ДВ. бр. 64 от 12.08.1958г.

(Ратифицирана с Указ № 215 на Президиума на
Народното събрание от 10 юни 1958 г., обн.,
в "Известия на Президиума на Народното събрание",
бр. 47 от 13 юни 1958 г.
В сила за България от 21 август 1958 г.)
Обнародвана, Изв., бр. 64 от 12 август 1958 г.

history Преамбюл

history Участващите в настоящата Конвенция държави,
Смятайки, че свободата е вродено право на всеки човек,
Имайки предвид, че народите на Обединените нации са потвърдили в Устава своята вяра в достойнството и ценността на човешката личност,
Вземайки под внимание, че Всеобщата декларация за правата на човека, провъзгласена от Общото събрание на Организацията на Обединените нации като общ идеал, към постигането на който трябва да се стремят всички народи и всички държави, е установила, че никой не трябва да бъде държан в робство или в зависимо състояние и че робството и търговията с роби се забраняват във всичките им форми,
Признавайки, че от времето на сключването на Конвенцията за робството, подписана в Женева на 25 септември 1926 г. и насочена за осигуряване премахването на робството и търговията с роби, е постигнат по-нататъшен прогрес по пътя към тази цел,
Вземайки под внимание Конвенцията за принудителния труд от 1930 г. и взетите след това от Международната организация на труда мерки, засягащи принудителния или задължителен труд,
Вземайки предвид обаче, че робството, търговията с роби и институтите и обичаите, сходни с робството, още не са ликвидирани във всички части на света,
След като решиха, че Конвенцията от 1926 г., която остава в сила, сега трябва да бъде допълнена чрез сключване на Допълнителна конвенция, която да бъде насочена за интензификация на националните, както и на международните усилия за премахване на робството, търговията с робство и институтите и обичаите, сходни с робството, се споразумяха за следното: