Чл. 84. (1) Гражданите са задължени да спазват най-строго определените им срокове за лечение в чужбина. Граждани, които изразходват отпуснатата им валута не по предназначение или своеволно продължават срока на престоя си, се отзовават незабавно в България със съдействието на дипломатическите представителства.
(2) Когато отпуснатите средства за лечение в чужбина са изразходвани не по предназначение, изразходваната валута се връща в български левове в троен размер.

history Чл. 85. Продължаване срока за престоя в чужбина се разрешава по изключение от Комисията за лечение в чужбина при МЗ поотделно за всеки случай. За целта лекуващите се в чужбина граждани уведомяват съответните дипломатически представителства, които изискват от лечебните заведения необходимата медицинска документация и я изпращат своевременно на МЗ.

history Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Когато българското дипломатическо представителство в чужбина получи искане от здравното заведение, осъществило лечение на български гражданин, за необходимостта от придружител на болния по време на пътуването му за България, то следва да уведоми Министерството на здравеопазването чрез Министерството на външните работи най-малко 10 дни преди изтичане срока на лечение за своевременно заминаване на придружител.

history Чл. 87. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г., отм., бр. 39 от 1998 г.)

history Чл. 87а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Централната комисия за лечение в чужбина при Министерството на здравеопазването по предложение на републиканските специалисти или профилните комисии при професионална и икономическа целесъобразност може да разреши поканването на консултант или лекар-хирург от чужбина за сметка на средствата на ЦКЛЧ.
(2) От средствата за лечение в чужбина по чл. 80 могат да се изплащат и възнагражденията на чуждестранни висококвалифицирани лекари, извършили лечение на български граждани в Република България по покана на Министерството на здравеопазването.

Раздел IV
Лечение на чужди граждани в Република България (Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

history Чл. 88. Амбулаторно-поликлинични прегледи и стационарно лечение на чужди граждани и на лица без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в РБ, се извършват както за българските граждани.

history Чл. 89. (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1991 г.) Амбулаторно-поликлинични прегледи и стационарно лечение на чужди граждани и на лица без гражданство, които нямат разрешение за постоянно пребиваване в страната, се извършват във всички лечебни заведения в страната.
(2) (Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 101 от 1990 г., отм., бр. 65 от 1994 г.; предишна ал. 3, изм., бр. 81 от 1991 г., бр. 65 от 1994 г., бр. 39 от 1998 г.) Лицата по ал. 1 заплащат лечението си в публичното здравно заведение по такси за оказаната медицинска помощ, определени от министъра на здравеопазването, и цени за лекарствени средства, консумативи, храни и други хотелски разходи по пазарни стойности.
(Ал. 4 зал. - ДВ, бр. 81 от 1991 г.)

history Чл. 90. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 1991 г.)

history Чл. 91-92. (Отм. - ДВ, бр. 101 от 1990 г.)

history Чл. 93. (Отм. - ДВ, бр. 81 от 1991 г.)

history Чл. 94. (Отм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г.)

history Чл. 95. Лечението на чужди граждани от страни, с които РБ има сключени спогодби за сътрудничество в областта на здравеопазването или социалната политика, се извършва съгласно тези спогодби.

history Чл. 96. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Лечението на членовете на дипломатическите, консулските и на други постоянни представителства на чуждите страни у нас и на акредитираните към Министерството на външните работи на Република България постоянни представители и експерти на международни организации, на техните сътрудници и технически персонал и на членовете на семействата им се извършва съгласно сключените спогодби и договори, а ако такива не са сключени, прилагат се правилата на взаимност, съответно разпоредбите на този раздел. Правилата на взаимност се съгласуват с министъра на здравеопазването.

history Чл. 97. При взаимна договореност между РБ и други заинтересувани страни таксите за лечение на чуждите граждани могат да бъдат определени в зависимост от таксите, които нашите граждани плащат в съответната страна.

Раздел V
Трудово лечение

history Чл. 98. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) За трудово лечение на болни при стационарни и амбулаторни условия към здравните заведения могат да се организират спомагателни стопанства и трудоволечебни работилници.

history Чл. 99. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г., бр. 39 от 1998 г.) Спомагателните стопанства и трудоволечебните работилници са в щата и структурата на съответните здравни заведения на бюджетна издръжка.

history Чл. 100. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм., бр. 39 от 1998 г.)

history Чл. 101. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

history Чл. 102. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., бр. 39 от 1998 г.) Спомагателните стопанства и трудоволечебните работилници могат да реализират произведената от тях продукция.

history Чл. 103. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., бр. 39 от 1998 г.) В спомагателните стопанства и трудоволечебните работилници към психоневрологичните заведения могат да работят и приети на лечение болни с втора и трета група инвалидност.

history Чл. 104. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Видовете работа, която може да се извършва от болните, се определя от лекаря, отговарящ за трудовото лечение, съгласувано с ръководителя на здравното заведение.
(2) Работното време на болните, които участвуват в трудовото лечение, е до 6 часа при определен режим от лекаря, назначил трудовото лечение.
(3) (Нова - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Болните участват в трудовото лечение с тяхно съгласие, а ако болните са недееспособни - със съгласието на техните настойници или попечители.

history Чл. 105. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм., бр. 39 от 1998 г.)
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Болните, подложени на трудово лечение, които преди настаняването им в здравното заведение не са били осигурени за всички осигурителни случаи, подлежат на осигуряване за трудова злополука. Осигуровката на болните, които дотогава са били осигурени за всички осигурителни случаи, продължава и през време на трудовото им лечение.
(Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

history Чл. 106. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Болните, които участвуват в трудовото лечение, получават безплатно работно облекло.

history Чл. 107. Болните, приети на трудово лечение при амбулаторни условия, получават дневно едно безплатно хранене (обяд или вечеря) и безплатни лекарства по време на участието им в трудоволечебната дейност. Средствата се осигуряват от бюджета на здравното заведение.

history Чл. 108. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

history Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г., бр. 39 от 1998 г.) За организиране на трудовото лечение на болните в спомагателните стопанства и трудоволечебните работилници се разрешава да се наемат здрави специалисти по съответната трудова дейност. Средствата за възнаграждението на тези специалисти се осигуряват от извънбюджетните сметки на спомагателните стопанства и трудоволечебните работилници, открити по реда на чл. 46 от Закона за устройството на държавния бюджет.

history Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г., отм., бр. 39 от 1998 г.)

Раздел VI
Медицинско обслужване на работниците и служителите (Загл. изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

history Чл. 111. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г., отм., бр. 39 от 1998 г.)

history Чл. 112. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Глава пета
(Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г.) КУРОРТНИ РЕСУРСИ И КУРОРТИ

history Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) За опазване на курортните ресурси и курортите се определят охранителни зони и охранителен режим.
(2) Изискванията и редът за определяне на охранителните зони и охранителния режим се уреждат с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда и водите.
(3) В охранителните зони се забраняват, спират или ограничават дейности на гражданското и промишленото строителство, геологопроучвателни и минни работи, комуникационно, хидроенергийно и хидромелиоративно строителство, дърводобив, нарушение на естествените, ландшафтните и релефните условия, замърсявания на въздуха, водите и почвата, както и всички други дейности, които водят до изменение на екологичните, климатичните и санитарно-хигиенните условия, променят и увреждат курортните ресурси, природната среда и курортите.

history Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Условията и редът за утвърждаване на експлоатационните запаси на находищата на минерални води или лечебни калонаходища се определят с наредба на министъра на здравеопазването.
(2) Министерството на здравеопазването води регистър на минералните води и лечебните калонаходища с утвърдени експлоатационни запаси.

history Чл. 115. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Организациите, които проучват находищата на минерални води или лечебни калонаходища, внасят в Министерството на здравеопазването докладите с резултатите от извършените проучвания с предложение за експлоатационните запаси на находищата не по-късно от шест месеца след приключване на работата на терен.
(2) Физически и юридически лица, които разкрият находища на минерална вода и лечебни калонаходища, уведомяват писмено в едномесечен срок Министерството на здравеопазването.

history Чл. 116. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) Контролът по стопанисването и експлоатацията на минералните води и лечебните калонаходища по чл. 47, ал. 1 от Закона за народното здраве се извършва от длъжностни лица в Министерството на здравеопазването, определени от министъра на здравеопазването.

history Чл. 117. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

history Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 1996 г., бр. 39 от 1998 г.) (1) Публичните здравни заведения, които ползват за осъществяване на своята лечебна дейност минерални води, лечебни калонаходища и части от крайбрежната морска ивица, ежегодно до 30 ноември представят в Министерството на здравеопазването мотивирана заявка за необходимите им количества.
(2) Министерството на здравеопазването ежегодно до 31 декември уведомява Министерския съвет за необходимите количества минерални води, лечебни калонаходища и части от крайбрежната морска плажна ивица за ползване от публичните здравни заведения.

history Чл. 119. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.) (1) Изграждането на обекти и съоръжения, при които се ползват курортни ресурси, се извършва по проект, съгласуван от министъра на здравеопазването.
(2) Министърът на здравеопазването определя длъжностните лица, които участват в комисиите за приемане на обектите и съоръженията, свързани с използването на курортни ресурси.

history Чл. 120-123. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Глава шеста
ОПАЗВАНЕ ЗДРАВЕТО НА БРЕМЕННИТЕ, МАЙКИТЕ И ДЕЦАТА

history Чл. 124. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Здравните заведения решават въпросите на майчиното и детското здравеопазване с предимство.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Женските и детските консултации са основни профилактични звена на майчиното и детското здравеопазване. Задачата им е да решават медицински и социални въпроси, свързани с опазване здравето на бременната жена, плода и детето. Те оказват съдействие и имат право на контрол при трудоустрояването на бременните, охраната на женския труд, настаняването на децата в детски заведения, осигуряването на полагащите се отпуски и материални помощи на майката и други привилегии и поощрения, признати от законите.

history Чл. 125. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) За подпомагане на семействата при отглеждане на малките деца за осигуряване нормалното им физическо и психическо развитие в общините се създават постоянни и сезонни детски ясли.
(2) За осъществяване на дейностите по ал. 1 могат да се създават и частни постоянни и сезонни детски ясли по реда на чл. 25в ЗНЗ.

history Чл. 126. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Министърът на здравеопазването утвърждава правилник за устройството и дейността на детските ясли.

history Чл. 127. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г.) Търговските дружества, фирми, предприятия и други юридически лица могат да участват в издръжката на яслите по договор със собственика.

history Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) В детските ясли към общините се заплащат такси, определени съгласно Закона за местните данъци и такси, а в частните детски ясли - определени от собственика.

history Чл. 129. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., отм., бр. 65 от 1994 г.)

history Чл. 130. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1980 г., бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г.) (1) Детските кухни и комплексите по детско хранене се организират и издържат от общините. Изискванията, на които трябва да отговарят детските кухни и комплекси и рецептурниците, по които се приготвя храната за деца до 3-годишна възраст, се определят в наредба на министъра на здравеопазването.
(2) Бюджетни организации и предприятия могат да поемат от фондовете си изплащането на част или цялата стойност на храната по ал. 2.
(3) Детските заведения могат да приготвят храна за обяд за деца до 3-годишна възраст, отглеждани в домашна обстановка, по цени за детските кухни.

history Чл. 131. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Глава седма
МЕДИЦИНСКИ НАДЗОР НАД ФИЗКУЛТУРАТА, СПОРТА И ТУРИЗМА

history Чл. 132. МЗ ръководи, организира и осъществява медицинския надзор върху физическата култура, спорта и туризма чрез Републиканския център по спортна медицина, чрез специализираните спортно-медицински заведения, лечебно-профилактичните заведения и хигиенно-епидемиологичните инспекции. Длъжностните лица при тези заведения, които упражняват надзор върху физическата култура и спорта, се определят от министъра на здравеопазването.
(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

history Чл. 133. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Органите на медицинския надзор върху физическата култура, спорта и туризма контролират работата на лечебно-профилактичните заведения, спортните организации, съюзи и клубове, предучилищните и учебните заведения за изпълнение на разпоредбите на закона, които се отнасят до физическата култура, спорта и туризма.

history Чл. 134. (1) Медицинският надзор обхваща физкултурните, спортните и туристическите прояви на:
1. децата от предучилищните детски заведения;
2. учащите се от всички видове и степени учебни заведения;
3. (изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) спортисти от спортни клубове, организации и съюзи;
4. лицата в напреднала възраст, включени в групи за физкултурни занимания;
5. спортистите от представителните отбори на организациите и спортните съюзи.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Медицинският надзор по т. 1-4 на ал. 1 се упражнява от съответните лечебно-профилактични заведения. Медицинският надзор по т. 5 на ал. 1 се упражнява от спортно-медицински заведения, а където няма такива заведения - от лечебно-профилактичните заведения.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Медицинският надзор обхваща държавните, общинските и частните физкултурни и спортни терени, зали, басейни и съоръжения. Над тях се упражнява надзор от спортно-медицинските и лечебно-профилактичните заведения и хигиенно-епидемиологичните инспекции.

history Чл. 135. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Всяка масова физкултурна и туристическа проява и всяко спортно състезание съгласно чл. 53 от закона се провежда само ако е осигурена съответна медицинска помощ.
(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

history Чл. 136. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) (1) Организаторите на спортни състезания уведомяват най-малко 3 дни предварително спортно-медицинските заведения, а там, където няма такива - лечебно-профилактичните заведения, за датата, часа и мястото на провежданото състезание.
(2) На спортни състезания с международен, републикански, регионален и градски характер медицинска помощ може да се осигурява само от лекари, завършили успешно квалификационен курс в спортно-медицинско заведение.

history Чл. 137. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Собствениците на спортни обекти (стадиони, зали, басейни, колодруми, хиподруми, ски- и други спортни съоръжения), на които се провеждат тренировки и спортни състезания, задължително оборудват лекарски кабинет в обекта, като заплащат и разходите за медикаменти за спешна медицинска помощ, необходимите инструменти и консумативи. Кабинетите се ползват от медицински специалисти, които осигуряват медицинска помощ при тренировки и състезания.

history Чл. 138. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Профилактичните медицински прегледи по чл. 53, ал. 1 от закона се извършват в спортно-медицинските заведения, а където няма такива - в лечебно-профилактичните заведения, при условия и по ред, определени в наредба на министъра на здравеопазването.

history Чл. 139. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) В изпълнение на служебните си задължения органите на медицинския надзор имат право на свободен достъп до спортните обекти в района, който обслужват, по време на състезания и тренировки. За тази цел те получават служебни карти за свободен вход от съответните спортни съюзи и организации.

history Чл. 140. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Въз основа на чл. 51, ал. 2 от закона държавните органи и другите организации са длъжни да съгласуват с Министерството на здравеопазването наредбите, инструкциите и указанията, които издават във връзка с физическото възпитание, спортно-оздравителната, учебно-тренировъчната и състезателната дейност.

