По-конкретно, в чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ са създадени нови т. 3 и т. 4 (в сила от 01.09.2023 г.), съгласно които плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са: трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда, изплащани от работодатели със 100 или повече наети лица, с изключение на лицата, с които е сключен трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по реда на чл. 114а (т. 3), на стойност, равна на или надвишаваща 1000 лв. за дивидент по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на ЗКПО (т. 4). Направено е също така допълнение и в нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗОПБ (в сила от 01.09.2023 г.), съгласно която алинея 1, т. 1 и 2 се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 10 000 лв. Равностойността в български левове се определя по курса на Българската народна банка в деня на плащането.

Във връзка с новата т. 3 в чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ е направена промяна в чл. 2, т. 6 от същия закон (в сила от 01.09.2023 г.), като съгласно актуалната редакция на разпоредбата, законът не се прилага при изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда с изключение на трудовите възнаграждения по чл. 3, ал. 1, т. 3. В тази връзка отбелязваме също, че промяна е направена и в Кодекса на труда, като с параграф 8 от ПЗР на ЗДБРБ за 2023 г. в разпоредбата на чл. 270 от същия закон е създадена нова ал. 4 (в сила от 01.09.2023 г.), съгласно която независимо от ал. 3, когато се изплаща трудово възнаграждение от работодател по чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, изплащането му се извършва само чрез превод или внасяне по платежна сметка в посочена от работника или служителя банка в страната.

Предвид горепосоченото следва, че с новата т. 3 в чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ, в приложното поле на същия закон попадат трудовите възнаграждения независимо от техния размер, които се изплащат от работодател, който има 100 или повече наети лица. Очевидно е, че в тези хипотези размерът на плащането няма да е критерий за приложението на ЗОПБ, а статутът на работодателя – платец, който следва да бъде работодател със 100 или повече наети лица (изрично са изключени лицата, с които е сключен трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по реда на чл. 114а от КТ).

Предвид цитираната по-горе нова т. 4 в чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ (в сила от 01.09.2023 г.), по сметка се изплащат дивидентите по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗКПО, когато техният размер е равен и над 1000 (хиляда) лева. До този момент в ЗОПБ нямаше изрична разпоредба относно дивидентите, като при изплащането им следваше да се съблюдава нормата на чл. 3, ал. 1 от същия закон. В тази връзка е видно, че с новата т. 4 в чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ е въведен доста занижен стойностен праг, като ако дивидентите по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗКПО са в размер равен и над 1000 (хиляда) лева задължително следва да се платят по сметка.

Отбелязваме също, че промяна (в сила от 01.12.2023 г.) е направена и в разпоредбата на чл. 4 от ЗОПБ, която регламентира събирането на приходи и други постъпления по банкови сметки към бюджетни организации чрез картови плащания.

Предвид горепосоченото, съгласно актуалната редакция на чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:

1. на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв. ;
2. на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.
3. (нова - ДВ, бр. 66 от 2023 г. , в сила от 01.09.2023 г.) трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда, изплащани от работодатели със 100 или повече наети лица, с изключение на лицата, с които е сключен трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа по реда на чл. 114а;
4. (нова - ДВ, бр. 66 от 2023 г. , в сила от 01.09.2023 г.) на стойност, равна на или надвишаваща 1000 лв. за дивидент по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Съответно, съгласно ал. 2 от същата разпоредба (в сила от 01.09.2023 г.), алинея 1, т. 1 и 2 се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 10 000 лв. Равностойността в български левове се определя по курса на Българската народна банка в деня на плащането.

Със ЗОПБ се уреждат ограниченията при плащанията в брой на територията на страната, като това се отнася за всички плащания в гражданския и стопанския оборот на територията на България. Следва да се има предвид, че вида на сделките, договорите или операциите не е определящ от гл. т. на приложението на закона, като от значение е само размерът на определеното, определяемото или извършеното плащане (с изключение на въведения нов критерий по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОПБ - статутът на работодателя – платец, който следва да бъде работодател със 100 или повече наети лица). Когато в друг нормативен акт е разрешено плащане в брой на суми, в размер, различен от предвидения в ЗОПБ, в съответните случаи следва да се прилага разпоредбата на специалния закон. Хипотезите в които ЗОПБ не се прилага са изчерпателно посочени в чл. 2 от същия закон или ЗОПБ не си прилага при:

1. тегленето и внасянето на пари в брой от/в собствени платежни сметки;
2. тегленето и внасянето на пари в брой от/в сметки на недееспособни и ограничено дееспособни лица, на съпрузи и роднини по права линия;
3. сделките с чуждестранна валута в наличност по занятие;
4. операциите с банкноти и монети, страна по които е Българската народна банка;
5. замяната от банки на повредени български банкноти и монети;
6. (доп., ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.09.2023 г.) изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда с изключение на трудовите възнаграждения по чл. 3, ал. 1, т. 3
7. изплащането на гарантираните влогове по смисъла на Закона за гарантиране на влоговете в банките.

Обръщаме внимание, че в чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗОПБ по настоящем не са направени промени, като за да се приложи закона, извършеното плащане следва да е в размер 10 000 лева или повече, като това се отнася включително и за случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата равностойност на тези плащания е равна на или надвишава 10 000 лева. Важен момент е, че във връзка със стойностния праг от 10 000 лева следва да се разглежда всяко едно самостоятелно плащане, така и всички плащания по договор, по който общият размер на определеното парично задължение, респективно дължимото по договора е равен или е над 10 000 лева. Това е приложимо обаче, само когато общата стойност на паричното задължение на едната от страните по договора е предварително изрично определена, или е определяема по така сключения договор.

Допълнително напомняме, че считано от 02.12.2019 г. разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ е с нова редакция. Действалият до този момент текст на тази разпоредба се отнасяше само за договорите, като с новата редакция на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ се обхващат и регулират вече не само паричните транзакции в брой на договорно основание, а на всички основания (без тези по чл. 2 от ЗОПБ), включително и извъндоговорните като деликт, воденето на чужда работа без пълномощие, неоснователното обогатяване, решение на общото събрание на съдружниците, решение на общото събрание на етажната собственост и други, пораждащи парични задължения. В тази връзка, може да се направи обоснования извод, че чрез посочената промяна на разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ на практика е реализиран първоначалният законодателен замисъл за ограничаване на паричните транзакции в брой, не само когато техният източник е договор, а и по отношение на всички основания (с изключение на посочените в чл. 2 от ЗОПБ), в това число и извъндоговорните, пораждащи задължения за предаване на пари, каквито са деликтът, неоснователното обогатяване, воденото на чужда работа без пълномощно, решение на общото събрание на съдружниците, на етажни собственици и т. н. Така, с изменението на текста на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, считано от 02.12.2019 г. се увеличават хипотезите, обхванати от забраната за извършване на плащания в брой на стойност равна или надвишаваща 10 000 лв.

Въпреки, че измина немалко време от влизането в сила на ЗОПБ (обн., ДВ. бр. 16 от 22 февруари 2011 г.), уместно е да щриховаме и разпоредбата на пар. 2 от ПЗР на ЗОПБ, съгласно която този закон се прилага и за плащания по чл. 3, незавършени към деня на влизането му в сила. Тоест, ако след влизане на закона в сила, се извършва плащане по парично задължение, възникнало преди влизането в сила на ЗОПБ, то разпоредбите за ограничаване на плащанията в брой отново се прилагат, разбира се като се имат предвид изключенията предвидени в чл. 2. Или без значение от момента на възникване на паричното задължение, общата сума, която може да бъде платена в брой следва да бъде под прага от 10 000 лева. Всяко плащане на сума в размер равен или по голям от 10 000 лева трябва да бъде извършено чрез банков превод или внасяне по платежна сметка.

При сключени договори с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение в които изрично е упомената или предварително определена (определяема) общата стойност на дължимата парична престация по договора, ако тази стойност е равна или над 10 000 лева, всяко едно плащане по тези договори следва да бъде извършено чрез банков превод или внасяне по платежна сметка. В този смисъл, например при договор за наем сключен за една година, с определена месечна вноска 900 лева, всяко едно плащане следва да се извършва чрез банков превод или внасяне по платежна сметка, защото общата стойност на дължимите наемни вноски е 10 800 лева (12 х 900).

При сключени договори с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, в които не е изрично упомената или предварително определена (определяема) общата стойност на дължимата парична престация по договора, всяко едно плащане, ако е в размер на 10 000 лева или над тази сума следва да се извършва чрез банков превод или внасяне по платежна сметка (за дивидентите от 01.09.2023 г. – ако плащането е на стойност, равна на или надвишаваща 1000 лв., съответно до 31.08.2023 г. включително релевантен е прагът от 10 000 лв.).

Отношенията, свързани с правото на вземане на дивидент от съдружник/акционер възникват в резултат на сложен фактически състав, респективно при изпълнението на определените в Търговския закон предпоставки. Дивидентът е доход, който се изплаща на съдружниците или акционерите в търговското дружество, като вземането на решение за разпределянето му е в компетенциите на общото събрание. Предвид коментираните по-горе законодателни промени и новата т. 4 в чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ (подчертаваме, че същата е в сила от 01.09.2023 г.), ако съгласно решението на общото събрание на съдружниците (протокол-решение на едноличния собственик на капитала) размерът на дивидента за някой от съдружниците, съобразно дяловото му участие, е равен или надхвърля 1000 (хиляда) лева, плащането следва да се извърши чрез банков превод или внасяне по платежна сметка. Съответно обратно, ако размерът на дивидента за съдружник, определен съгласно дяловото му участие е под 1000 (хиляда) лева, същият може да бъде изплатен в брой, като това е валидно и при взети повече от едно решения за изплащане на дивидент през годината, ако сумите по тях за отделните съдружници, са в размер под 1000 (хиляда) лева. В тези случаи e необходимо да се изследва размерът на определения за изплащане дивидент спрямо конкретен съдружник във всяко едно отделно решение на общото събрание на съдружниците или протокол – решение на едноличния собственик на капитала, като общата сума на дивидентите, изплатени на всички съдружници е правно ирелевантна относно приложението на чл. 3, ал. 1, т. 4 от ЗОПБ. В тази връзка, плащанията на дивиденти въз основа на взети през годината различни решения за разпределяне на дивидент няма да се разглеждат като част от обща парична престация, дължима към конкретно лице или посоченото по-горе по отношение на договора за наем е неприложимо в тези хипотези.

За нарушаване на разпоредбите на ЗОПБ, законодателят е предвидил значителни по размер глоби и имуществени санкции. Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПБ (разпоредбите към настоящия момент са без промяна), който извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице. При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е 50 на сто от размера на направеното плащане, а на имуществената санкция - 100 на сто от размера на направеното плащане. По силата на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПБ (разпоредбите към настоящия момент са без промяна), актовете за установяване на нарушенията по ЗОПБ се съставят от органите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощени от него длъжностни лица. Съставянето, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Следва да се има предвид, че актовете се съставят, респективно санкциите се налагат за всяко едно отделно нарушение на извършителя, и на допустителя едновременно.

В заключение маркираме, че е издадено указание на министъра на финансите с изх. № УК-3 от 04. 04. 2011 г. , където обстойно е анализирано приложението на ЗОПБ в гражданския и стопанския оборот на територията на страната.