ДВ. бр. 87 от 10.11.1987г.

(Ратифицирана с Указ № 503 на Държавния съвет
от 12 февруари 1987 г. - ДВ, бр. 14 от 1987 г.
Влязла в сила за НРБ на 21 май 1987 г.)
Обнародвана, ДВ, бр. 87 от 10 ноември 1987 г.

history Държавите - страни по тази конвенция,

history отчитайки извънредно важната роля на договорите в историята на международните отношения,
признавайки все повече нарастващото значение на договорите като източник на международното право и като средство за развитие на мирното сътрудничество между нациите независимо от различията в техния държавен и обществен строй,
отбелязвайки, че принципите на свободното съгласие и добросъвестността и принципът pacta sunt servanda са всеобщо признати,
потвърждавайки, че споровете по договорите, както и други международни спорове трябва да се решават само с мирни средства, в съответствие с принципите на справедливостта и на международното право,
напомняйки за решимостта на народите на Обединените нации да създадат условия, при които могат да се съблюдават справедливостта и зачитането на задълженията, произтичащи от договорите,
вземайки под внимание принципите на международното право, залегнали в Устава на Организацията на обединените нации, като принципите на равноправието и самоопределението на народите, на суверенното равенство и независимостта на всички държави, на ненамеса във вътрешните работи на държавите, на забраната на заплаха със сила или на употреба на сила и на всеобщото зачитане и спазване на основните права и свободи на човека за всички,
убедени, че кодификацията и прогресивното развитие на правото на договорите, постигнати с тази конвенция, ще съдействуват за постигане на посочените цели в Устава на Организацията на обединените нации, а именно поддържането на международния мир и сигурност, развитието на приятелските отношения между народите и осъществяването на взаимното им сътрудничество,
потвърждавайки, че нормите на международното обичайно право, както и преди, ще уреждат въпросите, които не са решени в разпоредбите на тази конвенция,