Глава осма
СОЦИАЛНО-ПРАВНА ПОМОЩ В ЗДРАВНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ

history Чл. 141. МЗ организира безплатна социално-правна помощ на бременните, майките, децата, психично болните, алкохолиците и наркоманите, която се дава от кабинети за социално-правна помощ по охрана на бременността, майчинството и детството и за социално-правна помощ на психично болните, алкохолиците и наркоманите.

history Чл. 142. Кабинетите за социално-правна помощ по охрана на бременността, майчинството и детството се организират към определени здравни заведения от МЗ. Те имат следните задачи:
1. подпомагат бременните и майките с малки деца за упражняване на правата им;
2. осигуряват защита на правата на самотните майки и техните деца и ако бъдат упълномощени, завеждат искове за установяване произхода на децата, за издръжка и др.;
3. съдействуват за укрепване на семействата с малолетни деца, брачната връзка в които е разстроена;
4. съдействуват за настаняване на деца с тежки телесни недъзи в детски здравни заведения;
5. оказват консултативна и методична помощ на всички женски и детски консултации по реализиране на правата и задълженията им, свързани със защитата на майчинството и детството;
6. популяризират мероприятията по охрана на майчинството и детството;
7. съдействуват при осиновяването на децата, предоставени за отглеждане в обществени заведения, и водят делата, като представляват тези заведения;
8. следят за опазване тайната на осиновяванията, извършени със съдействието на социално-правните кабинети, съхраняват документите по тях и упражняват контрол за опазване тайната от здравните заведения при извънбрачно бременните.

history Чл. 143. Кабинетите за социално-правна помощ на психично болните, алкохолиците и наркоманите се организират към психиатричните здравни заведения. Те имат следните задачи:
1. оказват социално-правна помощ на недееспособните психично болни, като съдействуват за поставянето им под запрещение и за учредяване на настойничество (попечителство); подпомагат настойниците и попечителите в изпълнението на техните задължения и защищават интересите на лицата, поставени под тяхна опека;
2. подпомагат психично болните за трудово устрояване на подходяща работа и се грижат за правата им, които произхождат от трудовоправни отношения;
3. съдействуват за осигуряване издръжка на нетрудоспособните психично болни, подпомагат ги за отпускане на пенсии и социални помощи и уреждат настаняването им при нужда в домове за социални грижи;
4. оказват социално-правна помощ на семействата на психично болните, алкохолиците и наркоманите;
5. (нова - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) подпомагат психично болните за отпускане на пенсии и социални помощи и уреждат настаняването им при нужда в домове за социални грижи.

history Чл. 144. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 1989 г., бр. 65 от 1994 г.) Трудовите договори с юрисконсултите, завеждащи социално-правните кабинети на здравните заведения към общините, се сключват от директорите на здравните заведения.

history Чл. 145. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) При сигнали или оплаквания завеждащите социално-правните кабинети могат да извършват проверки в рамките на възложените им задачи в здравните заведения, общините и кметствата и в семействата.

history Чл. 146. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) За безплатното явяване на завеждащите социално-правни кабинети по дела в съдилищата като пълномощници по чл. 20, б. "г" от Гражданския процесуален кодекс съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на здравното заведение, към което е открит кабинетът.
(2) Сумите по предходната алинея се използуват по нареждане на ръководителя на заведението, към което е открит кабинет, за разходи по дела на нуждаещи се без достатъчно доходи или за други нужди, свързани с дейността на кабинета.

history Чл. 147. (Отм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.)

Глава девета
КОНТРОЛ НА ЛЕЧЕБНИТЕ СРЕДСТВА (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г., отм., бр. 39 от 1998 г.)

history Чл. 148.-158. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 1998 г.)

Глава десета
ЛЕКАРСКА КЛЕТВА

history Чл. 159. (1) Съгласно чл. 89 от закона при връчване на дипломите за завършено висше образование лекарите - български граждани, задължително полагат лекарска клетва.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Лекарската клетва има следния текст:
"Като пристъпвам към изпълнението на лекарските си задължения, тържествено обещавам пред своите учители и колеги, пред целия български народ да работя честно и добросъвестно за опазване и укрепване здравето и щастието на всеки човек, на всеки гражданин на България, на цялото човечество.
В своята професионална дейност винаги ще се ръководя от общочовешките принципи и идеали, от хуманизма и всеотдайността на моите предшественици.
В името на моя Бог и моята религия ще лекувам безкористно всички болни, ще се отнасям грижливо и с любов към тях без оглед на тяхната национална, религиозна, политическа и социална принадлежност. Ще ги изследвам цялостно, с високо чувство за отговорност, с такт и умение и винаги ще създавам обстановка на сърдечност, съчувствие и взаимно доверие.
Обещавам да запазя за своите учители уважението и признателността, които им дължа.
И занапред ще изучавам медицинската наука и с всички сили ще съдействам за нейното процъфтяване. Задължавам се да лекувам въз основа на научни медицински знания и с помощта на съвременни лечебни средства до пълното оздравяване на болния. Няма да се отказвам от лечение даже и тогава, когато не е останала никаква надежда за успех, и няма да прекъсна живота на болния дори и да съм помолен да извърша това.
В интерес на болните ще търся съветите на моите колеги по професия и самият аз никога няма да им отказвам помощ и съдействие.
Обещавам да не предприемам без медицински и социални показания изкуствено прекъсване на бременността.
Заклевам се да не давам гласност на сведенията, които болните ми доверяват, освен ако те представляват опасност за обществото и държавата.
Непрестанно ще подобрявам квалификацията и професионалното умение, ще предавам своя опит и знания на сътрудниците и помощниците си, активно ще участвам в повишаването на здравната култура на населението, в профилактиката на заболяванията и в усъвършенстването на здравеопазването.
Аз всякога ще помня своя лекарски дълг и високата си отговорност пред народа и държавата.
Тържествено, свободно и с чест полагам тази клетва и обещавам да й бъда верен до края на живота си!
В името на Бога, на моите уважавани учители и моя обичан народ - заклех се!"
(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Клетвата се полага в тържествена обстановка в присъствието на ръководния преподавателски персонал на висшите медицински училища, на представители на обществени и здравни организации и на близки на полагащите клетва.

history Чл. 160. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1994 г.) Положилите лекарска клетва са длъжни да проявяват изключителна добросъвестност, медицинска етика, хуманност и висока професионална отговорност при изпълнение на професията си, както и да полагат постоянни грижи за своята квалификация.

history МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:

history Параграф единствен. Този правилник се издава въз основа на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за народното здраве и отменя:
1. Правилника за реда и начина за изпращане на български граждани на лечение в чужбина, утвърден с Разпореждане № 481 на МС от 13.V.1957 г. и изменен с Решение № 460 на МС от 28.IХ.1966 г.;
2. Правилника за лечение на чужди граждани в лечебните заведения в НРБ, утвърден с Разпореждане № 266 на МС от 1.VII.1968 г. и допълнен с Разпореждане № 32 на МС от 30.I.1970 г.;
3. Разпореждане № 1411 на МС от 13.VII.1951 г. относно реда на откриването, обзавеждането и поддържането на медико-санитарните части при предприятията;
4. Постановление № 666 на МС от 10.Х.1953 г. за организиране спомагателни трудоволечебни стопанства и работилници към психоневрологичните заведения и заведенията за социални грижи;
5. Постановление № 54 на МС от 29.II.1960 г. за създаване единен санитарен надзор над хранителните предприятия и заведения;
6. Правилника за контрол на лекарствените средства, утвърден с Разпореждане № 638 на МС от 16.IV.1951 г.;
7. Правилника за упойващите вещества, утвърден с Разпореждане № 2102 на МС от 17.Х.1956 г.;
8. Постановление № 75 на МС от 10.IV.1961 г. относно подобряване психоневрологичната помощ в страната;
9. Решение № 265 на МС от 23.VI.1966 г. относно одобряване нова номенклатура за здравните заведения в страната;
10. Разпореждане № 2076 на МС от 23.ХII.1959 г. относно реда за осигуряване медицинското обслужване на излизащите извън страната групи;
11. Разпореждане № 1274 на МС от 23.IV.1952 г. относно одобряване "Правила за санитарна охрана на курортите и местностите с лечебно значение";
12. Постановление № 821 на МС от 12.ХII.1953 г. относно преустройство на аптечната мрежа;
13. Наредбата за откриване, обзавеждане, издръжка и ръководство на селските родилни домове, утвърдена с Постановление № 39 на МС от 16.IV.1949 г.

history ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ
на Правилника за прилагане на
Закона за народното здраве
(Раздел I от приложение № 5 към § 1 на
Постановление № 61 на Министерския съвет от
18 декември 1989 г. - ДВ, бр. 101 от
29 декември 1989 г.)

history § 25. Навсякъде в правилника думите "министъра на народното здраве", "министърът на народното здраве" и "Министерството на народното здраве (МНЗ)" се заменят съответно с "министъра на народното здраве и социалните грижи", "министърът на народното здраве и социалните грижи" и "Министерството на народното здраве и социалните грижи (МНЗСГ)".

history ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 250
на Министерския съвет от 30 декември 1991 г.
ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ ОСНОВНИТЕ ФУНКЦИИ И ЗАДАЧИ
НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
(ДВ, бр. 4 от 14 януари 1992 г.)

history . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

history § 2. В Правилника за прилагане на Закона за народното здраве (обн., ДВ, бр. 31 от 1974 г.; изм. и доп., бр. 99 от 1980 г., бр. 101 от 1989 г., бр. 101 от 1990 г. и бр. 81 от 1991 г.) се правят следните изменения:

history 3. Навсякъде думите "Държавния институт за контрол на лекарствените средства" се заменят с "Националния институт по лечебните средства".

history ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 219
на Министерския съвет от 3 ноември 1992 г.
за изменение и допълнение на нормативни
актове на Министерския съвет
(Обн., ДВ, бр. 93 от 17 ноември 1992 г., изм., бр. 4
от 15 януари 1993 г., бр. 20 от 12 март 1993 г.)

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

history § 4. (Изм. - ДВ, бр. 4 и 20 от 1993 г.) В срок до 1 април 1993 г. министърът на здравеопазването да издаде наредбата по чл. 1, ал. 3 и да утвърди списъка по чл. 1, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве.

history § 5. В срока по § 4 министърът на труда и социалните грижи да определи условията и реда за получаване на лекарствени средства и храни с лечебни свойства за домашно лечение безплатно или срещу частично заплащане от граждани, нуждаещи се от социално подпомагане, при спазване на изискванията и критериите, установени с Правилника за социално подпомагане.

history § 6. (Изм. - ДВ, бр. 4 и 20 от 1993 г.) До 1 април 1993 г. лекарствените средства и храни с лечебни свойства, предоставяни безплатно или срещу частично заплащане, се предписват и получават по досега действащия ред.

history ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 144
на Министерския съвет от 29 юли 1994 г.
за изменение и допълнение на Правилника за
прилагане на Закона за народното здраве,
утвърден с Постановление № 23 на Министерския
съвет от 1974 г.
(ДВ, бр. 65 от 12 август 1994 г.)

history . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

history § 104. Навсякъде в правилника думите "министъра на народното здраве и социалните грижи", "Министерството на народното здраве и социалните грижи", "МНЗСГ" и "народните съвети" се заменят съответно с "министъра на здравеопазването", "Министерството на здравеопазването", "МЗ" и "общините".

history § 105. Предвидените в постановлението наредби и правилници да бъдат издадени в 3-месечен срок от влизането му в сила.

history ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 71
на Министерския съвет от 27 март 1998 г.
за изменение и допълнение на Правилника за
прилагане на Закона за народното здраве
(Обн., ДВ, бр. 39 от 7 април 1998 г.,
попр., бр. 42 от 14 април 1998 г.)

history § 54. Навсякъде в правилника думите "държавни здравни заведения", "държавните здравни заведения" и "държавни и частни" се заменят съответно с "публични здравни заведения", "публичните здравни заведения" и "публични и частни"; думите "медицинския директор" и "медицинският директор" се заменят съответно с "ръководителя" и ръководителят", а думите "Националният институт по лечебните средства (НИЛС)" се заличават.